№ 151
гр. Велико Търново, 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V-ти състав, в
публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М.
разгледа докладваното от съдия Данаилова адм.
дело № 153/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от Д.М. ***, адрес за кореспонденция *** срещу писмен
отказ рег. № 812100-3427/02.03.2021г., екз. № 1 на директора на Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ – МВР, гр. София 1000, ул. „Шести септември“ № 29.
В
жалбата се сочи, че му е необходима информация относно негови обаждания до
телефон 112, тъй като не си спомнял всички пъти, в които е звънял в централата
на МВР и нямало как да помни наизуст датите и часовете на обаждане. Искал от
служителите на ДПНД МВР да му предоставят исканата информация относно какво
точно са констатирали служителите на тази изпълнителна администрация при
посещението си на механа Търновци, или по-точно дали това, което има като
видеозапис се разминава с това, което служителите са записали в сменните си
доклади, а именно нарушение на нормите в Закона за защита от шума в околната
среда. Ако са записали липса на нарушение от страна на управителите /собствениците
на споменатото заведение, то са извършили ако не престъпление, то
административно нарушени при изпълнение на служебните си задължения. Нямало как
да защити правата си, ако не знае на коя дата и час са нарушени. Не е съгласен,
че Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 е специален спрямо ЗДОИ. Моли да се отмени отказът на директора на ДПНД-МВР
и да се задължи да предостави исканата обществена информация. Моли да му се
възстановят направените разходи и заплащане на трудово възнаграждение за
изгубеното му време равностойно на заплащане на юрисконсулт.
В
съдебно заседание, жалбоподателят поддържа аргументите, релевирани в жалбата. Информацията
му е необходима, за да може да покаже на служителите на МВР-Велико Търново, че
това се е случило, че има такива позвънявания на телефон 112, че е трябвало да
има проверка по повод на неговите обаждания и да се констатира имало ли е
работеща озвучителна система в заведението. Ако в техните докладни не е указано
такова нещо, а на клиповете, които той е заснел с дата и час го има, то тези
служители би следвало да понесат някаква отговорност за това, че не са си
свършили работата, не са защитили здравето и спокойствието им. Точните дати и
часове му трябвали именно, за да иска последваща информация за докладни, от
които да е видно свършили ли са някаква работа полицейските служители по повод
на неговите сигнали.
Ответникът по жалбата – директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“
– МВР, гр. София заема писмено становище вх. № 1362/29.03.2021г. за
недопустимост, респ. неоснователност на жалбата. Претендира, сторените по
делото разноски. Процесното писмо-уведомление не
представлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Писмото не представлявало отказ за предоставяне на обществена информация.
Търсената от него информация не представлявала обществена информация по смисъла
на ЗДОИ. В процесуалните закони били уредени редът и начина на събиране на
доказателства по дела. Налице бил специален ред изключващ приложното поле на
ЗДОИ. За М. липсвал правен интерес от подаване на жалбата.
При съвкупната преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление с вх. №
105304-2/17.02.2021 г. по описа на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към
МВР, Д.М.М. е поискал да му бъдат
предоставена информация - текстови разпечатки /транскрипция/ на негови обаждания до телефон 112
от 02.06.2009г. до датата на подаване на заявлението 17.02.2021г. В заявлението
посочва датите, на които според негови записки са извършени тези обаждания.
Посочил е, че мотивите за търсене да достъп до тази информация са воденето на
съдебно дело срещу РУП – Велико Търново за законови нарушения по налагане на
нормите на Закона за шума в околната среда, във връзка с нарушения на същия
закон от страна на управителя на търговски обект „Механа Търновци“, находяща се
в гр. Велико Търново, бул. България № 41; проверка на други евентуални
нарушения по законови и подзаконови нормативни актове от страна на служители на
РПУ – Велико Търново; нарушения на правата и свободите по КПЧОС.
Жалбоподателя
се оплаква от шум в заведението „Търновци“, намиращо се на етаж минус 2, в
сградата, в която той, приятелката му и 10месечно дете живеят на 4 етаж. Музиката
продължавала и в нощните часове и не можели да спят. Подавали редица жалби без
успех до полицията. По негов сигнал дошли от РЗИ с три седмици закъснение, но
музика нямало. Не констатирали при измерването шум над нормите. Не е
сигнализирал повече РЗИ, тъй като останал разочарован от всички органи. Въз
основата на чл. 16а от ЗШЗОС започнал да дава сигнали в голямата си част след
23,00 часа, че констатира и чува озвучителна система да работи - звучи чалга
музика. Въпреки многократните сигнали се наложило да снима с телефона си, за да
показва в заведението, че има шум и музика след 23,00 часа. Информацията от
информационната система на 112 му трябвала, защото има пропуски на самите дати
и час кога е подал сигналите. Конкретно, което му трябва като обществена информация
е дата и час на неговите обаждания, тъй като тези, които е посочил в
заявлението са тези, за които се е сетил, а има и повече. Другото, което би му
помогнало между диспечера и дежурния, каква е била информацията, възможно ли е
да не е подадена информацията правилно или да не е подадена. Иска въз основа на
исканата от него информация да покаже с новото заявление, което да прати в
РПУ-Велико Търново, като доказателство, за да не кажат, че е нямало такива
обаждания. Трябвало да си изгради мнение, че може да спечели делото. В голямата
част след обажданията му имало проверка от патрулна кола. Той не всеки път е
слизал да провери, тъй като имало заплахи от страна на съсобственика на
заведението или негови служители за саморазправа с него. Единствените комшии,
които са се оплакали, че са чували музика са от деветия етаж, но те си купили
апартамент в другата страна на сградата и вече нямали интерес да правят жалби.
Заявлението е препратено на
директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ МВР, тъй като със своя
заповед рег. № 8121з-766/27.07.2020г. министърът на вътрешните работи е
определил директора на ДПНД-МВР да разглежда заявленията за достъп до
обществена информация, постъпили в МВР по реда на ЗДОИ, да издава съответните
решения или уведомления, както и да уведомява писмено заявителя.
По така входираното заявление, директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“
– МВР се е произнесъл с писмо рег. № 812100-3427/02.03.2021г., с което на практика е отказал достъп до
обществена информация. В мотивите на отказа е посочено, че търсената информация
не представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ. С нея не биха са
постигнали целите да си състави мнение относно дейността на задължението
субекти, а само за бъдещи съдебни дела. Процесуалният закон бил предвидил начин
и ред за събиране на предоставени доказателства по дела. Съгласно чл. 16, ал. 1
и ал. 4 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 данните от регистъра за спешни повиквания можело да се
изискват в петгодишен срок само от службите за спешно реагиране и органите на
съдебната власт. С оглед на това бил налице специален ред за достъп до
обществена информация съгласно чл. 4, ал. 1, предложение последно от ЗДОИ.
Недоволен от него, Д.М. го е оспорил
пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена по електронна поща
вх. № 1076/15.03.2021 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е предявена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, изхожда от страната, инициирала административното
производство по издаване на оспорения отказ и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебно оспорване. Предвид
обстоятелството, че в оспореното писмо не е посочен реда и срока за обжалване,
приложение намира нормата на чл.
140, ал. 1 АПК, предвиждаща удължен 2-месечен срок за оспорване.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на оспорването,
поради липса на подлежащ на оспорване пред съда административен акт. Доколкото
писмото обективира отказ по подадено заявление за достъп до обществена
информация, то представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21 АПК. /Определение № 1638 от 08.02.2017 г. по адм. д. № 326/2017 г., V отд.
на ВАС.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Представено
по делото е заверено копие на заповед рег. № 8121з-766/27.07.2020г. на
министъра на вътрешните работи, с която е определена Росица Вълчева Грудева –
директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МВР да разглежда заявленията
за достъп до обществена информация и да издава решения.
Редът
за предоставяне, регистриране и разглеждане на заявления по закона за достъп до
обществена информация в ДНС 112 – МВР е регламентиран със заповед №
105303-122/01.03.2016г. на директора на ДНС 112 – МВР. Постъпилите писмени заявления/устни запитвания по Закона за достъп
до обществена информация се регистрират от служителя по т. 1 и т. 2 от раздел I
в деня на тяхното получаване. Когато същите са получени в извънработно време,
регистрацията се извършва в следващия работен ден. При направено писмено искане
от директора на ДПНД за предоставяне на становище, когато исканата от заявителя
обществена информация се отнася до дейността на ДНС 112, същото се изготвя,
съгласно моя резолюция, съгласува се с ***на ДНС 112 и в 5-дневен срок се
предоставя на ДПНД. В становището по т. 7 се посочва дали исканата информация
се съхранява в ДНС 112, в какъв обем и следва ли тя да бъде предоставена на
заявителя. Регистрираното писмено заявление/докладна записка за устно запитване
ведно с изготвената справка и/или становище се изпращат на ДПНД-МВР, с цел
изготвяне на проекти на решения и уведомления. При други случаи, неописани в цитираната
заповед, се прилагат разпоредбите на МЗ № 8121з-73/28.01.2016 г.
Данните от регистъра по Закона за националната система за спешни
повиквания се съхраняват за срок пет години, считано от момента на постъпване
на информацията. Директният достъп до данните от регистъра е наличен за срок 4
месеца от момента на постъпване на информацията. Директен достъп имат
служителите от център 112 и служителите от службите за спешно реагиране, на
които са предоставени съответните права на достъп чрез лично потребителско име
и парола. Данните се архивират след изтичане на срока по ал. 2 на чл. 16 от
Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 и се съхраняват в специално помещение с ограничен достъп. В срока по ал. 1
службите за спешно реагиране, както и органите на съдебната власт могат при
необходимост да изискват данни от регистъра във връзка с конкретен инцидент. След
изтичането на срока по ал. 1 информацията се унищожава от комисия, назначена от
министъра на вътрешните работи. Информация, за която в срока по ал. 1 е
постъпило искане от орган на съдебната власт, не се унищожава до отпадане на
необходимостта от нейното съхранение. Органът е длъжен да уведоми център 112
при отпадане на необходимостта от съхранение на поисканата информация.
За
субектите по чл.
3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е директора на дирекция
„Правно-нормативна дейност“, е регламентирано задължение да предоставя
информация, която е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична. Съгласно
чл.
2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения
живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Ако
заявителят със заявлението си бе поискал информация за дати и часове на
обаждания към тел. 112, то за органа щеше да е налице задължение да предостави тази
информация. Видно от заявлението му обаче М. иска само текстова разпечатка
/транскрипция/ на обажданията му до телефон 112 от 02.09.2009г. до получаване
на заявлението. Посочва се конкретни дати и часове, които датират от
2019г., а не както се иска от 2009г. и не се искат други дати, извън
посочените. Така, както е формулиране искането за текстови разпечатки от
конкретно посочени обаждания на М. на телефон 112, действително не е налице
обществена информация, тъй като се касае до действия, при които жалбоподателят
е участвал и извършил лично, поради което не могат да му послужат да си изгради
мнение за работата на администрацията. Изразеното в жалбата и в съдебно
заседание относно искане на дати и часове на позвънявания, доклади на служители
и информация дали сигналите са препратени по компетентност и какво е извършено
по тях не е искана с процесното заявление. Органът се произнася по
заявлението с формулираното в него искане, а в процесния случай се искат само
транскрипции на неговите обаждания, което е нещо различно от твърденията,
направени с жалбата и в съдебно заседание.
В
контекста на конкретно формулираното със заявлението и легалната законова
дефиниция, търсената от заявителя информация не представлява обществена
информация, създадена и съхранявана от задължения субект по чл.
3, ал. 1 от ЗДОИ. Действително с разпечатките от собствените си обаждания
жалбоподателят не би постигнал целта на ЗДОИ – да си състави мнение относно
дейността на задължените субекти. Основателно в тази връзка е отказан достъп до
исканата информация.
Останалата
част от мотивите за отказа не се споделят от настоящата инстанция.
Обстоятелството, че данните от електронния регистър могат да се изискват само
от службите за спешно реагиране и органите на съдебната власт не означава, че
се урежда специален ред за достъп до информация, който изключва приложното поле
на Закона за достъп до обществена информация. Редът за предоставяне,
регистриране и разглеждане на заявления по закона за достъп до обществена информация
в ДНС 112 – МВР е регламентиран със заповед на директора на ДНС 112 – МВР.
За
пълнота на изложението, следва да се напомни, че в демократичното общество достъпът до обществена информация е гаранция
за функционирането на държавата като правова. Именно поради тази причина
субективното право да се търси и получава информация е закрепено в чл. 41, ал.1
от Конституцията на Република България. Създаването на условия за прозрачни действия и решения на задължените
субекти е в интерес на обществото. Правото на достъп до обществена информация е начална фаза на
защита срещу погрешни управленски решения, срещу злоупотреба с власт, срещу
корупционни практики на държавните органи чрез получаване на данни за подобна
деятелност.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп
до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон,
освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация. Според чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ не се
допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на
повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със
закон. Несподелимо в този смисъл е възражението на ответника, възпроизведено в
представеното по делото писмено становище, че е налице специален ред, предвиден
в закон, който изключва приложението на ЗДОИ на основания чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ.
В
обобщение, настоящата съдебна инстанция намира, че по така формулираното искане
със заявление вх. №
105304-2/17.02.2021 г. по описа на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР
/което се различава от твърденията в жалбата и поддържаното в съдебно заседание
от страна на жалбоподателя относно исканата информация/, подадената жалба е неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за процесуално представителство. На юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ (НПП)
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лева. В случая съдът приема, че на ответника се следва възнаграждение за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно и чл. 143, ал. 3
от АПК Административен съд – Велико Търново, пети състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М. ***, адрес за
кореспонденция *** срещу писмен отказ рег. № 812100-3427/02.03.2021г. на
директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МВР, гр. София.
ОСЪЖДА Д.М.М.,
ЕГН: ********** *** да
заплати на Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Правно-нормативна дейност“,
гр. София 1000, ул. „Шести септември“ № 29 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно оспорване /чл.
40, ал. 3 ЗДОИ/.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: