Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................................2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на двадесет и първи ноември
2018г., в състав:
Административен съдия: МАРИЯ ЙОТОВА
при
секретар Виржиния Миланова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2271/2018г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 вр. чл.190 от ЗУТ.
Образувано е след отмяна на Решение № 1312/13.07.2017г. по адм.д.
№ 1001/2017г. на Адм.съд Варна, с Решение № 10236/27.07.2018г. по адм.д. № 10125/2017г.
на ВАС и връщане за ново разглеждане от друг състав жалба на Л.С.П. и С.И. ***, срещу Заповед № 0663/14.03.2017г.
на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.1 ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ
е разрешено прокарване на временен път през ПИ 1443 по КП на СО “Планова“-
гр.Варна, собственост на Л.П. по източната граница на имота с обща площ 54 кв.м
и през ПИ 242 по КП на СО “Планова“ гр.Варна, собственост на С.Н., като се
ползва определения вход за имота от север с обща площ 160 кв.м.
Жалбоподателките твърдят, че оспорената заповедта е незаконосъобразна, като постановена
при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон, както и при несъответствие с целта
на закона. Конкретно излагат, че е било нарушено правото им на защита, тъй
като: на С.Н. не е било изпратено обявление за постъпилото заявление за
прокарване на временен път; депозираните в последствие от тях възражения не са
били обсъдени и взети предвид от органа. Считат, че не са били налице и
материалните предпоставки за постановяване на заповедта доколкото: предвиденият
временен път засяга изграден водопровод, като реализирането му би лишило от
достъп до вода всички 48 броя членове на Сдружение с нестопанска цел “Водоснабдяване
местност „Планова“; разрешеният временен път не отговаря на изискванията на
ЗУТ, същият е с ширина по-малка от 3.50 м; до обслужвания имот № 243 има
предвидени два пътя, съгласно влезлия в сила ПУП-ПУР на СО “Планова“ гр.Варна;
не е отразена методиката, по която са изчислени квадратурите, които се отнемат
от техните имоти; не е посочен срока, за който се прокарва временния пътя. На
изложените основания молят съда да отмени обжалваната заповед, като
незаконосъобразна. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си – адв.Д., а жалбоподателката Н. и чрез адв.Р.Г, поддържат жалбата
и молят съда да я уважи. Претендират присъждане на съдебни разноски съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Кметът на Община Варна,
чрез юрисконсулт Ц., в депозирано при първото разглеждане на делото писмено становище,
което се поддържа, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че заповедта е постановена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма; спазена е процедурата
по издаването й; преди постановяването й са били изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая и са били обсъдени направените възражения; взети са предвид материалните
предпоставки регламентирани в нормата на чл.190 от ЗУТ. Претендира ю.к.възнаграждение в размер на 200 лв.
Заинтересованата страна – Д.И.Д., в хода на адм.д. № 1001/2017г. е
изразил становище за неоснователност на жалбата. При новото разглеждане на
делото - редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът, като
взе предвид представените по делото писмени доказателства, наведените от
страните възражения и приложимата нормативна уредба, за да се произнесе по
оспорването, прие за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е
подадена от лица с правен интерес /съобразно представените от всеки
жалбоподател писмени доказателства/, пред надлежния съд и в законоустановения
срок, като отговарят на изискванията по чл.150 от АПК, поради което са
допустими за разглеждане.
По основателността:
Административното производство е
започнало по подадено от заинтересованата страна Д.Д. Заявление вх.№
АУО024161ВН от 16.03.2016г. /л.45 от адм.преписка/ за прокарване на временен път до УПИ 243, м-т „Планова“
на гр.Варна, който има лице до проектирана нова улица, с цел достъп до имота за
строителство.
Към заявлението са приложени документи за
собственост, копие от предходна скица, копие от ПУР, както и декларация по чл.43 от АПК, че не
е постигнал съгласие със собствениците на имотите, през които се иска
прокарване на временен път по административен ред.
С протокол № 5/07.04.2016
година, комисия при Община Варна, назначена със Заповед № 1323/13.04.2011г. на Кмета на Община
Варна, е разгледала заявлението на Д. и приложените към него доказателства,
като е взела решение да допусне започване на процедура по издаване на заповед
на Кмета на Община Варна
за прокарване на временен път по ДИ 243 по КП на гр.Варна, СО “Планова“ с ширина 3.50м. през
ПИ 242 и 1443, като съществуващият на място път, представляващ част от имот 244
се разшири до 3.50м., като се навлезе в имот 1443 на запад.
За постъпилото заявление и
решението на комисията за определяне на трасе за достъп до имоти и прокарване
на временен път са уведомени с писмо изх.№ АУ024161ВН_001ВН от
15.04.2016г. Д.И.Д., И.М.В., К.М.В. и Л.С.П..
Срещу проекта е подадено
възражение от С.И.Н., И.М.В. и К.М.В., като последните двама са възразили, че
не са собственици на имот ПИ № 242, посочено е също, че искането за прокарване
на временен път е в противоречие с решение по гр.д. № 632/1997г. по описа на ВРС,
вписано в АВ-Варна, както и че до имот № 243, има предвиден път, който
осигурява достъп. По предвидения ПУП-ПУР от 2011г. до имотът има достъп от две
места.
Възражение е било депозирано и
от жалбоподателката Л.С.П. с рег.№ АУ024161ВН_002ВН/26.04.2016г., с което е
изразено несъгласие с приетото от Комисията становище, че ивицата от парцел ПИ
242, представлява съществуващ път, който
може да се разширява.Твърди се, че в имот ПИ 242 има изградена жилищна постройка и други
масивни постройки, ненанесени в Кадастъра, които поставят под съмнение
законосъобразността на извършеното строителство. Изразено е несъгласието й да се
отнема от собствеността, поради това че съществуват вече одобрени проекти за
осъществяване на достъпа до поземлените имоти в кв.13.
Възраженията са разгледани от
Комисията на 10.06.2016г., видно от представеният по делото Протокол № 7, т.7-6, като не са уважени. Изложени са мотиви,
че определеното с Решение 5-1 по
Протокол № 5/2016г. на Комисията за достъп
до имоти и трасе за временен път,
удължено с 5м на юг в имот 242 е най-икономичното, изгодно и най-лесно за
изпълнение на място, като е направено предложение да бъде изготвена заповед на
Кмета на Общината временният път да бъде
прокаран през ПИ 243 и 1443, като съществуващия на място подход, представляващ
част от имот 242 се разшири до 3.50м., като се навлезе в имот 1443 на запад, на
осн.чл.190, ал.2 и ал.6 от ЗУТ.
С процесната Заповед № 0663/14.03.2017г., ответникът след запознаване с наличните
документи, съдържащи се в административната преписка и като се е позовал на
решенията на Комисията, на основание
чл.190 ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешил на Д.И.Д., собственик на ПИ 243 по КП на СО “Планова“ гр.Варна, прокарване на временен път с ширина 3.50м през имоти ПИ 1443 по КП на СО “Планова“ гр.Варна - собственост
на Л.С.П. по източната граница на имота с обща площ 54 кв.м. и през ПИ 242 по
КП на СО “Планова“ гр.Варна - собственост на С.И.Н., като се ползва определения
вход за имота от север с площ 160 кв.м., съобразно скица, неразделна част от заповедта. В акта е
посочено, че временният път се прокарва със срок до провеждане на отчуждителни
процедури и отваряне на улица по влязъл в сила ПУП-ПРЗ за района. Посочено е,
че имотите, през които се учредява право на преминаване не се отнемат, като
размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията,
попадащи в трасето, ще бъде определен от Комисия по чл.210 от ЗУТ.
Съобразно заключението на в.л.
при първоначалното гледане на делото ПИ 242 по КП на СОИ „Планова“ с площ 1 029 кв.м в
северната си част, представлява тясна дълга отсечка с дължина 76м., с ширина варираща от 2,40м до 2,60м, достигаща в най-южната си част - 4,50м. В същия има два метални портала
/видно и от снимковия материал към заключението/ - единият в северната имотна
граница, а другият – в края на тясната отсечка. Според вещото лице, тази част от ПИ 242, която е
засегната от проектния временен път е с дължина 63м. Трасето по което преминава временния път към настоящия
момент, представлява „черен път“ от смесени пръст и камъни. Според вещото лице, съгласно приложена
извадка от действащ ПУП-ПУР на СО „Планова“, одобрен с Решение № 3411-7 по Протокол
№ 35/22,23 и 29.06.2011г. на Общински съвет
Варна, ПИ 243 има предвиден достъп, посредством улица - тупик с
ширина 3м. от южната страна на имота, която е свързана с други две улици – о.т. 71
до о.т.68 /с
ширина 5м./ и от о.т. 68 до о.т.
242 с ширина 6м.,
реализирането на която ще осъществи достъп до ПИ 243, 244, 245 и 238. Като
проектираното с процесната заповед трасе, от всички съседни имоти без достъп, реално обслужва само ПИ 243. Улица
от о.т. 71 до о.т. 68, минава през сложен терен с няколко подпорни стени и
разделя имотите на две части. Съгласно заключението, направеното
замерване на място потвърждава посочените в заповедта местоположение
на отразените по план граници, измерени площи и квадратури на отредените за временния път площи.
Съгласно дадените в отменителното
решение на ВАС указания, при новото разглеждане на делото е допусната
допълнителна СТЕ. От заключението на същата, дадено след запознаване с
материалите по делото, оглед на место и допълнително извършени справки,
допълнено в съдебно заседание, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява че: терена при имот № 243, до който следва да се осигури път за
достъп, както и имоти № 242, 245, 116, през които преминава одобрения регулационен
път от о.т. 242 до о.т. 68, а така също одобрения регулационен път от о.т. 218 до о.т. 68 е с голяма денивелация от
порядъка на 5 до 10 м., като по трасето са изградени подпорни стени на няколко
теренни площадки с височина от 0,60м. до 1,6м. Трасето на одобрения
регулационен път от о.т. 242 до о.т.68 пресича изграден водопровод нанесен в
подземния кадастър. Вещото лице е стигнало до извода, че по тези две трасета не
е възможно изграждането на път за достъп до имот № 243, поради опасност от
свличане на терена при засягане и разрушаването на подпорните стени.
От извършения оглед на място,
вещото лице е установило, че по предвиденото трасе през имот № 1443 са налични трайни
насаждения /плодни и трайни декоративни такива/ – лешник, липа, круша – високостеблена, 2
броя сливи на различна възраст, бадем, люляк, като в табличен вид е посочено за
всяко едно от насажденията възрастта, физическото състояние и стойността. Сочи, че при
прокарването на временния път същите ще подлежат на премахване. По предвиденото трасе през
имот № 242 не са
налични трайни насаждения.
На комбинирана скица № 2 към СТЕ със сини линии и син
надпис в.л.
е обозначило трасето
на съществуващия водопровод, преминаващ през цялата дължина на предвидения път
за достъп до имот № 243. Водопроводът попада изцяло в имот № 242 на жалбоподателката Н.. Същият представлява ПЕВП /полиетилен
с висока плътност/ с Ф=32 мм и е изграден на дълбочина около 0,70 м. от горната повърхност на пътя, като с цел
установяване на това обстоятелство е извършено разкопаване. Същият е отклонение от друг
такъв изграден, като частна кооперация, като има и допълнителни разклонения. Трасето на водопровода е
нанесено в подземния кадастър съхраняван в Община Варна /видно и от
представеното копие от плана на подземния кадастър за местността/, както и в одобрения ПУП-ПУР на
СО “Планова“. Съгласно
констатациите, че тръбата е много тънка и е положена плитко, в.л. счита, че тръбопровода
може да се напука
при преминаване на тежкотоварна техника по трасето.
В съдебно заседание
заявява, че по
протежение на границата /скица № 2/, между имоти №№ 1443 и 115, там където се
предвижда да мине временният път, има изградена ограда, която е с височина на
фундамента около 60 см и с оградна мрежа и бетонови колове, насадени в
основата, като стената на оградата представлява и частично подпорна стена, тъй
като съществуващия път, който е на имот № 242, е на по-ниско ниво от терена на
имот № 1443. Ако се реализира процесния временен път тази ограда би следвало да
се събори. Потвърждава, че освен нея следва да се премахнат и двете големи
портални врати, които затварят имот № 242 в северния край на пътя, и втори път
затварят път към имот № 243.
Заявява, че е налице и и друга
техническа възможност за прокарване на временния път, която се явява
по-практична и която не би засегнала в такъв обем нито толкова много трайни
насаждения, нито водопровода - ако премине равномерно по границата между имоти
№№ 1442 и 1443, теренът на които е приблизително равен.
Въз основа гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По валидността на акта:
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган – Заместник-Кмета на Община Варна, който е бил надлежно овластен от кмета
на общината за това със Заповед № К-007/13.03.2017г. /л.30 от адм.д. № 1001/2017г./. Делегирането на правомощия е направено от компетентен
орган и на основание изрично овластяване от закона - § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ,
вр. с чл.190 ал.6 от
ЗУТ.
По процесуалната
законосъобразност:
Заповедта е издадена в съответствие с
изискванията за форма – в писмен вид при наличие на предвидените в чл.59 ал.2 от АПК, вр. с чл.213 от ЗУТ
реквизити в т.ч. и фактически и правни основания.
Съдът не споделя наведените в жалбата
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените
норми при издаване на акта. Действително в преписката не са съдържат доказателства жалбоподателката С.Н. да е била
уведомена за постъпилото заявление от заинтересованото лице Д.Д. за прокарване
на временен път,
т.е. за започналото административно
поизводство. Не се спори обаче и се
установява от доказателствата по делото, че такова уведомление е изпратено до нейните праводатели: И.М.В. и К.М.В., като от постъпилата жалба от С.И. ***
от 19.05.2016г. се установява, че същата е била уведомена
от родителите си за постъпилото заявление и се е възползвала от правото си на
възражение срещу искането за прокарване на временен път и проекта на
комисията.
Ненадлежното уведомяване на жалбоподателката
за подаденото заявление за прокарване на временен път, би могло да се приеме за
съществено нарушение, само и единствено, ако е довело до ограничаване на
правото й на защита, каквото в случая не е налице. Както беше посочено по-горе в решението, същата е била
уведомена от праводателите си за подаденото заявление и на 19.05.2016г. се е
възползвала от правото си на възражение като собственик на имота, което
възражение е разгледано от комисията и е отхвърлено. Жалбоподателката е упражнила и правото си на жалба до
съда, по която е образувано настоящото производство, поради което съдът намира,
че правото на й на защита е
осигурено в пълна степен и допуснатото нарушение не е съществено такова, обуславящо
незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание.
Както нейните възражения, така и
на останалите заинтересовани лица са били обсъдени от Комисията, като са приети
за неоснователни.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени
нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта.
По материалната законосъобразност:
Съгласно чл.190 ал.1 от ЗУТ, когато
съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице
само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може
да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. При
нужда временните пътища се прокарват в урегулирани части от населените места и
селищните образувания, за които ще се създават нови подробни устройствени
планове, както и в неурегулирани части, включени в общия устройствен план –
ал.2. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по
подробния устройствен план, съответно улиците по проекто-плана или по
извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат
заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета – ал.3.
Временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на Общината
– чл.190 ал.6 от ЗУТ.
Не се установява постигнато съгласие между
собствениците, което съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ е обстоятелство, изискващо
друга форма на акта за прокарване на временен път. Липсата на такова съгласие е декларирана от заявителя,
поради което в случая е налице
хипотезата, в която временният път се прокарва въз основа на заповед на кмета
на общината.
Временният
път по чл.190 от ЗУТ за разлика от правото на преминаване през чужд имот
регламентирано в чл.192 и следв. от ЗУТ се характеризира с по-широк обем и
съдържание, тъй като за разлика от него осигурява транспортен достъп до имота,
за който се прокарва и възможност да преминават по него неограничен брой лица.
Затова предпоставка за прокарването на временен път е обслужвания от него имот
да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП – чл.190
ал.1 от ЗУТ.
Идеята на законодателя е прокарването на
временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до
реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. С оглед на това и
нормата на чл. 190 (във всичките й алинеи) поставя като приоритет при
прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно
влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и извършените
проучвания, а не толкова намирането на най-икономически изгоден вариант.
От обжалваната заповед се установява, че за
СО „Планова“ има ПУП-ПУР, одобрен с Решение №3411-7 по протокол № 35/22, 23 и 29.06.2011 г. на Общински съвет
Варна, който факт не се и оспорва, съгласно който поземлен имот № 243 има изход на новопроектирана
улица-тупик с ширина 3м., която е свързана с две проектирани улици по регулация
– улица с ширина 5 м. с о.т.71-68 и улица с ширина 6 м. с о.т. 68-244-243-242.
В случая има действаща улична регулация за процесния имот, но улицата от
о.т.71-68 минава през сложен терен с няколко подпорни стени и засяга много
имоти. И от двете
заключения на вещите лица се установява, че с одобрения ПУП-ПУР не е предвидено между имоти 1443 и
242 да има нова улица, както и план за такава. Както и, че трасето на временния път не може да следва уличната
регулация. В случая
обаче, това не може да се приеме като материална незаконосъобразност на
заповедта, тъй като законодателят е задал този критерий не като задължение, а
като препоръка, и доколкото видно от административната преписка този въпрос е
бил предмет на изследване от комисията, то предвиждането на временния път по
различно трасе, в случая не съставлява нарушение на закона.
Съдът обаче намира, че в случая не е спазена разпоредбата на чл.190 ал.3,
изр.2 от ЗУТ, според което временните пътища се прокарват по такъв начин, че да
не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, трайните насаждения,
посочени в табличен
вид, се намират по оградата на
имот № 1443, по протежението на който е предвидено
да минава временния път и при реализиране на последния, същите следва да се премахнат. В.л. е
посочило, че това са лешник, липа, круша-високостеблена, слива – 2
бр., бадем и люляк. Същите съобразно дадената дефиниция в §1 ал.3 от
приложимата Наредба №
1/10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, попадат в понятието
„дълготрайна декоративна растителност“, т.е. по отношение на тях е налице
забраната на чл.190 ал.3 изр.2 от ЗУТ.
Допълнителен довод за противоречие на
заповедта за прокарване на временен път през имот 1443 и 242, с целта на закона
е временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени
постройки. В случая от разпита на вещото лице в съдебно заседание проведено на
21.11.2018г., инж.П. се установява, че по трасето на новопроектирания
път е налична ограда, като стената
на същата /бетонов
фундамент, с височина около 60 см. над повърхността/ представлява и
частично подпорна стена, тъй като съществуващия път, който е на имот № 242 е на по-ниско ниво от терена на имот № 1443. Вещото лице е посочило, че ще се
наруши тази ограда и би следвало да се събори, тъй като пътят предвижда
преминаване през двата имота.
Доколкото процесната ограда, като част от подпорна
стена, представлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗУТ, нейното събаряне, за да се реализира временния път, противоречи
на целта на закона – същия да се прокара без да
се засягат заварени сгради и постройки.
Безспорно, от събраните по делото
писмени доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че по
трасето на проектирания временнен път е разположен водопровод, който предвид
по-малката тръба и плитко разположение, е възможно да
се напука при преминаване на тежкотоварна техника по трасето, доколкото
съгласно отразеното в заявлението, поставило началото на административното
производство, временния път е необходим с цел строителство.
Вярно е, че „засягането“ на такъв вид технически
съоръжения, не попада изрично в забраната на
чл.190 ал.3 изр.2 от ЗУТ, но с оглед особеностите на конкретния случай, и най-вече предвид
обстоятелството, че може да бъде причинена вреда на останалите /общо 48/
абонати, които се захранват от този водопровод, би следвало наличието му да се
съобрази от административния орган, или най-малкото да бъдат извършени
допълнителни проверки в тази връзка.
Казаното се отнася и за двете портални врати които затварят имот № 242 в
северния край на пътя, и втори път затварят път към имот № 243, които също ще
следва да се премахнат.
Предвид горното, съдът намира, че
административния орган е
постановил своя акт в нарушение на
чл.190 ал.3, изр.второ, предл.последно ЗУТ. Нормата предвижда забрана за
засягане на който и да е от предвидените обекти – сгради, постройки и
дълготрайни декоративни дървета, в случая постройки и дълготрайни декоративни
дървета. Разпоредбата е императивна и нейното нарушаване води до материална
незаконосъобразност на издадения административен акт - основание за неговата
отмяна.
Констатира се и друг порок на
оспорената заповед. В съдебно
заседание, проведено на 21.11.2018 г., на въпрос на адв.Г, вещото лице е
посочило, че са
налице още две техенически възможности
за проектиране и
прекарване на временния път до имота на заявителя, като втората от тях е по-икономична и по-практична,
доколкото не би засегнала в
такъв обем толкова много трайни насаждения, оградата, както и водопровода. Касае се за трасе, равномерно преминаващо
по границата между имоти №№ 1442 и 1443, теренът на които е приблизително
равен.
След като се установява по делото, по
безспорен начин, че има трети вариант за прокарване на временен път, който не е
обсъждан от административния орган, но според вещото лице е по-благоприятен, тъй като с него няма да се засягнат
трайните насаждения, няма да е необходимо да се разруши подпорната стена, както и водопровода, то следва да се направи извод, че оспорената заповед е постановена и в несъответствие с принципа за съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които
са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Съгласно ал.4 от същия закон при наличие на две законосъобразни възможности
органът е длъжен при спазване на ал.1, 2
и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществено. В случая, съобразно заключението н в.л. е налице и друг вариант за прокарване на път, но това следва да се
установи от органа, като се направи преценка, съобразно всички относими
обстоятелства, кой ще бъде най-икономично
осъществим.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата, с която е сезиран се
явяваа основателна. Оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се
отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне
по искането на заинтересованото лице за временен път, съобразно мотивите на
настоящото решение.
При този изход на спора, основателно по смисъла на чл.143 ал.1 от АПК се
явява направеното от жалбоподателите искане за присъждане на разноски. Същите
се явяват доказани, както следва: за Л.П. общо в размер на 435 лв., от които 10
лв. държавна такса, 275 лв. възнаграждение за в.л. и 150 лв. адвокатски хонорар
с данни, че е внесен; и за С.Н. общо в размер на 735 лв., от които 10 лв. държавна
такса, 275 лв. възнаграждение за в.л. и 450 лв. адвокатски хонорар с данни, че е
внесен.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Л.С.П. ЕГН ********** и С.И.Н. ЕГН **********, Заповед № 0663/14.03.2017г. на Кмета на Община Варна,
с която на основание чл.190 ал.1 ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено прокарване на
временен път през ПИ 1443 по КП на СО “Планова“- гр.Варна, собственост на П. по
източната граница на имота с обща площ 54 кв.м и през ПИ 242 по КП на СО
“Планова“ гр.Варна, собственост на Н., като се ползва определения вход за имота
от север с обща площ 160 кв.м.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Л.С.П. ЕГН **********,***, съдебноделоводни разноски в размер от 435 /четиристотин тридесет
и пет/ лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.И.Н. ЕГН **********,***, съдебноделоводни разноски в размер от 735 /седемстотин тридесет
и пет/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: