№ 228
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110213411 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***********************“ ЕООД, ЕИК:
**********, представлявано от управителя СТД, чрез адв. А. Г. С. от АК –
Стара Загора, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) при Министерство на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за нарушение на чл.139,
ал.5 и 7, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 3б, вр.
чл.187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
С жалбата са наведени доводи за допуснати при издаването на
атакувания електронен фиш съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че няма как да има качеството задължено лице по смисъла на чл. 102,
ал.2 от ЗДвП, нито субект на административно нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, тъй като по времето на извършването на процесното нарушение не е
собственик на посоченото в ЕФ ППС- специален автомобил МАН с рег. №
**********, което към момента на извършване на нарушението вече е било
1
предадено на новия си собственик, поради което намира наложената с ЕФ за
незаконосъобразна. Като съществено процесуално нарушение жалбоподателят
посочва, че наложената му санкция по реда на чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП,
с предвиден от закона размер от 1800 лева, е с посочен в ЕФ размер от 2500
лева. Жалбоподателят твърди, че това е самостоятелно основание за отмяна,
тъй като ограничава правото му на защита. Прави се искане атакуваният
електронен фиш да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените
в хода на производството разноски.
За проведеното на 19.12.2024 г. открито съдебно заседание страните
са редовно призовани.
Въззивникът е редовно призован, не се представлява. Изразява
становище с писмена молба от адв. С..
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., която изразява
становище за неоснователност на жалбата, моли атакуваният ЕФ да се
потвърди и в полза на страната да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, въз основа на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.08.2021 г. в 16:41 часа, ППС- специален автомобил МАН с рег.
№**********, собственост на „ЧИСТОТА Х.М.П.“ ЕООД, с технически
допустима максимална маса 17 990кг., брой оси 2 /две/, екологична категория
ЕВРО 0, без ремарке, се движел на територията на Столична община по път
А-6, км 50+427, с посока нарастващ километър, който път бил включен в
обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство не
била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като
за превозното средство нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Нарушението било установено с техническо
устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се
намирало на път А-6, км 50+427.
За установеното бил издаден електронен фиш №********** за
нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.5 и 7, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал.3б вр. чл.187а, ал.1 и 2, т.2 от ЗДвП на дружеството
2
„***********************“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдебният състав приема за
установена въз основа събраните по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както следва: договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство; фактура №**********; снимков
материал към електронен фиш № **********; договор за предоставяне на
услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с
предплащане с приложение и дневна разписка; разписка за доставяне; справка
за нарушения; снимки; становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“, НТУ; договор с предплатен баланс; писмо от
АПИ до „***********************“ ЕООД; справка-извлечение,
представляваща таблица с данни за движение на пътното превозно средство.
Съдът кредитира събраните писмени доказателства, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място
процесното пътно превозно средство се е движило по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и че дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП не била заплатена изцяло, като дължимата сума за съответния сегмент
възлизала на 0,10 лева.
Съдът приема горното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по
чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков
материал, снет от електронната система. Видно от изготвения доклад,
дължимата за процесното ППС пътна такса не е била заплатена изцяло, като в
маршрутната карта нямало получено плащане за преминаване през сегмента
3
на рамката.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на пътно превозно
средство, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал.1 и 2, т.3 санкция,
макар в основанието да е посочена разпоредбата на чл. 187а, ал.1 и 2, т. 2 от
ЗДвП.
За юридически лица редът на чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП
предвижда тази санкция да е във фиксиран размер на сумата от 1800 лева, но
на ЕФ №********** тя е посочена в размер от 2500 лева. Неправилното
определяне на санкцията в електронния фиш грешно квалифицира
административното нарушение, което е нарушение на материалния закон, като
същевременно ограничава правото на защита на жалбоподателя и е
съществено процесуално нарушение- основание за отмяна на ЕФ.
Електронният фиш е издаден срещу „***********************“
ЕООД, ЕИК: **********, представлявано от управителя СТД за нарушение на
разпоредбата на чл.139, ал.5 и 7, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, осъществено
на 12.08.2021 г. в 16:41 часа, в качеството му на собственик на ППС. Това
юридическо лице по време на реализирането на административното
нарушение обаче вече не е било собственик на процесното ППС, с което е
извършено административното нарушение- специален автомобил МАН с рег.
№**********. Съгласно представените по делото договор за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите, както и фактура №**********,
правото на собственост на процесното ППС към момента на извършването на
нарушението не е принадлежало на жалбоподателя. Следователно и съгласно
разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗАНН „***********************“ ЕООД,
ЕИК: **********, представлявано от управителя СТД, не е годен правен
субект, срещу който е издаден ЕФ №********* и чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, което представлява
основание за отмяна на ЕФ.
4
Трябва също да се отчете, че електронният фиш е издаден на
основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда част от нарушенията,
свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно
диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от
ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13
от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала към момента на издаване
на процесния електронен фиш, е предвиждала електронен фиш да се издава за
нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че преди
изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по
силата на което нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в
обхвата на нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е липсвала правно предвидена възможност за
санкционирането им по съответния ред. При това положение, издавайки
атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо
да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
респективно издадено наказателно постановление (НП), наказващият орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразността на санкционния акт. Последното следва от
обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на
нарушението, а именно към 01.09.2021 г. императивен ред за ангажиране на
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, който в случая се явява по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя. В този смисъл е
приетото в Решение № 19880 от 14.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
5771/2024 г., съгласно което „след като законодателят с един и същи закон е
предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне
на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно
посочено нарушение, може да се състави електронен фиш, е недопустимо да
се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща
административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието
на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да
обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и
препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл.
5
189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10,
след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. След като цели
административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен,
конкретен и точен при създаването на правните норми“. Обратното
тълкуване би противоречало на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА, която
категорично забранява наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност да се обосновава чрез тълкуване на нормите в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България, както и при непълна
норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Издаването на
електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от от ЗП
вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява
съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав,
решение № 8113/22.12.2023 г. по КНАХД № 9702/2023 г. по описа на АССГ,
XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по КНАХД №
3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.
Налице е още едно самостоятелно основание за отмяна на атакувания
ЕФ, изразяващо се в непропорционалност на наложената санкция с тежестта
на извършеното нарушение. В конкретния случай се установява, че не е била
заплатена сумата от 0,10 лева, а наложената на дружеството-жалбоподател
санкция възлиза в размер на сумата от 2500 лева, което надвишава 25 000 пъти
размера на незаплатената сума. Отделно от това следва да се съобрази и
решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС, съгласно което „чл. 9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане
6
на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата
за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.
По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че
депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Произнасяне по
останалите релевирани в нея възражения не е необходимо.
При този изход на делото е основателна и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, за
заплащането на които е представен договор за правна защита и съдействие,
имащ значението на разписка за платената сума. Същевременно, с оглед
направеното възражение за тяхната прекомерност, настоящия съдебен състав
констатира, че претендираният размер от 600 /шестстотин/ лева се явява
прекомерен спрямо невисоката фактическа и правна сложност на делото,
както и предвид обстоятелството, че е решено в две съдебни заседания, в нито
едно от които процесуален представител на жалбоподателя не се е явил. С
оглед на това и като съобрази служебно разпоредбите на чл. 36 ЗА вр. чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под
форма на имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв., е в размер на
400 лв. + 10 % за горницата над 1 000 лв., съдът приема, че следва да присъди
на жалбоподателя разноски за адвокат в производството пред настоящата
инстанция в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева. В полза на АПИ
разноски не се дължат, с оглед на което такива не следва да се присъждат на
страната.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) при Министерство на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за нарушение по чл. 102,
7
ал. 2 от ЗДвП, с който, на основание чл.187а, ал.1 и 2, т.2 вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП на „***********************“ ЕООД, ЕИК: **********,
представлявано от управителя СТД, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „***********************“ ЕООД, ЕИК: **********,
представлявано от управителя СТД, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8