РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Враца, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420100397 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров-Казанджията“ № 4-6 срещу Т. Р. И. с ЕГН ********** и адрес гр. *******.
В исковата молба се твърди, че между „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* и
ответницата Т. И. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за
потребителски кредит № 609997 от 14.01.2021 г., в изпълнение на което „Банка ДСК“ е
предоставила на ответницата потребителски кредит под формата на стоков кредит в размер
на 3 000,00 лева, с цел закупуване на прахосмукачка. Съгласно клаузите на сключения
договор договорната лихва била фиксирана, като годишният лихвен процент бил в размер
на 17,34 %, а годишният процент на разходите бил в размер на 18,79 %. Крайният срок за
издължаване на кредита бил 14.01.2025 г.
Ищецът твърди също, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.03.2023
г., допълнително споразумение от 21.07.2023 г. и приложение № 1 от 21.07.2023 г. към
допълнителното споразумение „Банка ДСК“ му е прехвърлила процесните вземания.
С исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е направил опит да обяви на
ответницата предсрочната изискуемост на процесните задължения чрез съответно
1
уведомление, изпратено на 08.09.2023 г. и върнато в цялост като непотърсено.
Поддържа се и изрично искане да бъде връчено на ответницата заедно със
съобщението по чл. 131 от ГПК приложеното към исковата молба уведомление по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника, първоначално изпратено на 08.09.2023 г.
Поради неизпълнението на ответницата, на 25.10.2023 г. ищецът подал срещу
ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр.
дело № 2762/2023 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед № 1543 от 26.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Ответницата подала в срок възражение по чл. 414 от ГПК, поради което е предявен
настоящия иск.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата 730,07 лева-главница по договор за потребителски
кредит № 609997 от 14.01.2021 г., сумата 349,24 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 14.11.2022 г. до 14.10.2023 г. и сумата 62,78 лева – мораторна лихва от
14.11.2022 г. до 24.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от
25.10.2023 г., за които суми е издадена заповед № 1543 от 26.10.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2762/2023 г. на Врачански районен
съд. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Ответницата Т. Р. И., на която препис от съобщението по чл. 131 от ГПК е връчено
лично на 10.02.2024 г., не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е взела становище
по иска.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като ответницата не е представила в срок писмен отговор, не е изпратила представител в
първото по делото съдебно заседание, не е направила искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие и в отсъствие на неин представител, като на ответницата е указано с
връчването на исковата молба, а също и с връчването на определението за насрочване от
15.03.2024 г. по делото, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на
нея и неин представител, може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
ищеца.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на Върховния
касационен съд, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски, както следва: по заповедното производство сумата 265,00 лева-разноски за внесена
2
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и направените по делото разноски:
сумата 125,00 лева-разноски за внесена държавна такса, съгласно списък по чл. 80 от ГПК,
приложен към писмено становище с вх. № 5064/10.04.2024 г. на Врачански районен съд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Т. Р.
И. с ЕГН ********** и адрес гр. *******, че дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров-Казанджията“ № 4-6 сумата 730,07 лева-главница по договор за потребителски
кредит № 609997 от 14.01.2021 г., сумата 349,24 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 14.11.2022 г. до 14.10.2023 г. и сумата 62,78 лева – мораторна лихва от
14.11.2022 г. до 24.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от
25.10.2023 г., за които суми е издадена заповед № 1543 от 26.10.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2762/2023 г. на Врачански районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. Р. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
******* да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6
сумата 265,00 лева-разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство-ч. гр. дело № 2762/2023 г. на Врачански районен съд, както и
сумата 125,00 лева-разноски за внесена държавна такса по гр. дело № 397/2024 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3