№ 185
гр. Севлиево, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100032 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2а ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Н. СТ. В., с ЕГН **********, от гр.
************************ срещу Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК **********, с адрес гр.
София 1000, пл. „Св. Неделя" № 6, представлявана от С.Ц. - председател. Ищеца твърди, че е
уведомен на 21.05.2020 г. със съобщение изх. № 1267 от 19.05.2020 г. от съдебно
изпълнителната служба при Севлиевски районен съд, че по молба на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ) е издадена обезпечителна заповед от ОС Габрово и въз основа на нея му е
образувано изпълнително дело № 20204230400059 до размер на сумата 196 230 лева.
Снабдил се с копие от обезпечителната заповед, от което установил, че по искане на
КПКОНПИ е допуснато обезпечение на техен бъдещ иск срещу него и срещу майката на
децата му Р.А.П. и са наложени запори, както следва: 1/ на банковата сметка на Р.П. в ЦКБ
АД; 2/ на л.а. ***** модел Пасат с peг. № ЕВ0503АК и 3/ на л.а. *****, модел *** с peг. №
****** и възбрани върху недвижими имоти, както следва: 1/ върху УПИ IV-349, кв. 35 по
плана на с. Кормянско, общ. Севлиево с площ 720 кв.м., заедно с построената в този имот
двуетажна стопанска постройка -тлокане и плевня с площ 77,5 кв.м., подобрения и
насаждения; 2/ върху ПИ с идентификатор 65927.501.84 по кадастралната карта и регистри
на гр. Севлиево с адм. адрес гр. Севлиево, ул. Крушевска № 5, заедно с пострените в имота 2
жилищни сгради, както следва: жилищна сграда с идентификатор 65927.501.84.1 и застроена
площ 71 кв.м., брой етажи 1 и жилищна сграда - еднофамилна, на едно ниво с
идентификатор 65927.501.84.2, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи 1 и двете сгради с
1
адм. адрес гр. Севлиево, ул. Крушевска № 5; 3/ върху Магазин за хранителни стоки, описан
като сграда за търговия, на едно ниво с идентификатор 65927.501.84.3, с адм. адрес гр.
Севлиево, ул. Крушевска № 5, със застроена площ 104 кв.м., брой етажи-1, построен в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.84. Възбраните върху имотите били заличени,
съответно запорите върху сметката и върху леките автомобили били вдигнати след като
всички обезпечения били отменени от съда, пред който се развило производството по иска
на КПКОНПИ, след влизане в сила на Определение на ОС - Габрово № 3/06.08.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г., постановено във връзка с молба за отказ от иска на
Комисията. Посочените по-горе възбрани и запори били наложени като обезпечение на
бъдещия иск на КПКОНПИ с Определение № 2 от 08.05.2020 г., постановено по ч. гр. д.
24/2020 г. на ОС - Габрово, което било отменено поради това, че КПКОНПИ депозирала
молба за отказ от иска. С действията си КПКОНПИ /действията на Комисията по
обезпечаване на иска, предявяването на този иск и, в крайна сметка, прекратяването на
производството поради отказ от иска с признанието от страна на Комисията, че не се намира
никаква връзка между придобиването на претендираното с иска имущество и престъпната
дейност на Н.В./ била причинила вреди на ищеца, поради незаконосъобразните си действия,
като тези вреди подлежали на обезщетяване именно по реда на ЗОДОВ - чл. 2а. Претендира
се осъждане КПКОНПИ: 1. на основание чл. 2а от ЗОДОВ да заплати на ответника сумата
от 3100 лева, за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатски хонорар за депозиране на възражения и защита във връзка с образуваното
производство по ЗПКОНПИ срещу него от КПКОНПИ (преписка вх. № УВКПКОНПИ-
377/2019 г.) и внесен иск за обезпечение, ведно със законната лихва, считано от датата на
заплащане на адвокатското възнаграждение - 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 2. на основание чл. 2а от ЗОДОВ да заплати на ответника сумата по 15 000
лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на и без това
не много добрите взаимоотношения с майката на децата му, както и с родителите му,
притеснения във връзка с евентуалната загуба на магазина, в който майката на децата му
работи и по този начин осигурява средствата за издръжката на двете му непълнолетни деца,
притеснения във връзка с организиране на защитата му по производството пред КПКОНПИ,
причинени психически дискомфорт, който датира още от март 2019 г. когато в дома му го
посещават полицийски служители от РПУ- Севлиево да го разпитват във връзка с
отношенията му с майката на децата му във връзка с осъществяваната, предхождаща
образуването на производство проверка срещу него от КПКОНПИ, стрес, притеснения,
неудобства, влошен имидж пред обществото в малък град като Севлиево, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно образуваното производство спрямо него и
майката на децата му Р.П. и неправомерното налагане на обезпечителни мерки на бъдещ иск
от КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, по който е образувано
ч.гр.д. 24 /2020 г. по описа на ОС Габрово, което впоследствие е прекратено поради
направен отказ от иска, ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на
запорното съобщение - 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Посочената по-горе в т. 2 вреда, била неимуществена, доколкото засягала името и
2
самочувствието на личността в обществото в малък град като Севлиево и нейните
принципни възможности, поставяйки я в неравностойно положение. Следва да бъде взето
предвид, че преди да бъде образувано производството по реда на ЗПКОНПИ от страна на
КПКОНПИ, последната извършила проверка, в хода на която следвало да извърши всички
необходими правни действия и едва при установяване на несъответствие в имуществото,
както и безспорно доказване, че същото е придобито в следствие на престъпна деятелност,
да предприеме действия по образуване на производство и по депозиране на молба за
налагане на обезпечителни мерки, а не в хода на производството да установява, че липсва
несъответствие и свързаност по отношение на престъпната деятелност и имуществото и да
прави отказ от иска. Именно затова законодателят регламентирал, че преди да образува
производство и да иска обезпечение, КПКОНПИ след като бъде сезирана от съответната
прокуратура следва да извършва проверка по реда на ЗПКОНПИ. Неизвършването на
цялостна и пълна проверка от страна на КПКОНПИ се явявало бездействие от страна на
органите на Комисията, а стартирането на производство без доказано несъответствие по
смисъла на ЗПКОНПИ и без наличие на доказателства за свързаност на престъпната дейност
с придобитото имущество било незаконосъобразно действие, в разрез със законодателната
рамка и по специално със ЗПКОНПИ. Следвало да се вземе предвид й, че липсва акт на
КПКОНПИ, който да е отменен по съответния ред, поради това, че Комисията прави отказ от
иска преди да има произнасяне от страна на Апелативен съд - Велико Търново по частната
жалба, депозирана от майката на децата на ищеца - Р.П. по така наложените възбрани и
запори, депозирана по надлежния ред в ОС-Габрово и регистрирана с вх. № 1479/29.05.2020
г. по описа на ОС-Габрово. Вместо да изпълнявала задължения, вменени й със закон,
Комисията извършвала незаконосъобразни действия и бездействия, в пряка причинно -
следствена връзка с причинените имуществени и неимуществени вреди на Н.В.. Следвало да
бъде отбелязано и, че от страна на КПКОНПИ ищеца дори не получил препис от решението
за прекратяване на производството срещу него и Р.П., независимо от факта, че същото било
изискано с нарочна за това молба. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължала
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Нормата на чл. 2а от ЗОДОВ предвиждала отговорност на държавата за
вредите, причинени на гражданите дори от законосъобразни актове, действия или
бездействия на органи и на длъжностни лица по Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или
по повод изпълнение на правомощията или службата им. Предявяването на иск за допускане
на обезпечение от Комисията било действие при или по повод изпълнение на правомощия
на органа, уредени в чл. 13 от ЗПКОНПИ. Производството приключило с влязло в сила
определение за прекратяване, на основание чл. 233 от ГПК, което формирало сила на
присъдено нещо, че ответникът по иска /лицето, което е осъдено за посочено в закона
престъпление/, не е придобило имуществото, предмет на иска, в резултат на престъпната
дейност, за която е осъдено. Направеното от КПКОНПИ предположение в обратния смисъл,
послужило като основание за започване и водене на производството по ЗПКОНПИ било
3
неоснователно, поради което по същността си съставлявало незаконосъобразно действие по
смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ. Тази характеристика обхващала и всички други действия — от
внасянето на мотивирано искане за допускане на обезпечителни мерки, подготвило
завеждането на бъдещата претенция, до приключването на съдебното производство, които
също се явявали незаконосъобразни. Обстоятелството, че горепосочените действия са
извършени от КПКОНПИ при изпълнение на задълженията по закон, не освобождавало
същата от отговорност за настъпилите от това вредоносни последици, тъй като нейна била
преценката, дали да заведе съдебно производство. Освен наличието на постановени актове
за налагане на обезпечителни мерки, които впоследствие били отменени, ищецът претърпял
реално вреди, като била налична и причинна връзка между претендираните вреди и
наложените обезпечения. Следвало да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.
2а от ЗОДОВ. Претърпените имуществени вреди - заплащане на адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му пред КПКОНПИ във връзка с незаконно образуваното срещу
него производство по реда на ЗПКОНПИ и неимуществени вреди - негативни изживявания,
свързани с наложените обезпечителни мерки и воденото производство за отнемане на
имущество, довели не само до промяна в начина му на живот, но и до влошаване на
взаимоотношенията с майката на децата му и родителите му, което неминуемо препятствало
възможността му да води спокоен начин на живот. Стресът и притесненията, които
преживявал във връзка с това, предизвиквали напрежение, унижение, чувство за
несправедливост, уронване на престижа му, влошаване стандарта на живот и ограничаване
социалните му контакти. Без образуването и воденето на производството от страна на
КПКОНПИ, както и налагането на обезпечетелни мерки по искане на Комисията тези
последици нямало да настъпят, поради което била налице и правнорелевантна причинна
връзка между действията на ответната страна и настъпилите имуществени и неимуществени
вреди за ищеца, която се извеждала от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължало за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. При определяне размера на дължимото
обезщетение на причинените неимуществени вреди се препращало към разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, която използвала като критерий - този на „справедливостта". С Постановление №
4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, били дадени надлежни разяснения за
критериите, от които следва да се ръководи съда при определяне на размера на
обезщетението по справедливост. Понятието "справедливост" не било абстрактно понятие.
Било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябвало да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. От
значение били и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа
на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. При съблюдаване на принципа за пълна обезвреда на настъпилите
неимуществени вреди, за определянето на размера на обезщетението, претендираната сума
от 15 000 лв. за претърпените неимуществени вреди била справедлива и съобразена с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Претендира разноски.
4
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Излага, че в исковата молба не се съдържат конкретни
фактически доводи, подкрепени от съответни доказателства, които да обусловят активната
процесуална легитимация на ищеца и елементите на претендирания от ищеца фактически
състав, поради което твърди недопустимост на предявените искове. Заявява липса на
незаконосъобразен акт на комисията, от който да са възникнали вреди за ищеца. За да се
докажат вреди в производството по ЗОДОВ, то следвало да се установи
незаконосъобразността на действията или бездействията на държавния орган /в случая
КПКОНПИ/ - т. е. те да противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми,
което в случая не било налице. В нито един момент, нито Комисията, нито нейни
длъжностни лица действали извън рамките или в противоречие с действащото
законодателство. В исковата молба ищецът твърдял, че е претърпял неимуществени вреди в
резултат на образуваното обезпечително производство, както и издадена обезпечителна
заповед от ОС - Габрово. В същото време ищецът твърдял, че му е причинен „психически
дискомфорт", който датирал „още от март 2019 г.", очевидно било, че КПКОНПИ няма как
да отговаря за причиняване на твърдените неимуществени вреди, най-малкото защото
определението за налагане на обезпечителни мерки на ОС-Габрово било от 08.05.2020 г..
Нямало норма, която да е нарушена от КПКОНПИ. Комисията и органите й в хода на цялото
производство по специалния закон изпълнявали законови разпоредби. Проверката се
извършвала от органите на КПКОНПИ и започвала на основание уведомление от съда,
прокуратурата или органите на досъдебното производство за влязла в сила присъда или
привличане на лице в качество на обвиняем за престъпление, изчерпателно посочено в чл.
108, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Тук органите на комисията действали в условия на обвързана
компетентност - т.е. при наличие на уведомление, изходящо от компетентен орган, те били
длъжни да започнат проверка. С Решение № 763/29.04.2020 г. на КПКОНПИ било
образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, срещу Н. СТ. В., въз основа на постъпило в ТД Велико Търново уведомление от
Районна прокуратура - град Севлиево, от което се установявало, че с Постановление от
07.01.2019 г. по досъдебно производство № 537/2018 г. по описа РУ-Севлиево бил
привличен като обвиняем Н. СТ. В., за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, пр.
2-ро от НК, и не били налице основания за прекратяване на наказателното производство. С
последващо Споразумение от 11.03.2019 г. по досъдебно производство № 537/2018 г. по
описа РУ-Севлиево, пр. пр. № 1161/2018 г. по описа на РП-Севлиево лицето било признато
за виновно по повдигнатите обвинения. Споразумението имало характер на влязла в сила
присъда. Престъплението попадало в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 15 от ЗПКОНПИ. С
Протокол от 26.03.2019 г. била образувана проверка по повод установяване на незаконно
придобито имущество на лицето Н. СТ. В.. Следвало да се има предвид, че на този етап
проверката спрямо едно лице била изцяло документална, т.е. изводите, които се правели,
били на база събрана информация от съответните институции. Проверката по закона като
фаза от цялостното производство се развивала в рамките на структурата на комисията,
резултатите от нея имали вътрешно служебен характер, не се огласявали и не ставали
5
достояние на трети лица или на ищеца. Следователно в тази фаза от законосъобразните
действия на органите на комисията не могли да произтекат вреди за ищеца. След
извършената проверка комисията направила обосновано предположение, че имуществото е
придобито пряко или косвено от престъпна дейност, доколкото не бил установен законен
източник за първоначално придобитото процесно имущество. Всяко поведение, което
нарушавало изискванията на императивна правна норма било противоправно. В исковата
молба ищецът не представял доказателства за такова противоправно поведение.
Ограничаването на правата на ищеца настъпило вследствие на влязло в сила определение на
съда за допускане на исканите от страна на Комисията обезпечителни мерки. Същото
касаело единствено правото на собственост върху процесното имущество и то само по
отношение на разпореждането с него. В нито един момент от началото на проверката по
закона до неговото приключване ищецът не бил лишен от правната и фактическа
възможност да ползва имуществото си, като се издържа от него. Никъде в исковата молба не
се сочели доказателства относно твърденията на ищеца за нарушаване на имиджа му,
преживян стрес или влошаване на взаимоотношенията с майката на децата му, камо ли това
да е произлязло от действията на Комисията. Твърденията на ищеца за „неизвършване на
цялостна и пълна проверка от страна на КПКОНПИ“ се явявали безпочвени и необосновани.
Видно от материалите КПКОНПИ направила цялостна и задълбочена проверка на
имуществото на ищеца и свързаните с него лица. Срещу Определение № 2/08.05.2020 г. по
ч.гр.д.№ 24/2020 г., по описа на Окръжен съд - Габрово била депозирана частна жалба от
Р.А.П., с вх. № от 09.06.2020 г. С частната жалба се искало отмяна на определението като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон. Изложени
били множество съображения включително и твърдението за непълен икономически анализ
по отношение доходите на Р.А.П., тъй като от административния орган не били взети
предвид доказателства, за паричен заем от 07.11.2013 г., за сумата от 150 000 лева,
предоставен от Татяна Христова Петкова, за обезпечаването на който е издадена Запис на
заповед, с произход на заемните средства - наследство по открито завещание. Твърдените в
жалбата факти и обстоятелства, както и писмените документи, които ги обосновавали били
нови неизвестни до този момент факти за извършената по реда на ЗПКОНПИ проверка.
Документите се намирали в проверяваните лица и органите на Комисията нямало как да се
снабдят с тях, за да могат да се анализират още в хода на проверката. Бил извършен
допълнителен анализ на представените нови писмени доказателства, събиране на
допълнителни такива, съпоставка с вече събрана по преписката информация и обосноваване
на окончателен извод за законността на заетите средства, съобразно материалноправните
разпоредби на ЗПКОНПИ. На база изготвения нов икономически анализ се установило, че
не са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 107 от ЗПКОНПИ за
образуване на производство по закона, а именно наличие на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Във
възможно най — кратък срок на 04.08.2020 г. с искане до Окръжен съд - Габрово
КПКОНПИ поискала отмяна на допуснатите с Определение № 2/08.05.2020 г. по ч.гр.д. №
24/2020 г. на ОС - Габрово обезпечителни мерки върху имуществото, собственост на Р.А.П..
6
Това ясно показвало, че КПКОНПИ се ръководила единствено и само от закона и действала
веднага след запознаване с новите представени доказателства, като подала посоченото
искане. Следвало да се посочи, че с Определение № 2/08.05.2020 г. по ч. гр. д. № 24/2020 г.
на ОС - Габрово са наложени обезпечителни мерки единствено и само върху имущество,
собственост на Р.А.П.. Видно от депозирата искова молба, взаимоотношенията между ищеца
и Р.П. били влошени много преди налагане на обезпечителните мерки и не било житейски
логично Н.В. да е имал притеснения за това. За евентуално претърпените вреди от Ралица
Ангелова Петкова, същата депозирала иск в PC Севлиево, поради което в настоящия процес
не следвало да се вземат предвид доводите за причинени вреди на майката на децата на
ищеца. В депозираната искова молба било посочено, че ищеца е имал психически
дискомфорт още през 2019 г., а обезпечителните мерки били наложени през 2020 година.
Нямало как ищеца да е претърпял неимуществени вреди от действията на ответника. В
исковата молба не били наведени никакви конкретни фактически доводи за причинени вреди
като пряка и непосредствена последица от действията на Комисията. В случая, нямало акт,
действие или бездействие от страна на КПКОНПИ, които да са в разрез със законодателната
рамка. Предявеният иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 3100 лева, както и
15 000 лева неимуществени вреди в резултат на незаконни „действия и бездействия" на
КПКОНПИ бил неоснователен и напълно недоказан. Дори искът да бил основателен нямало
да отговаря на принципа за „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като бил
прекомерно завишен. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищеца чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск по доводите изложени в исковата молба. В писмена защита излага подробни
съображения за основателност на исковете.
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
доводите изложени в отговора. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа
на доводите изложени в отговора.
В съдебното заседание представителя на Прокуратурата на Република България,
излага съображения за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от обезпечителната заповед № 2 от 08.05.2020 г. на ОС - Габрово, че с
определение № 2 от 08.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г. на ОС – Габрово по
искане на КПКОНПИ е допуснато обезпечение на техен бъдещ иск, с цена 196 230 лв.,
срещу ищеца Н. СТ. В. и срещу Ралица Ангелова Петкова и са наложени обезпечителни
мерки, както следва: 1/ запор на банковата сметка на Р.П.а в ЦКБ АД; 2/ запор на л.а. *****
модел Пасат с peг. № ЕВ0503АК и 3/ запор на л.а. *****, модел *** с peг. № ****** и
възбрани върху недвижими имоти, както следва: 1/ възбрана върху УПИ IV-349, кв. 35 по
плана на с. Кормянско, общ. Севлиево с площ 720 кв.м., заедно с построената в този имот
7
двуетажна стопанска постройка - тлокане и плевня с площ 77,5 кв.м., подобрения и
насаждения; 2/ възбрана върху ПИ с идентификатор 65927.501.84 по кадастралната карта и
регистри на гр. Севлиево с адм. адрес гр. Севлиево, ул. Крушевска № 5, заедно с пострените
в имота 2 жилищни сгради, както следва: жилищна сграда с идентификатор 65927.501.84.1 и
застроена площ 71 кв.м., брой етажи 1 и жилищна сграда - еднофамилна, на едно ниво с
идентификатор 65927.501.84.2, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи 1 и двете сгради с
адм. адрес гр. Севлиево, ул. Крушевска № 5; 3/ възбрана върху магазин за хранителни стоки,
описан като сграда за търговия, на едно ниво с идентификатор 65927.501.84.3, с адм. адрес
гр. Севлиево, ул. Крушевска № 5, със застроена площ 104 кв.м., брой етажи-1, построен в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.84.
Установява се от определение № 3 от 06.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
24/2020 г. на ОС – Габрово, че по молба на КПКОНПИ е отменено допуснатото обезпечение
на бъдещ иск, с определение № 2 от 08.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г. на
ОС – Габрово.
Установява се от възражение вх. № 7231 от 02.07.2020 г., частна жалба вх. № 1479 от
29.05.2020 г., пълномощно от 26.06.2020 г. и договор за правна защита и съдействие от
същата дата, молба до КПКОНПИ и обратна разписка за получаване на 25.09.2020 г., че
адвокат А.М. е осъществила представителство и правна защита на ищеца Н. СТ. В. в
производството по искане на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещ иск и по ч.
гр. д. № 24/2020 г. на ОС – Габрово.
Установява се от протокол от 19.03.2019 г., че ищеца Н. СТ. В. е осъден със влязло в
сила споразумение от същата дата по НОХД № 102/2019 г. на РС – Севлиево за
престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 НК.
Установява се от писмо на РУ на МВР Севлиево от 11.08.2021 г., че служители на
РУ на МВР Севлиево не са участвали при извършване на проверка на 01.04.2019 год. на
адреса на Н. СТ. В., с ЕГН ********** в гр. Севлиево.
От характеристична справка, изготвена от П.И. И.Е. е видно, че ищеца има две
криминалистични регистрации през 2009 г. и през 2019 г. за престъпления по чл. 234, ал. 1
НК и едно осъждане по НОХД № 102/2019 г. на РС – Севлиево.
От психологическо становище, изготвено от психолог – психотерапевт Р. Н. е видно,
че ищеца е споделил за целенасочен психически тормоз от държавни органи в продължение
на дълъг период от време. На психо – емеционално ниво е констатирана изразена тревожно
– депресивна симптоматика със смущаващи мисли, чувства, като страх за живота и
здравето, нарушения на взаимодействието му със социалната среда, отразява се и на
ежедневните му трудови задължения. Налице е необходимост от интензинво
психотерапевтично лечение и медикаменти за овладяване на тревожната симптоматика.
8
От показанията на свидетеля К.Д,, са установява следното: свидетеля познава ищеца
повече от 25 години, били съученици; ищеца работел в хранителен магазин; живеел на
същия адрес, където е и магазина; ищеца имал проблем с някакви дела и някакви запори,
годината преди заседанието; бил доста притеснен, за да не остане на пътя, че са му
запорирали имот; потърсили приятел на свидетеля, който бил психиатър; ищеца много се
притеснявал за децата си, станал много агресивен и неадекватен; отношенията на ищеца с
майката на децата му били обтегнати и отдавна били разделени; водели му децата и той не
искал да ги вижда защото не можел да им даде пари; карал се постоянно с всички близки
роднини, с майка си не се разбирал; състоянието на ищеца не било по-добро от преди,
виждали се доста често, но и трудно комуникирали; ищеца преди бил нормален и коректен
човек, помагал на доста хора, като със сигурност проверката му повлияла на психическото
здраве; ищеца имал доста тежък период, свидетеля ходил да му носи хапчета за сън, през
2020 г.; на майката на ищеца имуществото било запорирано, той се боял, че децата му ще
изплащат някакви актове и че няма къде да живеят; в момента ищеца работел в хранителния
магазин, но и там от близо година нещата не вървели; ищеца някой път не ходел на работа,
бил недоспал.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 2а ЗОДОВ, е необходимо
установяване наличието на следните предпоставки: незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по
повод изпълнение на правомощията или службата им; неимуществените и имуществените
вреди, чието обезщетяване се претендира и причинно - следствената връзка между
настъпването на вредите и незаконното поведение на съответния държавен орган; както и
всички други твърдени изгодни за ищеца положителни факти, на които основава доводите
си.
От възприетото от фактическа страна е видно, че в конкретния случай, основанието
за търсене на отговорност от КПКОНПИ по чл. 2а от ЗОДОВ е твърдение за настъпили
вреди вследствие предявено от комисията срещу ищеца искане за обезпечение на бъдещ иск,
като допуснатото обезпечение впоследствие по молба на КПКОНПИ е отменено. Искането е
било в рамките на компетентността на ответника, и след проведено производство за
проверка на имуществото на проверяваното лице. Производството пред комисията очевидно
е започнало при наличие на данни за влязла в сила присъда, с която проверяваното лице е
било признато за виновно за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 НК –
споразумение от 19.03.2019 г., с което ищеца Н. СТ. В. е осъден по НОХД № 102/2019 г. на
РС – Севлиево, за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 НК. Налице е било
основание за провеждане на производство по ЗПКОНПИ, съгласно чл. 108, ал. 1
ЗПКОНПИ. Независимо от това, съдът намира, че искане за обезпечение на бъдещ иск за
отнемане в полза на държавата на имуществото на ищеца е било незаконосъобразно.
9
Предявеното от ответника искане има редица особености в сравнение с производството по
общите правила на ГПК. То се предхожда от проверка по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, в хода на
която следва да се установи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно
придобито, като такова предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В съответствие със
задължителния характер на тази проверка, са и правомощията на органите на комисията при
извършване на проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество - чл.
114 – чл. 115 ЗПКОНПИ. Искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на
държавата на имуществото на ищеца е следвало да се предяви едва когато и ако комисията
след проверка установи, че това имущество е придобито от престъпна дейност. В случая,
очевидно органите на ответната комисия са осъзнали липсата на предпоставките за
уважаване на иск за отнемане в полза на държавата на имуществото на ищеца, след като са
поискали отмяна на допуснатото по тяхно искане обезпечение, но това е станало на твърде
късен етап, след предявяване на искане за обезпечение на бъдещ иск. Липсата на
предпоставките за уважаване на иск за отнемане в полза на държавата на имуществото на
ищеца комисията е могла да я установи и преди предявяването на искането, чрез действия
по чл. 114 – чл. 115 ЗПКОНПИ, чрез изискване на обяснения от проверяваното лице,
сведения от други лица, държавни и общински органи. Бездействието на комисията в тази
насока по време на проверката обуславя извод за незаконосъобразност на заявеното искане
за обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на имуществото на ищеца. С
оглед изложеното по делото бе установено, че в резултат на производството водено от
КПКОНПИ, ищеца е претърпял имуществени вреди - заплащане на адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му и обичайните в подобни случаи неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания, свързани с наложените обезпечителни мерки и
воденото производство за отнемане на имущество, довели не само до промяна в начина му
на живот, но и до влошаване на взаимоотношенията с роднините му, невъзможност да води
спокоен живот, стрес, притеснения, напрежение, уронване на престижа му, влошаване
стандарта му на живот и ограничаване на социалните му контакти. По делото не се събраха
доказателства, които да противоречат на показанията на свидетеля К.Д,, които преценени с
оглед на всички други данни по делото, намира за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали докозотелствени източници, което
мотивира съдът да кредитира, като достоверни показанията на посочения свидетел, от които
се установява, че за ищеца, описаните по – горе вреди са възникнали именно в хода на
производството проведено и инициирано от ответника, поради което налице е и причинно -
следствената връзка между настъпването на вредите и незаконното поведение на ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените по делото искове по чл. 2 а ЗОДОВ, са
доказани по основание.
При преценката, съгласно чл. 52 от ЗЗД, на всички обстоятелства по делото, съдът
намира, че искът е основателен до размер от 8 000,00 лева. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът взе предвид времетраенето на
10
производството, характера и приблизителната стойност на имуществото, което е било
предмет на искането, и характера и тежестта на претърпените от ищеца душевни страдания.
Имуществото е на значителна стойност, като един от имотите предмет на обезпечението е и
месторабота на ищеца и средство същият да осигурява издръжка за себе си и семейството
си, тези обстоятелства са обусловили значителни по интензивност душевни страдания,
изразяващи се в невъзможност да води спокоен живот, стрес, притеснения, напрежение и
влошаване на взаимоотношенията с роднините му, вследствие на действията на ответника.
Поради това, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което ответникът
следва да заплати на ищеца, е 8 000,00 лева. Искът в частта му за претендираните
неимуществени вреди е основателен до този размер. Неоснователен е искът за обезщетение
за неимуществени вреди в частта му над сумата от 8 000,00 лева до претендирания размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000,00 лева. Не се доказаха причинени
неимуществени вреди на ищеца, които да обосновават уважаване на иска в целия му заявен
размер. Производството за отнемане на имуществото е продължило сравнително
краткотрайно, като дори не се е стигнало до предявяване на иск, а наложените
обезпечителни мерки са вдигнати в сравнително кратък срок след налагенето им, поради
което ниският интензитет на извършените увреждащи действия от ответника обосновава
уважаване на иска само до посочения по – горе размер и отхвърлянето му като
неоснователен за разликата над сумата 8 000,00 лева до претендирания размер от 15 000,00
лева.
Относно претендираните имуществени вреди, причинени на ищеца, изразяващи се в
платеното от него адвокатско възнаграждение на ангажирания пълномощник с договора за
правна защита и съдействие от 26.06.2020 г., следва да се приеме, че те също не биха били
настъпили, ако не беше образуваното производство по ЗПКОНПИ, заради което е била
необходима правната защита, предмет на сключения договор. Плащането на уговореното
възнаграждение е за свършената работа по правната защита и процесуалното
представителство, която очевидно е била достатъчно адекватна и разумна, за да се стигне до
събиране на релевантните доказателства и за да се преосмисли направения извод за
несъответствие между разходите за придобиване на имуществото и получените доходи на
проверяваното лице и свързаните с него лица. По тези съображения искът за репариране на
имуществените вреди в размер на 3 100,00 лева следва да се уважи изцяло.
Върху приетите за дължими суми за обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди следва да се присъди законна лихва от датата на предявяване на иска - 25.11.2020 г. до
окончателното й изплащане. Приложение следва да намери принципната постановка, че
вземането по ЗОДОВ става изискуемо от признаване по законен ред незаконността на акта,
действието или бездействието на държавния орган, а не от момента на извършването им,
като в конкретния случай съдът намира, че от значение би била датата на влизане в сила на
определение № 3 от 06.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г. на ОС – Габрово, с
което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск, но ищецът не е доказал, коя е тази
дата. От друга страна страните не са спорили, че определение № 3 от 06.08.2020 г.,
11
постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г. на ОС – Габрово е влязло в сила, поради което
безспорно следва да се приеме, че това се е случило преди предявяване на исковата молба,
както се твърди в нея, поради което законна лихва следва да се присъди от датата на
предявяване на иска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца внесената от него държавна такса за разглеждане на делото
в размер 10,00 лева и сумата 306,63 лева, заплатено от него адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете или общо разноски в размер на сумата 316,63
лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата 139,23 лева, адвокатско възнаграждение за
представителството му от юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете.
Присъждането на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в тежест на ищеца
или на ответника е законна последица от отхвърляне, респективно от уважаване на иска,
като при възражения на страните, съдът следва да прецени и дали размерът на тези разноски
е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, като по настоящото дело в
преклузивния за това срок – до приключване на устните съсстезания такива възражения не
са заявени, поради което не се дължи произнасяне по такива.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2а от ЗОДОВ, Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК
**********, с адрес гр. София 1000, пл. „Св. Неделя" № 6, представлявана от С.Ц. -
председател да заплати на Н. СТ. В., с ЕГН **********, от гр. ************************:
сумата 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
вследствие заявено искане от КПКОНПИ за обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 24/2020
г. на ОС – Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2020 г. до
окончателното изплащане и сумата 3 100,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар за защита срещу
действията на КПКОНПИ довели до заявяване на искане за обезпечение на бъдещ иск по ч.
гр. д. № 24/2020 г. на ОС – Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.11.2020 г. до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 8
000,00 лева до пълния предявен размер от 15 000,00 лева, ведно със законна лихва до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК
**********, с адрес гр. София 1000, пл. „Св. Неделя" № 6, представлявана от С.Ц. -
12
председател да заплати на Н. СТ. В., с ЕГН **********, от гр. ************************
сумата 316,63 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, Н. СТ. В., с ЕГН **********, от гр.
************************ да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК **********, с адрес гр.
София 1000, пл. „Св. Неделя" № 6, представлявана от С.Ц. - председател сумата 139,23 лева
за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
13