№ 967
гр. Варна, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110200504 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на адв. К. Д., депозирана в качеството му на процесуален представител
на И. Й. О. ЕГН690911919, против Електронен фиш серия К № 3392544 на ОД
на МВР-Варна , с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на възз. О. е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4 вр.
с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че ЕФ е издаден в съответствие с
изискванията на ЗДвП и ЗАНН по отношение на необходимото съдържание и
сроковете за съставянето му, но се излагат аргументи в подкрепа на
становището, че е изтекла предвидената от закона давност за реализиране на
административно наказателно преследване за посоченото
нарушение.Коментират се нормите на чл.11 от ЗАНН и чл.80 ал.1 т.5 от НПК,
приема се, че няма прекъсване на тригодишният давностен срок и се иска
отмяната на процесния ЕФ и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, възз. О., при редовност на призоваването, не се
явява лично, не се представлява като се депозира писмено становище с молба
ЕФ да бъде отменен и да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение с аргументи, идентични с изложените в жалбата.
1
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 02.08.2018г. в 21:46 часа, в гр. Варна, по „Аспарухов мост” на южен
пътен възел в посока центъра на града, е било констатирано, че с автомобил
марка „Форксваген Бора”, с рег.№ СА6235СХ е било извършено нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със скорост
75 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на
скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено място и е прието,
че превишението е с 25 км. в час. Нарушението било констатирано с АТСС /
ARH CAM S1/ с № 11743с9. В ЕФ като собственик, на когото е регистрирано
МПС-то, ползвател е вписана възз. О..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Приобщени са доказателства, че техническото средство, фиксирало
превишената скорост, е одобрен тип средство за измерване и е преминало
съответната проверка.
Установи се, че св.Ж. е боравил с техническото средство, което само
фиксира нарушенията, без негова намеса.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват, като напълно
кредитира и показанията на св.Ж., още повече, че фактите, отразени в ЕФ не са
били оспорени в нито един момент от АНП, не се оспорват и в с.з.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката, допълнитолено изисканите от съда и
приобщени в с.з., както и от показанията на св.Ж..
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ формално
притежава всички изискуеми реквизити, в това число ясно и категорично е
визирано и мястото на извършване на нарушението.От приобщените по
делото писмени доказателства/ които не се оспорват/, а и от гласните
такива,безспорно се установи, че техническото средство, фиксирало
превишената скорост е било позиционирано именно на мястото, което е
отразено в протокола от използването му.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като
видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от
използването му.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
3
на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
4
първоначална и последваща проверка.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по
несъмнен и категоричен начин, а и самото нарушение не е оспорено в нито
един момент от АНП, не се оспори и в с.з.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш
е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец,
съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и
основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено
нарушение при издаването му.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 25 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1 т.3 от същия текст е предвидил наказание глоба в размер
на 100лв., поради което съдът намира наложеното наказание за справедливо и
е лишен от възможност да го ревизира.
Въпреки горното съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите,
в които не следва да се образува АНП,както и случаите, когато образуваното
такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните
срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния
принцип за бързина в АНП.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за
изпълнение на наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за
погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се
съдържат в Общата част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл.24ал.1т.3 от НПК, изтеклата давност е
обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в
Тълкувателно решение № 112 от 16.12.82г. на ОСНК изрично се сочи, че
5
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване- чл.81 от НК, се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН,
съответно наличието на специалната норма на чл.34 от ЗАНН, не изключва
прилагането в общия случай на давностнитя и абсолютния давностен срок по
смисъла на чл.80 от НК и чл.81 ал.3 от НК, още повече, че след като е
предвиден давностен срок и абсолютен давностен срок, след изтичане на
който се погасява възможността за наказателно преследване на престъпление,
не би могло да се приеме, че липсва давностен срок и абсолютен давностен
срок за ангажиране на административнонаказателна отговорност .
В този смисъл, съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда
изрична регламентация на института давност за погасяване на
административнонаказателно преследване/ извън сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП/, както и предвид цитираното по-горе Тълкувателно
решение, както и предвид ТР №1 от 27.02.2015г. на ВКС., следва да намерят
приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК, каквато е и
преобладаващата практика на административните съдилища, включително и
на Административен съд-Варна.
Съгласно Решение на Адм. съд-Варна по кнахд № 2446/23г. с
измененията на ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове
административни нарушения по този закон и ангажиране на
административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, чрез
издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по
установяването на административното нарушение и неговото санкциониране,
но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за
неговото започване и приключване.
От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна
приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба, каквато, както беше посочено и по-горе, липсва по
отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При
липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и
предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС намира, че
приложим в производствата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, е цитираният текст от
общия закон.
Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се
образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен
срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на
Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното
изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването
на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от
6
ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване
на АНП и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш
като незаконосъобразно издаден.
Според становището на Адм. съд-Варна, приемането за електронния фиш
на последици, различни от установените за наказателното постановление, би
означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също
нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната
система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране
нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.
Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за
санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на
нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава
възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.
Следва да се посочи, че горните мотиви не са в противоречие с
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т.д. № 1/2013г. В същото
е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по
отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН
и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е
прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата
по чл.189ал.4 от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в
АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед
изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това
специално производство.
Т.е. отликата по отношение на форма, съдържание и реквизити на ЕФ
спрямо НП, по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване
на давността по чл.34, ал. 1 от ЗАНН. Давността, изключваща наказателното
преследване е три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а абсолютната давност /съгласно чл.
81, ал. 3 от НК/, е четири години и шест месеца от момента на извършване или
довършване на нарушението по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК.
В процесния случай не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че нарушението е извършено на 02.08.2018г., а ЕФ е съставен
едва на 17.02.2020г./ съгласно приобщената по делото разпечатка от АИС
АНД/, т.е. много след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34 ал.1
от ЗАНН.
Освен горното, няма и спор по делото, че процесният ЕФ е връчен на
13.01.2024г. и предвид цитираното по-горе Тълкователно решение и ТП №1
от 27.02.2015г. на ВКС., следва да намерят приложение съответните текстове
7
на чл.80 и 81 от НК, каквато е и преобладаващата практика на
административните съдилища, включително и на Административен съд-
Варна.
В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81ал.3 от
НК, във връзка с 80ал.1т.5 от НК/ в редакцията, която е била в сила към
момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на НП/,
всяко едно административнонаказателно преследване се погасява с
изтичането на срок от три години от извършване на нарушението, ако не са
били предприети действия за ангажиране отговорността на нарушителя и срок
от 4 години и половина от извършване на нарушението, независимо от
спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на
административнонаказателната отговорност.В този смисъл съдът намира, че
освен, че в конкретния случай ЕФ е издаден извън сроковете, визирани в
чл.34 от ЗАНН , при извършено нарушение на 02.08.2018г., към момента на
настоящото произнасяне от страна на ВРС е изтекла не само обикновената
давност,, а и абсолютната давност за административнонаказателно
преследване, което налага отмяната на НП и прекратяването на
административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред
районния страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в
полза на санкционираното дружество.Представени са доказателства за реално
заплатени разноски в размер на 400лв. и доколкото това са разноски за
адвокатско възнаграждение в минимално предвидения от Наредбата размер,
съответен на фактическата и правна сложност на делото искането за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, тъй като не е прекомерно.
Предвид изхода на спора съдът намира, че искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
ЕФ следва да бъде отменен, поради което:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3392544 на ОД на МВР-Варна ,
с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на серия И. Й. О. ЕГН690911919
8
е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189
ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА АНП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна , да заплати на серия И. Й. О.
ЕГН690911919 сумата от 400 лева, явяваща се разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9