РЕШЕНИЕ
Номер 260000 13.08.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На шестнадесети юни 2020
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 2092 по описа за
2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-000865 от 10.02.2020г. на Началник
група при сектор “ПП” към ОД на МВР - Пловдив, с което на А.И.Д. ***, ЕГН **********,
за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на А.И.Д., ЕГН **********, сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени разноски за
процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-000865 от 10.02.2020г.
на Началник група при сектор “ПП” към ОД на МВР - Пловдив, с което на А.И.Д. ***,
ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 1 месец.
Жалбоподателят А.И.Д. обжалва наказателното
постановление, като формулира претенция за отмяната като неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закони, по изложени в
жалбата съображения. Редовно призован, се явява в съдебно заседание и както
лично, така и чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното
постановление с доводи за недоказаност на деянието и наличие на процесуални
нарушения. Претендира да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата
страна – Сектор ПП към ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено против А.И.Д., за това, че на 14.01.2020г.
около 20.15ч., в гр.Пловдив, на бул.”6-ти септември” като водач на лек
автомобил – Мазда ЦХ 5, с рег.№ ****, държава България, при обстоятелства: на 14.01.2020г.
около 20.15ч., в гр.Пловдив кръстовището бул. „6-ти септември” и ул.”Лютиче”, управлява
лек автомобил Мазда ЦХ 5, с рег.№ ****, като извършва следното нарушение:
преминава през кръстовището при червен забранителен сигнал на работеща в
нормален режим светофарна уредба. Налага се глоба за повторност във връзка с НП
№ 19-1030-006632, влезнало в сила на 23.08.2019г., с което му е наложена глоба
за същото нарушение, с което е извършил:
1. Повторно
не съобразява поведението си със светлинните сигнали.
С това
виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН от 14.01.2020г.,
съставен от С.И.Б. – *** в 04 РУ Пловдив, в който по сходен начин е описана,
посочената по-горе фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка се установява
безспорно от събраните по делото доказателства, като съдът цени събраните по
делото писмени доказателства като обективни, непротиворечиви и достоверни,
както и показанията на актосъставителя. Не по този начин досежно основния
подлежащ на доказване факт – преминаването на червен забранителен сигнал на
светофара от страна на жалбоподателя, се преценяват показанията на св.Б.Г.Г., в които същата отрича Д. да е сторил това.
Съдът не кредитира като достоверни показанията й в тази им част, тъй като
същите не се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност и счита същите
за субективна проява на заинтересованост
от крайния изход на делото в позитивна за жалбоподателя насока, предвид личната
й обвързаност с последния. В тази връзка неоснователно се явява възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност на деянието.
Въпреки горното Съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени
процесуални нарушения, което се явява основание за отмяна на постановлението,
като съображенията за това са следните:
В
АУАН нарушението е описано и са изложени обстоятелства единствено, че водачът
преминава през кръстовището при червен забранителен сигнал на работеща в
нормален режим светофарна уредба, а в НП е описано, че „повторно не съобразява
поведението си със светлинните сигнали” и са изложени обстоятелства, че глобата
се налага за повторност във връзка с друго, влязло в сила, наказателно
постановление, с което му е била наложена глоба за същото нарушение. Тоест
касае се за фактически положения, които са били въведени в
административнонаказателното производство едва от АНО при издаването на
наказателното постановление, без същите да са били установени и вменени
първоначално при стартирането на административнонаказателното производство със
съставянето на АУАН, което е недопустимо. Следвало е актосъставителят да
извърши надлежна проверка и, установявайки обстоятелството досежно
повторността, да го посочи в АУАН, което да обоснове и ангажирането на по-тежка
административнонаказателна отговорност по реда на чл.183, ал.6 от ЗДвП. Наред с
изложеното, както в АУАН, така и в НП, нарушението е некоректно посочено, тъй
като напълно общо е отразена правната квалификация, без да се отрази в коя от
множеството хипотези на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП се е реализирало
административното нарушение. Тоест налице е несъответствие между юридическото и
фактическото обвинение, което на свой ред води до незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление. В случая се касае за нарушение на
императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57,
ал.1, т.5, пр.1 и 4, т.6 и т.7 от ЗАНН, досежно НП, изискващи пълно, ясно и
точно посочване на описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, законните разпоредби, които са били нарушени и вида и размера на
наказанието, което в случая не е изпълнено.
Визираните по-горе процесуални нарушения са от
категорията на съществените, тъй като същите са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност категорично и
недвусмислено да узнае какво нарушение му се вменява, при какви обстоятелства е
осъществено то и законосъобразно ли му е наложена санкция. Коментираните
процесуални нарушения са неотстраними в настоящата съдебна инстанция предвид
въззивните функции на същата и са основание за отмяна на наказателното
постановление.
По отношение на разноските, на
основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане
единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300
лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на
делото, а именно - отмяна на процесното наказателно постановление, съдът счете,
че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за
основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде
осъдена въззиваемата страна да ги заплати.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 20-1030-000865
от 10.02.2020г. на Началник група при сектор “ПП” към ОД на МВР - Пловдив, с
което на А.И.Д. ***, ЕГН **********, за извършено административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец, следва да бъде ОТМЕНЕНО като необосновано и
незаконосъобразно.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
горните мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.