Определение по дело №1150/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   №

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на петнадесети юни 2020г

в състав:                      Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                          Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИК

                                                         ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.д. № 1150 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 29112/20.05.2020г, подадена от К.Д.К. против протоколното определение на ВРС-VІІІс-в от с.з. на 14.05.2020 по гр.д.№ 1271/2020, с което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК. 

Счита определението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Излага следните доводи:

По делото е представено  влязло в сила решение на РС-Г.Оряховица по гр.д.№ 1940/2019г, от което ясно, точно и категорично е видно, че по искане на С.Й.Г. съдът е извършил прихващане с исковата сума по делото в размер на 14 400 лв, като С. Й.Г. се е съгласил с това решение и не го е обжалвал

Съгласно разпоредбата на чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително „…и за всички съдилища", следователно при това положение единственото правилно и законосъобразно действие на РС-Варна е било да прекрати производството по делото .

Без основание, обаче, съдът спрял производството по делото, тъй като по влязлото в сила решение по гр.д.№ 1940/2019г по описа на ГОРС била подадена молба за поправка на ОФГ.

В определението на ВРС липсват мотиви, които да обосноват връзката на преюдициалност. Единствения аргумент е бил, че „...произнасянето по реда на чл.247 ГПК ще е иманентна /неразделна/ част от така постановеното решение". Аргумент, който по никакъв начин не може да бъде споделен.

По делото е представено влязлото в сила решение по гр.д.№ 1940/2019г. по описа на ГОРС. При прочит на същото решаващият състав щеше да достигне до извода, че молбата за поправка на ОФГ е недопустима и няма никакво основание за спиране на производството по делото, а следвало да бъде прекратено.

Никъде в молбата за поправка на ОФГ не се съдържало твърдение, че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Истинската воля на съда ясно и точно е отразена в мотивите на решението: „съгласно разпоредбата на чл.104 ал.2 ЗЗД въпросните насрещни парични вземания /по гр.д.№ 1940/2019г на ГОРС в размер на 17 000лв и по гр.д.№ 17552/2017г на PC Варна в размер на 19 400лв се явяват погасени до размера на по-малкото вземане, т.е. до 17 000лв. По този начин съдът следвало да отхвърли предявения иск от страна на ЕТ"Епъл-К.К." против С.Й.Г. за сумата 17 000лв, представляваща общият размер на сумите, получени без основание на посочените дати - 26.02.2016г, 14.11.2016г, 10.08.2017г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на ИМ - 22.10.2019г до окончателното и изплащане, поради направеното от страна на С.Й.Г. възражение за прихващане на тази сума с дължима сума в размер на 19 400лв от страна на К.Д.К. към С.Й.Г., съгласно влязло в законна сила решение по гр.д.№ 17552/2017г на ВРС.

Истинската воля на съда ясно и точно е отразена и в диспозитива на решението – съдът е отхвърлил предявения иск поради направеното от страна на С.Й.Г. възражение за прихващане на тази сума с дължима сума в размер на 19 400лв от страна на К.Д.К. към С.Й.Г. съгласно влязло в законна сила ЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА РЕШЕНИЕ ПО гр.д.№17552/2017г. на РС-Варна."

От изложеното следвало, че нямало никакво противоречие между истинската воля на съда, отразена както в мотивите на решението, така в диспозитива му.

Ако С. Й.Г. не бил доволен от това решение, той следвало да го обжалва пред ОС-В.Търново.

На практика подадената молба за поправка на ОФГ е типичен случай за злоупотреба с право, тъй като чрез нея се цели не отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, а подмяна съдържанието на влязло в сила решение по недопустим начин.

 

В законовия срок по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба С.Й.Г. е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.

 

Подадената частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество се явява основателна по сл.съображения:

 

Производството пред ВРС е образувано по иска на С.Й.Г. срещу К.Д.К. иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за осъждането на ищеца да заплати сумата от 14 400лв, представляваща част от непогасена главница в общ размер на 19 400лв по договор за заем от 1.09.2015, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

От приложеното към делото като доказателство гр.д.№ 17552/2017 на ВРС-39с-в е видно, че с влязло в законна сила на 20.03.2019г решение е осъден К.Д.К. да заплати на С.Й.Г. сумата от 5000лв, представляваща част от дължима главница общо в размер на 19 400лв по договор за заем от 1.09.2015г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ–17.11.2017г до окончателното й изплащане, на осн.чл.240 и сл ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Следователно, предмет на висящото пред ВРС производство е претенцията на С. Й.Г. срещу отв.К. Д.К. за останалата част от дължимата сума по договора за заем от 1.09.2015г.

 

За да уважи искането на ищцовата страна за спиране на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК на настоящото производство до приключването на производството за поправка на ОФГ по гр.д.№ 1940/2019 на РС–Горна Оряховица, касаещо възражението за прихващане, ВРС е приел, че е налице преюдициална връзка между двете дела.

От представените по делото писмени доказателства – заверени копия от решения се установява следното:

Пред РС-Г.Оряховица има висящо производство по гр.д.№ 1940/2019, по което е постановено решение на 9.01.2020, с което е отхвърлен искът на ЕТ“Епъл-К.К.“, предявен срещу С.Й.Г., за сумата от 17 000лв, представляваща общият размер на суми, получени без основание на дати: 26.02.2016, 14.11.2016 и 10.08.2017, ведно със законната лихва до датата на  окончателното изплащане поради направеното от страна на С.Г. възражение за прихващане на тази сума с дължимата от К. Д. К. на С.Г. сума в размер на 19 400лв съгласно влязло в законна сила решение по гр.д.№ 17552/2017.

От представеното пред въззивната инстанция копие от решение на РС-Горна Оряховица от 14.05.2020 по гр.д.№ 1940/2019, постановено по реда на чл.247 ГПК, е видно, че РС е оставил без уважение искането за допускане поправка в диспозитива на горе цитираното решение.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извод за неоснователност на искането за спиране на производството по делото пред ВРС поради отсъствието на визираната в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК – наличие на преюдициалност.

На първо място, в производството пред ВРС страни са физически лица : ищец С.Г. и ответник К.К., а в производството пред РС-Горна Оряховица- ищец е ЕТ“Епъл-К.К.“ и ответник С.Г.. Макар, едноличният търговец да отговаря с цялото си имущество, то същият се явява различен правен субект и като такъв може да встъпва в правоотношения, свързани с предмета на търговската му дейност, различни от правоотношенията, в които участва като физическо лице.

На следващо място, макар РС – Г.О. да се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив поради зачетено възражение за прихващане, очевидно е, че същият е възприел погрешно в какъв обем е признато вземането на С.Г. към К.К. с влязлото в сила решение на ВРС по гр.д.№ 17552/2017, с което е уважен частично предявеният иск за сумата от 5000лв от общия размер на задължението по договора за заем от 1.09.2015 от 19 400лв. По отношение разликата от 14 400лв, предмет на настоящото производство, съдът не се е произнесъл към настоящия момент. При това, решението на РС-Г.Оряховица по реда на чл.247 ГПК не е влязло в законна сила. А що се отнася до основното решение, по отношение на него няма данни дали срокът за обжалването му е изтекъл и дали е влязло в законна сила.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че няма основание за спиране и затова постановеното определение следва да бъде отменено като делото се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводст вените действия.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението на ВРС-VІІІс-в от с.з. на 14.05.2020 по гр.д.№ 1271/2020, с което е спряно производството по делото, на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК. 

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: