Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261
гр.
Перник, 29.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 445/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от Ю. А.К., ЕГН ********** *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-005074/02.09.2021
г., издадена от И.В.Й.– полицейски инспектор към СДВР – отдел „Пътна полиция“,
с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство,
с рег. ****, със СРМПС ****за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита оспореният акт за незаконосъобразен.
Твърди, че не са налице материалните предпоставки за издаването му. Сочи, че
свидетелството му за управление на МПС е издадено от Обединено кралство
Великобритания, преди влизане в сила на Споразумението за оттегляне, поради
което отговаря на изискването да е издадено от държава-членка на Европейския
съюз. Алтернативно сочи, че Обединено кралство Великобритания е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата, подписана на 08.11.1968 г. във
Виена, което също е основание за признаването му в Република България. Отделно излага,
че дори да се приеме противното, то от влизането му в страната не е изтекъл
срокът от три месеца, в който трябва да подмени СУМПС. Искането му към съда е
да отмени оспорената заповед и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си –
адв. И.М., поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорения административен акт.
Претендира разноски.
Ответният административен орган – И.В.Й.– полицейски
инспектор към СДВР – отдел „Пътна полиция“, редовно призован, не се е явил и не
е изпратил представител.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA, № 507955/27.08.2021 г. от В.Н.А. на длъжност младши
автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. В него е отразено, че на 27.08.2021
г. в 21.08 ч. Ю. А.К., в гр. София в посока гр. Перник, по път граница
Румъния-Видин- Монтана – Враца – Мездра – София – Благоевград – Кулата –
граница Гърция е управлявал собствения си товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел ****, с рег. ****, със свидетелство за управление на МПС, издадено от
Великобритания, като не е установено след 01.01.2021 г. водачът да е напускал
територията на Република България. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. С АУАН, на място са иззети
СРМПС ****и два броя регистрационни табели с рег. ****.
Въз основа на съставения АУАН, И.В.Й.–
полицейски инспектор към СДВР – отдел „Пътна полиция“ е издала оспорения административен акт – Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-005074/02.09.2021
г., с която на основание чл. 171, т.
2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, пътно превозно средство,
с рег. ****, със СРМПС ****за срок от шест месеца.
Препис от нея е връчен лично на жалбоподателя
на 10.09.2021 г. и той я е оспорил пред съда с жалба с вх. № 3057/23.09.2021 г.
В хода на съдебното производство са
приобщени представените от жалбоподателя СУМПС ****, издадено на 09.09.2021 г.
от Република България, СУМПС ****,
издадено на ****г. от Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност
10.04.2023 г., с превод на български език, справка в табличен вид за превоз,
трудов договор ****г. и договор за наем на МПС, сключен на 01.01.2021 г.
От писмените доказателства се
установява, че жалбоподателят притежава СУМПС ****, издадено на ****г. от Обединено кралство
Великобритания, със срок на валидност 10.04.2023 г. за категории АМ, А, В1, В,
С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ, fkpq.
Същият работи по трудов договор, сключен с ****ЕООД, като шофьор на лекотоварен
автомобил, като извършва трудовата си дейност със собствения си товарен
автомобил марка Мерцедес“, модел ****, с рег. ****, отдаден под наем на
работодателя му.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и
процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на
закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби
за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП са определени Областните
дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. По силата на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да прилагат принудителни
административни мерки, като в същата разпоредба е предвидена възможност те да
делегират това свое правомощие на други длъжностни лица. От заповед № 513з-1618/26.02.2018
г. на директора на СДВР се установява, че той е оправомощил, посочените
длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл . 171,
т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. а и т. 6 от ЗДвП. Сред тях в т. 1 са
полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в отдел „Пътна полиция“ на
СДВР. Видно от заповед № 513з-8641/28.11.2019 г. на директора на СДВР,
издателят на оспорения акт е заемал длъжност полицейски инспектор ІV степен в
01 група „Административно наказателна дейност“ но 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Затова е бил компетентен да
издаде оспорения акт.
Оспорената
заповед е в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и
съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна
мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за
издаването на административния акт и правната норма, която предвижда
последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно
са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на
административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл.
171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи
съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно
неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с
тях правни последици.
Срокът
на принудителната административна мярка е определен конкретно от
административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.
Настоящият
състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се
установява в хода на административното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл.
146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед, обаче е материално незаконосъобразна.
Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Разпоредбата предвижда,
че за
осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията
на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на
собственик, който управлява МПС
без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Видно от
изложеното в мотивната част на заповедта, административният орган е приел, че е
налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“, пр. 2-ро – водачът е собственик на
МПС и не притежава валидно СУМПС за управлението му.
От приложените писмени доказателства безспорно е установено,
че на 27.08.2021 г. в 21.08 ч. Ю. А.К., в
гр. София в посока гр. Перник е управлявал собствения си товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел ****, с рег. ****, със свидетелство за управление на
МПС ****, издадено на ****г. от Обединено кралство Великобритания, със срок на
валидност 10.04.2023 г. за категории АМ, А, В1, В, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ, fkpq.
Спорен е въпросът дали това свидетелство
за управление на МПС е валидно, с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал.
1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че Българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС
на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно
предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно
статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. „а“ от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод
на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на
приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено
от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация
Швейцария.
В случая СУМПС на жалбоподателя е издадено на ****г. от
Обединено кралство Великобритания и е със срок на валидност - 10.04.2023 г. Към момента на издаването му,
не влязло в сила Споразумението за оттегляне/в сила от 31.01.2020 г./, поради
което държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС
съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне тя е приложима и
във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020
г. От това следва, че до 31.12.2020 г.
страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават,
издадените от тях СУМПС.
След този период е приложима Конвенцията за движението по
пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са
както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за
да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство
Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията
за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г., макар
и различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно
идентични данни и информация.
Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено
кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава –
членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския
съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., общодостъпно
на адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7.pdfВ т.
6.1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС
от
Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския
съюз, да се
свържат с отговорните органи на държавата
членка във
връзка с правилата за признаване на свидетелствата за
управление
на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи
на Република България, в раздел Брекзит/ https://www.mvr.bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България
СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС,
издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.
Република България в действащото си
законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените
преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все
още не е изтекъл. Напротив в съответствие с
Известие
относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство от след края
на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за
последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният и орган –
Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се
третират като издадени от държава, която е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно
от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване
валидността на СУМПС, издадено от друга държава.
В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя - **** е издадено от Обединено кралство
Великобритания на ****г. и е със срок на валидност 10.04.2023 г., затова по
силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването
между Европейския съюз и Обединеното кралство от след края на преходния период
от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на
основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС
за категориите, посочени в него на територията на Република България.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била
налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП за издаване на
оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се
отмени.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски – 10 лв. – заплатена държавна такса и 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-4332-005074/02.09.2021 г., издадена от И.В.Й.– полицейски инспектор
към Столична дирекция на вътрешните работи – отдел „Пътна полиция“, с която на Ю.
А.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство, с рег. ****, със СРМПС ****за срок от шест месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ю.
А.К., ЕГН ********** *** сумата от общо 510 лв. /петстотин и десет лева/,
представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/