№ 1592
гр. С., 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110156050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Д.,
срещу С. В. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. В. К. дължи на
„Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 3 854,03 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането; 547,48 лв. – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г.;
28,80 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
27.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и 10,84 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.06.2024г. по ч.гр.д. № 31683/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „И.“ № 26, вх. „В“, ет. 4, ап. 15, която не била
заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК – на 06.12.2024 г. ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който признава предявените искове и моли съда да не допуска експертизи по
делото, както и да присъди на ищеца минимално юрисконсултско възнаграждение. Към
отговора прилага сключено извънсъдебно споразумение с ищеца, както и доказателство за
1
платена първа вноска по същото.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с
източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 3 854,03 лв. за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „И.“ № 26, вх. „В“, ет. 4, ап. 15.
От представените по делото доказателства се установява, че на 06.12.2024 г. между
„Топлофикация С.“ ЕАД и С. В. К. е било сключено споразумение, по силата на което
ответникът признава задълженията си, предмет на настоящото производство и се задължава
да заплати на ищеца цялата сума на 7 вноски, от които една авансова в размер на 1524,77 лв.
и 6 месечни вноски, всяка в размер на 592,97 лв., за периода от 06.01.2025 г. до 06.06.2025 г.
Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представения фискален бон се
установява, че на 06.12.2024 г. в полза на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД е била заплатена
авансовата вноска в размер на 1524,77 лв., като изрично е посочено, че със същата се
погасяват: 325,03 лв. – главница, 558,32 лв. – мораторна лихва (общо върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение), 304,16 лв. - съдебни разноски (държавни такси
за заповедното и исковото производство), 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение (за
заповедното производство) и 287,26 лв. – законна лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до датата на споразумението. В разпоредбата на чл. 3 от
споразумението изрично е посочено, че при точно изпълнение от страна на ответника,
„Топлофикация С.“ ЕАД няма да начислява законна лихва за забава върху дължимите суми
за срока на разсрочено изпълнение на описаното задължение. На следващо място, в
проведеното на 23.01.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца изрично призна правнорелевантното обстоятелство, че освен авансовата вноска на
07.01.2025 г. е платена от ответника и вноска в размер на 600 лв., поради което остава
неплатена единствено главница в размер на 2957,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При липса
на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасява обвързва кредитора. В случая във фискалния бон от 06.12.2024 г. изрично е
посочено със сумата в размер на 1524,77 лв. кои задължения се погасяват, поради което и
съобразно чл. 76 ЗЗД следва да се приеме, че с посочената сума от 132,50 лв. са погасени
посочените по – горе суми, като е останала дължима единствено главница в размер на
3557,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. На следващо
място, настоящият съдебен състав приема, че със заплатената от ответника на 07.01.2025 г.
сума в размер на 600 лв. е погасена също част от главницата, поради което при съобразяване
на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, незаплатена е останала сумата в размер на 2957,80 лв.
– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК изрично претендира в размер на 50,00 лв.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.“ № 26,
вх. „В“, ет. 4, ап. 15, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, сумата в размер на 2957,80 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2024г. по ч.гр.д. № 31683/2024 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2957,80 лв.
до пълния предявен размер от 3 854,03 лв.; за сумата от 547,48 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г.; за сумата от
28,80 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
27.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 10,84 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., като
погасени чрез извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.“ № 26, вх. „В“, ет. 4, ап.
15, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 50 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3