№ 43056
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110160810 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Й. Й. ЕГН
********** с предявен срещу ПРБ иск за присъждане на законната лихва върху сумата от
8000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца
съгласно решение №15/29.03.2022 г. по гр.д.№1834/2021г. на ВКС, с което е отменено
въззивно решение от 16.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2701/2020 г., на Софийския
апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1183 от 12.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 2359/2019 г. на Софийски градски съд, ГО І-15 с-в, поправено с
решение № 3519 от 16.06.2020 г., постановено по същото дело, в частта му, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да
заплати на Д. Й. Й. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от образувано срещу
него досъдебно производство № 313/2014г. по описа на СО-ДГП, за престъпление по чл.
284, ал. 1 НК, което е прекратено с постановление на СГП от 28.11.2016 г., над размера 8000
лв. до размера 15000 лв. Ищецът поддържа, че периодът на заявената в настоящето
производство претенция за законна лихва върху сумата от 8000 лв. е от 18.02.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата.
С разпореждане от 18.11.2021 г. и 14.04.2022 г. на ищеца са давани указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба, като посочи формулира ясен петитум с
посочване цената на предявения иск и периода с начална и крайна дата, за който се
претендира обезщетение за забава.
В изпълнение на указанията на съда по реда на чл.129 ал.2 ГПК са постъпвали
уточняващи молби от 18.04.2022 г. и 04.05.2022 г. от ищеца, с които констатираните
нередовности на исковата молба не са отстранявани. Посочено е, че липсва процесуална
пречка да се претендира в отделен процес законна лихва за забава за периода от датата на
завеждане на исковата молба, въз основа на която е било образувано първоинстанционното
гр.д.№2359/2019 г. на СГС, ГО I-15 състав /18.02.2019 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
Съобразно твърденията в исковата и уточнителни молби, съдът намира, че от страна на
1
ищеца не са изпълнени дадените указания да уточни цена и период на предявения иск и
съобразно тях да формулира петитум.
Безспорно е съществуването на съдебно признато парично вземане в полза на ищеца в
размер на 8000 лв., както и че в приключилото съдебно производство не са предявени
акцесорни искове за присъждане на законна мораторна лихва за периода след предявяване на
иска до окончателното плащане. Неизпълнението на едно парично задължение винаги е
забавено, поради което в чл.86 ал.1 ЗЗД законодателят е създал общо правило за дължимост
на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Или, кредиторът винаги
има право на законна мораторна лихва от деня на забавата до деня на плащането. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а когато няма
определен ден, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора /чл.84 ал.2
ЗЗД/. Както в правната теория, така и в съдебната практика, безпротиворечиво се приема, че
исковата молба има значението на такава покана. Размерът на лихвата за забава в
разглежданата хипотеза се определя от Министерския съвет – чл.86 ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай съдът приема, че предявяване на акцесорен иск за присъждане на
мораторна лихва за бъдещ период в отделно производство, тоест, когато се касае за предявен
осъдителен иск без посочен размер и конкретизиран период на дължимост, е недопустимо.
При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба
ищецът сочи и размера на иска. Законни лихви след датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане следва да бъдат присъждани единствено при
съществуващо и непогасено процесуално правоотношение по основната претенция и
разглеждането й по същество с решение, доколкото се касае за материално - правна
последица на предявения иск. Това е акцесорно право, което се релевира в процеса
посредством нарочно искане, предявено с исковата молба или впоследствие, в хода на
висящия процес. Искането за присъждане на законна лихва след датата на предявяване на
исковата молба не е самостоятелен иск и неговата процесуална несамостоятелност и
обусловеност проличава в множество съществени особености – ищецът не дължи
заплащането на държавна такса по направеното искане; релевирането му в процеса се
извършва без спазването на процесуалните изисквания по чл. 214, ал.2 от ГПК и пр.
На фона на горното съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено. В практиката на ВКС се приема, че, съгласно
разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от
ищеца с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба
(изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна
защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя
правната квалификация на иска.
Независимо от постъпвалите уточняващи молби от ищеца указанията не са изпълнени,
а нередовностите на исковата молба не са отстранени. Обективните и субективни предели на
правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават
2
от ищеца с исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически
твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида, правната
квалификация и родовата подсъдност на предявения иск. Разпоредбата на чл.127 ал.1 ГПК
формулира изискванията към съдържанието на предявения иск. Исковата молба е формален
акт, който следва да съдържа ясно и непротиворечиво изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът /чл.127 ал.1 т.4 ГПК/ и конкретен петитум /чл.127 ал.1 т.5 ГПК/.
Ищецът следва да изложи ясни фактически твърдения и петитум, който да кореспондира на
същите по начин, годен да се квалифицират фактите, съобразно приложимата правна норма,
така, че да се определи предметът на доказване и съответно същият да е ясен до степен,
позволяваща на ответната страна да проведе своята защита.
Съобразно принципа на диспозитивното начало и състезателния характер на исковото
производство, намесата на съда не следва да дерогира принципите, поставени с
разпоредбите на чл.7 ал.1, чл. 8 ал.2 и 3 ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 ГПК
за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права. ВКС на РБ
приема, че с многократните си указания за отстраняване на нередовности на исковата молба
на практика съдът се превръща в помощник само на едната страна по делото /така решение
№315/07.12.2010 по дело №3555/2008 на ВКС, ГК, IV г.о./. Във връзка с гореизложеното
съдът намира, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
Мотивиран от горното на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл.130 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №75361/25.10.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА гр.д. №60810/2021
г. по описа на СРС, 29-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3