Р Е Ш Е Н И Е № 34
гр. Шумен, 06.08.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- надесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Таня Каварджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 134 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ра- йон Витоша, ул. “...”, № 260, представлявано от изп. директори Д.Ш.и П.Н.Д., чрез процесуалния си представител ад. Д.М. ***, офис 9 срещу С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***
Ищецът твърди, че на 26.06.2008 г. между него и ответника е сключен дого- вор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39702, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на рав- ностойността в швейцарски франкове на 65 000.00 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на която е усвоен. Кредитът е усвоен на 02.07.2008 г. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09. 2008 г. сключен между “Юробанк и еф джи България” АД и “Бългериън ритейл сървисиз” АД, банката е прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от дого- вора за кредит. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25. 10.2017 г. “Бългериън ритейл сървисиз” АД прехвърля обратно на “Юробанк България” АД цедираните от банката преди това вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39702 от 26.06.2008 г.
С нотариална покана рег. № ....2018 г. на нотариус С.Н.с рег. № 592 на НК и район на действие РС – В. Преслав, връ- чена лично на ответника на 23.07.2018 г., същият е уведомен, че вземанията по кре- дитния договор, прехвърлени на “Бългериън ритейл сървисиз” АД са прехвърлени обратно на банката с договор за цесия от 25.10.2017 г.
С получената лично от ответника на 23.07.2018 г. нотариална покана № ...2018 г. на нотариус С.Н.с рег. № 592 на НК и район на действие РС – В. Преслав, същият е уведомен, че банката обявява кредитния договор за изцяло и предсрочно изискуем, поради непогасяване на фор- мираните просрочия и неизпълнение на условията по него. С поканата банката е поканила длъжника в седмодневен срок от получаване на поканата да погаси из- цяло задълженията си към нея. Въпреки поканата длъжникът не е предприел дейст- вия за погасяване на задълженията си. Към датата на подаване на исковата молба общия размер на задълженията на длъжника е 64 144.36 швейцарски франка, от които 51 409.22 ш. фр. – главница за периода от 10.07.2015 г. до 16.09.2018 г.; 11 323.81 ш. фр. – възнаградителна лихва за периода от 10.07.2015 г. до 16.09.2018 г.; 608.76 ш. фр. – наказателна лихва за просрочие за периода от 10.08.2015 г. до 16.09.2018 г.; 654.57 ш. фр. – банкови такси за периода от 03.08.2015 г. до 16.09.20 18 г.; 148.00 ш. фр. - застраховки за периода от 24.07.2015 г. до 16.09.2018 г., както и 581.81 лв. нотариални такси за периода от 12.06.2018 г. до 16.09.2018 г. С искова- та молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 33 659.19 ш. фр., от които 32 856.62 ш. фр., представляваща част от главницата в размер на 51 409.22 ш. фр. за периода от 10. 07.2015 г. до 16.09.2018 г.; 654.57 ш. фр. – банкови такси за периода от 03.08.2015 г. до 16.09.20 18 г.; 148.00 ш. фр. - застраховки за периода от 24.07.2015 г. до 16.09.2018 г., както и 581.81 лв.нотариални такси за периода от 12.06.2018 г. до 16.09.2018 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на претендираните суми и направените разноски по делото.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, С.И.С. е подал отговор на исковата молба. В него ответникът е възразил по същество на исковете, като кон- кретно е направил възражение за прихващане на вземането по главницата със сума- та от 25 935.58 ш. фр., за която ответникът твърди, че е недължимо платена лихва за периода от 10.08.2008 г. до 13.07.2015 г. и със сумата от 753.09 ш. фр. такси и ко- мисионни, които според ответника са недължимо събрани. Според ответникът не са представени доказателства, че цесионерът “Бългериън ритейл сървисиз” АД е банка по смисъла на ЗКИ и следователно не може да замести кредитора по договор за банков кредит и да черпи права от това, като получава договорената с банката лихва. Въпреки, че титулярът по цедираното вземане не е банка, “Юробанк Бъл- гария” АД е продължила да събира възнаградителна лихва за цедираното вземане. С оглед на това счита, че събраната възнаградитгелна лихва за периода от 10.08.20 08 г. до 13.07.2015 г. в размер на 25 935.58 ш. фр. е недължимо и без основание пла- тена. Въз основа на същото съображение недължимо събрани и получени от “Юро- банк България” АД са такси и комисионн в общ размер на 753.09 ш. фр. След из- вършеното прихващане с непогасената към датата на депозиране на исковата молба главница от 51 409.22 ш. фр., задължението по главницата възлиза на 22 720.55 ш. фр.
В допълнителната искова молба,
ищецът изразява становището, че възраже- нията на ответника свързани с
цедирането на вземането са неоснователни.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 26.06.2008 г. между Юробанк и еф джи България” АД (понастоящем „Юробанк България” АД) от една страна и от друга страна С.И.С., в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39702. Въз основа на договора банката е предоставила на от- ветника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 65 000.00 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. Кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на С.И.С., като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в лева по нейния тър- говски курс „купува” в деня на усвояването, като се привежда в открита в банката сметка на кредитополучателя – чл.2, ал.1 и ал.3 от договора. Дължимата от креди- тополучателите годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лих- вен процент (БЛП) на банката за жилищни кредит в швейцарски фракове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 4.5% - чл.3, ал.1 от договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсроч- на изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Кредитополучателят заплаща на банката ед- нократно такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кре- дит; комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0.33% и еднократно дължи- ма при подаване на документите за кредит административна такса в размер на 20.00 лв. – чл.4 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дъл- жимите лихви е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл.5, ал.1 от договора. Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора. Съгласно чл.13, ал.1 от договора, кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателя договорна ипотека върху закупения с част от кредита недвижим имот, подробно описан в чл.1, ал.1 от договора. При непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл.18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от кредитния договор е уговорено, че при неизпълнение на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем. Страните по кредитния договор се съгласяват, че във всеки един момент от действието му, банката има право да прехвърли едностранно вземанията си, произтичащи от дого- вора на дружества и институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на “Бългериън ритейл сървисиз” АД или на други финансови и нефинансови инсти- туции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателят се съгласява и задължава в случай на прехвърляне на взема- нията по кредитния договор на “Бългериън ритейл сървисиз” АД и при постигане на договореност между това търговско дружество и банката да продължи да погася- ва задълженията си по кредитната сметка в нея, а тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз” АД, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателя – чл.28, ал.1 и ал.2 от договора.
Страните към кредитния договор са подписали и приложение № 1 към него, като съгласно т.1 от приложението датата на усвояване на кредита е 02.07.2008 г. Към тази дата приложимия курс „купува” за швейцарски франк на банката към лева е 1.1906, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 54 595. 00 ш. фр.
На 05.09.2008 г. между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз” АД е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който ищецът е пре- хвърлил на третото лице всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39702. На 25.10.2017 г. е сключен нов договор за цесия между третото лице и ищеца, въз основа, на който “Бългериън ритейл сървисиз” АД пре- хвърля обратно на ищеца всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39702.
С нотариална покана № ....2018 г. на нотариус С.Н.с рег. № 592 на НК и район на действие РС – В. Преслав и уве- домление за извършено прехвърляне на вземания, ответникът е уведомен за склю- чените между банката и “Бългериън ритейл сървисиз” АД договори за цесия от 05. 09.2008 г. и от 25.10.2017 г. Ответникът е получил лично нотариалната покана и уведомлението на 23.07.2018 г. На същата дата на ответника е връчена лично и но- тариална покана № ...2018 г. на нотариус С.Н.. С поканата С.И.С. е уведомен, че поради непогасяване на формирани просрочия към 29.03.2018 г. в общ размер на 12 478.30 ш. фр. и неиз- пълнение на условията по кредитния договор, банката обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. Ответникът е поканен в седмодневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към банката.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че от датата на усвояване на кредита до датата на исковата молба за погасяването му в банката са постъпили общо 30 017.39 ш. фр., с които са погасени главница – 3 185.78 ш. фр., лихви – 25 935.58 ш. фр., такси – 753.09 ш. фр. и застраховки – 142.94 ш. фр. Последното извършено от ответника плащане за погасяване на кредита е на 24.06.2015 г. Към датата на подаване на исковата молба – 19.09.2018 г., непогасените задължения на ответника по кредитния договор са в общ размер на 64 182.41 ш. фр. и 581.81 лв., както следва: главница 51 409.22 ш. фр., лихви – 11 970.62 ш. фр., такси – 654.57 ш. фр., застраховки – 148.00 ш. фр., нотариални такси за обявяване на кредита за предсроч- но изискуем – 581.81 лв.. Общия размер на непогасената част от главницата е 51 409.22 ш. фр., от които просрочена главница – 18 552.60 ш. фр. и главница с на- стъпила дължимост при обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 32 856.62 ш. фр.
В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита от датата на подаване на исковата молба до датата на из- готвяне на експертизата.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя да върне неиздължената част от отпуснатата им от банката парична сума, да запла- ти свързаните с действието на договора банкови такси, застрахователни премии и разноски. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху претендираните главници за периода от датата на депозирането на исковата молба - 19.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени ис- кове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 26.06.2008 г. между ищеца и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдър- жащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да пре- достави на ответника парична сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 65 000.00 лв., а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я вър- не съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та, като в момента на усвояването на кредита 02.07.2008 г. равностойността на 65 000.00 лв. е 54 595.00 ш. фр. по курс „купува” в деня на превода. Но ответникът не е изпълнил задълженията си да връща кредита и заплаща дължимите такси, разноски, включително застрахователната премия за ежегодно подновяваната за- страховка на предоставения за обезпечаване на кредита недвижим имот съгласно уговореното с кредитния договор. Последното заплащане за погасяване на задъл- женията по кредитния договор е извършено на 24.06.2015 г. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.18 от кредитния договор и той го е упражнил, посредством изпратената до ответника нотариална покана, получена от него на 23.07.2018 г.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен между него и ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот от 26.06.2008 г., както и паричните задължения, които е поел с него. Не оспорва обстоятелствата, че е получил угово- рената с договора парична сума, че е преустановил изпълнение на паричните си задължения по него и датата, от която е изпаднал в забава. Основният спор между страните в настоящия процес е свързан с валидността на прехвърлянето на взема- нията по кредитния договор за възнаградителна лихва, такси и комисионни. Според ответника, със сключването на договора за цесия от 05.09.2008 г., цесионерът не е придобил тези вземания, тъй като не е банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ и не може да замести кредитора по договор за банков кредит и да черпи права от това, като получава договорените с банката възнаградителна лихва, такси и комисионни. Сле- дователно те не могат да му бъдат прехвърлени. “Бългериън ритейл сървисиз” АД е придобил само вземане в размер на 54 595.00 ш. фр. колкото е усвоената главница по кредитния договор. С оглед на това събраните след сключването на договора за цесия от 05.09.2008 г. възнаградителна лихва в общ размер на 25 935.58 ш. фр. и такси и комисионни в общ размер на 753.09 ш. фр. са недължимо платени от ответ- ника.
Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД, за да бъде валидна цесията, вземането следва да бъде прехвърлимо, т.е. ако не е налице законова или договорна забрана за разпо- реждане с него. Действително процесните вземания произтичат от сключен договор за банков кредит, който може да бъде сключван по занятие само от лица притежа- ващи специална правоспособност. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗКИ кре- дитът може да бъде предоставен само от банка (кредитна институция). Но нито в общата регламентация на договора за банков кредит (чл.430 – чл.432 от ТЗ), нито в специалната нормативна уредба – ЗКИ, действащ към момента на сключването на договора за цесия се съдържа забрана за прехвърляне на възникналите в полза на банката вземания и права по сключените от нея договори за банков кредит. Видно от разпоредбата на чл.2 от ЗКИ прехвърлянето на вземания, произтичащи от банко- ви сделки, както и събирането им не представляват банкова дейност. Следователно настъпилото, вследствие на цесията, частно правоприемство не противоречи на императивна норма и цесионерът е придобил не само вземането за главницата, но също така и вземанията за възнаградителна лихва, такси и комисионни. С оглед на това извършените след сключването на договора за цесия от 05.09.2008 г. плащания за погасяване на дължими лихви в размер на 25 473.64 ш. фр. и за погасяване на такси и комисионни в размер на 753.09 ш. фр. не са недължимо и без основание платени, поради което направеното от ответника възражение за прихващане на вземането по главницата с тези суми е неоснователно.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че дължи- мата, непогасена главница към датата на депозиране на исковата молба е 51 409.22 ш. фр., а дължимите такси са в размер на 654.57 ш. фр. Не са представени доказа- телства от ответника, че задълженията са погасени чрез заплащане на дължимите суми. Следователно предявените искове за сумата от 32 856. 62 ш. фр., представля- ваща част от дължимата на ищеца по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39702 от 26.06.2008 г. главница и за сумата от 654.57 ш. фр., представля- ваща дължими банкови такси за периода от 03.08.2015 г. до 16.09.2018 г. са основа- телни и доказани и следва да бъдат уважени.
Предвид
основателността на претенците за сумите от 32 856.62 ш. фр. и 654.57 ш.
фр., основателни са и предявените акцесорни такива за заплащане на законната
лихва върху тях от датата на завеждане на иска до окончателното им заплащане, поради наличие на
виновно неизпълнение на
парични задължения от ответника по кредитния договор.
С исковата молба са предявени и претенции ответникът да заплати на ищеца застраховки за периода от 24.07.2015 г. до 16.09.2018 г. и нотариални такси за перио- да от 12.06.2018 г. до 16.09.2018 г. В приложеното извлечение от счетоводните книги за непогасените по кредитния договор суми, за посочените периоди, фигурират като задължение за застраховки в размер на 148.00 ш. фр. и за нотариални такси в размер на 581.81 лв. Извлечението е вторичен документ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч и е носител на преобразувана информация, получена от първичните счетоводни докумен- ти. С оглед редовността на воденото счетоводство, извлечението може да служи като доказателство в полза на ищеца. Но редовно водените счетоводни книги не притежа- ват доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като са производни, т.е. изготвят се на ба- зата на първични счетоводни документи. В този смисъл е чл. 182 от ГПК, съгласно който те следва да се преценят с оглед останалите доказателства по делото. В хода на процеса не са представени други доказателства, доказващи основателността на претенциите, с оглед на това те са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 5 242.41 лв.
Независимо от изхода на делото на ответника не следва да бъдат присъ- дени разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите, предвид обстоятел- ството, че той не е представил доказателства за извършени от него разноски по производството.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда С.И.С., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “...”, № 260, представлявано от изп.
директори Д.Ш.и П.Н.Д. сумата от 33 511.19 (тридесет и три хиляди
петстотин и еди- надесет швейцарски франка и деветнадесет сантима) ш. фр. от
които 32 856.52 швейцарски франка, представляващи част от дължимата на
ищеца по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 39702 от 26.06.2008
г. главница и 654.57 швейцарски франка, представляващи дължими банкови такси за
периода от 03.08. 2015 г. до 16.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеж- дане на иска – 19.09.2018 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата от 5 242.41 (пет хиляди двеста четиридесет и два лева и
четиридесет и една стотинки) лева, представляващи направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част над
уважения размер от 33 511.19 швейцарски франка до претендирания размер
от 33 659.19 швейцарски франка и
нотариални такси в размер на 581.81 лева отхвърля претенциите на “Юробанк
България” АД, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: