№ 10495
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110173337 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.
Предявен е осъдителен иск от Б.И. АД с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 1706,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, включващо 390 лв. за наем на
заместващ автомобил, по щета № ********** за вреди, причинени при ПТП на 21.08.2020 г.
на лек автомобил "Тойота Версо", с рег. № СВ4638НС, вследствие противоправно поведение
на водач на лек автомобил "Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноските по
делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Тойота Версо", с рег.
№ СВ4638НС, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1706,80 лв., като поддържа да е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи в размер на 390 лв. за наем на заместващ автомобил за срок от 13 дни.
Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо
когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно
обезщетение, както и разходите и пропуснатите ползи. Ответникът не е възстановил
дължимата сума, въпреки че е поканен с регресна покана, като след разглеждане на
претенцията е направен отказ за плащане.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. "Хюндай Атос", с рег.№
СА6982МТ и застрахователно правоотношение по застраховка „Каско ” за л.а. "Тойота
Версо", с рег. № СВ4638НС, както и плащането на застрахователното обезщетение от
ищеца. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърди, че застрахованият при
ответното дружество водач носи изключителна вина, евентуално прави възражение за
1
съпричиняване. Счита, че размерът на действително причинените щети е по-нисък от
претендирания. Намира, че сумата от 390 лв. за наем на заместващ автомобил е недължима
по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1.настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
Безспорно между страните е, а и от доказателствата по делото се установява, че към
21.08.2020г. е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско” между собственика на автомобил "Тойота Версо", с рег. № СВ4638НС
и ищцовото дружество.
Като и, че към 21.08.2020г. е било налице валидно облигационно правоотношение по
договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил
"Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ и ответното дружество.
От платежно нареждане от 20.10.2020г. и справка към същото, е видно, че по сметка
на „Ауто Клеймс“ ЕООД, извършил ремонта на автомобил "Хюндай Атос", с рег.№
СА6982МТ, по щета № ********** е преведена сумата от 709,66 лв. за части.
От платежно нареждане от 20.10.2020г. и справка към същото, е видно, че по сметка
на „Ауто Клеймс“ ЕООД, извършил ремонта на автомобил "Хюндай Атос", с рег.№
СА6982МТ, по щета № ********** е преведена сумата от 390 лв. за заместващ автомобил.
От платежно нареждане от 16.06.2021г. и фактура към същото, е видно, че по сметка
на „Ауто Клеймс“ ЕООД, извършил ремонта на автомобил "Хюндай Атос", с рег.№
СА6982МТ, по щета № ********** е преведена сумата от 607,14 лв. за труд, или общо
платената сума възлиза на 1706,80 лв.
Ответникът оспорва механизма на ПТП и вината на водача на лек автомобил
"Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 21.08.2020г., съдържанието на
който съдът кредитира.
Същите обстоятелства се извеждат и от показанията на свидетелите А. и П., както и
от заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, и от които се
изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 21.08.2020г. около 19:20ч. л.а. "Тойота Версо", с рег. № СВ4638НС се движел по
ул. „Ген. Кутузов“/в тази си част с наименувание ул.Райска градина/ и при № 266, при
наличието на пътен знак „Б1“, водачът предприел маневра за завой наляво, вследствие на
което настъпил удар с движещият се по бул.“Цар Борис III“ върху трамвайните релси, с
посока център, л.а. "Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ.
Както се спомена горният механизъм се потвърждава и от Протокол за ПТП, както и
от показанията на свидетелите, участници в ПТП-то.
Твърденията на ищеца са, че водачът на л.а. "Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ, се е
2
движел по трамвайната линия към момента на настъпване на ПТП-то, което поведение счита
за противоправно. Действително, съдът приема, че л.а. "Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ
към момента на настъпване на ПТП-то се е намирал на трамвайните релси. По аргумент от
противното на чл. 72 ППЗДвП може да се изведе, че преминаването през трамвайните релси
принципно е забранено и съответно противоправно. Въпреки това съдът съобразява
казаното от св. П., а и изводимото от САТЕ, че точно на процесния участък, на
кръстовището между ул. „Ген. Кутузов“/ ул.Райска градина/ и бул.“Цар Борис III“
трамвайните релси преминават от средата на пътното платно, между лентите за движение,
надясно, където навлизат в собствен коловоз, намиращ се между платното на бул.“Цар
Борис III“ и локалното. Тоест, всеки автомобил с посока на движение направо при
преминаване през въпросното кръстовище неизбежно прегазва и през релсите на трамвая.
Това действие, съдът намира, че спада към изключенията, предвидени в чл. 72 ППЗДвП.
Още повече следва да се спомене, че не беше изключена версията, според която л.а.
"Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ се е намирал на трамвайните релси след предприемане
на спасителна маневра. В тази насока има също известни данни, доколкото св. А. говори как
се е отклонил надясно, за да избегне удара. Същата хипотеза излага и вещото лице при
изслушването му в заседание, проведено на 07.03.2023г. В тежест на ищеца е разпределено
да докаже безсъмнено механизма на настъпване на ПТП-то, който твърди. В случая това не
е било сторено, поради наличието на горепосочената версия, която не може да бъде
изключена като един от вероятните механизми. Тази версия също изключва
противоправността на действията на водача на л.а. "Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ, тъй
като обяснява позицията на МПС-то върху трамвайните релси към момента на сблъсъка,
както е изобразена на схемата в протокола за ПТП.
По тези съображения следва да се приеме, че не е налице противоправно и виновно
поведение от страна на водача на л.а. "Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ. Напротив, съдът
намира, че ПТП-то е предизвикано единствено от действията на водача на автомобил
"Тойота Версо", с рег. № СВ4638НС.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
Според чл. 45, ал. 2 ППЗДвП знак „Б1“ означава: Пропусни движещите се по пътя с
предимство.
От всички доказателства по делото се констатира, че водачът на л.а. "Тойота Версо",
с рег. № СВ4638НС е навлязъл от път означен с знак „Б1“, т.е. без предимство, към път с
предимство, а именно бул. “Цар Борис III“. Следователно, чрез навлизането си в
кръстовището от път без предимство на път с предимство, без да се съобрази с движещите
се по пътя с предимство моторни превозни средства, водачът на л.а. "Тойота Версо", с рег.
№ СВ4638НС е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, съответно
поведението му е в случая е било противоправно. Причинно-следствената връзка с това
поведение и настъпването на процесното ПТП се извежда от заключението на вещото лице,
според което водачът на л.а "Тойота Версо", с рег. № СВ4638НС е имал техническа
възможност да предотврати удара, ако при наличието на знак „Б1“ е спрял и е изчакал
преминаването на л.а. "Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ.
По тези съображения, поради липса на елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
а именно противоправност на деянието, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на сумата дължима за заместващ автомобил следва да се допълни, че
на осн. чл. 411 КЗ застрахователя по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
3
Съдът намира, че на ищеца принципно би се дължала и сумата от 390 лв.,
представляваща разноски за предоставена на собственика на увредения автомобил рент-а-
кар услуга, ако искът бъде уважен. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ застрахователят по
"ГО" дължи вредите причинени на чуждо имущество, както и пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. В случая е засегнато
имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права, задължения, фактически
състояния и пр./ - ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонта му и
собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и
до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за
собственика. Такава е и практиката на СГС, обективирана в Решение № 264371 от 1.07.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 4884/2021 г. и Решение № 260572 от 15.02.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 13371/2020 г.
Въпреки това, за да възникне суброгационното право на застрахователят следва да е
било изрично уговорено между страните, че се дължи обезщетение за посочените по-горе
пропуснати ползи, изразяващи се в ползване на рент-а-кар услуга. След като от
застрахователната полица и от общите условия по сключената застраховка „Каско“ не може
да се изведе такова задължение на застрахователя, не следва да се приема, че с плащането
същият се е суброгирал в правата на увреденото лице. В горецитираната практика става
въпрос за случаи, при които в застрахователното покритие по имуществената застраховка е
било изрично включено и обезщетение за предоставяне на заместващ автомобил. Следва
също да се спомене, че е налице практика на СГС, в обратния смисъл, съгласно която не се
дължи обезщетение за наем за заместващ автомобил, например: Решение № 2922 от
26.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6991/2021 г. и др.
Ето защо и на това основание искът в частта му за сумата от 380 лв., разноски за
предоставена на собственика на увредения автомобил рент-а-кар услуга, следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските по производството:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото, на ответника следва да се
присъдят сторените от него разноски в пълен размер, както следва : Депозит СТЕ– 200 лв.,
Депозит свидетел– 30 лв.; Юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл.
25 НЗПП в размер на 100 лв. или общо 330 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.И. АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. ..., срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, иск с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ за сумата 1706,80 лв.,
представляваща неплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” относно автомобил "Тойота Версо", с рег.
№ СВ4638НС, поради настъпило в района на гр. София на кръстовището образувано от ул.
„Ген. Кутузов“ и бул.“Цар Борис III“ пътнотранспортно произшествие на 21.08.2020 г. по
вина на водача на лек автомобил "Хюндай Атос", с рег.№ СА6982МТ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.12.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
4
ОСЪЖДА Б.И. АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ГР. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в
размер на 330 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5