Решение по дело №8/2016 на Районен съд - Царево

 Р Е Ш Е Н И Е № 

                                                              30.09.2016 г.                                   град Царево

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

  Царевски районен съд, граждански състав, на  деветнадесети септември през  две хиляди и шестнадесета година, в публичното заседание в следния състав:

                       Председател: Диляна Йорданова

при секретаря Н.С.

като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело  № 8 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от Р.Н.П., ЕГН **********,***, с която са предявени искове срещу Н.А.Н. и А.Е.Н., и двамата граждани на Руската федерация, с адрес на призоваване *** съдебен адрес ***-адв. М.Х. ***, за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща непогасено възнаграждение по договор за изработка от 08.09.2015г., ведно със  законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2016г. до окончателното плащане на задължението. В исковата молба се излагат твърдения, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по договор за изработка, като ответниците са възложили на ищеца да извърши сам или посредством наети от него лица, с материали, закупени от ищеца следните СМР: мазилка на стени на триетажна жилищна сграда, подова замазка на същата срещу възнаграждение в размер на 4800 лева, включващо материали и труд, от което авансово е платена сумата от 2300 лв.   Ищецът поддържа, че като изпълнител е изпълнил задълженията си по договора, като е извършил уговорените строително-монтажни работи, описани в исковата молба.  Развиват се доводи, че работата е била приета от ответниците - възложители без забележки. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците, с който исковете се  оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличието на договорни правоотношения между страните, но се възразява, че уговореното възнаграждение е в размер на 8850 лева, включващо материали и труд. Твърди се, че ответниците са изпълнили задължението си по договора и са заплатили договорено възнаграждение, като при сключване на договора са внесли авансово сумата от 2300 лева, за което обстоятелство липсва спор между страните. В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че на 12.11.2015г. са заплатили остатъка от възнаграждението в размер на 6500 лева, за което от ищеца е подписана разписка за получената сума. Възразяват, че работата е изпълнена некачествено, като ищеца е отказал да поправи некачествено изпълнените СМР и е поискал на ответника нови 2500 лева за отстраняване на недостатъците. Оспорват, че е налице приемане на работата, като за поправката на изпълнените от ищеца СМР те са възложили на трети лица по четири допълнителни договора да бъдат извършени необходимите СМР за отстраняване на дефектите.

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства и становището на ответната страна, и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. 266 от  ЗЗД.

По делото са представени фактури № **********/25.09.2015г., №**********/07.10.2015г., №**********/28.09.2015г., №**********/ 06.10.2015г., № 6001031/02.10.2015г., №6001000/ 28.09.2015г. и №**********/ 01.10.2015г. за извършени от ищеца разходи по закупуване на материали за изпълнение на процесните СМР на обща стойност 2191,23 лева, които не са оспорени от ответниците.

За установяване на съдържанието на постигнатите договорни уговорки между страните и изпълнението на задълженията си по договора ищецът е ангажирал гласни доказателства. В депозираните пред съда показания свидетеля А., който е бил нает от ищеца за извършване на процесните СМР, посочва, че  е присъствал при постигане на съгласие между страните при сключване на договора. Обяснява, че  ищецът и ответниците са се разбрали през края на месец септември 2015г. да бъде направена замазка и мазилка на имота на ответниците в гр. Приморско, м. Узунджата, представляващ къща на три етажа, срещу заплащане на сумата от 4800 лева общо за труд и материали. Мазилката на стените следвало да се изпълни  на втори и трети етаж, без баните и терасите, както и да се направи замазка на двата етажа. Изнася данни, че по отношение на първия етаж е нямало уговорки, т. като е бил натрупан с материали и още не е прокарано парното. Възнаграждението в размер на 4800 лв. страните са определили общо, без да се мери на квадрат, приблизително сумата включва наполовина за материалите и труда.  Свидетелства, че в края на месец септември - началото на октомври 2015г. са започнали работа на обекта и в средата на ноември са приключили. От показанията на свидетеля се установява, че ответниците след това допълнително са възложили на ищеца с отделни уговорки да санира външната мазилка, да направи топлоизолация, както и шпакловки. От страна на ответниците е нямало възражения при приемане на уговорения фактически резултат.

Съдът счете възражението на процесуалния представител на ответниците за недопустимост на свидетелските показания на свид. А.в частта, в която установяват съдържанието на постигнатите уговорки между страните, с оглед твърдението на насрещните страни, че сключеният договор е на стойност над 5000 лв. , за неоснователно. В решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/09г. на ВКС, ІV гр.о. е прието, че ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. 

В показанията си пред настоящата съдебна инстанция доведеният от ответниците свидетел М., поддържа, че е бил нает от ответниците да извърши ремонт в къщата им в  гр. Приморско. Първата им среща е била на 02.12.2015г. и тогава е видял на обекта, че  замазката на първия и втория етаж има видими с просто око недостатъците, които не са се проявили впоследствие. Наложило се да направи нова замазка на площадката, която е пред трапезария и хола на първия етажа, на втория и на третия етаж. Свидетелят посочва категорично, че при приемането на работата са били видими недостатъците. На много места замазката е била по-висока и имало шупли и  неравности, вратата не можела да се затвори.

По делото е разпитана свид. К.– майка на ответницата, която посочва, че е виждала ищеца за първи път на 09.11.2015г. в имота. Подът бил лошо направен, имало пукнатини. Дъщеря й казала това на майсторите. Присъствала е на съставяне на разписка за извършено плащане на сумата от 6500 лв. от Н.Н. към Р.П..

Показанията на разпитаните по делото свидетели не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани досежно установяване съдържанието на процесния договор, както и изпълнените от ищеца СМР. Установява се от показанията на свид. А., че първоначално между страните е постигнато съгласие ищецът да изпълни твърдяните в исковата молба СМР срещу заплащане на възнаграждение от страна на ответниците в размер на 4800 лв., както и, че уговорените фактически действия са били извършени от изпълнителя, съобразно поръчката. Обстоятелствата в тази връзка, които установява този свидетел по никакъв начин не противоречат на показанията на доведените от ответниците свидетели.  На първо място не става ясно от показанията на свид. К. подът на кой етаж е бил напукан при посещението й на имота на 09.11.2015г.  и дали в тази връзка възложителите надлежно са уведомили  изпълнителя, че имат възражения срещу изработеното. Ответникът – възложител не доказва по делото констатирани неизпълнени или лошо изпълнени от изпълнителя СМР, не установява какви точно довършителни работи и ремонтни дейности се е наложили да бъдат извършвани от трети лица. В тази връзка следва да се посочи, че тежестта на доказване, че има неизпълнени или лошо изпълнени СМР, е възложена изцяло на възложителя, чието е възражението, че не дължи плащане на възнаграждението поради неизпълнени или лошо изпълнени СМР /в този смисъл е задължителната съдебна практика на касационната инстанция по реда на по реда на чл. 290 от ГПК - решение №34 от 22.02.2010г. по т. д. № 588/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС /.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 264, ал.2, изр.1 и чл. 265, ал.1 ЗЗД поръчващият не само има право, но и задължение да приеме както изпълнението, което съответства на дължимото по договора, така и това, което се отклонява от поръчката или е с недостатъци, без те да правят работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Безспорно е в съдебната теория и практика, че самото приемане може да бъде извършено с конклудентни действия. В настоящия случай с придобиването от възложителите на фактическа власт и ползване на изработеното те мълчаливо са приели извършената работа по договора за изработка по смисъла на чл. 264 ЗЗД. Този извод на съда се подкрепя и от показанията на свид.  М., който посочва в показанията си, че става въпрос за видими с просто око недостатъци. При наличие на явни недостатъци, за които поръчващият не е направил възражения за неправилно изпълнение, съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД работата се счита приета, поради което той дължи заплащане на възнаграждение за нея, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, като се преклудира правото му да иска намаление на възнаграждението със сумата, необходима за отстраняване на недостатъците на изработеното.

Не се установява по делото от ответниците, чиято е тежестта на доказване, договорът да е на стойност 8880 лева, като приложеното извлечение от на лист 79 по делото от водената между страните кореспонденция по скайп на руски език от 14.05.2015г., представлява индиция единствено относно наличието на преддоговорни отношения, но не й за постигнато окончателно съгласие между страните относно съществените елементи на сделката. Ответниците не ангажират доказателства при условията на пълно и главно доказване извършеното плащане с разписка от 09.11.2015г. в размер на 6500 лева да е в погашение именно на процесните задължения.

При горните мотиви и като взе предвид, че по делото е доказано наличието на твърдяното в исковата молба договорно правоотношение, както и изпълнение на задълженията на ищеца по същото, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на  100 лв. , а искането на ответниците за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.

            Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                        ОСЪЖДА Н.А.Н. и А.Е.Н., и двамата граждани на Руската федерация, с адрес на призоваване***, съдебен адрес ***-адв. М.Х. ***, да заплатят на Р.Н.П., ЕГН **********,***, сумата от 2500 /две хиляди и петстотин лева/, при условията на разделност, представляваща непогасено възнаграждение по договор за изработка от 08.09.2015г., ведно със  законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 08.01.2016г. до окончателното плащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: