Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр.Добрич 18.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На тридесети март 2016 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:П.П.
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело №460 по описа за 2014 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,чл.33 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД от Д.Б.С. и А.Б. ***,срещу съпрузите В.А.С. и Д.Р.С.,***,с които се настоява за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот-дворно място,цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост,а по скица с площ от 1 582 кв.м,находящ се на ул.”Ч.м.” №* в с.К.,общ.Б.,обл.Д.,представляващ имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на селото /стар идентификатор парцел *,пл.№*,кв.*/,при граници/съседи на имота-имоти с идентификатори ************, ************,************,************ и ************,както и 1/2 ид.ч. от построените в дворното място сгради-жилищна сграда,цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м,състояща се от приземен етаж от четири стаи,кухня,коридор,санитарен възел и килер,и първи етаж от четири стаи и коридор-сграда с идентификатор ************ по кадастралната карта на с.К.;заведение за обществено хранене-„П.”,цялото със застроена площ от 73 кв.м,състоящо се от търговско помещение,складови и подготвителни помещения,съставляващи сгради с идентификатор ************.* и ************. по кадастралната карта на селото;заведение за обществено хранене-„Р.-Г.”,цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м,състоящо се от търговска зала,кухненски блок,спомагателни и санитарни помещения и три тераси,представляващо сгради с идентификатор ************, ************ и ************ по кад.карта,сключен между наследодателя на ищците Б. А.С. в качеството на продавач и ответника В.А.С. в качеството на купувач по време на брака му с Д.Р.С.,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/* г. на нотариуса О. О. *** действие БРС,поради сключването му от продавача като дееспособно лице,което не е могло към датата на сделката да разбира или ръководи действията си /главни искове по чл.31 ал.1 от ЗЗД/,и евентуално поради сключването му поради крайна нужда при явно неизгодни условия /евентуални искове по чл.33 от ЗЗД/,както и искове по чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответниците да върнат на ищците полученото по договора /прехвърления недвижим имот,описан по-горе-1/2 ид.ч. от поземлен имот и сгради/.Ищците претендират и сторените от тях разноски по делото.
Ответниците В.А.С. и Д.Р.С.,***,изразяват становище за неоснователност на исковете и настояват за отхвърлянето им,както и за присъждане в тяхна полза на сторените от същите съдебно-деловодни разноски.
Като обсъди събраните по делото доказателства,съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба,че с договор,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/* г. на нотариуса О. О. *** действие БРС,бащата на ищците Б. А.С.,поч.на 15.02.2014 г.,продал на ответника В.А.С. 1/2 ид.ч. от описаните поземлен имот и сгради в с.К.,общ.Б. за сума от 15 000 лв.Към момента на сключване на договора продавачът Б. С. не бил в състояние да формира и изрази правнорелевантна воля,тъй като бил алкохолно пристрастен и тази негова зависимост му пречела да разбира свойството и значението на извършеното.След смъртта на съпругата си през 2010 г. същият изпаднал в депресия,дезинтересирал се от близките си и от търговските си дела /дотогава стопанисвал заведения в гр.В. и с.К./,започнал да злоупотребява с алкохол.Вследствие на алкохолната злоупотреба развил синдром на алкохолна зависимост.Настъпили негативни промени в психическото му състояние и личността му-нарушения в паметта,загуба на ориентация за време и място,неспособност да преценява ситуацията,податливост на внушения.Именно горните промени станали причина за сключване на договора,за което свидетелствала изключително ниската продажна цена по процесния договор.Продажбата била сключена и при условие на крайна нужда и явно неизгодни условия.Към датата на сключване на договора продавачът бил прекратил търговската си дейност,бил безработен,нямал доходи и имущество,от което да се издържа,а имал здравословни проблеми-увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия и пареза на долни крайници,налагащи болнично и хирургично лечение.Същият бил с прекъснати здравноосигурителни права и имал нужда от средства за възстановяването им.Имал и задължения към НАП.Бил ипотекирал ид.части от придобит в СИО апартамент като обезпечение по договор за кредит.Същият имал належаща нужда от парични средства,което довело до сключване на процесния договор при крайна нужда и явно неизгодни условия предвид изключително ниската продажна цена по сделката.
В отговора на исковата молба ответниците В. и Д. С. изразяват становище за неоснователност на исковете,а относно исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД и за тяхната недопустимост поради липса на предпоставките по чл.31 ал.2 от ЗЗД за предявяването им след смъртта на продавача /липса на предявен преди смъртта му иск за поставянето му под запрещение и липса на доказателства за недееспособността му,произтичащи от самия договор/.Ищците не депозирали доказателства да са поискали поставяне на Б. С. приживе под запрещение,а договорът бил сключен в изискуемата нотариална форма.Липсвали доказателства за невъзможността на продавача по сделката да разбира свойството и значението на извършеното.Представените медицински документи били съставени по-късно и удостоверявали здравословното му състояние след сключване на договора,като сочели единствено на заболяване на гръбначния стълб,както и че след лечение състоянието му било подобрено.Понятието „синдром на алкохолна зависимост” било неприложимо спрямо продавача Б. С..Настоява се за прекратяване на производството по исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД,а по същество-за отхвърлянето им като неоснователни.Исковете по чл.33 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД били неоснователни и следвало също да се отхвърлят.Преценката за неадекватност на насрещните престации по договора изисквала освен съпоставка на уговорената продажна цена и представената данъчна оценка,така също и вземане предвид на останалите договорки между страните по договора от значение за посочената в нотариалния акт цена.Следвало да се вземе предвид,че продавачът и купувачът са братя и съсобственици на имота в с.К.,придобит от тях по силата на дарение от техните родители.Посочената в нотариалния акт продажна цена на 1/2 ид.ч.от имота в размер на 15 000 лв надвишавала с 2 600 лв данъчната оценка на горните ид.части.Следвало да се съблюдава при преценката и свободата на договаряне,която предпоставяла самостоятелност на страните при сключване на договора.Изложено е,че освен горната сума от 15 000 лв,платена на 16.08.2013 г. от ответника В.С. по банков път в полза на продавача Б. С.,купувачът изплатил допълнително на два пъти /на 05.09.2013 г. и 08.11.2013 г./ още сума от 10 180 лв по банкова сметка *** Д. Б.С..Общо за имота купувачът изплатил сума от 25 180 лв.Освен това ответниците поели изцяло и грижата за възрастните родители на двамата братя,които живеели в процесния имот в с.К..Сочи се,че до 2010 г. продавачът Б. С. имал доходи от получаван наем /по 20 000 лв годишно/ от процесните П. и ресторант,а през периода 2010 г.-2013 г. самият Б. С. заедно със синовете си-ищци по делото-са стопанисвали горните имоти чрез свои фирми и са реализирали печалба от 40 000 лв годишно.Горното ползване довело до амортизиране на имота,което наложило и нужда от ремонт,извършен от ответниците чрез влагане на сума от 50 000 лв,отпусната им по банков кредит от 24.10.2013 г.В случая предпоставките на чл.33 ал.1 от ЗЗД не били налице,тъй като продавачът Б. С. не се намирал в тежко материално положение,което да го е принудило да сключи договора за продажба в условия на крайна нужда.Не можело да се приеме,че договорът е сключен при явно неизгодни условия,тъй като продажната цена на прехвърленото от Б. С. в размер на 15 000 лв дори надвишавала данъчната оценка на този дял от 12 344,60 лв /за 1/2 ид.ч. от имота/ към датата на сключване на договора.
В тежест на ищците Д.Б.С. и А.Б.С. е да докажат наличието на предпоставките по чл.31 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и по чл.33 ал.1 изр.1 от ЗЗД за унищожаване на процесния договор.Главните и евентуалните искове за унищожаване на договора са конститутивни и тежестта за доказване съществуването в полза на ищците като наследници на продавача Б. С. на потестативното право на унищожаване на сделката се носи именно от ищците.По исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД ищците следва да удостоверят,че техният наследодател не е могъл да разбира или да ръководи постъпките си към датата на сключване на процесния договор поради влошено психично състояние вследствие твърдяната злоупотреба с алкохол.Освен това те следва да удостоверят възникването на правото си да искат унищожението след смъртта на праводателя си,като представят доказателства за предявен от тях преди смъртта му иск за поставянето му под запрещение или да мотивират тези си права с доводи и доказателства,че недееспособността на продавача произлиза от самия договор.В тежест на ищците е да докажат по исковете по чл.*3 от ЗЗД твърдяното от тях тежко материално положение и здравословно състояние на продавача Б. С. към датата на сключване на договора,наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка,че сделката е сключена именно поради тежкото материално и здравословно състояние на продавача,респ. че сделката е сключена при явно неизгодни условия /очевидна нееквивалентност на престациите/.По исковете по чл.*4 от ЗЗД ищците следва да докажат обстоятелството,че към датата на подписване на договора или впоследствие прехвърлителят-продавач е предал на приобретателя-купувач продадения имот и че именно последният упражнява фактическата власт върху прехвърления му имот.
Ответниците В. и Д. С. носят тежестта да докажат твърденията си,че действително платената по договора продажна цена надвишава визираната в нотариалния акт цена;че същата надвишава данъчната цена на прехвърлената 1/2 ид.ч. от имота към датата на сделката;че върху уговорената продажна цена са повлияли и други фактори като намекнати уговорки ответниците да поемат грижите и издръжката на възрастните родители на страните по сделката;твърденията си за добро здравословно и психическо състояние,както и материално положение на продавача Б. С. към датата на сключване на договора;доводите си за състоянието на процесния имот и нуждата от ремонт на същия към датата на сключване на договора,респ. в какъв вид СМР се изразява извършеният от тях ремонт след сделката,което е нужно с оглед определяне действителната пазарна цена на имота към момента на изповядване на сделката.
По главните искове на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД:
Съгласно удостоверението за наследници на лист 30 от делото ищците А.Б.С. и Д.Б.С. са наследници по закон /низходящи/ на Б. А.С.,починал на 15.02.2014 г.Съпругата на наследодателя и майка на ищците В.П. С. е починала преди съпруга си на 07.09.2010 г. /виж удостоверението за наследници на лист 29 и препис-извлечение от акт за смърт на лист 28 от делото/.Не е спорно между страните,че наследодателят на ищците Б. А.С. и ответникът по делото В.А.С. са братя.На 11.11.2003 г. двамата братя са надарени от своите родители А.С. В. и Д. В.С. с процесния недвижим имот в с.К.,общ.Б.,включващ дворно място и построени върху него сгради /жилищна сграда,заведение за обществено хранене „Р.-Г.” и заведение за обществено хранене „П.”/.При липса на упоменати други квоти в договора,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/* г. на нотариуса О. О. *** действие БРС /лист 110 от делото/,следва да се приеме,че квотите на надарените в съсобствеността са равни /по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата братя/.На 16.08.2013 г. между наследодателя на ищците Б. А.С. в качеството на продавач и ответника В.А.С. в качеството на купувач е сключен договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/* г. на нотариуса О. О. /лист 7 от делото/,по силата на който първият прехвърля на втория по време на брака му с ответницата Д.Р.С. /в тази насока справка от НБД „Население” на лист 60 от делото/ собствената си 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот,включващ поземлен имот-дворно място,цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост,а по скица с площ от 1 582 кв.м,находящ се на ул.”Ч.м.” №* в с.К.,общ.Б.,обл.Д.,представляващ имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на селото /стар идентификатор парцел *,пл.№*,кв.*/,при граници/съседи на имота-имоти с идентификатори ************, ************,************,************ и ************,както и построени в дворното място сгради-жилищна сграда,цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м,състояща се от приземен етаж от четири стаи,кухня,коридор,санитарен възел и килер,и първи етаж от четири стаи и коридор-сграда с идентификатор ************.1 по кадастралната карта на с.К.;заведение за обществено хранене-„П.”,цялото със застроена площ от 73 кв.м,състоящо се от търговско помещение,складови и подготвителни помещения,съставляващи сгради с идентификатор ************.* и ************.* по кадастралната карта на селото;заведение за обществено хранене-„Р.-Г.”,цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м,състоящо се от търговска зала,кухненски блок,спомагателни и санитарни помещения и три тераси,представляващо сгради с идентификатор ************, ************ и ************ по кад.карта на селото.Уговорена е продажна цена в размер на 15 000 лв,която да се изплати от купувача на продавача по банков път в седемдневен срок от сключване на договора.
Исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД са предявени от активно легитимирани лица-наследниците по закон на продавача по договора от 2013 г. Б. А.С..Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗЗД унищожение на сделка може да се иска само от страната,в чийто интерес законът допуска унищожаемостта,т.е. от страната,чиято воля се твърди да е опорочена при сключване на договора.След смъртта на тази страна активно легитимирани да искат унищожението са нейните правоприемници-наследници,тъй като правото да се иска унищожаване на опорочена сделка има имуществен характер и е наследимо.
Въпросът дали са налице предпоставките по чл.31 ал.2 от ЗЗД за послесмъртно предявяване на исковете от наследниците на продавача Б. С. не е такъв по тяхната допустимост,а по основателността им.Условията по чл.31 ал.2 от ЗЗД подлежат на изследване и обсъждане по същество,защото са предпоставки за възникване и упражняване на самото потестативно право за унищожаване на договора от наследниците на починала страна по сделката,преценката за чието съществуване е всъщност предмет на спора.
Предвид горното главните искове са допустими,но са неоснователни поради следните съображения:
Според съда исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договора от 2013 г. като сключен от продавача Б. С. като дееспособно лице,което към датата на изповядване на сделката 16.08.2013 г. не е могло да разбира или ръководи действията си вследствие негативни психически промени,обусловени от системна злоупотреба с алкохол,са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени още поради липса на предпоставките на чл.31 ал.2 от ЗЗД за упражняване на потестативното право за унищожаване на договора от наследниците след смъртта на прехвърлителя-продавач.Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗЗД унищожение на договор на основание чл.*1 ал.1 от ЗЗД по правило не може да се иска след смъртта на лицето.По изключение унищожаване на договора може да се иска от наследниците само при две алтернативни хипотези:1.ако преди смъртта е било поискано поставяне на лицето под запрещение или 2.ако доказателството за недееспособността произлиза от самия договор.
В случая нито една от двете хипотези на изключение не е налице.Както самите ищци сочат в съдебно заседание на 08.05.2015 г. /стр.240 от делото/,приживе на наследодателя им не е предявяван иск за поставянето му под запрещение.Същите се позовават на наличие на втората предпоставка по чл.31 ал.2 предл.2 от ЗЗД,а именно че самият договор удостоверявал „недееспособността” на техния баща,тъй като бил сключен при неоправдано занижена продажна цена,каквато очевидно според тях човек в нормално психическо състояние не би приел.Според съда продажната цена би била индиция за влошено психическо състояние на продавача и за невъзможност да разбира и ръководи действията си,само ако се касаеше за фрапираща неадекватност на престациите,граничеща с абсурда и извън нормалната житейска логика /напр. продажба на недвижим имот за 10 лв/,пред каквато ситуация в случая не сме изправени.Уговорената продажна цена по процесния договор от 15 000 лв е дори надвишаваща данъчната оценка на прехвърлената 1/2 ид.ч. от имота в размер на 12 344,45 лв /в тази връзка и удостоверението за данъчна оценка на лист 289 от делото,приложена към преписката по нот.д.№*/* г. на нотариуса Обр.О./.Вписаната в нотариалния акт продажна цена от 15 000 лв е близка по размер до данъчната оценка,което при обичайната ноторноизвестна практика в нотариалната дейност да не се вписва продажна цена,надвишаваща значително данъчната,с цел заплащане на по-ниски нотариални такси по прехвърлянето,не може да породи никакви съмнения за неадекватно поведение на страните и в частност на прехвърлителя-продавач.Волеизявленията на покойния продавач,обективирани в нотариалния акт,са ясни и адекватно формулирани,като същите са обективирани в законоустановената нотариална форма за действителност.Следователно е спазена и изискуемата писмена нотариална форма на договора.В нотариалния акт Б. С. е положил подпис за продавач,а също е изписал собственоръчно и трите си имена.Самото изписване на ръкописен текст с адекватно съдържание,което е проява на мисловна дейност,е индиция за съзнателно изразена воля от продавача.Така откъм формална страна писменият договор не подкрепя твърдяното състояние на пълна неадекватност на прехвърлителя.Горното налага отхвърляне на исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД като предявени от наследниците след смъртта на прехвърлителя по процесния договор при липса на предпоставките по чл.31 ал.2 от ЗЗД за възникване в тяхна полза на потестативното право за унищожаване на договора на посоченото основание,без да е необходимо да се изследва в случая по същество въпросът дали действително продавачът Б. С. е разбирал свойството и значението на извършеното от него.В този смисъл по повод на тези искове не следва да се коментират събраните гласни доказателства в посочената насока /налична дългогодишна алкохолна злоупотреба от страна на продавача,която да е довела до състояние на влошена психична дейност към датата на сключване на договора/,вкл. показанията на свидетеля О. О.-нотариусът,изповядал процесната сделка,както и заключението по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза,респ. медицинската документация по делото.
При отхвърляне на главните искове съдът следва да разгледа евентуалните по чл.33 ал.1 от ЗЗД.
По евентуалните искове на основание чл.33 ал.1 от ЗЗД:
Според цитираната разпоредба унищожаем е договорът,сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.За основателността на исковете следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки-състояние на крайна нужда,което е принудило прехвърлителя да сключи сделката;наличие на причинна връзка между условието да се сключи сделката /крайната нужда/ и самата сделка;сделката да е сключена при явно неизгодни условия.Крайната нужда е състояние на стекли се тежки обстоятелства за прехвърлителя,водещи до недостиг на парични средства,който недостиг го е принудил да сключи сделката.Явно неизгодни условия са налице,когато е накърнен принципът на еквивалетност на престациите,а тази нееквивалентност трябва да е следствие от финансовите затруднения на прехвърлителя,които следва да са го принудили в дадения момент да сключи неизгодната за него от икономическа гледна точка сделка.
Видно от разрешение за строеж №308/02.10.2007 г. /лист 8 от делото/,издадено от Община-Б.,на братята Б. А.С. и В.А.С. е разрешено построяването на триетажна жилищна сграда с партерен търговски етаж със ЗП от 576,90 кв.м и РЗП от 1686,10 кв.м.Не е спорно между страните,че братята са възнамерявали да построят горната сграда в процесния поземлен имот в с.К.,но,както се сочи и в отговора на исковата молба от ответниците,този строеж не е реализиран.Горното разрешение е индиция обаче,че наследодателят на ищците Б. С. не е имал намерение да се разпорежда с имота,а напротив е имал планове да изгради нова сграда в него и да развива търговска дейност.Както бе посочено по-горе,на 07.09.2010 г. умира на 52-годишна възраст съпругата на Б. С.-В. С..Нейната смърт причинява обрат в живота на Б. С..Същият изпада в депресия,започва да злоупотребява с алкохол и занемарява търговската си дейност.Свидетелят В. Хр.Р.,без родство със страните,жител ***,имал чести контакти с Б. С. и синовете му,споделя,че след смъртта на съпругата си Б. започнал активна консумация на алкохол,считал живота си за обезсмислен и желаел „да отиде” при съпругата си.Преди 2010 г. Б. имал бизнес-месарница в с.К.,борса в гр.В.,стопанисвал П.та и ресторанта в с.К.,но след смъртта на жена си изоставил всичко на грижите на синовете си /”Той не се занимаваше с нищо,беше оставил всичко на тях двамата”,т.е. на синовете си/,които през лятото на 2012 г. и 2013 г. стопанисвали П.та в процесния имот.В същата насока са и показанията на свидетелката Ж.Й.Т. от с.К.,която през 2012 г. държала маса за продажба на плодове и зеленчуци до процесния имот.Същата споделя,че след смъртта на съпругата си Б. С.,с когото разговаряла всеки ден,бил много отчаян,не му се живеело и говорел само за жена си.Успокоявал се с ежедневна употреба на алкохол /водка/.Възрастните родители на двмата братя,в частност баща им А.,споделил пред нея,че средствата от П.та,стопанисвана през 2012-2013 г. от синовете на Б.,се делели на три части /една за родителите,една за В.С. и една за Б. и синовете му Д. и А.-в същия смисъл и показанията на свидетелката М.Б./,и на Б. и децата му им било много трудно във финансов смисъл.През 2012 г. се наложило синът Д. /ищец по делото/ да ремонтира П.та,за което свидетелства и свидетелят В.Р..Свидетелката Ж. Т. споделя разговор с наследодателя на ищците Б.,който й споделил,че ремонтът се извършва със средства,които синът му Д. изтеглил като кредит,обезпечен с ипотека върху недвижим имот,и по този повод й заявил,че е притеснен,че децата му ще останат на улицата.В подкрепа на горните показания следва да се цитира депозираният по делото договор за банков кредит /продукт „Б.”/ от 03.01.2012 г. /лист 231 от делото/,сключен между „************” АД-гр.С. /кредитодател/ и „*********” ЕООД-гр.В.,представлявано от Д.Б.С. /кредитополучател/,съгласно който синът на Б. С. е получил кредит от 30 000 евро за посрещане на извънредни нужди от оборотни средства.Доколкото през този период именно Д. като представляващ „*********” ЕООД е стопанисвал процесната П. и в унисон с горните непротиворечиви свидетелски показания следва да се приеме,че действително тези средства са му били необходими за извършване на търговската дейност в процесния имот и за посочения ремонт в П..За обезпечаване на кредита е учредена ипотека върху апартамент с идентификатор **********.* по к.к. на гр.В. с административен адрес гр.В.,ул.”Ц.” №*,което се установява и от удостоверение изх.№6388/27.05.2015 г. на Служба по вписванията-гр.В. /лист 295 от делото/,както и от данните в справките от СВп-В. на листи 70 и 82 от делото.Ипотеката е учредена от съсобствениците на имота-ищците Д. Б.С.,А. Б.С. и от самия Б. Анг.С. /собствеността върху него е придобита по договор за покупко-продажба по нот.акт №*/* г. на нотариуса Ж.К. с район на действие ВРС на лист 31 от делото с купувач В. П.С. по време на брака й с Б. С.,т.е. по договор за продажба и в режим на СИО,а след смъртта на В. С. и по наследяване от същата/.Не е спорно по делото,че този жилищен имот в гр.В. е единственият притежаван имот от Б. С. и синовете му,в който същите и след смъртта на В. С. са задоволявали жилищните си нужди /от справката от СВ-В. на лист 295 се вижда,че непосредствено преди закупуване на този апартамент Б. и съпругата му В. са се разпоредили с други два апартамента в гр.В. и няма данни същият да е притежавал,вкл. към датата на процесния договор от 2013 г.,друг жилищен имот/.Така Б. С. очевидно поради финансови затруднения /свои и на синовете си/ се е принудил да ипотекира дела си от единствения си апартамент.Нуждата от средства очевидно е била належаща за фирмата на сина му Д.,а също и за другия му син А. и лично за Б. С.,тъй като се установява от свидетелските показания по делото,че след смъртта на В. С. през 2010 г. Б. С. е престанал да упражнява търговска дейност и да се грижи за делата си,като е разчитал изцяло на средства за издръжката си от дейността на неговите синове и в частност от дейността на дружеството,представлявано от сина му Д.,което официално е стопанисвало П.та в процесния имот.В тази насока са и показанията на свидетелката М.М.Б. от с.К.,която също ежедневно през последните години от живота на Б. С. е имала преки контакти с него /същият всеки ден се отбивал в търговския обект,където тя работела,пускал си тото/.Свидетелката споделя,че през последните години след смъртта на жена си Б. бил много зле-пропил се,говорел само за оня свят,имал много болести.Същият се издържал от дейността на П.та,за която стана ясно,че е била стопанисвана от синовете му и в частност официално от фирмата на сина му Д..В началото /2012 г./ П.та вървяла добре,но впоследствие не толкова и синовете на Б. се наложило да вземат заеми.От родителите на Б. свидетелката знаела,че същият и децата му са много зле финансово.Свидетелката споделя за взети заеми от синовете на Б. за осъществяване лечение на последния,както и за взет заем от Б. от ответника В.С.,заради който бил прехвърлен като „обезпечение” процесният имот срещу задължение да бъде върнат впоследствие.Твърдения в исковата молба,че продажната цена по процесния договор за продажба от 16.08.2013 г. е всъщност предоставен заем от купувача В.С. на продавача Б. С. няма изложени,както и че сделката служи като обезпечение на такъв заем и че е имало уговорка за обратно изкупуване на имота след изплащане на заема.За такива уговорки само се намеква от ищеца Д. Б.С. в изявленията му в съдебно заседание на 30.09.2015 г. /стр.427-428 от делото-„…те имаха между тях някакви уговорки,че ще връща имота”,”Той /Б./ имаше много пари да връща…Уж брат на брата да помогне”/.Тези твърдения не са подкрепени с убедителни доказателства.Самият ищец Д. Б.С. заявява,че не е бил наясно за действителните отношения по повод на сделката между баща си и ответника В.С.,което прави недостоверно знанието на конкретни обстоятелства в тази насока от свидетелката М.Б. като трето лице извън кръга на близки родственици.Такъв договор за продажба,сключен при налични заемни правоотношения между страните по него и уговорки за обратно връщане на имота при изплащане на заемните средства,би бил нищожен на основание чл.152 от ЗЗД,но такива обстоятелства не са изложени в исковата молба и не подлежат на разглеждане от съда.В крайна сметка доказателства Б. С. да е получавал заемни средства от брат си В.С. не са представени по делото.
Всички изброени свидетели са единодушни,че през периода 2012-2013 г. здравословното състояние на прехвърлителя Б. С. се е влошило,същият нямал желание за живот,бил отчаян и депресиран заради смъртта на съпругата си и не се е занимавал активно с търговска дейност.В противовес на горните показания са само тези на свидетелите П.И.П. и Н. О.Н.,но съдът не ги кредитира като достоверни поради следните съображения:
Първият свидетел П. потвърждава извършването на ремонт от Б. и синовете му през 2012 г. на П.та,но твърди,че Б. видимо бил добре и не го бил виждал да употребява алкохол.Тези впечатления на свидетеля са обаче основно от периода септември-октомври 2013 г.,когато след 7-месечно пътуване с кораб се е завърнал в с.К..Свидетелят не е контактувал с Б. С. през предходните месеци,когато Б. е бил с влошено здравословно състояние и е бил на лечение в болница.Контактите му са били активни след лечението,от което Б. е изписан с подобрение и около два месеца не е употребявал алкохол /в тази насока показанията на свидетеля В.Р. и история на заболяването,изготвена от МБАЛ „Св.А.-В.” АД/,поради което е резонно да заяви последните си впечатления,че същият не употребявал алкохол.Самият свидетел споделя,че работел „по корабите” и обикновено отсъствал по 6-7 месеца,т.е. срещите му с Б. С. са били инцидентни и на големи периоди от време,т.е. същият не е имал преки ежедневни впечатления за състоянието и проблемите на прехвърлителя през релевантния период към датата на сключване на процесната сделка.Показанията на свидетеля П. в насока,че Б. С. не употребявал алкохол,влизат в противоречие и със събраните писмени доказателства.Така от история на заболяването на листи 211 и сл. от делото става ясно,че самият Б. С. е признал пред лекуващите го лекари от МБАЛ „Св.А.”-В. ежедневна употреба на концентриран алкохол от порядъка на 300-500 грама дневно в продължение на няколко години /виж записването на лист 225 от 13.09.2013 г. при консулт с психиатър/.Другият свидетел Н. твърди,че Б. С. работел активно в П.та през периода 2010-2013 г. и реализирал значителна печалба от нея,както и че не го е виждал пиян.Последното му твърдение,че Б. не е употребявал алкохол,е в противоречие с отразеното и коментирано по-горе в история на заболяването.Твърденията му за голяма печалба от П.та не се подкрепят от събраните по делото доказателства и са в пълно противоречие с писмените доказателства,сочещи на неплатени от Б. С. сметки за ток,вода и здравно осигуряване,които говорят за невъзможност да се погасят задължения за елементарни битови нужди,а това не е логично при налична значителна печалба от П..Освен това посоченият свидетел очевидно не е бил в толкова близки отношения с прехвърлителя,защото последният не е споделял с него за проблемите си,а са водили разговори на общи теми при случайните си срещи /”Точно разговори не е имало,но се поздравявахме всяка сутрин,вечер и през деня,ако се засечем…Като се видим,най вече за работа си говорим.Чак лични,семейни проблеми не сме обсъждали”-стр.344 от делото/.
От обсъдените свидетелски показания може да се мотивира извод,че през периода 2012-2013 г. прехвърлителят Б. С. е имал сериозни здравословни,емоционални и финансови проблеми.Съдът кредитира показанията на посочените свидетели Р.,Т. и Б. в горната насока,тъй като те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.Освен вече цитирания договор за ипотека,по силата на който Б. С. наред с двамата си сина е ипотекирал в полза на банка жилищен имот в гр.В. /единствен имот,задоволяващ жилищните му нужди и тези на синовете му към януари 2012 г./,следва да се цитират и следните писмени доказателства,сочещи сериозно влошено финансово положение на прехвърлителя:писмо от „***” АД-гр.В. от 03.01.2014 г. /лист 27 от делото/,сочещо на непогасени към 31.12.2013 г. задължения на ЕТ „Б. С.”*** по фактури от м.юли до м.октомври 2013 г. в общ размер на 1 348,53 лв,което удостоверява,че именно в периода непосредствено преди и към датата на процесната продажба прехвърлителят е имал значителни по размер непогасени задължения за ел.енергия;справка за здравноосигурителни права към 20.08.2013 г. /лист 26 от делото/,от която е видно,че Б. С. не е бил здравно осигурен през периода юли 2010 г.-юли 2013 г.;справка за задълженията на Б. С. от НАП-ТД В. /листи 273-274 от делото/,сочеща на неплатени вноски за здравно осигуряване през периода 01.01.2008 г.-14.02.2014 г. в общ размер от 512,45 лв /главница и лихви/.В отговора на исковата молба самите ответници твърдят,че Б. С. е оставил значителни по размер неплатени задължения за ел.енергия и вода в процесния имот,дължими за период непосредствено преди и към датата на процесната сделка,които ответниците след смъртта му заплатили-така 265,76 лв неплатена ел.енергия от ЕТ „Б. С.” за периода 01.06.2012 г.-31.10.2012 г.;1 436,67 лв неплатена ел.енергия от ЕТ „Б. С.” за периода 01.07.2013 г.-31.10.2013 г.;360,26 лв неплатени ВиК-услуги от СД „С. и синове АБВ”.Последните твърдения и данните от цитираните справки от „***” и НАП-ТД-В. сочат,че през периода непосредствено преди и към датата на сключване на процесния договор наследодателят на ищците Б. С. е бил сериозно финансово затруднен,щом не е имал средства да погасява обичайните задължения за комунални услуги.Същият е бил и сериозно притиснат от нуждата от парични средства за погасяване на задълженията си за здравни осигуровки предвид влошеното му здравословно състояние и необходимостта от лечение непосредствено преди и към датата на сделката.От представената по делото история на заболяването,съставена от МБАЛ „Св.А.-В.” АД,и приложените към нея епикризи и изследвания /листи 211-229 от делото/ е видно,че на 11.09.2013 г. /по-малко от месец след сключване на сделката/ същият е постъпил в болница с диагноза „лумбална стеноза,увреждане на междупрешленните дискове” и с придружаващо заболяване „алкохолна болест”.В епикризата на лист 215 е отразено,че същият постъпва с оплаквания от болки в поясната област и слабост на двата крака,датиращи от няколко месеца,т.е. от период преди сключване на процесния договор.Съгласно справката на лист 219 от делото при постъпването си в болница през септември 2013 г. след получаване на сумата от продажната цена по договора същият вече е с възстановени здравноосигурителни права,което означава,че при сключване на процесния договор един от водещите мотиви за него е било снабдяването със средства за погасяване на задълженията му по здравното осигуряване предвид належащата нужда от лечение.Към датата на договора същият е бил притиснат и от неплатените си задължения за ток и вода.Горното сочи,че той не е имал достатъчно средства да погасява обичайните си разходи за издръжка.Бил е безработен /виж и заявеното от него и отразено в история на заболяването в графа „професия/длъжност” на лист 211/.За прехраната си е разчитал на трети лица-на синовете си и своите родители.Не е реализирал никакви доходи вследствие влошеното си емоционално състояние след смъртта на съпругата си и последвалото дезинтересиране от търговската дейност на семейството.Синовете му,на които той е разчитал за прехраната си,очевидно също не са били в добро финансово състояние,щом се е наложило синът му Д. да тегли кредит и да ипотекират единственото си жилище в гр.В..Към датата на процесната сделка Б. С. е бил притеснен и заради кредита на сина си Д. и възможността той и синовете му да останат на улицата без жилище.Като ипотекарен длъжник той също е отговарял за обезпечената с неговия дял в съсобствеността част от дълга.Всички факти сочат,че прехвърлителят към датата на сделката е бил в състояние на крайна нужда.Той не е притежавал към датата на сделката и други недвижими имоти,от които евентуално да реализира доходи.Видно от приложените по делото справки от СВ-гр.Н.П.,през периода 2010-януари 2013 г. той се е разпоредил и с дела си от съсобствени поземлени имоти с малка площ от 5-6 дка в землището на с.В.Няма данни да е бил собственик към датата на сключване на договора на други недвижими имоти на значителна стойност,от които би могъл да се издържа.Не са подкрепени с никакви доказателства твърденията на ответниците,че Б. С. през последните години преди сключване на процесния договор е реализирал големи по размер доходи от наем на процесните търговски обекти в с.К. и от печалба вследствие развивана от него търговска дейност в тези обекти.
Процесният договор е сключен при явно неизгодни условия,защото уговорената и платена продажна цена от 15 000 лв е безспорно под действителната пазарна цена на прехвърлената 1/2 ид.ч. от поземлен имот и сгради.Твърди се от ответниците в отговора на исковата молба,че всъщност продажната цена е по-висока и освен изплатената по банков път сума от 15 000 лв в полза на продавача Б. С. /преводно нареждане от 16.08.2013 г. на лист 111 от делото/ били изплатени от ответника В.С. и допълнително суми от 5000 лв и 5180 лв в полза на сина на Б.-Д. Б.С. /преводни нареждания от 05.09.2013 г. и 08.11.2013 г. на листи 112 и 113 от делото/.В цитираните две нареждания от септември и ноември 2013 г. е отразено основание за плащане на сумите „относно имот в с.К.” ,но от това записване не може да се извлече категоричен извод,че се касае за изплащане на остатък от уговорена продажна цена за процесния имот,като такова плащане е и нелогично да се извърши в полза на лице,различно от продавача по сделката.Ищецът Д. Б.С. чрез процесуалния си представител заявява в съдебно заседание на 08.05.2015 г. /стр.240/,че тези суми не са част от уговорената продажна цена,а са му изплатени от В.С. във връзка с търговската дейност в процесния имот и за закупуване на друг имот в гр.В..При оспорване от ищците на това твърдение на ответниците наличните писмени доказателства /преводни нареждания на листи 112 и 113 от делото/ не са достатъчни да удостоверят по убедителен начин,че плащанията на допълнителна сума в общ размер от 10 180 лв от ответника в полза на ищеца Д.С. е заплащане на допълнително уговорена продажна цена по процесния договор.
Според вещото лице Н. Д.В. по допуснатата първоначална съдебно-техническа експертиза /листи 390-392 от делото/ действителната пазарна цена на прехвърлената по договора 1/2 ид.ч. от поземлен имот и сгради се равнява на сума от 74 240 лв /пет пъти по-висока от действително уговорената по сделката от 15 000 лв/.Заключението е оспорено от страните по делото и е изготвено повторно такова от три вещи лица /листи 460-470 от делото/,като според последното действителната пазарна цена на прехвърленото по договора се равнява на по-малка сума от 46 651 лв.Съдът кредитира второто заключение,което е по-обстойно мотивирано и изготвено чрез използване на няколко метода /метод на вещната стойност,метод на приходите и сравнителен метод/,докато първото вещо лице е използвало само метода на пазарния аналог.Трите вещи лица по повторната експертиза са съобразили всички характеристики на имота към датата на сделката /вкл. местоположение,застрояване,видове сгради,предназначението им и евентуалните приходи,които носят от търговска дейност/,като са се ръководили от състоянието на сградите и имота като цяло към датата на продажбата,отчитайки извършени след продажбата през пролетта на 2014 г. ремонтни дейности от ответниците по делото,в каквато насока подробни показания депозира свидетелят Р.Х.,респ. е налице и признание от самите ищци за една част от СМР-обособяване на пет стаи и сервизни помещения в ресторантската част.Безспорно и фактът,че не се прехвърля цял имот,а идеална част от него също се отразява на пазарната цена в посока на намаляването й.От друга страна към датата на продажбата имотът не е обременен с тежести като напр. учредено в нотариална форма в нечия полза право на ползване върху него,което би довело също до намаляване на цената.Не се доказа твърдението на ответниците,че между двамата братя-страни по сделката е имало уговорка ответникът В.С. да поеме изцяло и грижите и издръжката на възрастните родители на страните,която уговорка също да се е отразила в посока на намаляване на продажната цена.Единствено свидетелката М.Б.,посочена от ищците,споменава такъв факт /листи 319 и 320 от делото/,но нейните показания са доста неясни и уклончиви в тази част.Същата предава някаква опосредена информация,получена от родителите на двамата братя,но лично не е присъствала на уговорки между братята по процесната продажба.
При тези обстоятелства при сключване на договора продажна цена от 15 000 лв очевидно е твърде ниска,като се има предвид,че се касае за имот в центъра на с.К. /черноморско курортно селище/,застроен със сгради с търговско предназначение,от които може да се реализира печалба.Определената от вещите лица по тройната експертиза пазарна цена на прехвърленото от 46 651 лв също надвишава многократно уговорената по договора продажна цена /три пъти/.Предвид изложеното следва да се приеме,че сделката е сключена при явно неизгодни за продавача Б. С. условия.
Като се вземе предвид тежкото финансово и здравословно състояние на прехвърлителя към датата на продажбата,липсата на друга житейска логика продавачът да продаде дела си от имота при налични преди това общи планове на двамата братя да изградят нова сграда в имота с перспектива за развитие на бизнес /така разрешението за строеж от 2007 г./ и при двама сина на продавача,развиващи търговска дейност в имота,които без видима и обяснима причина се лишават чрез сделката от препитание и бъдещи възможности да се издържат,единственото разумно обяснение на тази продажба е прехвърляне на имота поради факта,че продавачът е бил притиснат от обстоятелствата-състоянието на крайна нужда,респ. нуждата в конкретния момент от парични средства за търговската дейност в П.та,за лечението на Б. С.,за посрещане на разходи като ток,вода и пр. и за погасяване вноските по кредита на фирмата на ищеца Д. Б.С.,чието непогасяване е създавало угрозата ипотекираният от прехвърлителя и синовете му имот в гр.В. да стане предмет на принудително изпълнение и продажба.Налице е в този смисъл и причинна връзка между крайната нужда и сключването на сделката при явно неизгодни условия.
С оглед изложеното съдът намира предявените евентуални искове по чл.*3 ал.1 от ЗЗД за основателни и следва да ги уважи.
По исковете на основание чл.34 от ЗЗД:
Съгласно горната разпоредба при унищожаване на договор всяка от страните е длъжна да върне на другата всичко,което е получила от нея.Не е спорно по делото,че ответниците са получили владението върху продадената 1/2 ид.ч. от имота в с.К. /така изявление на ответната страна в съдебно заседание на 08.05.2015 г./.Последните дължат връщане на прехвърлената част от имота на наследниците на прехвърлителя-ищците по делото.Следователно и тези обусловени от изхода по исковете за унищожаване на договора искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Всяка от страните е претендирала присъждане в нейна полза на сторените разноски по делото.Ищците имат право на основание чл.78 ал.1 от ГПК на всички разноски,сторени по повод на уважените искове-евентуалните искове по чл.33 ал.1 от ЗЗД и обусловените искове по чл.34 от ЗЗД.Ответниците имат право на основание чл.78 ал.3 от ГПК на разноските,сторени от същите по повод на отхвърлените главни искове по чл.31 ал.1 от ЗЗД.В последното съдебно заседание ищците са депозирали доказателства за сторени от тях разноски в размер на 2 000 лв адвокатско възнаграждение /разписка на лист 610 от делото/,а ответниците за сторени разноски от 3 000 лв адвокатско възнаграждение /договор на лист 612 от делото/.Всяка от страните е навела възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение.Тези възражения са неоснователни и следва да се оставят без уважение.При предявени три обективно съединени иска всеки с цена 37 784,10 лв за защита по всеки от тях дължимото минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция се определя по правилото на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.За защита по всеки един от трите иска се дължи адвокатско възнаграждение от 1 663,52 лв или общо в размер на 4 990,56 лв.Очевидно горните суми от 2 000 лв и 3 000 лв са под минимума.Дори да се приеме,че защитаваният материален интерес по делото се равнява само на сумата 37 784,10 лв като данъчна цена на имота-предмет на трите иска,от която е формирана цената на исковете,и доколкото с исковете се защитава всъщност един общ и единствен материален интерес,то и при тази хипотеза цитираните възнаграждения не са прекомерни.Същите надвишават минималното от 1 663,52 лв,но не са прекомерни,защото не надвишават минимума повече от два пъти,т.е. увеличението е незначително,и са съответни на значителната фактическа и правна сложност на спора.Касае се за спор с голям обем фактология и доказателствен материал,поради което платените от страните възнаграждения са оправдани.
Според депозираните по делото доказателства ищците са сторили разноски от 2000 лв адвокатско възнаграждение;100 лв възнаграждение за вещо лице по съдебно-психиатричната експертиза;390 лв за вещо лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза;533 лв за вещите лица по тройната СТЕ;70,50 лв-държавни такси за преписи от документи и протоколи,за издаване на удостоверения ведно с банкови такси.Ответниците са сторили разноски само в размер на 3 000 лв адвокатско възнаграждение.На тази база и в зависимост от отхвърлената и уважената част от исковете на всяка от страните следва да се присъдят разноски:1.в полза на ищците следва да се присъдят разноски съразмерно на уважените искове по чл.33 ал.1 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД в размер на 2 303,34 лв /вкл.390 лв и 533 лв възнаграждения за вещите лица по СТЕ,47 лв от разноските за преписи и удостоверения съразмерно на уважените два иска /70,50 лв:3 иска=23,50 лв на иск х 2 уважени иска=47 лв/,1 333,34 лв адвокатско възнаграждение съразмерно на уважените два иска /2000 лв:3=666,67 лв на иск х 2 уважени иска=1333,34 лв/,а 2.в полза на ответниците-разноски по повод на отхвърлените искове по чл.31 ал.1 от ЗЗД в размер на 1000 лв /3000 лв:3 иска=1000 лв за един отхвърлен иск/.
Ищците са останали задължени за разноски по повод исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД,а именно не са внесли остатъка от определеното възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза в размер на 153,46 лв.Тези искове са отхвърлени,поради което разноските не могат да бъдат възложени в тежест на ответниците.От друга страна ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по производството с определение №691/29.09.2014 г. и при отхвърляне на исковете по арг. от разпоредбата на чл.83 ал.3 от ГПК горните разноски следва да се поемат от бюджета на съда.
Поради уважаване на евентуалните искове по чл.33 ал.1 от ЗЗД и исковете по чл.34 от ЗЗД дължимата държавна такса по тези искове на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде внесена от ответниците по спора.Държавната такса по всеки от двата облигационни иска е в размер на 4% върху 1/4 от цената им,определена от съда в размер на по 37 784,10 лв /виж определение №656/18.09.2014 г./.За размера на държавната такса се съблюдава приетото в т.1Б от Тълк.решение №4/14.03.2016 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС прилагане на разпоредбата на чл.71 ал.2 от ГПК и при искове,чиято цена се определя по чл.69 ал.1 т.4 от ГПК във връзка с чл.69 ал.1 т.2 от ГПК.Така по исковете по чл.33 ал.1 от ЗЗД се дължи държавна такса за водене на делото в размер на 377,84 лв,респ. и по исковете по чл.34 от ЗЗД се дължи такава от 377,84 лв.Ответниците по делото следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметка на ДОС в общ размер на 755,68 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,предявени от Д.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.С. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес *** чрез адв.В.В. от САК,срещу съпрузите В.А.С. с ЕГН ********** и Д.Р.С. с ЕГН **********,***,с които се настоява за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот-дворно място,цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост,а по скица с площ от 1 582 кв.м,находящ се на ул.”Ч.м.” №* в с.К.,общ.Б.,обл.Д.,представляващ имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на селото /стар идентификатор парцел *,пл.№*,кв.*/,при граници/съседи на имота-имоти с идентификатори ************, ************,************,************ и ************,както и 1/2 ид.ч. от построените в дворното място сгради-жилищна сграда,цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м,състояща се от приземен етаж от четири стаи,кухня,коридор,санитарен възел и килер,и първи етаж от четири стаи и коридор-сграда с идентификатор ************.* по кадастралната карта на с.К.;заведение за обществено хранене-„П.”,цялото със застроена площ от 73 кв.м,състоящо се от търговско помещение,складови и подготвителни помещения,съставляващи сгради с идентификатор ************.* и ************.* по кадастралната карта на селото;заведение за обществено хранене-„Р.-Г.”,цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м,състоящо се от търговска зала,кухненски блок,спомагателни и санитарни помещения и три тераси,представляващо сгради с идентификатор ************.*, ************.* и ************.* по кад.карта,сключен на 16.08.2013 г. между наследодателя на ищците Б. А.С. в качеството на продавач и ответника В.А.С. в качеството на купувач по време на брака му с Д.Р.С.,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/* г. на нотариуса О. О. *** действие Балчишки районен съд,поради сключването му от продавача като дееспособно лице,което не е могло към датата на сделката да разбира или ръководи действията си.
УНИЩОЖАВА договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот-дворно място,цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост,а по скица с площ от 1 582 кв.м,находящ се на ул.”Ч.м.” №* в с.К.,общ.Б.,обл.Д.,представляващ имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на селото /стар идентификатор парцел *,пл.№*,кв.*/,при граници/съседи на имота-имоти с идентификатори ************, ************,************,************ и ************,както и 1/2 ид.ч. от построените в дворното място сгради-жилищна сграда,цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м,състояща се от приземен етаж от четири стаи,кухня,коридор,санитарен възел и килер,и първи етаж от четири стаи и коридор-сграда с идентификатор ************.* по кадастралната карта на с.К.;заведение за обществено хранене-„П.”,цялото със застроена площ от 73 кв.м,състоящо се от търговско помещение,складови и подготвителни помещения,съставляващи сгради с идентификатор ************.* и ************.* по кадастралната карта на селото;заведение за обществено хранене-„Р.-Г.”,цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м,състоящо се от търговска зала,кухненски блок,спомагателни и санитарни помещения и три тераси,представляващо сгради с идентификатор ************.*, ************.* и ************.* по кад.карта,сключен на 16.08.2013 г. между Б. А.С.,б.ж.на гр.В.,в качеството на продавач и В.А.С. от гр.В. в качеството на купувач по време на брака му с Д.Р.С.,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/* г. на нотариуса О. О. *** действие Балчишки районен съд,поради сключването му от продавача поради крайна нужда при явно неизгодни условия по смисъла на чл.33 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.А.С. с ЕГН ********** и Д.Р.С. с ЕГН **********,***,да върнат /предадат/ на основание чл.34 от ЗЗД на Д.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.С. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес *** чрез адв.В.В. от САК,прехвърления по унищожения договор за покупко-продажба от 16.08.2013 г.,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/* г. на нотариуса О. О. *** действие Балчишки районен съд,недвижим имот,а именно 1/2 ид.ч. от поземлен имот-дворно място,цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост,а по скица с площ от 1 582 кв.м,находящ се на ул.”Ч.м.” №* в с.К.,общ.Б.,обл.Д.,представляващ имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на с.К.,общ.Б.,обл.Добрич,както и 1/2 ид.ч. от построените в дворното място сгради-жилищна сграда,цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м,състояща се от приземен етаж от четири стаи,кухня,коридор,санитарен възел и килер,и първи етаж от четири стаи и коридор-сграда с идентификатор ************.* по кадастралната карта на с.К.;заведение за обществено хранене-„П.”,цялото със застроена площ от 73 кв.м,състоящо се от търговско помещение,складови и подготвителни помещения,съставляващи сгради с идентификатор ************.* и ************.* по кадастралната карта на селото;заведение за обществено хранене-„Р.-Г.”,цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м,състоящо се от търговска зала,кухненски блок,спомагателни и санитарни помещения и три тераси,представляващо сгради с идентификатор ************.*, ************.* и ************.* по кад.карта на с.К..
ОСЪЖДА В.А.С. с ЕГН ********** и Д.Р.С. с ЕГН **********,***,да заплатят на Д.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.С. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес *** чрез адв.В.В. от САК,сумата от 2 303,34 лв /две хиляди триста и три лева и 34 стотинки/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.С. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес *** чрез адв.В.В. от САК,да заплатят на В.А.С. с ЕГН ********** и Д.Р.С. с ЕГН **********,***,сумата от 1 000 лв /хиляда лева/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В.А.С. с ЕГН ********** и Д.Р.С. с ЕГН **********,***,да заплатят по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса по уважените искове в размер на 755,68 лв /седемстотин петдесет и пет лева и 68 стотинки/.
РАЗПОРЕЖДА да се изплати на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза Т.Д.С. *** остатъка от определеното й възнаграждение в размер на 153,46 лв /сто петдесет и три лева и 46 стотинки/ от средствата в бюджета на Добричкия окръжен съд.
Решението подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.В..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: