РЕШЕНИЕ
№ 8600
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110141438 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ АД срещу Агенция „***“, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 310,67 лв., с включени
15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № ***/***г. за
настъпило на 04.04.2022 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2023 г., до окончателното плащане на сумата,
както и сумата от 25,98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 310,67 лв. за периода от 29.07.2022 г. до 25.05.2023 г., за които
вземания на 26.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 28312/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско на МПС” заплатил
на застрахования сума в размер на 295,67 лева – обезщетение за щети на МПС, резултат от
ПТП, настъпило на 04.04.2022 г. на републикански път ***, между селата ***и ***. Вредите
били причинени от попадане на застрахования автомобил в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът ***, предвид
неизпълнение на вменените му задължения. По заведената пред ищеца преписка по щета №
***/***г. и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 295,67
лв., която сума е изплатена на застрахования с преводно нареждане от 21.04.2022 г.
Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните
1
разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Поддържа, че е изпратил
регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала
незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „***“ е подал отговор на исковата молба,
с която оспорва предявените искове. Твърди, че не бил съставен протокол за ПТП, мястото
на ПТП не било уточнено, не се установявал механизмът на ПТП. Не се осъществил покрит
от имуществената застраховка риск. Твърди виновен за причиняването на щетите да е
водачът на лек автомобил „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ***, евентуално – твърди
съпричиняване. Позовава се на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на
служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица № ***, към момента на настъпване на събитието между ищцовото
дружество и собственика на лек автомобил „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ***, е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско
на МПС“ при клауза „Пълно Каско“
От приетото по делото искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, се
установява, че на 07.04.2022 г. водачът на лек автомобил „Форд“, модел „Мондео“, с рег. №
***, е декларирал, че на 04.04.2022 г. около 19:30 часа при движение между с. ***и с. ***е
попадал в необезапасен участък от пътя /дупка/, в резултат на което била увредена предна
дясна гума.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП е разпитан свидетелят
С. Б. Б.. Свидетелят твърди, че през месец април 2022 г. на пътя между с. ***и с.
***навлязал в пътна неравност, докато управлявал лек автомобил „Форд Мондео“. Сочи, че
често преминава по процесния път. Твърди, че по процесния пътен участък е имало
множество дупки. Твърди, че при настъпване на процесното пътно транспортно
произшествие се е движил със скорост от 40 км/ч, като тази скорост е съобразил с пътните
условия. Твърди, че пътната неравност, в която е навлязъл, се е намирала на прав участък в
дясна лента. Посочва, че вследствие на удара били увредени предна дясна гума, предна
дясна джанта и преден десен амортисьор, като лекият автомобил не е имал възможност да
продължи движението си. Твърди, че всички вреди от пътнотранспортното произшествие са
били описани от застрахователя и възстановени.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитания свидетел, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от
останалите събрани по делото доказателства.
2
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че по време на
04.04.2022 г. лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № *** се движи по път между с. ***и с.
***, където попада в необезопасен участък от пътя /дупка/, вследствие на което уврежда
предна дясна гума. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил
„Форд Мондео“, с рег. № ***се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
При дадените пред настоящата инстанция устни разяснения вещото лице инж. Й.
поясни, че при така установените увреждания на процесния автомобил – само гума и
джанта, може да се приеме, че скоростта на движение на лекия автомобил е била в порядъка
между 40-50 км/ч. Експертът е категоричен, че настъпилите увреждания по процесния
автомобил не могат да бъдат получени в резултат на неравномерно износване на гумата или
поради лошо експлоатационно състояние на автомобила.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на дълбоки неравности (дупки), необозначени по
начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка „Каско на МПС“ при клауза „пълно Каско“,
застрахователят покрива щети, причинени от пътно-транспортно произшествие, което е
дефинирано като събитие, възникнало в процеса на движение на МПС и изразяващо се в
удар на същото в друго МПС, пътно съоръжение, какъвто и да било друг предмет, човек или
животно или попадане в дупка или неравност по пътното платно, което събитие е
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно транспортно средство, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. (т. 92.11 от раздел X от ОУ). Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът-застраховател е дължал изплащането на обезщетение
за вредите настъпили включително по гумата на процесния автомобил, вследствие на
попадането й в дупка. Ето защо възражението на ответника за изплащане от ищеца на
обезщетение по непокрит риск е неоснователно.
От представените по делото писмени доказателства – протокол № *** за извършен
оглед на МПС, опис заключение по щета № ***/***г., ликвидационен акт № ***/***г., след
извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 295,67 лв., изплатено с платежно нареждане от
21.04.2022 г. на собственика на застрахования автомобил.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
В настоящия случай пътят, на който е реализирано произшествието, е част от
републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата,
Агенция „***“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември
2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, поддържането и текущият ремонт на
пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно
юридическите лица, управляващи пътища, като за републиканските пътища това е ***“.
3
Видно от чл. 10, ал. 3, т. 9 от Наредбата, поддържането и текущият ремонт на пътищата
включват и почистване на пътното платно и ремонт на отделни разрушения - дупки,
пукнатини и др. В случая именно бездействието на ***, респ. - на служители или други
лица, на които е възложила изпълнението във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с
възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването
им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП от страна
на ***. Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани
действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на
лицата, на които изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен като собственик и по
силата на чл. 31 Закона за пътищата да поддържа пътната настилка в годно за безопасното й
ползването състояние, респективно неизпълнението на това задължение обуславя
отговорността му в настоящия процес.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не се
установява поведение на водача, с което същият да е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. В тази насока неоснователно е възражението на ответника, че
водачът на застрахованото при ищеца МПС не е съобразил поведението си с пътната
обстановка, като е избрал неподходяща скорост на движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Данни за
негово противоправно поведение не са налични по делото. Напротив, установи се при
разпита на водача, че същият се е движил с 40 км/ч, не е могъл обективно да възприеме
препятствието на пътя и своевременно да го избегне, нито да го заобиколи чрез спасителна
маневра, поради неочакваността на препятствието и необозначавеното му по начин, който
да е видим. Не може и да се вменява вина на водача, че не е предприел маневра за избягване
на дупката, тъй като задължение на стопанина на пътя е да го поддържа и обезопаси.
По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 49
ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е
възложил работата по поддържане на посочения път в размер на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично
включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски,
направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия
състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.,
ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена
4
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В случая съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № ***, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 505,82 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
боядисване, камера и труд.Ищецът претендира сума в по-нисък размер, като с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен така, както е
предявен за сумата от 310,67лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Приложение следва да намери чл. 412, ал. 1 КЗ, според който
забавата настъпва с изтичане на 30-дневен срок от отправяне на претенцията. В настоящия
случай, с регресна покана от 20.07.2022 г. (получена от ответника на 21.07.2022 г.) ищецът е
предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 310,67 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Предвид изложеното
основателна се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на
чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 22.08.2022 г. до 25.05.2023
г. възлиза на сумата в размер на 25,68 лв., като в останалата част до пълния предявен размер
от 25,98 лв. и за периода от 29.07.2022 г. до 21.08.2022 г. следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
505 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер
на 915 лв., от които 75 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, 60 лв. – депозит за свидетел, и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ АД
има право на разноски в размер на 504,55 лв. за заповедното производство и 914,18 лв. за
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът *** „***“ има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите в размер на 0,09
лв. (при определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.).
5
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, срещу
*** „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***“ № ***, искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че *** „***“, ЕИК ***, дължи на
***“ АД, ЕИК ***, сумата от 310,67 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ по щета № ***/*** г. за настъпило на 04.04.2022 г. ПТП от виновно и
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25,68 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 310,67 лв. за периода от
22.08.2022 г. до 25.05.2023 г., за които вземания на 26.06.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28312/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 25,68
лв. до пълния предявен размер от 25,98 лв. и за периода от 29.07.2022 г. до 21.08.2022 г.
ОСЪЖДА *** „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 504,55 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. 28312/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата от
914,18 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на *** „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
пл. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,09 лв. – разноски в
производството, съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на страната на
ответника – „***" ЕАД, „***“ ЕАД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6