НОХД № 38/2017 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимата Й.С.Б., родена на *** ***,
българка, български гражданин, със средно образование, вдовица, неосъждана,
пенсионер, живуща ***, ЕГН: ********** за това, че на 04.07.2016 г. в гр.
Пазарджик, обл. Пазарджик, на кръстовището на бул. „*****“
и ул. „*****“, при управление на МПС – лек автомобил марка „****”, модел „****”,
с ДК *****, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците “ (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП);
- „Участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“ (чл. 6, т. 1
от ЗДвП);
- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.“ (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП);
- „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ (чл. 119, ал.1
от ЗДвП),
и е причинила по непредпазливост
средна телесна повреда на С.Б.Д. ***, изразяваща се в вътреставно
счупване на основата на пета дланна кост на дясната
ръка, представляващо трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник,
като деецът е избягал от местопроизшествието, а деянието е било извършено на
пешеходна пътека– престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
6-то и 8-мо, б. „а“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр.
с чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за
което и е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимата за виновна,
като и наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалата С.Б.Д. против подсъдимата Й.С.Б. за сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в резултат от деянието на 04.07.2016 г., както и законната
лихва от уважения размер на иска от датата на увреждането - 04.07.2016 г. до
окончателното му изплащане.
Конституирана като граждански ищец и частен обвинител
в процеса е пострадалата С.Б.Д.. Повереникът и моли
да се признае подсъдимата за виновна, като и се наложи наказание лишаване от
свобода при приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, както и лишаване от
правоуправление. Моли да се уважи изцяло така предявения граждански иск и да им
се присъдят сторените по делото разноски.
Защитата пледира да бъде постановена присъда, с която подсъдимата
да се оправдае изцяло по повдигнатото обвинение спрямо нея, тъй като обвинението
не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Твърди, че подсъдимата не е
автор на деянието, за което и е повдигнато обвинение и следва да бъде призната
за невинна, като се отхвърли и предявения граждански иск.
Подсъдимата не се признава за виновна по така
повдигнатото и обвинение, като дава обяснения, че не е управлявала автомобила
на инкриминираната дата.
В дадената и последна дума подсъдимата заявява, че е
невинна, не е управлявала автомобила и моли да бъде оправдана.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата С.Б.Д. страда от онкологично заболяване
на костите, поради което се предвижва с помощта на бастун. На 04.07.2016 г.,
около 19:00 часа пострадалата С.Д. излязла от дома си, за да отиде на пазар в
кварталния магазин, който се намирал в близост до кръстовището на бул. „*****“
с ул. „*****“ в гр. Пазарджик. След като напазарувала, тя тръгнала обратно към
дома си. Пострадалата започнала да пресича по бул. „*****“, като се движела в
посока към ЖК „Младост“. Д. пресичала на зелен за пешеходците сигнал на
светофарната уредба, но когато стигнала до разделителния остров, светнал червен
забранителен за пешеходците сигнал и тя спряла, за да изчака заедно с
останалите пешеходци отново да светне зелено. Между другите пешеходци бил и
свидетелят С.Я. заедно с детето си. Когато за леките автомобили, движещи се по
бул. „*****“ светнал червен забранителен сигнал, а за пешеходците - зелен
разрешителен сигнал, свидетелката Д. започнала да пресича по пешеходната
пътека. В това време, на източното платно, в средна лента за движение на бул. „*****“,
с посока на движение към „Стадиона“, се намирал в спряло положение лек
автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. *****, който бил управляван от
подсъдимата Й.Б.. Този лек автомобил се намирал на разстояние от 2.5 метра от
пешеходната пътека, по която пресичала свидетелката Д.. За лекия автомобил,
управляван от подсъдимата Б., светел забранителен червен сигнал на светофарната
уредба. Пешеходците, начело със свидетелката Д. започнали да пресичат. Пострадалата
Д. се движила преведена, като гледала надолу към краката си. Малко зад Д. се движил в същата посока и
свидетелят Я. с детето си. Въпреки забранителния сигнал на светофарната уредба
подсъдимата Б. потеглила с лекия автомобил и достигнала скорост от 11 км/час. Тъй
като Я. преценил, че автомобилът ще удари движещата се пред него Д., която не
видяла потеглящия автомобил, извикал силно: „Спрете колата“. Развикали се и
други пешеходци. Прозорецът на шофьорската врата на автомобила, управляван от
подсъдимата, бил отворен, но Б. не чула виковете и продължила без да намали или
спре. Д. чула виковете и вдигнала глава. В този момент последвал удар между
предната лява част на лекия автомобил и дясната ръка на свидетелката Д., в
която тя държала бастуна си, с чиято помощ се придвижвала. Ръката на Д. с
бастуна в този момент била изнесена напред пред тялото и. След като била
ударена от автомобила в областта на дланта на дясната си ръка, Д. загубила
равновесие и се завъртяла, леко приклекнала, но не паднала на земята. Развикала
се, че е била ударена. Веднага след това Д. се обърнала и видяла добре водача
на автомобила, благодарение на сваленото стъкло на шофьорската врата. Д.
възприела, че това е жена на възраст над 50 години, със специфичен профил –
изпъкнал нос и прическа – равна под ушите. Автомобилът намалил скоростта, след
като подминал пешеходната пътека и навлязъл в кръстовището. Подсъдимата Б.
възприела виковете на пешеходците и след като намалила, погледнала през
отворения прозорец настрани и леко назад. В този момент тя била възприета
визуално и от свидетеля С.Я., който се намирал на около две метра от автомобила.
Въпреки че разбрала, че е ударила пешеходец, подсъдимата Б. дала рязко газ и
завила надясно по ул. „*****“ без да подаде светлинен сигнал - мигач,
напускайки бързо местопроизшествието. Спирането на автомобила обаче дало
възможност на пострадалата Д. да види и запомни регистрационния номер на
автомобила. След като провела разговор с останалите пешеходци, по време на
който Я. дал своя телефонен номер за връзка с пострадалата, Д. тръгнала да се
прибира към дома си. По пътя тя продължила да изпитва силна болка в китката на
дясната си ръка. Като се прибрала я наложила с лед, като мислела, че е само
натъртена и ще и мине. След няколко часа удареното място посиняло и отекло. Д.
пила обезболяващи, за да прекара по- спокойно вечерта, а на другия ден, около
11:00 часа отишла при личния си лекар. Той я изпратил в съдебна медицина, а
оттам я препратили на ортопед. Тъй като времето било напреднало, Д. преценила,
че е по-добре да се прибере у дома. Същата вечер тя се чула по телефона с нейната
дъщеря – свидетелката А. К. и и разказала какво се е случило. Двете заедно отишли
на ортопед на следващия ден - 06.07.2016 г. След като снимали ръката на Д., лекарите
установили, че тя има фрактура в основата на петата си дланна
кост на дясната си ръка и по тази причина й поставили гипс. Поставянето на гипс
на Д. и попречило да отиде в МБАЛ Пловдив, където ходила всеки месец на
химиотерапия за лечение на онкологичното и заболяване на костите, тъй като
лекуващият лекар преценил, че не е редно да извършват вливания при наличие на
гипс. След това Д. подала жалба до прокуратурата, която инициирала образуването
на настоящото наказателно производство. В жалбата си тя посочила модела,
марката и номера на автомобила, както и че автомобилът е управляван от жена на
възраст около 50 години. Била образувана проверка, по която работили А.Г. и
свидетеля Т.А. от сектор „Криминална полиция“ при ОД МВР Пазарджик. В хода на
проверката, свидетелят А. установил, че автомобилът марка „****“, модел „****“,
с ДК ***** е собственост на свидетеля С.Б., който е син на подсъдимата Б.. А.
призовал и разговарял с Б., като последният заявил пред полицейския служител,
че автомобилът се управлява само от него
и от майка му Й.Б.. Образувано е досъдебно производство, като в хода на
проведеното разследване е било извършено разпознаване на лице, при което пострадалата
Д. е разпознала категорично подсъдимата Б. като водач на лекия автомобил, който
я ударил на инкриминираната дата, като това е станало по външните белези
заявени по-рано при проведения й разпит в качеството на свидетел - жена, на
видима възраст около 50 години, прическата и цвета на косата и изпъкналия
заострен нос. В хода на проведеното съдебно следствие Д. отново бе категорична,
че водач на автомобила на инкриминираната дата е била подсъдимата Й.Б..
Последната е разпозната в съдебно заседание и от свидетеля С.Я., който заяви,
че от датата на деянието до датата на съдебното заседание не е виждал
подсъдимата по друг повод.
В хода на делото е изготвена и приета автотехническа експертиза, в което е посочен описаният
по-горе механизъм на настъпване на ПТП, мястото на удара, както и че
управляваният от подсъдимата Б. лек автомобил е бил технически изправен и не е
в причинно-следствена връзка с възникналия инцидент. Изрично е било посочено,
че от техническа гледна точка ПТП-то е резултат от действията на подсъдимата Б.,
която е извършила потегляне, което не е било съобразено с правилата за
движение, на място и в момент, когато това не е било безопасно.
Видно от заключението на тройната СМЕ, в резултат на
настъпилото ПТП, на свидетелката С.Д. е било причинено вътреставно
счупване на основата на пета дланна кост на дясната
ръка, представляващо трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник съставляващо
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Видно от приложената справка-водач от сектор ПП при ОД
МВР Пазарджик е, че подсъдимата Й.Б. притежава валидно СУМПС № *********, за
категория „В“ и „АМ“. Б. няма регистрирани нарушения по ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: от показанията
на свидетелите С.Д., С.Я., Т.А. и А. К., частично
от показанията на свидетеля С.Б., както и от заключението
на автотехническата експертиза, съдебно-медицинската
експертиза, както и от писмените такива – СМУ,
амбулаторен лист, рентгенографии от МБАЛ Здраве,
справка за нарушител/водач, протокол за разпознаване на лица и предмети,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка
съдимост, характеристична справка.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Д.,
С.Я., Т.А. и А. К., които са без
вътрешно противоречие, ясни, конкретни, логични и взаимнодопълващи
се. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за
факти, които са пряко възприети от тях. Показанията конкретно на Я. и А. са
дадени от и лица, които не са заинтересовани пряко от изхода на делото. Изнесените
от свидетелите обстоятелства се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото, включително и частично от показанията на свидетеля С.Б..
Последният не отрича, че процесният лек автомобил се
управлява само от него и неговата майка – подсъдимата Б. и е категоричен, че не
е предоставял автомобила за управление на други лица от женски пол нито на
инкриминираната дата, нито когато и да е било. Съдът не кредитира показанията
му в частта, в която твърди, че на инкриминирата дата
и час са били заедно с майка му да берат тиквички. Обяснимо е за съда желанието
на този свидетел да оневини майка си, но дори и те действително да са били на
полето и после на гости същия ден, това очевидно е било по различно време от
времето на настъпване на ПТП-то. Твърдения на Б. се опровергават категорично от
показанията на пострадалата Д. и на свидетеля Я.. И двамата са категорични, че
именно подсъдимата е управлявала автомобила на инкриминираната дата.
Показанията на тези единствени свидетели очевидци взаимно се допълват, като
съдът констатира само две разминавания в тях, които обаче не променят
съществено фактическата обстановка и не влияят на съставомерните
признаци. Според Д. автомобилът на подсъдимата е бил спрял в средна лента за
движение и след удара пострадалата не е падала на земята, а според Я. – автомобилът
е бил в крайна дясна лента и след удара Д. е паднала на земята. По отношения на
тези две разминавания съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата Д.. На
първо място нейните твърдения не се променят във времето в хода на
разследването и остават неизменно същите до приключване на съдебното следствие.
На следващо място житейски пострадалата има много повече причини да запомни
подробности от инцидента за разлика от свидетеля Я.. Не на последно място по
отношение на мястото на автомобила в средна лента, би следвало да се отбележи, че
подсъдимата очевидно е имала намерение да се движи направо – това говорят
действията и преди и след удара – автомобилът не е бил спрял на червен светофар
с пуснат светлинен сигнал за завиване надясно, после автомобилът е навлязъл в
кръстовището, движейки се право напред, след което е спрял и като подсъдимата
разбрала за настъпилото ПТП, рязко дала газ и отново без да дава светлинен
сигнал – мигач завила надясно. Тази поредица от действия на подсъдимата са в
подкрепа на изнесеното от пострадалата Д., че автомобилът е бил спрял на червен
сигнал в средна лента за движение. От друга страна следва да се отбележи, че
дори и автомобилът да е бил спрял в дясна лента, то това не променя съставомерните признаци на деянието, включително и
квалифициращите такива – деянието отново е извършено на пешеходна пътека и
деецът е напуснал местопроизшествието. Евентуалната промяна на мястото на удара
по протежение на пешеходната пътека би имало значение само за промяна на
изготвеното заключение на автотехническата експертиза
в частта за скоростта на движение на автомобила, но във внесения обвинителен
акт подсъдимата не е обвинена в нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, касаещи
несъобразена или превишена скорост, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, а за нарушаване на други правила - чл. 5, ал.
2, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, довели до
настъпилото ПТП и нямащи връзка със скоростта на движение на автомобила.
Следователно, дори и да възниква съмнение относно правилността на заключението
на вещото лице в тази му част, то не влияе на крайните изводи на съда, тъй като
не засяга съставомерни признаци. Същите съображения
важат и по отношение на това дали след удара пострадалата е паднала на земята –
Д. има причини да помни много по-ясно събитията от свидетеля Я., който дори не
помни, че пострадалата е била с бастун. Освен това в тази насока следва да се
отбележи и изнесеното от свидетелката А. К. – дъщеря на пострадалата. Тя заяви,
че като разбрала, че майка и е ударена от лек автомобил, сериозно се притеснила,
тъй като с оглед заболяването на костите едно падане на земята би било фатално
за последната.
С оглед
изложените мотиви съдът намира автотехническата и
тройната съдебно-медицинска експертизи за компетентно изготвени, вещите лица са
отговорили точно на поставените въпроси и съдът кредитира заключенията изцяло.
Така събраните по делото горепосочени доказателства са
без противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимата като автор в неговото
извършване. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата, че на
инкриминираната дата не е управлявала автомобила и не е причинила ПТП. В тази
връзка съдът не кредитира и показанията на свидетеля С.Б., които подкрепят
твърдения на подсъдимата. Обясненията на самата подсъдима са израз на нейната
защитна позиция, а тя може да заема всякаква такава. Що се касае до свидетеля Б.
- неговите показания за това кой е управлявал автомобила не само са в рязко
противоречие със събраните по делото останали доказателства, но са и дадени от
лице, което е заинтересовано от изхода на делото, тъй като свидетелят е син на подсъдимата.
Така изложеното води до следните правни изводи:
С действията си подсъдимата Й.С.Б. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6-то и 8-мо, б. „а“, предл.
2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл.
119, ал. 1 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимата Й.С.Б. ***, на
кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*****“, при управление на МПС – лек
автомобил марка „****”, модел „****”, с ДК *****, е нарушила правилата за движение
по пътищата, а именно:
- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците “ (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП);
- „Участниците в движението съобразяват своето поведение
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“ (чл. 6, т. 1
от ЗДвП);
- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.“ (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП);
- „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ (чл. 119, ал.1
от ЗДвП),
и е причинила по непредпазливост средна телесна
повреда на С.Б.Д. ***, изразяваща се в вътреставно
счупване на основата на пета дланна кост на дясната
ръка, представляващо трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник,
като деецът е избягал от местопроизшествието, а деянието е било извършено на
пешеходна пътека. Съдът намира за безспорно установени всички елементи на
престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимата, които
показват какво е отношението и към деянието и престъпния резултат, съдът
намира, че престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма
на вината непредпазливост, проявена в небрежност - подсъдимата не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е
била длъжна и е могла да ги предвиди.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и проявената небрежност –
макар и да няма категорични данни по делото, фактите сочат, че подсъдимата е
била спряла автомобила на червен сигнал, без да изключи от скорост същия и при
отпускане на педала на съединителя от крайно долно положение в следствие на
отслабен натиск от крака на водача, моторното-превозно средство е потеглило.
Ако автомобилът е бил изключен от скорост, това не би се случило. Ето защо вина
за настъпилото ПТП има само подсъдимата и нейното неумение правилно да оперира
със системите на автомобила и да контролира МПС, което управлява.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимата, която е неосъждана, в
напреднала възраст, пенсионер, но в същото време и трудово ангажирана, няма наложени
наказания по ЗДвП, а е водач от близо 20 години и е с добри характеристични
данни.
За да определи наказанието на подсъдимата, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимата
деяние, данните за нейната личност, като
отчете липсата на отегчаващи вината обстоятелства, като са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, напреднала възраст, трудово
ангажиран пенсионер, без наложени наказания по ЗДвП, с много добри
характеристични данни.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимата Й.С.Б. наказание за
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 6-то и 8-мо,
б. „а“, предл. 2-ро, във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1,
чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП девет месеца лишаване от
свобода при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК.
На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание лишаване от
свобода ще следва да се отложи за изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа с условно осъдената ще следва да се възложи на
Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.
Размерът
на наказанието съдът определи отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки степента на
обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за
личността на подсъдимата, така както повелява чл.54 НК. Така определеното наказание е под предвидения в закона
минимален размер, именно защото съдът намира, че са налице множество смекчаващи
вината обстоятелства, обуславящи приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г НК съдът следва да
постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Съдът
намира, че това трябва да стане за период от една година и шест месеца. Така
прецененият период на лишаване от право на управление е достатъчно дълъг с
оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления. В тази насока е и действието на
изпитателния срок.
В рамките на предвиденото от закона наказание
настоящият съд постанови присъдата си, воден от разбирането, че обществото ни
се нуждае от ясен знак за това, че има воля и желание да се бори с тези
изключително опасни тенденции при управление на МПС по пътищата на България от
водачи, на които им липсват в достатъчна степен необходимите умения за правилно
опериране със системите на МПС, с което да се изпълнят и целите, както на
личната, така и на генералната превенция. Поради горното съдът
намира, че едно по-леко наказание не би могло да отговори на целите на
наказанието по чл.36 от НК. Именно така определеното наказание ще изиграе
своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимата,
така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му
подсъдимата ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
По гражданския иск:
По отношение на предявения граждански иск от
пострадалата С.Б.Д. против подсъдимата Й.С.Б. за сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в резултат от деянието на 04.07.2016 г., както и законната
лихва от уважения размер на иска от датата на увреждането - 04.07.2016 г. до
окончателното му изплащане, съдът намира същия за основателен по основание, но
не и по размер. По делото безспорно е установено, че подсъдимата Б. е извършила
деянието с оглед гореизложените мотиви. Деянието е извършено виновно. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата и причинените
вредоносни последици. От деянието са настъпили неимуществени вреди за
пострадалата, изразяващи се в болки и страдания от причиненото телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който
виновно е причинил другиму, като съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Съдът, базирайки се на
събраните и проверени по делото доказателства, счита, че сумата от 7 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата е справедливо овъзмездяване на претърпените болки и страдания от страна
на пострадалата в резултат на нанесената средна телесна повреда. Видно от
заключенията на съдебно-медицинската експертиза, е че в резултат на деянието,
извършено от подсъдимата, на пострадалата е било причинено вътреставно
счупване на основата на пета дланна кост на дясната
ръка, представляващо трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник.
Макар и по делото да не събраха категорични доказателства – медицинска
документация - кога точно е свален гипса на пострадалата, съдът кредитира
показанията на последната и на нейната дъщеря, че това е станало на 06.08.2016
г. Според вещите лица заздравяването на костта при пострадалата Д. е било забавено,
както с оглед нейната възраст, така и с оглед наличното и онкологично
заболяване на костите. В пряка-причинно следствена връзка от настъпилото ПТП е
и негативната промяна в лечението на пострадалата от това онкологично
заболяване – пропускане на вливки. От показанията на Д.
и от тези на нейната дъщеря – свидетелката К. се установи, че след настъпилото
ПТП, освен физическите болки в ръката, които продължавали и към момента,
пострадалата изпаднала в стрес, събуждала се през нощта и я било страх да върви
вече сама по улиците. Ето защо съдът намира, че сумата от 7 000 лв. се
явява справедливо овъзмездяване за тези вреди. Съдът счита, че предявеният
граждански иск за размера над 7 000 лв. до 10 000 лв. е неоснователен и следва
да го отхвърли като такъв.
С оглед размера на уважения граждански
иск ще следва да се осъди подсъдимата да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 280 лв., както и сумата от 5 лв. държавна
такса за евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими по
сметка на Районен съд Пазарджик.
Ще следва да се осъди подсъдимата да заплати на
пострадалата и сторените по делото разноски за повереник
в размер на 1000 лв., за което по делото са приложени доказателства - пълномощни
и договори за защита и съдействие.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди
подсъдимата да заплати по сметка на ОД на МВР Пазарджик сторените разноските по
делото в размер на 504 лева за автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи, също да заплати разноските по делото в размер на
120 лева по сметка на Районен съд Пазарджик за явяване на вещите лица в съдебно
заседание, както и държавна такса в размер на по 5 лева при евентуално служебно
издаване на два изпълнителни листа в полза на ОД на МВР Пазарджик и Районен съд
Пазарджик, която държавна такса е платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: