№ 157
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500197 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 91/20.01.2025 г., постановено по гр. дело № 5266/2024 г. по
описа на Пл.РС е отхвърлен предявеният от И. М. Н., ЕГН ********** от гр.
*************, ап.6 против ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „И.Н
РАДОЕВ“ - ПЛЕВЕН, представляван от директора Д. М., иск с правно
основание чл.357,ал.1вр.чл.188,т.2 КТ за отмяна на Заповед № РД 05-
263/17.07.2024г., с която на И. М. Н. е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ на основание чл.187 т.5 КТ за това, че не е
спазила правилата за безопасни и здравословни условия на труд.
Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.78 ГПК И. М. Н.,
ЕГН ********** ,гр. Плевен да заплати на ДКТ „И.Н РАДОЕВ“ - ПЛЕВЕН,
представляван от директора Д. М., разноски по делото в размер на 1000,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от И. М. Н. чрез пълномощника й адв. Ю.
С. от Пл.АК, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение
1
на процесуалния и материалния закон. Същото е постановено в противоречие
с доказателствения материал, като не са обсъдени в пълнота събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като по този начин съдът е приел за
установена фактическа обстановка, която не кореспондира с действителните
факти и доказателства, а това е довело до противоречие на решението с
материалния закон. Посочва се, че процесната Заповед № РД-263/17.07.2024г.
е издадена във връзка с осъществяваната от И. М. Н. допълнителната дейност
по сключения граждански договор, тъй като в същата е визирана и Заповед №
РД-05-291/06.10.2023 г., с която са определени занятията на детската театрална
студия към ДТК „И.н Радоев" – Плевен, ръководителите на същите, както и
задълженията на тези ръководители, един от които е и тя. Според
въззивницата в случая, не е извършено от нейна страна нарушение на
трудовата дисциплина, което е следвало да бъде санкционирано, като
наказание по Кодекса на труда, независимо от тежестта на това наказание.
Твърди се, че посочените в заповедта нарушения, извършени от И. М. Н.
касаят изпълнение на задълженията й като страна по граждански договор №
129/05.10.2023г., като задълженията й по този договор се разграничават от
задълженията й по трудовия договор, както и санкциите при неизпълнение на
задълженията по гражданския договор и тези по трудовия договор са
различни, което разграничение не е направено от първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба се навеждат доводи досежно различия между
трудов и граждански договор, свързани с възможността за контрол и налагане
на дисциплинарни наказания от страна на работодателя по трудово
правоотношение за разлика от гражданския договор, при който такава
възможност не съществува. Дисциплинарната отговорност, която е характерна
за трудовия договор е свързана и с имуществена отговорност, която
служителят носи, докато при гражданския договор такава отговорност по КТ
не може да бъде въведена като условие при възникване и сключване на
договора. Твърди се, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен
начин, че И. М. Н. е пренебрегнала необходимите мерки за безопасност, както
и че по нейно нареждане пропадалото на сцената е било спуснато. Според
въззивницата не е доказано имала ли е същата задължение да го обезопаси и в
нейно задължение ли е бил надзора на процесното пропадало. Твърди, че
първоинстанционният съд напълно е игнорирал мотивите в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, изцяло необсъдени от страна на съда
2
са свидетелските показания на свидетеля А. Ф., че никога не е била
запознавана с тази заповед, като посочва, че от заявеното от този свидетел се
установява, че заповедта никога не е свеждана до нейно знание и няма как
същата да следи и да спазва Правилника за вътрешния трудов ред в ДКТ „И.н
Радоев" - Плевен.Напълно необсъден е граждански договор № 130/05.10.2023
г. с изпълнител по същия А. Ф. с предмет поставяне на театрална постановка
„12-та нощ" от Уилям Шекспир като посочва, че за тази театрална постановка
не е имала сключен граждански договор и не е била режисьор на
постановката. Счита, че вмененото й нарушение не е нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като сочените в заповедта нарушения не са от задълженията
й, произтичащи от трудовото й правоотношение, а от друго правоотношение,
което не е трудово.
Според въззивницата в заповедта липсват мотиви, съгласно
изискванията на чл.195 от КТ. Твърди, че същата е неясна, като в нея липсват
обективни и субективни признаци на посочените в нея дисциплинарни
нарушения, както и не съдържа конкретни нарушения на трудова дисциплина,
извършени от нея и по-конкретно в какво се изразяват те и кога са извършени,
което по същество представлява липса на мотиви и доводи до нарушение на
материалния закон по смисъла на чл.195 ал.1 от КТ. Липсва посочване на
разпоредбите, които въззивницата не е спазила, като не е посочено и какво е
било дължимото й поведение според тях.
Въззивницата моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното
решение на Пл.РС като неправилно и да постанови друго, с което да уважи
предявената искова претенция. Претендира направените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззИ.емата страна ДКТ„И.Н РАДОЕВ“–
ПЛЕВЕН, в който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна и недоказана. Според въззИ.емия правилно
първоинстанционният съд е приел, че работодателят в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание коректно е посочил сведения за нарушителя,
конкретното нарушение, описано с обективни и субективни признаци,
времето на извършването му, вида на наказанието и правното основание.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че въззивницата е била
запозната с Правилника за вътрешния трудов ред и с правилата за безопасност
на труда в ДКТ "И.н Радоев" - Плевен, с оценката на риска и безопасността
3
при работа, като с поведението си същата е нарушила правилата за
безопасност. ВъззИ.емият счита за ирелевантни твърденията във въззивната
жалба, че въззивницата е работила по граждански договор, който не може да
бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание изрично е посочено качеството на
наказаното лице - длъжност "Кукловод" в ДКТ "И.н Радоев". Правилно
първоинстанционният съд е приел, че като служител по трудово
правоотношение, в работно време И. Н. е била длъжна да изпълнява
задълженията си по трудовия договор и да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труда. Посочва се, че в Доклад на Инспектората на
Министерство на културата изрично е посочено, че отговорността за
възникналия инцидент е изцяло на И. Н., която е пренебрегнала необходимите
мерки за безопасност при отворена сцена, по-конкретно при спуснато
пропадало, което не е обезопасено и е оставено без надзор. Аналогични са и
изводите, направени в Доклад за извършена вътрешна проверка, в който е
посочено, че И. Н. е била предупредена от служител на театъра, че е налице
опасност за децата, на което същата е отговорила, че за децата няма проблем,
че същите са професионалисти и ще се оправят. Според въззИ.емия
обстоятелството, че Заповед № РД 05-291/06.10.2023 г. не е подписана от
въззивницата по никакъв начин не снема от нея отговорността за спазване на
безопасни условия на труд, като се позовава на документи, приложени в
трудовото досие на И. М. Н..
ВъззИ.емият моли окръжния съд да потвърди първоинстанционното
решение. Претендира направените разноски за настоящата инстанция.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред Пл.РС е предявен иск от И. М. Н., ЕГН ********** против
Драматично-куклен театър „И.н Радоев“ – Плевен, с правно основание чл.358
ал.1 т.2 вр. чл.357 от КТ за отмяна на Заповед № РД-263/17.07.2024 г. на
Директора на Драматично-куклен театър „И.н Радоев“ – Плевен, с която на И.
М. Н. на длъжност „Кукловод“,е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ за извършено дисциплинарно нарушение по
4
чл.187 т.5 и т.7 от КТ.
Безспорно по делото е установено, че към процесния период между
страните е налице валидно възникнало трудово правоотношение въз основа на
трудов договор № РД-09-159/28.06.2006 г., по силата на който И. М. Н. е била
назначена на длъжност „актриса“ в Драматично-куклен театър „И.н Радоев“ -
Плевен, считано от 01.07.2006г., сключен за неопределено време. С
Допълнително споразумение № РД 06-80/15.06.2016г. И. М. Н. е преназначена
на длъжност „Кукловод“ в ДКТ „И.н Радоев“–Плевен. Приложени са и
длъжностни характеристики на длъжността „Актьор“, код по НКПД: 24556001
и длъжността „Кукловод – актьор куклен театър“, код по НКПД: 26590016,
съдържащи описание на длъжностите и регламентираща подчиненост, връзки
и взаимоотношения, както и отговорности на длъжностите.
По делото е представен Договор с режисьор № 129/05.10.2023 г.,
сключен между ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен, в качеството на възложител и И.
М. Н., в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят приема да
постави спектакъла „Криворазбраната цивилизация“ по Д. В. с децата от
театрална школа на театъра. Представен е и Договор с режисьор №
130/05.10.2023 г., сключен между ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен, в качеството на
възложител и А. И.нов Ф., в качеството на изпълнител, по силата на който
изпълнителят приема да постави спектакъла „12-та нощ“ от Уилям Шекспир с
децата от театралната школа на театъра.
Във връзка с възникнал инцидент на 07.06.2024 г., със Заповед № РД 05-
261/16.07.2024 г. на Директора на ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен са изискани
писмени обяснения от И. М. Н. за причините, довели до инцидента. На
16.07.2024 г. И. М. Н. е депозирала обяснения вх. № 332/16.07.2024 г. във
връзка с инцидента на 07.06.2024 г. В изпълнение на Заповед № РД 09-
506/10.06.2024 г. на Министъра на културата, Инспекторатът към
Министерство на културата е извършил извънпланова проверка с предмет
проверка на дейностите, свързани с настъпил инцидент на сцената на ДКТ
„И.н Радоев“ – Плевен на 07.06.2024 г., като е изготвен Доклад рег. № 24-01-
21/01.07.2024 г. Заключението на Инспектората на Министерство на културата
е, че въззивницата И. М. Н. като ръководител на Детска театрална студия към
ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен е подценила ситуацията и е предприела
безразсъдни действия в деня на инцидента. С оглед направените констатации в
Доклада е дадена препоръка във връзка с установените и констатирани
действия на И. Н., свързани с инцидента на 07.06.2024 г., ръководството на
ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен да приеме действия за търсене на дисциплинарна
5
отговорност по реда на КТ. Аналогични са и изводите, направени в Доклад за
извършена вътрешна проверка, в който е посочено, че И. Н. е била
предупредена от служител на театъра, че е налице опасност за децата.
С процесната Заповед № РД 05-263/17.07.2024 г. на Директора на ДКТ
„И.н Радоев“–Плевен на И. М. Н. е наложено наказание „Предупреждение за
уволнение“ на основание чл.186, чл.187 т.5 и т.7 и чл.188 т.2 от КТ. При
връчване на заповедта на 17.07.2024 г. липсва подпис на служителя да получи
същата, като отказът е удостоверен от трима свидетели. На заповедта е
отразено, че И. М. Н. е получила същата на 05.08.2024 г.
Преди да разгледа спора по същество, съдът следва да провери дали при
налагане на наказанието работодателят е спазил императивните разпоредби на
чл.193 ал.1 от КТ, чл.194 ал.1 от КТ и чл.195 ал.1 КТ.
Съгласно чл.193 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Значението на това задължение е работодателят да събере
доказателства относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на
работника или служителя към извършеното и да му даде възможност да се
защити. В настоящия случай, това законово изискване е спазено от
работодателя, видно от дадените обяснения вх. № 332/16.07.2024 г. от И. М. Н.
във връзка с инцидента от 07.06.2024 г.
Видно от заповедта, с която на И. М. Н. е наложено наказание
„Предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина във
връзка с инцидент на 07.06.2024 г., същата е издадена на 17.07.2024 г., т.е.
спазена е разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ.
На следващо място, чл.195 ал.1 от КТ поставя изисквания и към
формата и съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Същата
трябва да бъде задължително в писмена форма и в нея следва да се посочат
нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните
му признаци, времето на извършване на нарушението, наказанието и
законовия текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата е императивна,
за прилагането й съдът следи служебно и липсата само на един от посочените
в нея елементи в заповедта за дисциплинарно наказание е достатъчна, за да се
приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. В настоящия случай,
6
видно от процесната Заповед № РД-263/17.07.2024 г., същата е издадена при
стриктно спазване на всички изисквания на чл.195 ал.1 от КТ, като
работодателят достататъчно ясно и конкретно е посочил извършеното
нарушение, времето и мястото на извършването му, както и извършителят.
Тъй като в производството по отмяна по съдебен ред на наложено
дициплинарно наказание, доказателствената тежест е върху работодателя,
който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
наказанието е наложено законосъобразно, настоящата съдебна инстанция
счита, с оглед приложените от ответника в първоинстанционното
производство писмени доказателства, безспорно се установява, че при
налагане на наказанието на И. М. Н., работодателят ДКТ „И.н Радоев“ –
Плевен стриктно е спазил императивните разпоредби на чл.193 ал.1 от КТ,
чл.194 ал.1 от КТ и чл.195 ал.1 КТ.
Съгласно трайната съдебна практика, ищецът по иск за отмяна на
дициплинарно наказание трябва да посочи всички факти, които опорочават
наложеното наказание.
Спорните по делото въпроси, наведени и с въззивната жалба са налице
ли е нарушение на трудовата дисциплина от И. М. Н. и следва ли на същата да
бъде наложено наказание по Кодекса на труда, както и спазено ли е
изискването на чл.195 от КТ за мотивиране на заповедта, с която се налага
дисциплинарното наказание.
Както се посочи по-горе, при издаване на процесната заповед, с която на
И. М. Н. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ са спазени изискванията на чл.195 ал.1 от КТ за мотивираност на
същата, поради което направеното в тази връзка възражение е неоснователно.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл.195 ал.1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната съдебна
практика задължението по чл.195 ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено, с оглед изискването на чл.189 ал.2 от КТ за
еднократност на наказанието, съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ,
както и с оглед възможността на наказания работник или служител за защита в
хода на съдебно производството. Когато изложените мотиви са достатъчни за
7
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195 ал.1 от КТ.
Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на основанието, на което се налага дисциплинарното наказание,
както и служителят да има възможност да разбере причината, поради която
същото се налага, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това
да се произнесе досежно законосъобразността на наложеното наказание.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че законовите
изисквания за мотивиране на заповедта за уволнение на ищцата са изпълнени.
В процесната заповед, с която на И. М. Н. е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“ по ясен и разбираем начин е
посочено, че същата е нарушител, посочена е датата 07.06.2024 г., на която е
извършено нарушението на трудовата дисциплина от страна на въззивницата
и в какво се изразява същото, посочено е наказанието и законовия тест, въз
основа на който същото се налага. В същата нарушението е описано по начин,
който позволява на служителката да разбере в какво се изразява извършеното
от нея дисциплинарно нарушение и за какво точно се налага дисциплинарното
наказание, а именно, че на 07.06.2024 г. около 13,35 часа е пренебрегнала
необходимите мерки за безопасност при отворена сцена, по-конкретно при
спуснато пропадало, което не е обезопасено и е оставено без надзор. Това се
оказва фатално, като се създава предпоставка за инцидент и 16-годишно
момиче пада назад от близо 4 метра височина. Посочено е кои трудови
задължения не са били изпълнени от ищцата, а именно неспазване на
правилата за безопасни и здравословни условия на труд и неизпълнение на
законните разпореждания на работодателя. Работодателят е взел предвид
дадените от ищцата обяснения, като е приел, че в случая, деянието е
извършено виновно и е очевидно нарушение на трудовата дисциплина.
При тези данни, настоящата съдебна инстанция намира, че
възражението на И. М. Н. за немотивираност на заповедта е неоснователно.
Във връзка с възражението във въззивната жалба, че посочените в
заповедта нарушения, извършени от И. М. Н. касаят изпълнение на
задълженията й като страна по граждански договор, а не касаят задълженията
й по трудово правоотношение, поради което същата не следва да носи
дисциплинарна отговорност по КТ, настоящата съдебна инстанция счита
същото за неоснователно.
8
От доказателствата по делото е видно, че инцидентът, който е станал
повод за издаване на процесната Заповед № РД 05-263/17.07.2024 г. на
Директора на ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен, се е случил на репетиция на Детска
театрална студия към ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен на 07.06.2024 г. Безспорно
на тази дата въззивницата И. М. Н. е била на работното си място в ДКТ „И.н
Радоев“ – Плевен, където е провеждана репетиция с деца от Детска театрална
школа, като репетицията е била провеждана при отворена сцена, по-конкретно
при спуснато пропадало. Около 13,35 часа на същата дата, едно от децата е
паднало от височина 4 метра в пропадалото на сцената.
В случая, подлежи на установяване обстоятелството дали въззивницата е
нарушила трудовата дисциплина, като не е спазила правилата на здравословни
и безопасни условия на труда и дали е нарушила законови разпореждания на
работодателя. Възраженията на И. М. Н. в тази връзка са свързани с
твърденията й, че е работила с Детска театрална школа по силата на
облигационно, а не трудово правоотношение.
Отношенията на И. М. Н. с Детска театрална студия и задълженията на
същата са уредени с Договор с режисьор № 129/05.10.2023 г., т.е. между
страните са възникнали облигационни отношения. Действително, за
неизпълнение на тези задължения, на ищцата не може и не следва да бъде
търсена отговорност по реда на КТ, тъй като задълженията са в резултат на
облигационно отношение. Следва да се има предвид, че регламентираните с
посочения граждански договор отношения касаят занятията на детската
театрална студия към ДТК „И.н Радоев" – Плевен, ръководителите на същата,
както и задълженията на тези ръководители. От приложената Заповед № РД
05-291/06.10.2023 г. на Директора на ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен е видно, че
ръководителите на Детска театрална студия към ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен,
единия от които е въззивницата И. Н. са задължени да следят за стриктно
спазване на противопожарните правила и Правилника за вътрешния трудов
ред, с оглед безопасността на децата от студията и възникване на инциденти и
по безопасността на сградата. Задължение за спазване на правилата и
инструкциите за безопасност на труда и противопожарната охрана,
изискванията на Правилника за вътрешен ред в ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен е
вменено на И. М. Н. и с подписания между нея и ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен
Договор с режисьор № 129/05.10.2023г.
Видно от изготвения Доклад от Инспектората за извършена проверка
относно настъпил инцидент в ДКТ“Ив.Радоев“,гр.Плевен ,възложена със
9
Заповед на Министъра на културата,за изясняване статута на Детската
театрална студия към ДКТ“И.н Радоев“,Плевен,е изискано длъжностно щатно
разписание и поименно щатно разписание в театъра.Установено е,че
длъжност „художествен ръководител“ не фигурира и няма лице,което заема
такава длъжност.РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ДЕТСКАТА ТЕАТРАЛНА
СТУДИЯ СА АКТОЬОРИ НА ЩАТ В ТЕАТЪРА.Театралната студия не е
частна и тя е ПОД ШАПКАТА НА ТЕАТЪРА.Съответно цялото ръководство и
всички служители са длъжни да имат своя професионален ангажимент към
въпросната студия,тъй като ПРЕДСТАВЛЕНИЯТА СА ЧАСТ ОТ
РЕПЕРТОАРА НА ТЕАТЪРА. Именно и затова в заключителната част на
Доклада на инспектората е посочено изрично,че в бъдеще следва да бъде
уреден статута на детската театрална студия като има два варианта: да се
открие нов щат за длъжност "ръководител на детска театрална студия,като
същата стане част от театъра,или да се сключи договор между театъра и
ЮЛ,чрез което да се развИ. дейността на детската театрална студия.
С оглед горното въззивницата И. М. Н. към датата на настъпване на
процесния инцидент се е намирала в трудови правоотношения с ДКТ „И.н
Радоев“ – Плевен като АКТОЬОР НА ЩАТ В ТЕАТЪРА, а съответно
Театралната студия,тъй като не е частна ,се е намирала ПОД ШАПКАТА НА
ТЕАТЪРА и нейните ПРЕДСТАВЛЕНИЯ СА БИЛИ ЧАСТ ОТ РЕПЕРТОАРА
НА ТЕАТЪРА.Това предполага, че в работно време въззивницата е била
длъжна да изпълнява трудовите си задължения, като спазва правилата на
здравословни и безопасни условия на труд.
В тази връзка е важно да се посочи, че провеждането на занятията на
Детската театрална школа е регламентирано със Заповед № РД 05-
291/06.10.2023г., като същите следва да се провеждат в събота и неделя във
времето от 10,00 часа до 17,00 часа, считано от началото на театралния сезон –
месец октомври до края на театралния сезон – 30 юли /следващата година/.
Репетицията и инцидента от 07.06.2024 г. /петък/ са станали в рамките на
работното време на въззивницата, регламентирано с трудов договор, поради
което същата следва да носи отговорност за нарушение на трудовата
дисциплина, а именно дисциплинарна отговорност по КТ. Съдът приема, че
работата на И. М. Н., свързана с детската театрална студия е една
допълнителна дейност, която същата е извършвала в рамките на работното
време, регламентирано с трудовия договор.
10
Въззивницата е запозната с Инструкция за здравословна и безопасна
работа на артист, в която й е вменено задължение да е запозната много добре
със сцената и нейните характерни особености, както и с опасностите, които
крие тя. От приложената Декларация от 08.04.2019 г. е видно, че И. М. Н. е
запозната с Правилника за вътрешен трудов ред и правилата за безопасност на
труда в ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен и задължението да ги спазва стриктно.
Според разпоредбите на Правилника за вътрешен трудов ред в ДКТ „И.н
Радоев“ – Плевен, всеки работещ по трудово правоотношение в театъра е
длъжен да изпълнява утвърдените, съгласно структурата на театъра,
длъжностни характеристика за заеманата длъжност и задълженията си,
съгласно сключения трудов договор. В длъжностната характеристика на
въззивницата е вменено задължение строго да съблюдава използването на
рискови съоръжения на сцената, като за това задължение същата е приела и е
запозната с инструкция за безопасен труд. В същата характеристика, на
въззивницата е вменено и задължение по време на репетиции да пази своето
здраве и здравето на своите колеги, конкретно съобразено с различните
мизансцени и решения на режисьора. В тази връзка, като е допуснала децата
на сцената при свалено пропадало, И. М. Н. е нарушила правилата за
безопасност и следва да носи дисциплинарна отговорност.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че от правна страна
ищцата е нарушила трудовата дисциплина, като с поведението си не е спазила
правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е осъществен състава
на нарушение по чл.187 т.7 КТ, тъй като въззИ.емият ДКТ „И.н Радоев“ -
Плевен не е доказал неизпълнение на разпореждане на работодателя от страна
на И. М. Н.. Заповед РД № 05-291/06.10.2023 г. е издадена във връзка със
занятията на Детска театрална студия към ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен и в този
смисъл, разпореждането в посочената заповед за извършване на строг контрол
на децата от страна на ръководителите на детска театрална школа е въз основа
на облигационно, а не трудово правоотношение и за неизпълнение на това
разпореждане, на И. М. Н. не може да бъде търсена дисциплинарна
отговорност.
С оглед изложеното следва да бъде потвърдено като правилно Решение
№ 91/20.01.2025г., постановено по гр. дело № 5266/2024 г. по описа на Пл.РС,
11
с което е отхвърлен предявеният от И. М. Н., ЕГН ********** против
ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „И.Н РАДОЕВ“ - ПЛЕВЕН, иск с правно
основание чл.357 ал.1 вр. чл.188 т.2 КТ за отмяна на Заповед № РД 05-
263/17.07.2024 г., с която на И. М. Н. е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ на основание чл.187 т.5 КТ за това, че не е
спазила правилата за безопасни и здравословни условия на труд.
При този изход на делото, въззивницата И. М. Н. следва да бъде осъдена
да заплати на въззИ.емия ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 1000,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/20.01.2025 г. на Плевенски районен
съд, постановено по гр. дело № 5266/2024 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „И.Н РАДОЕВ“ - ПЛЕВЕН направените
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280
ал.3 т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12