РЕШЕНИЕ
№ 19490
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110115391 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК, от Ц. С. П. срещу „Ю.К.Б.“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор
за потребителски кредит № L329706/28.08.2023 г.; под евентуалност иск по чл.
24, ал. 4 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клаузата, съгласно която се
начислява ГПР в размер на 59,14 %, и на клаузата, съгласно която предвижда
парично задължение за ищеца-потребител за заплащане на еднократна такса за
разглеждане. В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по
спора са сключили Договор за потребителски кредит № L329706/28.08.2023 г., с
предмет заемна сума от 1000,00 лв., платима на 24 вноски по 65,24 лв., с
последна падежна дата 27.08.2025 г., при ГПР -59,14 % и ГЛП – 30 %.
Предвидено е ищецът, като кредитополучател, да заплати сумата 223,63 лв. за
такса за разглеждане, която се начислява еднократно и дължи на равни части.
Обявена е обща сума за връщане 1565,09 лв. Ищецът поддържа, че договорът за
кредит е недействителен и че дължи само чистата стойност на кредита –
главницата. Сочи, че е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и
разбираем начин, всички елементи да са с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не помалък от 12; в два екземпляра – по един за всяка страна; договорът
не е подписан на всяка страница; таксата за разглеждане произтича от неясна
клауза, противоречи на чл.10а, ал. 2 от ЗПК и твърди, че е общ разход по кредита
по см. на пар.1, т.1 от ДР ЗПК. Това парично вземане е следвало да се включи
при изчисляване на ГПР, тъй като по същество е възнаграждение на кредитора, и
в този смисъл е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Ответникът не спори по сключването на договора при условията на
ЗПФУР. Оспорва иска по допустимост, тъй като няма спор и потребителят не е
упражнил правото на отказ от договора. Оспорва исковете по основателност с
1
доводи, че договорът е сключен съобразно изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и
стъпките, предвидени в интернет-платформата на ответника, и са обявени
всички условия по договора. Посочва, че не е приложим ЗПК за оспорената
клауза за такса, която е за предварително разглеждане на документи и касае
преддоговорно правоотношение; ГПР е обявен точно, в т.ч. вкл. такса. Освен
това, уговорката за плащане на такса е индивидуално уговорена. Евентуално,
предлага сключване на съдебна спогодба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между Ц. С. П., като кредитополучател, и
„Ю.К.Б.“ ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит
№ L329706/28.08.2023 г., по който заемните средства са усвоени. От предметното
съдържание на договора се изяснява, че е предоставена заемна сума от 1000 лв.,
дължима на 24 месечни вноски, при ГЛП от 30 % и ГПР от 59,14 %, обявена е
такса за разглеждане – сумата 223,63 лв, а в общия размер на плащанията са
включени главница, договорна лихва и таксата за разглеждане.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. На основание чл. 7, ал. 2 от
с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищцата има качеството потребител, като физическо лице,
което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, предвид
което за спора са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съображенията на ищеца, че в договора за кредит не посочен
действителния годишен процент на разходите са неоснователни. Съдът приема,
че договорът не е сключен в нарушение на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като е
посочен действителния размер на разходите по кредита, който включва всички
лихви и такси, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК В конкретния стойността на ГПР
съответства на заявеното от кредитора 59,14 % и включва стойността на
предвидената такса за разглеждане, което се установява след приложение по реда
на чл. 162 от ГПК на основната формула за изчисление на ГПР,
съгласно приложение № 1 на ЗПК.
Съдът счита, че икономическият модел на ответника се изразява в
отпускане на заем за малка сума, но с извличане на печалба не само от лихвите,
но и от нелихвения разход кредита, каквото правно и икономическо естество има
коментираната такса. Следва да се отчита дали за услугите, предоставени като
насрещна престация за извънлихвените разходи, може разумно да се приеме, че
попадат сред престациите, извършени в рамките на сключването или
управлението на този договор, или дали сумите, за които е задължен
потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно
непропорционални спрямо заетата сума. Таксата за разглеждане се начислява за
допълнителна услуга. Дължимата сума за тази услуга се посочва в специалните
условия на договора за кредит. Действително, разпоредбите на чл. 10а от ЗПК
дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
2
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума
и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на
определения падеж. В конкретния случай съдът счита, че договорът е сключен
при заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21 от ЗПК с предвиждане на
клаузата за вземането за такса и договорът само формално покрива изискването
по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като реалната стойност и вида на лихвения
процент, с който се олихвяват усвоените заемни средства не съответства на
обявеното от кредитора. Систематичното, граматическо и смислово тълкуване на
клаузите, предвиждащи такса за разглеждане, дава основание на съда да приеме,
че в договора за кредит не е посочен действителния размер на възнаградителната
лихва. Таксата имат характер на допълнително възнаграждение за ползване на
заемните средства. Този допълнителен компонент, който се прибавя към
месечното задължение е наименован „такса“. Тя обаче не се начислява за
неизпълнение в темпорално отношение на длъжника, поради което не покрива
по своята правна същност уговорка за мораторна неустойка. Таксата се
начислява пряко за усвояване на кредита и по своята правна и икономическа
същност е допълнително заплащане за ползването на паричния ресурс, което
определение покрива понятието за възнаградителна лихва. вписана в
съдържанието на предварително съставен типов договор, за които обективно
потребителят не е имал време да влияе и предоговаря. Освен това, правото на
парично вземане на кредитора е уговорено по начин – с друго наименование и в
отделна клауза, с което се заблуждава потребителя относно редовната лихва,
която трябва да плаща по кредита, тъй като всеки нормално информиран и в
разумни граници съобразителен среден потребител ще насочи вниманието си
към уговорката от договора, в която изрично е разписано задължението за тази
лихва. Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума
безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за
основния предмет на договора разход. Целта на таксите и комисионите по
смисъла на разпоредбата на чл.10а от ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за
предоставяне на заемни средства. Таксите за действия, свързани с управление на
кредита са част от дейността на кредитодателя по предоставяне на кредита и не
са отделна услуга, доколкото паричното вземане възниква при условие, че ще се
сключи договора за кредит. Наред с изложеното съдът приема, че доколкото е
посочен фиксиран лихвен процент, при сключване на договора не е спазено
изискването по чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК за посочване на размера на лихвения
процент на ден. Изложеното дава основание на съда да приеме за основателен
главния иск, с оглед на което не подлежи на разглеждане заявената под
евентуалност претенция.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА., ответнатата страна трябва да заплати на процесуалният
представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. Определянето на размера на възнаграждението на
процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на
равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални
представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този
принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални
действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. ,
т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
3
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от същата НМРАВ, тъй като
има право да определя размера на възнаграждението, в хипотезите, в които
законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв). Съобразно защитавания
материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата и
правна сложност на спора, без явяване в съдебно заседание, съдът приема, че
необходима и разумна разноска за адвокат в конкретния случай е сумата 350 лв.,
която следва да се пресъди на адв. В. М..
На основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът трябва
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд сумата 50,00 лева –държавна такса, за чието плащане ищцата е
освободена.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Ц. С. П., с
ЕГН:**********, с адрес: ********, срещу с „Ю.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК:***********, с адрес на управление: ********** 4, иск по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за кредит № L329706/28.08.2023 г.
ОСЪЖДА „Ю.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***********, с адрес на управление:
********** 4, да заплати на адвокат В. В. М. при АК-Перник, с личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: ********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 350,00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Ю.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***********, с адрес на управление:
********** 4, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК,
сумата 50,00 лева за държавна такса по чл. 1 от ТДТГПК; и 5,00 лева за държавна
такса по чл. 11 от ТДТГПК при служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Ю.К.Б.“ ЕООД в полза на
бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, по сметка №
IBAN *********, BIC ************.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4