Определение по дело №14/2021 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

София, 10.02.2021 г.

 

Софийският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.02.2021 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.

Ваня И.

 

разгледа докладваното от съдия Г. гр.д. № 14 по описа за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от Г.Ц., В.Ц. и И.Ц. срещу Решение № 224/15.06.2020г., постановено по гр.д. № 283/2016г. по описа на РС- Пирдоп, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 77/16.06.2018г. по същото дело, в частта, с която Г.Ц., В.Ц. и И.Ц. са осъдени да заплатят разноски от 1405 лв. полза на съделителката Р.Ц.. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и недопустимо. Позовават се на съдебна практика, съгласно която, ако първоинстанционното решение е било предмет на въззивен контрол, постановилият го съд не разполага с правомощие да се произнесе по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Изтъкват, че в случая е налице такова произнасяне на въззивния съд, с което първоинстанционното решение е било изменено, вкл. в частта за разноските, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван. Считат, че не е допусната фактическа грешка, а с въззивното решение са присъдени разноски в тяхна полза, но не и в полза на молителката Р.Ц.. Била подадена молба по чл. 248 от ГПК от Р.Ц., по която има произнасяне, вкл. от въззивния съд, поради което първоинстанционният съд не дължи повторно произнасяне. Молят съда да отмени обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка.

Препис от жалбата e бил връчен на насрещната страна – Р.Ц., и в срока за отговор е постъпил такъв, с който жалбата се оспорва и се изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. Ответницата по жалба сочи, че била поискала поправка на очевидна фактическа грешка, а не изменение на решението в частта за разноските. Подчертава, че такава поправка може да бъде поискана по всяко време без ограничение, тъй като целта на производството е да се отстрани несъответствието между мотиви и диспозитив. Не ставало и въпрос за пререшаване на вече решен въпрос, тъй като искането касаело само такава част от формираната воля на първоинстанционния съд, която не се обхваща от въззивното решение. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение.  

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на поставения за разрешаване въпрос, настоящият съдебен състав възприе следната фактическа обстановка.

Видно от приложените към настоящото дело граждански дела, с Решение № 77/16.06.2018г. по гр.д. № 283/2016г. по описа на РС- Пирдоп, постановено във втора фаза на делбеното производство, единственият делбен имот е бил поставен в дял на съделителката Р.Ц., като същата е била осъдена да заплати на останалите съделители (Г.Ц., Владимир Ц. и И.Ц.) парични суми за уравняване на дяловете. Със същото решение съделителите са били осъдени да заплатят държавни такси, както и са присъдени разноски.

Била е подадена молба от Р.Ц. за изменение на така постановеното решение в частта за разноските. Молителката е претендирала да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълен размер, както и да бъдат намалени разноските, които тя е осъдена да заплати на насрещните страни по делото. 

С Определение № 756/09.11.2018г. молбата е била оставена без уважение.

Решението и определението са били обжалвани, като по тях е постановено общо Решение № 218/14.06.2019г. по в.гр.д. № 145/2019г. на Софийския окръжен съд, с което първоинстанционното решение, е било отменено в частите му, с които в дял на съделителката Р.В.Ц. е бил поставен единственият неподеляем делбен имот, и същата е била осъдена да заплати на всеки от съделителите Г.И.Ц., В.Г.Ц. и И.Г.Ц. по 6600,83 лв. за уравняване на дяловете им в съсобствеността, а вместо това имотът е бил изнесен на публична продан. В мотивната част на същото решение са изложени съображения за оставяне без уважение на частната жалба на Р.Ц., но, доколкото същата касае разноските в първоинстанционното производство, не е постановяван изричен диспозитив, а последните не са били преизчислявани. С оглед изхода на делото, Р.В.Ц. е била осъдена да заплати на останалите трима съделители разноски във въззивното производство. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба от 27.02.2020г. Р.Ц. е поискала поправяне на очевидна фактическа грешка, допусната в първоинстанционното решение в частта за разноските.

Постъпил е отговор на тази молба, с който същата се оспорва, като се изразяват съображения за нейната недопустимост и неправилност.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 224/15.06.2020г., постановено по гр.д. № 283/2016г. по описа на РС- Пирдоп, първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 77/16.06.2018г. по същото дело, като предпоследният абзац от диспозитива на решението да се чете „ОСЪЖДА, както следва:  Г.И.Ц. с ЕГН ********** да заплати на Р.В.Ц. с ЕГН ********** сумата от 468,33 лева-разноски; В.Г.Ц. с ЕГН **********  да заплати на Р.В.Ц. с ЕГН ********** сумата от 468,33 лева-разноски и И.Г.Ц. с ЕГН ********** да заплати на Р.В.Ц. с ЕГН ********** сумата от 468,33 лева-разноски, или общо да заплатят сумата от 1405,00 лева - разноски.”, вместо погрешното „ОСЪЖДА Г.И.Ц. с ЕГН ********** да заплати на Р.В.Ц. с ЕГН ********** сумата от 468,33 лева-разноски, на В.Г.Ц. с ЕГН **********  сумата от 468,33 лева-разноски и на и И.Г.Ц. с ЕГН ********** сумата от 468,33 лева-разноски, или общо да заплати сумата от 1405,00 лева - разноски.“

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

         Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално допустима. Всяка част на съдебния акт е възможно да бъде формулирана погрешно, в резултат от което да се стигне до несъответствие между действителната воля на съда и нейното външно изразяване. Такава грешка може да се допусне и в частта му за разноските, като тя следва да бъде поправена именно по реда на чл. 247 от ГПК, а не по реда на чл. 248 от ГПК (арг. напр. от  Определение № 10 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2523/2020 г., II г. о., ГК). Поради това, независимо от обективно верния факт, че по делото е било проведено производство по чл. 248 от ГПК, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателите, че въпросът за разноските е бил решен окончателно, а неговото пререшаване е недопустимо.

         Неоснователни са и доводите им, че, след като първоинстанционното решение е било предмет на въззивен контрол, постановилият го съд няма правомощие да се произнесе по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Цитираното от тях Решение № 91 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2018 г., I г. о., ГК е постановено при различна фактическа обстановка, като най- същественото различие спрямо настоящия случай се състои в наличие на преюдициалност между производството по чл. 247 от ГПК и въззивното производство, като двете производства са били едновременно висящи. За разлика от това, в настоящия случай молбата за поправка на фактическата грешка е депозирана след влизане в сила на въззивното решение. С него, действително, решението на ПРС е било отменено в частта му за начина на извършване на делбата и присъдените парични суми за уравняване на дяловете. В останалите части, обаче, вкл. и в частта за разноските, първоинстанционното решение не е нито отменено, нито изменено, а и не би имало основание за такова действие от страна на въззивния съд, доколкото разноските по делото не зависят от начина на извършване на делбата. Следователно, в тази си част то не е обхванато от въззивния контрол и е останало във вида, в който е било постановено, като няма пречка да бъде поправяно по реда на чл. 247 от ГПК.

От една страна, в мотивите към това решение, първоинстанционният съд ясно е посочил размера на разноските, които следва да се присъдят на всяка от страните по делото, а именно – на съделителя Р.В.Ц. с ЕГН ********** разноски в общ размер на 1405,00 лв., както на съделителите Г.И.Ц. с ЕГН ********** В.Г.Ц. с ЕГН ********** и И.Г.Ц. с ЕГН ********** общо разноски в размер на 877,05 лева. Това групиране на разноските по съделители съответства напълно на процесуалното положение на страните по делото. Освен това, въпреки че не е посочено, кое е задълженото лице за тяхното заплащане, разпределението на отговорността за разноските следва да съответства именно на това положение на страните и на защитаваните от тях интереси.

От друга страна, в спорния диспозитив на първоинстанционното решение е посочено, че съделителката Г.Ц. следва да заплати разноски не само на Р.Ц., но и на В. Ц. и И.Ц., с които се намира на една и съща страна в процесуалното отношение. Това е нелогично и не съответства на процесуалното положение на страните, нито на начина, по който те са извършвали разноски.

При тези данни следва да се приеме, че е налице несъответствие между формираната от Пирдопския районен съд воля относно разноските в делбеното производство от една страна, и нейното външно изразяване в Решение № 77/16.06.2018г. по гр.д. № 283/2016г. по описа на този съд – от друга страна. Както е видно от мотивите към решението, действителната воля на решаващия съдебен състав е била да осъди Г.И.Ц., В.Г.Ц. и И.Г.Ц. да заплатят общо на Р.В.Ц. разноски в общ размер на 1405 лв. Посочването, че Г.Ц. следва да заплати на останалите трима съделители съответната сума, не съответства на тази воля и съставлява очевидна фактическа грешка. Поправяйки тази грешка, Пирдопският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 224/15.06.2020г., постановено по гр.д. № 283/2016г. по описа на РС- Пирдоп.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                       2.