Решение по дело №342/2023 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на В. К. С. с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0307-000177 от 21.11.2023г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, РУ- Н. П., с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 20.11.2023г. и са отнети документи- СРМПС и 2 броя регистрационни табели.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, при издаването на който били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на нарушителя. Административният орган бил посочил в АУАН като нарушение непритежаване на СУ на МПС, а в Заповедта за налагане на процесната ПАМ нарушението е посочено като управление на ППС без правоспособност. Съответно, налице била неяснота относно конкретните обстоятелства. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, като се поддържа жалбата. Моли се оспорената заповед да бъде отменена, понеже липсвали доказателства за извършено нарушение от жалбоподателя на посочената в заповедта дата.

Ответникът- Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, РУ- Нови Пазар изпраща представител юриск.С., която счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0307-000177 от 21.11.2023г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, РУ- Нови Пазар, на жалбоподателя Станчев е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил [Марка] модел „Туинго“ с рег.№ [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 20.11.2023г. и са отнети документи СРМПС и 2 броя регистрационни табели.

В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че на 11.11.2023г. в [населено място], ул.Пирин в посока ул.Родопи жалбоподателят като водач на МПС управлява собствения си лек автомобил [Марка] модел „Туинго“ без да притежава свидетелство за управление на МПС(СУМПС). За извършеното нарушение на ЗДвП, бил съставен АУАН Серия АД № 0555696 от 20.11.2023г., издаден във връзка с преписка с № 307р-17391/17.11.2023г. по описа на РУ- Нови Пазар. В него като свидетели са посочени Т.П. и Ц. Ц., присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта. Актът бил връчен на нарушителя, който е посочил, че няма възражения. С акта били иззети Свидетелство за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила.

Въз основа на акта, било издадено НП № 23-0307-001031 от 05.12.2023г., представено от жалбоподателя и прието по делото, с което било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. на осн.чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП, за управление на МПС без правоспособност, като е посочено, че същото не притежава СУМПС. Постановлението е било връчено на 15.12.2023г., не е било обжалвано пред съда и е влязло в законна сила. Представена е по делото и Справка за нарушител/водач, от която става ясно, че водачът няма издадено СУМПС. Видно е още, че водачът е санкциониран за нарушения, свързани с липса на правоспособност с две влезли в сила НП през 2007г.

Към административната преписка са приложени още Сведения на граждани, разпитани в хода на настоящото съдебно производство, Докладни записки, Протокол за предупреждение за спазване на разпоредбите на ЗДвП, на осн.чл.65 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и справка за регистрацията на процесния автомобил.

По делото са събрани гласни доказателствени средства- разпити на свидетели- актосъставителя Д., св.Б. Р.- кмет на [населено място] и И. Р., жител на селото, които са очевидци на осъщественото нарушение на посочената в АУАН дата и податели на сигнал към компетентните органи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен орган. По делото е представена Заповед №372з-4057 от 31.12.2021г. на Директора на ОДМВР- Шумен за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, между които и Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, РУ- Н. П. в т.1.11.

Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт. Заповедта е издадена след провеждане на регламентираното в специалния закон производство.

Заповедта е мотивирана, като в същата са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че лицето водач на автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и място, е извършило нарушение, като управлявало МПС, след като не е притежавало това право. Видно от справката за водач/стр.23/ водачът не притежава издадено СУМПС в Република България. Установените от административния орган фактически основания напълно се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс– за срок от 6 месеца до една година.

Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид– прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление. След като липсват данни за притежавано свидетелството за управление на МПС, то водачът е неправоспособен и е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

По отношение на направените възражения от жалбоподателя, че е налице разминаване в посочването на фактическия състав на нарушението и по-конкретно на изпълнителното деяние в АУАН и в Заповедта, довели до ограничаване на правото му на защита, съдът намира същите за неоснователни. Не бяха представени никакви доказателства за валидно притежавано СУМПС от жалбоподателя, който не твърди наличието на такова. В настоящия казус е налице управление на МПС без притежаване на необходимото свидетелство и следва да се приеме, че лицето към момента на проверката е управлявало МПС при липса на съответния документ, което е основание да бъде приложена процесната ПАМ по чл.171, т.2а ЗДвП. Редовно съставения АУАН представлява официален документ, който има доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящото съдебно производство не се представиха доказателства, оборващи констатациите в акта. Разпитаната свидетелка В.Тренкова не е очевидец на установеното нарушение и показанията ѝ не са безпристрастни, предвид фактическото ѝ съжителство с жалбоподателя. Издаденото впоследствие НП, не е било оспорено и притежава материална и формална сила, което предпоставя неговата задължителност за съда относно факта на извършване на нарушение и отговорността на санкционираното лице. /Тълкувателно решение № 1 от 7 юни 2016г. на НК на ВКС/

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предпоставките, уредени в горепосочената правната норма за налагане на принудителната административна мярка са налице и наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона в минималния размер.

Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка, приложена по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера си, т.е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК и заплатен депозит за двама свидетели при режим на призоваване в размер на 60лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. С. с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0307-000177 от 21.11.2023г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, РУ- Нови Пазар, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 20.11.2023г. и са отнети документи СРМПС и 2 броя регистрационни табели.

ОСЪЖДА В. К. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ОДМВР -Шумен сумата от 140/сто и четиридесет/ лева, представляваща деловодни разноски по настоящото производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] на осн.чл.172 ал.5 от ЗДВП.