РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 81/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.
1. Производството е първоначално образувано пред
Районен съд – гр. Силистра (СсРС)[1], като поради отвод на всички съдии
Окръжен съд - гр. Силистра гр. Силистра е определил делото да бъде разгледано
от настоящия съд.
2. Предявени
са субективно и обективно съединени искове 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК, евент.
чл. 34 от ЗС от ищеца Н.П.П.,
упълномощил съгласно представено към исковата молба Пълномощно адв. В.В. от
Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 38)1, за
2.1. установяването
на правото му на собственост по
реда на чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК по
отношение на Н. Й. П.и Й.Г.Н., придобито
2.1.1. в резултат на покупко – продажба в
режим на съпружеска имуществена общност с Н. Й. П., трансформирана в обикновена
съсобственост след прекратяването на брака, до размера от 1/2 ид. ч. и
2.1.2. въз основа на осъществено в периода:
01.01.2002 г. - 29.09.2016 г. давностно владение по чл. 79 от ЗС до
размера от 1/2 ид. ч.
2.2. (в условията на евентуалност) допускането на делбата на правото на
собственост, придобито:
2.2.1. от ищеца в резултат на покупко – продажба в
режим на съпружеска имуществена общност с Н. Й. П., трансформирана в обикновена
съсобственост след прекратяването на брака, до размера от 1/2 ид. ч.;
2.2.2. от Й.Г.Н. въз основа на договор за дарение
до размера от 1/2 ид. ч.
2.3. по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№
66425.501.2755.2.1, съставляващ Апартамент № 1, находящ се в *********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 67,15
кв. м. при граници: на същият етаж № 66425.501.2755.2.2, над обекта №
66425.501.2755.2.4, под обекта няма, заедно с избено помещение № 4, както и 3,95
% ид. ч. от общите части на сграда и отстъпено право на строеж върху общински
терен.
2.4. Ищецът твърди се, че с Решение № 13 от
16.02.1998 г. по бр. дело № 133/1997 г. по описа на СсРС, бракът му с ответника
(сключен на 12.11.1988 г.) бил прекратен на 16.02.1998 г., от които момент по
отношение на описания по - горе имот, между него и бившата му съпруга
възникнала обикновена съсобственост при равни квоти.
2.5. Твърди се, че през 2001 г. бившата му съпруга
била заминала за Република Германия и в края на 2002 г. се била омъжила за Р.
П.- немски гражданин, който по - късно осиновил и двете им деца П. и Р. . От
началото на 2002 г. до настоящия момент, описаното по - горе жилище се било
владеело изцяло от ищеца.
2.6. Твърди се, че през всичките тези години със
знанието и без противопоставянето на съсобственика - ответник ищецът бил
обитавал, поддържал, ремонтирал и се грижел за жилището, като за свое. Изцяло
той заплащал данъците за него (дори и дължимите по партидата на съсобственик),
както и всички други разходи, като електроенергия, и водоснабдяване и т.н.,
като до 30.09.2016 г. бил извършил сериозен ремонт и подобрения в жилището на
значителна стойност, като за целта през периода от 2013 г. - 2015 г. се било
наложило да ползва банкови кредити от Банка „ДСК” ЕАД.
2.7. Извършените
ремонтни дейности и подобрения се изразявали
в следното :
2.7.1.
Кухня (2005
г.):
2.7.1.1. приобщена тераса, като за целта е премахнат
зид (неносещ), и изграден нов зид;
2.7.1.2. преместена В и К инсталация;
2.7.1.3. извършена шпакловка на таван;
2.7.1.4. изолация на пода от фибран и поставен
ламинат;
2.7.1.5. изолация на външна стена;
2.7.1.6. поддръжка и ремонт на дървена дограма;
2.7.1.7. поставен климатик;
2.7.1.8. подменени ел. ключове и контакти;
2.7.2.
Спалня (2005
г.):
2.7.2.1. пълна подмяна на стара дограма с нова от ПВЦ;
2.7.2.2. поставена вътрешна изолация;
2.7.2.3. шпакловка и боядисване на таван;
2.7.2.4. изолация на пода с фибран и поставен ламинат;
2.7.2.5. подменен праг;
2.7.2.6. поставен климатик;
2.7.2.7. нови осветителни тела;
2.7.2.8. подменени ел. ключове и контакти;
2.7.3.
Хол (2013
г.):
2.7.3.1. разделен на две части с изграждане на зид, от
които една част за обособяване на втора спалня - с приобщаване на тераса;
2.7.3.2. пълна подмяна на стара дървена дограма с нова
от ПВЦ;
2.7.3.3. изолация на пода с фибран и поставен ламинат;
2.7.3.4. поставен гипсокартон на тавана;
2.7.3.5. вътрешна изолация на стените;
2.7.3.6. подменен праг;
2.7.3.7. нови осветителни тела;
2.7.3.8. подменени ел. ключове и контакти;
2.7.4.
Баня (2015 -
2016 г.) :
2.7.4.1. поставен окачен таван;
2.7.4.2. поставена плъзгаща врата - скриваща се в
конструкция от гипсокартон;
2.7.4.3. нови осветителни тела;
2.7.4.4. подменени ел. ключове и контакти;
2.7.5.
Коридор
(2015 - 2016 г.):
2.7.5.1. подменено старото ел. табло с ново;
2.7.5.2. окачен таван, с монтирани (залепени)
декоративни пана;
2.7.5.3. нови осветителни тела;
2.7.5.4. подменени ел. ключове и контакти;
2.7.5.5. цялостно обновяване на вграден гардероб с
надстройка, с изграждане на нови плъзгащи врати от алуминиев профил, и
огледала;
2.7.6.
Тоалетна
(2015 - 2016 г.):
2.7.6.1. подмяна на тоалетна чиния с казанче;
2.7.6.2. нов ел. бойлер;
2.7.6.3. окачен таван;
2.7.6.4. нови осветителни тела; подменен ел. ключ и
вентилатор;
2.7.7.
Изградена
нова парна инсталация с нови радиатори и котел - в мазето (2015 - 2016 г.);
2.7.7.1. изграден комин в мазето от котела - до
основния комин в апартамента;
2.7.7.2. подменени всички вътрешни врати в
апартамента.
2.7.8.
Общи (2015 -
2016 г.):
2.7.8.1. поставени тапети във всички стаи - без
кухнята;
2.7.8.2. изградена инсталация за интернет и кабелна
телевизия.
2.8. На 30.09.2016 г. ответницата е дарила на Й.Г.Н. (неин баща) – 1/2 ид. ч. от жилището с Договор за дарение на недвижим имот - обективирана в Нотариален акт, вписан в службата по вписвания в гр. Силистра с вх. рег. № 5643 от 30.09.2016г., дв. вх. рег. № 5617 от 30.09.2016 г., акт № 116, том 15.
3. Ответниците Н.Й.
П. и Й.Г.Н. са депозирали отговор чрез адв. Н.Т. ***, с който оспорват
исковете. Отговорът на Н.Й. П. е в срока по чл. 131
от ГПК (съгласно Разписката към Съобщение от 18.11.2016 г. на СсРС, исковата молба й е връчена лично на 25.11.2016 г.) Първият отговор на Й.Г.Н.
(л. 50)1 също е в срока по чл. 131 но
вторият (л. 56)1 е след срока по чл. 131 от ГПК
(съгласно Разписката към
Съобщение от 2.11.2016 г. на СсРС,
исковата молба му връчена лично на 11.11.2016 г.).
3.1. Оспорва се осъщественото владение. Ищецът
през 2016 г. бил отправил до отв. П. предложение за съвместна продажба на
апартамента, с което бил признал правата й.
3.2. Оспорва се извършените подобрения, като се твърди, че отв. П. е предоставяла средства за извършването на ремонта.
3.3. Направено е възражение за симулативност по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД на договора за покупко - продажба, сключен под формата на Нотариален акт № 61/27.12.1994 г., като се твърди че същият прикрива договор за дарение.
3.4. (В условията на евентуалност) е направено е възражение за трансформация по чл. 21, във вр. с чл. 20, ал. 1 от СК (отм., 1985 г. - 2009 г.) на лични средства на отв. П. при закупуването на процесния имот с договора за покупко - продажба, сключен под формата на Нотариален акт № 61/27.12.1994 г., които и били дарени от родителите й с които в ДСК бил открит жилищно спестовен влог.
3.5. От страна на ответниците е направено и искане за допускане на делба без участието на ищеца, което в последствие е оттеглено (л. 62).
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
4. По делото са
изслушани показанията на
свид. на ищеца: Р. Д. Ч., И. Н. А., Н. П. Й.и на ответниците: Р.
К. П. (живееща с отв. Н. на семейни начала), Е. Д. Х.(л. 63).
5. На 26.12.1988 г. между ищеца П. и
отв. П. (тогава П.) е сключен граждански брак, видно от Удостоверение
за граждански брак издаден въз основа на Акт за граждански брак № *****г. на
Общ. Силистра (л. 4)1.
6.
На 27.12.1994
г. е сключен договор за покупко - продажба под формата на Нот. акт № 61/27.12.1994
г., том XI, дело № 2668/1994 г. на СсРС (л.
5)1, съгласно който отв. Н. и съпругата му
продават за сумата от 150 000 лв. на отв. П. процесния Апартамент № 4, на
който с одобряването на кадастралната карта е отреден идентификатор № 66425.501.2755.2.1,
видно от представената скица (л. 7)1.
7.
На 01.03.1995
г. е извършена поправка на нотариалният акт, като е вписано че продажбата се извършва при
условията и по реда на ЗУЖВГМСВ (л. 60).
8.
На 14.03.1995
г. отв. П. е подала молба до Председателя на местната комисия по ж. с.
влогове - гр. Силистра за изплащане на преференции по жилищно - спестовен влог (л. 58).
9.
На 04.05.1995
г. от местната комисия е издадено авизо по платежно нареждане в полза
на отв. П. за сумата от 135 650,40 лв.
10.
На 16.02.1998
г. с Решение № 13 от 16.02.1998 г. по бр. дело № 133/1997 г. по описа
на СсРС, бракът между ищеца
П. и отв. П. е прекратен (л. 13)1.
11.
През 2002 г. отв.
П. се установила (окончателно) да живее във Федерална Република Германия (ФРГ)
с помощта на ищеца, който факт не се спори от страните по делото и се
потвърждава от свид. показания.
12.
Според свид. Ч.
и А.след заминаването си в чужбина отв. П. е заявила, че апартамента остава за
ищеца. Когато се връщала в страната, отв. П. отсядала в хотел „Д.”.
13.
Според свид. П.
и Х. отношенията между ищеца и ответниците били много добри. Ищецът посещавал
често отв. Н. и се грижил за него. Отв. П. от своя страна изпращала от ФРГ
вещи, които ищецът използвал (миялна машина, кухненско обзавеждане). По
отношения на обстоятелствата, свързани със закупуването на апартамента от ищеца
и отв. П. през 1994 г. показанията на свид. не могат да бъдат кредитирани, тъй
като те преразказват впечатленията на отв. Н..
14.
В периода: 2003
г. - 2005 г. според свид. Й. ищецът направил ремонт на кухнята и
спалнята в процесния апартамент.
15.
След 2013
г. според свид. Й. ищецът направил ремонт на хола и коридора в
процесния апартамент, сменил е дограмата, поставил е ламинат.
16. На 03.09.2016 г. е сключен договор
за дарение, съгласно който отв. П. е прехвърлила на отв. Н. 1/2 ид. ч. от
правото на собственост върху процесния апартамент, видно от изготвената справка
от СВ - гр. Силистра (л. 32)1.
17. На 12.10.2016 г. исковата молба по
настоящото производство е вписана (л. 43)1.
18. На 13.10.2016 г. е сключен договор
за дарение под формата на Нотариален акт № 13 от
13.10.2016 г., т. X, ОР
№ 7528, д. 1131 от 13.10.2016 г. на Нотариус № *** на НК – Р. Т., съгласно
който отв. Н. дарява на внука си (син на другите две страни) 1/2 ид. ч. от правото на собственост
върху процесния апартамент (л. 51)1.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
19. Предявените
установителни искове са допустими, доколкото и двамата ответници разполагат с
титул за собственост по отношение за ид. ч. от процесното жилище.
20. По евентуалният иск са конституирани всички
задължителни другари в делбата.
21.
Относно
прехвърлянето на ид. ч. от правото на собственост на П.Н.П. (понастоящем П. - л. 44) с Нотариален акт № 13 от
13.10.2016 г., следва да се отбележи, че същото е извършено след вписването на
исковата молба (12.10.2016 г.), поради което съгл. чл. 226, ал. 1 от ГПК
производството по евентуално заведените делбени искове следва да продължи
спрямо процесуалният субституент - прехвърлител, а именно отв. Н. (т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ВКС,
ОСГК).
II. Относно Нотариален акт № 61/27.12.1994 г.
22. По възражението за симулативност на договора.
22.1. От страна на ответниците се твърди, че договора прикрива договор за дарение.
22.2. Във визираният нотариален акт е изрично посочено, че към момента на изповядването на сделката (27.12.1994 г.) продажната цена от 150 000 лв. е получена напълно и в брой от купувачката. Последното следва да се тълкува като извънсъдебно признание на неизгоден за ответниците факт.
22.3. По делото не са ангажирани никакви доказателства относно уговорката на страните да не се изплаща договорената цена. Показанията на свид. на ответника, както вече бе отбелязано, възпроизвеждат твърденията на отв. Н.. Тези свидетели не биха могли да придобият преки впечатления от обстоятелствата по сключването на сделката, тъй като свид. П. живее с отв. Н. на семейни начала от 2007 г., а свид. Х. го познава от 2009 г.
22.4. Независимо от това, дори да се приеме, че се касае за прикрит договор за дарение, то от изявленията на отв. Н. може да бъде направен категоричен извод за намерението му да дари апартамента и двамата съпрузи. Същият в последното заседание заявява: „Аз съм го купил, аз съм го обзавел, дадох им го да живеят.” Използваното от ответника множествено число сочи на намерението да осигури на младото семейство дом, а не само на дъщеря си. Тези негови действия напълно кореспондират с „прекрасните” отношения между него и зет му, продължили и след развода.
22.5. Следователно и в двете визирани хипотези се налага извода, че имотът е придобит и от двамата бивши съпрузи. Ако се приеме, че е налице възмездна сделка - на осн. чл. чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. - отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.), а ако се приеме, че е налице дарение - по силата на волята на самите дарители.
23. По възражението за трансформация.
23.1. От страна на ответниците се твърди, че процесния имот е закупен отчасти с лични средства на отв. П., които и били дарени от родителите й, с които в ДСК бил открит жилищно - спестовен влог.
23.2. Както вече бе отбелязано, в нотариалният акт са удостоверени изявленията на ответниците, че сумата е получена в брой към момента на изповядване на сделката.
23.3. Едва два месеца по - късно е извършена поправка на нотариалният акт, за да може купувачът (отв. П.) да се възползва от правото си на финансова компенсация по чл. 7, ал. 4 и 5 от ЗУЖВГМСВ. Тази компенсация в размер на 135 650,40 лв. е получена от отв. П. на 04.05.1995 г.
23.4. Следователно няма как в заплатената на 27.12.1994 г. сума да е включена финансовата компенсация на отв. П., получена повече от четири месеца по - късно.
III. Относно твърденията на ищеца за завладяване
на имота
24. Неоснователността на наведените от ищците възражения обуславят извода, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяването на брака се е трансформирала на осн. чл. 26, ал. 1 от СК и чл. 27 от СК (отм., действал в периода 1985 г. – 2009 г.) в обикновена съсобственост при равни права на ищеца и отв. П.. (Именно този факт е отчетен от ответниците при сделките от 2016 г., като разпорежданията са извършени само с 1/2 ид. ч. от правото на собственост.).
25. От страна на ищеца са наведени твърдения за придобиване на придобиване на притежаваните от отв. П. ид. ч. от собствеността въз основа на осъществено давностно владение.
26. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.
27. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
28. В конкретният случай ищецът твърди, че бившата му съпруга, по силата на постигната с нея договорка се е отказала от владението върху притежаваните от нея ид. ч., в резултат на което ищецът е установил владение и върху тези ид. ч. При това положение демонстрирането на намерение за завладяване от страна на ищеца се явява безпредметно, доколкото другият съсобственик в тази хипотеза, не само че е наясно с намеренията на завладяващия, но и съдейства, манифестирайки липсата на намерение за своене.
29. Този фактически състав на завладяване създава известни затруднения в практиката, тъй като за осъществяването е необходимо ясно и недвусмислено изявление за отказ от право на владение, а не само съгласие вещта да се ползва от другия съсобственик.
30. В конкретният случай от свид. показания се установява, че след развода между ищеца и отв. П. са запазени добри отношения, като от двамата са положени съвместни усилия, за да се установи бившата съпруга заедно с родените по време на брака деца във ФРГ.
31. Между двамата (до 2016 г.) не е имало спорове, свързани със семейното жилище.
31.1. В тази връзка свид. Ч. попитала ищеца къде ще живее, а последният отговорил: „Братовчед, апартамента остава за мен.”. След това свидетелката гостувала във ФРГ във връзка със сватбата на отв. П. през м. декември 2012 г. Отв. П. потвърдила по време на гостуването, че апартамента „остава” за ищеца, изразявайки надежда последния да си намери приятелка и да живее там. Ищецът обяснил на свид., че с бившата му съпруга са се договорили апартамента да остане за него, „като собственост”.
31.2. В същият смисъл са и показанията на свид. А., който придружил свид. Ч. във ФРГ. Свид. А. потвърждава, че на въпроса къде ще живее братовчеда на свид. Ч. (ищеца по делото) отв. П. отговорила, че апартамента остава за него, в смисъл, че ищеца става негов собственик.
31.3. Тези показния кореспондират с действията на ищеца, който започва извършването на ремонтни дейности в апартамента през 2003 г.
31.4. Показанията съответстват и на поведението на отв. П., която при гостуването си в страната не е отсядала в апартамента, а в хотел „Д.”.
31.5. От страна на ответниците не са ангажирани никакви доказателства относно твърденията, че отв. П. е предоставяла средства за ремонта на процесното жилище или е демонстрирала по какъвто и да е друг начин намерението си да свои вещта. Предоставянето на кухненското обзавеждане не може да се тълкува като намерение за своене на процесният апартамент. Кухненското обзавеждане се споменава единствено от свид. А., който пресъздава твърденията на ищеца, че отв. П. е възнамерявала да изхвърли „кухнята”, във връзка с което предложила на ищеца „да я вземе”.
31.6. Неподкрепени с доказателства остават и твърденията на ответниците, че ищецът е предложил на отв. П. през 2016 г. да продадат апартамента.
31.7. И двамата разпитани свидетели на ответниците (както вече бе отбелязано), пресъздават факти, споделени им отв. Н. и то основно касаещи придобиването на имота от последния и от бившите съпрузи впоследствие. От показанията им не може да бъде извлечена никаква информация относно владението на жилището след развода.
32. При това положение съдът се вижда принуден да се съобрази с показанията на свид. на ищеца, които категорично навеждат на осъществяването на фактическия състав по чл. 79 от ЗС, а именно:
32.1. лично изявление на отв. П., направено пред свид. Ч. и А., през м. декември 2002 г., че процесното жилище „остава” за ищеца, което следва да бъде тълкувано като намерение на отв. П. ищеца да придобие собствеността върху апартамента с оглед изричните уточнения, направени и от двамата свидетели;
32.2. упражнявана фактическа власт върху апартамента единствено от ищеца в периода 2003 г. - 2013 г.;
32.3. липса на действия на отв. П. в същия период, които да могат да бъдат квалифицирани като намерение за своене (такива действия са налице едва през 2016 г., когато същата се е разпоредила с част от правото на осбственост).
33. В тази връзка съдът приема, че притежаваните от отв. П. ид. ч. са придобити от ищеца през 2013 г. на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС,
34. Едва през 2016 г. отв. П. променяйки намеренията си, е решила да дари 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху апартамента на отв. Н.. Тази сделка обаче не е породила вещно - прехвърлителен ефект, тъй като към този момент прехвърлителят вече е изгубил правото на собственост върху процесното жилище.
35. С
оглед гореното съдът намира, че главните искове следва да бъдат уважени.
36. Независимо
от правното разрешение на спора, дадено от съда, настоящият състав намира за
удачно да апелира към страните към доброволното разрешаване на спора, чрез
уреждане на отношенията межди ищеца и сина и приключването на разногласията по
удачен за всички страни начин.
Разноски
37. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят поравно направените от ищеца разноски общ размер от 140,80 лв. или по 70,40 лв. за всеки ответник.
38. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Й.Г.Н., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и Н.Й. П., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***,
********, че ищецът Н.П.П., с ЕГН **********,
притежава правото на собственост
върху Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 66425.501.2755.2.1 (шестдесет и шест хиляди
четиристотин двадесет и пет, точка,
петстотин и едно, точка, две хиляди
седемстотин петдесет и пет, точка,
две, точка, едно), с административен адрес: ********, състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ от 67,15 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж - № 66425.501.2755.2.2, над
обекта - № 66425.501.2755.2.4, под обекта - няма, заедно с избено помещение №
4, с площ 9,24 кв. м., както и 3,95 % ид. ч. от общите части на сграда с
идентификатор № 66425.501.2755.2 и отстъпено право на строеж върху общински
терен с идентификатор № 66425.501.2755, придобито
в резултат на покупко – продажба в режим на съпружеска имуществена общност с Н.
Й. П., трансформирана в обикновена съсобственост след прекратяването на брака,
до размера от 1/2 ид. ч. и въз основа на осъществено в периода: 2003 г. - 2013
г. давностно
владение, до размера на останалите 1/2 ид. ч.
ОСЪЖДА всеки от ответниците Й.Г.Н., с ЕГН ********** и Н.Й. П., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Н.П.П., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на по 70,40 лв. (седемдесет лева и четиридесет стотинки) за всеки ответник.
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: