РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в открито
заседание на 24 юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
При участието на секретаря
МАРИЯ СТАНЧЕВА и
прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 173 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Кампус” ЕООД, представлявано от Ж.Д.Д.
против Решение № 190 от 14.02.2020 г.,
постановено по АНД № 2423/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 447725-F468582/11.07.2019 г. на Директора
на Офис-Русе към ТД на НАП гр. Варна, с което за нарушение по чл.125, ал.1 и
ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от ЗДДС на Дружеството била наложена
“Имуществена санкция” в размер на 500.00 лв. и за нарушение по чл.125, ал.3 и
ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от ЗДДС - “Имуществена санкция” в размер на
500.00 лв. В жалбата се навеждат
касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на
процесуалния и материалния закон с искане за приложение на чл.28 ЗАНН. В
писмени бележки от адвокат пълномощник жалбата се поддържа, като се развиват
подробни съображеня за неправилност на оспореното решение поради материална
незаконосъобразност.Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и да се
реши спора по същество, като се отмени издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник, ТД на НАП Варна ,офис Русе, чрез процесуален
представител не взема становище по жалбата
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление, въззивният съд е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вменените му нарушения по ЗДДС , като определената санкция е в предвидения
размер.
Решението е неправилно. Настоящата
инстанция намира, че решението на Русенския районен съд е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, което води до неговата
незаконосъобразност.
По делото няма спор относно
фактическите обстоятелства, така както са описани в АУАН и НП. Те се свеждат до
това, че по отношение на наказаното дружество на 28.12.2019 г. инспектор по приходите в Офис Русе на ТД НАП
е извършила проверка в информационната система на Агенцията и установила, че
„КАМПУС 2011“ ЕООД гр. Русе, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е подало справка-декларация и отчетни регистри по
чл.124 от ЗДДС в законоустановеният 14-дневен срок, следващ данъчния период
01-30.11.2018 г., а именно до 14.12.2018 г., вкл. Установено е също така, че на
17.12.2018 г. в ТД на НАП Офис-Русе била постъпила молба от касатора , в че на
14.12.2018 г. поради технически проблем с електронният им подпис не успели да
подадат справка-декларация и отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС. Молели да им
бъде дадена възможност да внесат документите на хартиен носител. От ТД на НАП
било отказано приемането на хартиен носител на справка-декларация и отчетни
регистри по чл.124 от ЗДДС, тъй като не били налице изключенията предвидени в
чл.125, ал.7 от ЗДДС.
В наказателното
постановление, оспорено пред районния съд, е посочено, че с деянието на
наказаното лице е осъществен състава на чл.125 ал.1 и чл.125 ал.3 ,поради което
за двете деяния са наложени отделни адм.наказания на основание чл.179 ал.1 ЗДДС
всяко едно имуществена санкция в размер на по 500лв.
Безспорно описаните в НП
факти се субсумират в хипотезата на чл.179 ал.1 ЗДДС , определяща състав на едно
административно нарушение и предвидената за него санкция. Въпреки това обаче на
касатора са наложени две административни наказания на основание чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС,
който регламентира състав на административно нарушение, изразяващо се в
неподаване или закъсняло подаване на декларации именно по чл.125 ЗДДС и на
отчетните регистри по чл.124 ЗДДС. Задължението на касатора е едновременното
подаване на справките декларации и отчетните регистри към тях за съответния
данъчен период, съгласно чл.125 ал.3вр.ал.5 ЗДДС. Изискуемото поведение е за
едновременно / а не последователно/ възникнало и дължимо задължение, поради
което и санкционната разпоредба по чл.179 ал.1 ЗДДС въздига това неизпълнение в
нарушение, което не е двуактно, а има
само две форми на изпълнително деяние- неподаването въобще на СД и отчетните
регистри за данъчния период или неспазване на срока за подаването им. Като е
приел, че се касае за две нарушения в реална съвкупност, както АНО, така и
решаващият съд са постановили своя акт в нарушение на материалния закон.
Административният съд в
постоянната си практика, е имал вече редица случаи да посочи, че съгласно чл. 93, т. 9
от НК, приложим по силата на новелата на чл. 11 от ЗАНН "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление (в случая
административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. С оглед на това законово определение е необходимо да бъдат
изследвани конкретните смекчаващи обстоятелства, респективно липсата на
отегчаващи обстоятелства.
Въззивният съд е извършил
преценка на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, но
неправилно е посочил, че изтеклия период от почти един месец и предприети
действия на приходната администрация, очертават по-висока степен на обществена
опасност. Не са изложени съображения въз основа на данните съдържащи се в
писмени доказателства, за това ,че все пак касатора не е бездействал и е
направил опит по електронен път да подаде изискуемите документи, като
включително е известил ответника за наличието на технически проблем, като на
18.12.2018г. именно ответника отказва да получи и заведе вече представените на
хартиен носител СД и отчетни регистри . Административният съд намира, че не е
обсъдена липсата на вредни последици за фиска и за търговския оборот.
Действително, при формални по своя характер нарушения, настъпването на вредни
последици не е елемент от фактическия състав на нарушението, но не и че е
изключено наличието на такива, което пък от своя страна сочи на необходимост да
бъдат изследвани при съдебно обжалване на НП. Точно тази липса на вредни последици
са факти (смекчаващи отговорността) които обуславят по-ниска обществена
опасност на конкретното нарушение, а от тук - и възможността същото да може да
бъде квалифицирано като маловажно. В случаите, в които конкретното
административно нарушение е резултатно по своя характер и се установи, че не са
настъпили вредни последици не би била налице въобще маловажност, а деянието би
било изцяло несъставомерно поради липса на елемент от фактическия състав на
нарушението.
Именно съвкупността от
смекчаващи обстоятелства, както и неправилното квалифициране на деянието като
две адм.нарушения са тези, които обуславят не просто определяне на наказание в
минимален размер, а квалифициране на нарушението като маловажно, а от там и за
освобождаване на дееца от отговорност по силата на нормата на чл. 28 от ЗАНН. В
случая не може да се приеме становището на районния съд, че конкретното
нарушение не се отличава от обичайните нарушения от този вид. Основавайки се на
противоположни на изложените до тук доводи, въззивният съд е постановил
неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва
да се постанови ново решение, с което наказателното постановление, издадено
срещу касатора за нарушение по чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС
следва да бъде отменено
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 190 от 14.02.2020 г.,
постановено по АНД № 2423/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 447725-F468582/11.07.2019 г. на Директора
на Офис-Русе към ТД на НАП гр. Варна
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 447725-F468582/11.07.2019 г. на Директора
на Офис-Русе към ТД на НАП гр. Варна, с което „ Кампус 20011” ЕООД за нарушение
по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от ЗДДС на е била наложена “Имуществена санкция” в размер
на 500.00 лв. и за нарушение по чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС и на основание
чл.179 от ЗДДС - “Имуществена санкция” в размер на 500.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: