№ 1052
гр. Перник, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720101701 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. Л. и непълнолетния Л.
М. Л., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Н. Б. Т. срещу
„Електрохолд продажби“ АД. Ищците, в качеството си на наследници на М . Л. Л.
оспорват като погасено по давност задължение за доставка на електроенергия до адрес
гр. **************. Твърди се, че жилището, находящо се на тук посочения адрес се е
ползвало от наследодателя до неговата смърт. След това те установили, че
електрозахранването е преустановено поради наличие на неплатени сметки. Било
отправено запитване до ответника за размера на задълженията и периода, в който са
начислени, вкл. било отправено искане ответникът да отпише задълженията като
погасени по давност, тъй като са по издадени фактури в периода от 10.02.2016 г. до
10.10.2019 г. и една фактура от 09.02.2023 г., я която е отразена единствено лихва за
забава. Поддържа, че сумата по общо 37 бр. фактури като недължима поради
погасяване по давност е в общ размер на 3603,91 лева, по 1801,96 лева за всеки един от
ищците, в качеството им на наследници на М . Л. Л., ведно със законна лихва от датата
следващ падежа на всяка една фактура до 06.03.2023 г. Твърди, че до ответника са
изпращани няколко молби за отписване на задълженията и възстановяване на
електрозахранването, но това не е било сторено.
С оглед на изложеното молят съда да приеме, че в полза на ответника не
съществува вземане за доставка на електроенергия до гр. ************** срещу М. М.
Л. и непълнолетния Л. М. Л. в качеството им на наследници на М . Л. Л. за сума в
размер на 1801,96 лева за всеки един от тях, ведно със законна лихва от падежа на
всяко месечно задължение до 06.03.2023 г. по издадените от ответника фактури за
периода от 10.02.2016 г. до 10.10.2019 г.
Оспорва се и задължение в общ размер на 794,02 лева (397,01 лева всеки един от
ищците в качеството им на наследници на М . Л. Л.) като погасено по давност,
осчетоводено в съдебна сметка на ответника.
Претендират разноски, подчертавайки, че повод за делото е именно ответникът.
1
Ответникът е депозирал отговор в срок. Признава, че до гр. ************** с
потребител М . Л. Л. е доставяна електроенергия, с уточнението, че в посочения от
ищците период е издадена и фактура от 11.10.2017 г. на стойност 188,09 лева, като в
счетоводството му за периода от 03.12.2015 г. до 02.10.2019 г. е осчетоводено
задължения в общ размер на 3792,00 лева (сбор от посочената от ищеца сума – 3603,91
лева и 188,09 лева по фактура от 11.10.2017г.).
Признава, че е сезиран с искане за възстановяване на електрозахранването от
процесуалния представител на ищците на 26.04.2023 г., като на 02.05.2023 г. е
изправен отговор, че за възстановяване на електрозахранването е необходимо да се
сключи индивидуален договор, тъй като страната по договора - М . Л. Л. е починал. От
Н. Б. Т. е депозирано заявление на следващия ден и на ***** г. е възстановено
захранването.
С оглед периода на формиране на оспорените с исковата молба задължения и
приложимото право прави признание на исковете за сума в общ размер на 3603,91 лева
за периода от 10.02.2016 г. до 10.10.2019 г., цена за доставена електроенергия до гр.
************** с потребител М . Л. Л., вкл. и а сумата от 188,009 лева по фактура от
11.10.2017 г., която не е предмет на предявения иск, като моли съда да постанови
решение съобразно признанието и приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК относно
разноските.
Оспорва предявения иск за признаване за установено, че в негова полза не
съществува право на принудително изпълнение поради погасяване по давност за сума
в общ размер на 794,02 лева срещу ищците в качеството им на наследници на М . Л. Л.
като твърди, че тази сума е съдебно установена, касае друг период и е предмет на и.д.
№ 605/2017 г. и 2262/2021 г. по писа на ЧСИ А. В.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли този иск.
С оглед на подадения отговор където е признато като погасено по давност и
задължение в размер на 188,09 лева (освен първоначално заявеното – 3603,91 лева), в
съдебно заседание по правилото на чл. 143, ал. 1 и 2 ГПК ищците са пояснили исковата
си претенция като е оспорено като погасено по давност задължение за главница в общ
размер на 3792,00 лева за периода от 10.02.2016 г. до 10.10.2019 г., ведно със законна
лихва от датата следващ падежа на всяка една фактура до 06.03.2023 г.
Изяснено е, че оспорената сума в размер на 794,02 лева представлява сбор от
главница и капитализирана лихва по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
332/2016 г. по описа на Районен съд Перник, като вземането по нея е в общ размер на
883,02 лева при включване и на разноските.
В тази връзка исковата молба на ищеца е оставена без движение като му е
указано, че в едноседмичен срок следва да довнесе държавна такса в размер на 7.52
лева по отношение на увеличената със 188,09 лева претенция, а по оспорване на
вземането в общ размер на 883,02 лева, за която сума е издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 332/2016 г. по описа на Районен съд Перник - сума в размер на
50,00 лева. Предупреден е за възможната санкция в случай на неизпълнение.
В срок ищецът е внесъл единствено държавна такса в размер на 7.52 лева, което
налага исковата молба по предявения иск за оспорване на вземането в общ размер на
883,02 лева, за която сума е издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 332/2016 г.
по описа на Районен съд Перник да бъде върната, а производството прекратено в тази
част.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
2
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на
ответника на право на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата
молба суми, поради погасяването им по давност. В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). Така
и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, в което се
приема, че всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като
такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съотв.
– отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск
ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с отричането
на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив ако вземането бъде отречено със
сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното за ищецът е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими.
По делото не се спори относно фактите, а и ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото, но доколкото изрично е заявено, че съдът не
следва да се произнася с решение при признание на иска, то е необходимо да бъдат
изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
Както бе посочено, оспореното с исковата молба вземане произтича от доставена
и неплатена електроенергия. Същото има характера на периодично плащане по см. на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в
който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
При съобразяване с горните изводи, приложимо право, както и че най – късно е
възникнало вземане по издадената на 10.10.2019 г. фактура, чиято изискуемост при
липса на обективни данни настъпва по правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, то всяко едно
задължение е погасено по давност. По делото не се установиха действия на ответника,
насочени срещу ищеца от естеството да бъде прекъсната давността, а и същият
изрично е признал това.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница са погасени по давност. По отношение на
задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, съдът
намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено
3
от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок, поради което на
основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено по давност.
При горния правен извод, предявените искове са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че оспорените с исковата молба суми се водят в счетоводните записи на ответника,
като липсват данни, а и твърдения да са предприемани действия по изпълнение. Съдът
намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на тук
посочената норма, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане.
Поддържано е, че ответникът е станал причина за предявяване на исковете тъй
като електрозахранването до адрес гр. ************** е било прекъснато, но сами
ищците признават, че единственото искане на ответника е било да сключат договор с
дееспособно лице, тъй като титулярът на партидата е бил починал. След като това е
станало, електрозахранването е възстановено.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът определя в размер на
100,00 лева. Отново по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК те следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК: ********* не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) срещу М. М. Л., ЕГН ********** и
непълнолетния Л. М. Л., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Н. Б. Т., в качеството има на наследници на М . Л. Л., за сума в
4
общ размер от 3792,00 лева (1896,00 лева всеки един от тях) – главница за доставена и
незаплатена електроенергия, за периода от 10.02.2016 г. до 10.10.2019 г. до адрес гр.
**************, ведно със законна лихва от датата следващ падежа на всяка една
фактура до 06.03.2023 г.п поради погасяването ѝ по давност.
ВРЪЩА исковата молба и прекратява производството по делото по
предявения от М. М. Л. и Л. М. Л. срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу ищците в качеството има на наследници на М . Л. Л.
за сумата от 883,02 лева, за която сума е издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
332/2016 г. по описа на Районен съд Перник в полза на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК М. М. Л. и непълнолетния Л. М. Л.,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Н. Б. да заплатят по
50,00 лева всеки един от тях на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД ,
представляващи разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната – в
едноседмичен пред същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5