РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Русе, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20234520200618 по описа за 2023 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. И. Е. от гр.Русе, против Наказателно
постановление № 22- 1085- 003102 от 27.10.2022 г. на Началник Сектор в
ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция Русе, с което за административно
нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят чрез
пълномощника си моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
На 01.09.2022 г., около 17.00 часа, в гр.Русе, по ул.“Вега“ до №11, жалб.Е.
биа установена да управлява лек автомобил „Фиат Фиорино“ с рег.№ ****,
собственост на „БОРР ЧВОР“ ЕООД като регистрацията на автомобила била
служебно прекратена поради липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Във връзка с констатираното, след съставен
АУАН № 744361 от 01.09.2022 г., на 27.10.2022 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган приел, че
собственикът на съответното пътно превозно средство е уведомен.
1
Пред съда от страна на жалбоподателя се твърди, че служебното
прекратяване на регистрацията не било доведено до знанието на собственика
и водач на автомобила, поради което не е осъществено административно
нарушение от субективна страна.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- АУАН № 744361 от 01.09.2022 г.,
докладна записка, справка за собственост на МПС, справка за нарушител,
справки от ОДМВР гр.Пловдив, от която се установява, че управляваното от
жалб.Е. МПС е собственост на дружеството „Бор Чвор“ ЕООД, което не било
уведомено за автоматично служебно прекратената регистрация на автомобила
на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, показанията на св.Ч.- актосъставител,
които следва да се кредитират изцяло като кореспондиращи с писмения
доказателствен материал.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.
По същество извършването на нарушението не е правилно установено и
не е доказано.
Жалбоподателят е била санкционирана за това, че е управлявала МПС
със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП,
което МПС е собственост на търговско дружество.В същото време, в
производството не са събрани доказателства, сочещи същата или
собственикът на автомобила да са били уведомени, че служебно се
прекратява регистрацията на въпросното превозно средство.Категорично
няма доказателства лицето да е знаело този факт или да го е предполагало.За
да бъде съставомерно вмененото нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП
законодателят е предвидил форма на вина- пряк умисъл.При това
жалбоподателят е следвало да съзнава общественоопасния характер на
действията си и да предвижда и цели противоправните последици.Доколкото
не са събрани доказателства в тази насока, а събраните- опровергават подобен
извод, съдът намира, че макар формално обективно да са изпълнени
признаците на нарушение, то липсва виновно поведение.Не би могло да се
разсъждава и в посока, че жалбоподателят е била длъжна или е имала
възможност да предвиди общественоопасните последици, доколкото всички
доказателства сочат, че се касае до автоматична дерегистрация на база на
въведена и експлоатирана компютърна информационна система в МВР, при
което дали реално такава дерегистрация ще настъпи или не, е неизвестно
дори за съответните длъжностни лица- служители.Няма данни лицето да е
било предварително предупредено за настъпването на подобен резултат към
точно фиксиран и определен времеви период, с което се изключва извод за
наличие на непредпазливо нарушение.Изрично следва да се подчертае и това,
че няма категорични доказателства към кой точно времеви момент
автоматично системата ще прекрати регистрацията на дадено превозно
2
средство.Доколкото се касае до действие, което явно е заложено в софтуер,
за който няма данни как оперира, не може да се прецени дали с настъпването
на календарна дата ще бъде отразена промяната или последната ще бъде в
зависимост от друг алгоритъм на ползваната програма.В този смисъл, следва
да се държи сметка за разликата между възникване на обстоятелствата,
предпоставящи дерегистрация и фактическата последица, отразена в
автоматизираната система.При всички случаи заинтересованите лица-
собственици на МПС, следва да бъдат уведомени поне за един от така
възникналите факти, които предпоставят неблагоприятни последици.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 ал.ІІ т.1 от ЗАНН
подлежи на отмяна изцяло.
В настоящото производство от страна на жалбоподателя са претендирани
разноски- 300 лева за адвокатски хонорар.Същите са дължими на основание
чл.63 д от ЗАНН и следва да бъдат присъдени в пълен размер, с оглед изхода
от делото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22- 1085- 003102 от 27.10.2022 г. на Началник Сектор в
ОДМВР Русе, Сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Русе, с което на Е. И. Е. с ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.“******, за нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Е. И. Е. с ЕГН **********, от
гр.Русе, ул.*****, сумата от 300 /триста/ лева за направени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването
му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3