Р Е Ш
Е Н И Е
№ 242/28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на
двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№165/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството
е проведено по реда на чл.122, ал.3 във
вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл)
Делото е
образувано е по искова молба подадена от А.К.М. ***, с която на основание
чл.122, ал.3 ЗДСл се претендира да бъде осъдена Агенция социално подпомагане
гр.София да заплати на ищеца сумата от 4069,21 лева, от който 3907,83 лева
главница, 161,38 лева мораторна лихва, както и законова лихва от завеждане на
делото до окончателното изплащане на сумата. Ищеца е посочил в исковата си
молба и в молба уточнение, че исковата му претенция е обоснована с недопускане
до работа за периода 11.08.2018 - 31.12.2018г., като периода е обоснован с
начална дата е обвързана с получено обезщетение по предявен иска със същото
основание, а крайната дата е обоснована с допускането му до работа. В исковата
молба за развити доводи, който обосновават нейната основателност предвид
обстоятелството, че въпреки влязло в сила съдебно решение, с което
дисциплинарното уволнение на ищеца е признато за незаконосъобразно, той към
момента на подаване на иска все още не е допуснат от ответника до работа, което
дава основание да се претендира обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл. В съдебно
заседание ищеца се явява лично, като чрез пълномощника си адвокат П., моли иска
да бъде уважен изцяло и му бъдат присъдени разноски по делото съобразно
представения списък.
Ответникът
по иска, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Д. го оспорва в съдебно
заседание и поддържа становище за неговата неоснователност, като по същество на
спора не взема становище.
Исковата молба е подадена в
законоустановения тригодишен срок регламентиран в разпоредбата на чл.125 ЗДСл
от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
По делото не е спорно, че ищецът
е бил преназначен на длъжност Директор в Дирекция „Социално подпомагане” Лом
(А7) с ранг І-ви мл., , като това обстоятелство се установява от приетата на
л.27 по Адм.дело №609/2014г. по описа на Административен съд Монтана, което е
приобщено към настоящето дело, Заповед №ЧР-1 9/03.01.2012г. По делото не е
спорно, че на основание чл.103, ал.1, т.5 ЗДСл, със Заповед №ЧР-2
79/07.11.2014г. на Изпълнителен директор на Агенция социално подпомагане (л.4
по приобщеното Адм.дело №609/2014г. по описа на Административен съд Монтана)
служебното правоотношение на ищеца е било прекратено. По делото не е спорно, че
с Решение №17/19.01.2015г. по Адм.дело №609/2014г. на по описа на
Административен съд Монтана (приобщено към делото) е отменена, като
незаконосъобразна заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на
ищеца, като с Решение №3632/30.03.2016г. по Адм.дело №3231/2015г. на ВАС V-то
отд. (приобщено към делото по делото) решението, с което е признато за
незаконосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на ищеца, е
оставено в законова сила. От приобщеното към настоящето дело Адм.дело
№187/2017г. по описа на Административен съд Монтана се установява, че с Решение
№280/12.07.2017г. се установява, че ищеца е осъдил ответника на основание
чл.122, ал.3 ЗДСл да му заплати обезщетение ведно с дължимата мораторна лихва и
законова лихва до заплащането, като обезщетението е за неизплатено основно
трудово възнаграждение на ищеца за периода от 07.04.2016 – 03.05.2017г. От
приобщеното по делото Адм.дело №11392/2017г. по описа на ВАС се установява, че
с Решение №10019/20.07.2018г. е оставено в сила Решение №280/12.07.2017г. по
Адм.дело №187/2017г. по описа на
Административен съд Монтана. . От приобщеното към настоящето дело Адм.дело
№409/2018г. по описа на Административен съд Монтана се установява, че с Решение
№540/29.10.2018г. се установява, че ищеца е осъдил ответника на основание
чл.122, ал.3 ЗДСл да му заплати обезщетение ведно с дължимата мораторна лихва и
законова лихва до заплащането, като обезщетението е за неизплатено основно
трудово възнаграждение на ищеца за периода от 04.05.2017 – 10.08.2018г.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и
приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, извежда следните правни изводи:
Основателно в исковата молба се
претендира да се присъди обезщетение на основание чл.122, ал.3 ЗДСл, дължащо се
на ищеца поради недопускането му от ответника до работа, след като той е бил
възстановен с влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на
пресъдено нещо, и след като изрично е
подал молба, вх.№
94АА-65/07.04.2016 г. до Изпълнителния директор на Агенция социално подпомагане (л.11 по Адм.дело
№187/2017г. на Адм.съд Монтана), с която е завил искането си да бъде възстановен на работа на
заеманата от него длъжност преди незаконосъобразното прекратяване на служебното
му правоотношение. Това е така, тъй като с безспорно установеното по делото недопускане до работа на
ищеца, който е възстановен със съдебно решение, което се ползва със сила на
пресъдено нещо, възниква
правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди, което в случая е съразмерно на
размера на основното заплата за длъжността. По разбиране на настоящият съдебен състав, по делото е безспорно, това не
се оспорва и от ответника, а и в този смисъл е и Решение №10019/20.07.2018г. по
Адм.дело №11392/2017г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение
№280/12.07.2017г. по Адм.дело №187/2017г.
по описа на Административен съд Монтана, че предвид недопускането до
работа на ищеца следва иска да се приеме като доказан по основание. Пълнотата изисква да се отбележи, че съгласно чл. 39 от ЗДСл
държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата
на чл.122, ал.3 ЗДСл предвижда в случайте, че когато е възстановен по реда на ал. 1 държавен
служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на
обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа
до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. В случая ищеца вече се е
възползвал от така предвидената правна възможност и е осъдил ответника с влязли
в сила решения да му заплати обезщетения на основание чл.122, ал.3 ЗДСл за
периода от 07.04.2016-03.05.2017г. и за периода от 04.05.2017 – 10.08.2018г.,
което не прегражда възможността му да предявява искове на основание чл.122,
ал.3 ЗДСл за всеки останал период до действителното му допускане до работа от
ответника, което следва да се осъществи след издаване на административен акт, с
който да възникне служебно правоотношение между възстановения служител и органа
по назначаване.
По разбиране на настоящият
съдебен състав, исковата претенция е основателна и по размера, в който е
претендиран от ищеца. В случая от приетата и неоспорена по делото
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице И.И.П., която съдът
кредитира изцяло, като професионална и обективна, се установява, че общия
размер на основните заплати за длъжността Директор дирекция „Социално подпомагане“
гр.Лом за периода от 11.08.2018-31.12.2018г. е в размера на 3907, 83 лева, като
месечното възнаграждение за длъжността е 840 лева. Извършвайки изчисление на
размера на дължимата мораторна лихва върху установената като дължима сума от
3907,83 лева, вещото лице установява, че същата е в размер на 163,52 лева, като
тя е дължима за периода от 11.08.2018г. - 05.04.2019г. (датата на предявяване
на исковата претенция). Пълнотата изисква да се
посочи, че пълномощника на ищеца изрично е заявил в ОСЗ на 23.05.2019г., че
претендира иска му да бъде уважен до размера и за сумите, които са претендирани
от него в исковата му молба, тоест същия следва да бъде уважен до претендирания
размер, а не съобразно установения от вещото лице размер, който е по-голям като
стойност от претендирания от ищеца по отношение на дължимата мораторна лихва
върху претендираните суми.
Настоящият съдебен
състав отбелязва, че недопускане до работа следва да се преценява във всеки
конкретен случай, в т.ч. и след съобразяване със спецификата и характера на
трудовите функции за изпълняваната длъжност. В конкретния случай от събраните
доказателства безспорно е установено, че след влизане в сила на съдебното
решението, с което е отменена Заповед №ЧР-279/07.11.2014 г. на Изпълнителния
директор на Агенция социално подпомагане, с която е прекратено служебното
правоотношение с агенцията на ищеца по настоящето дело, той е подал молба, вх.№
94АА-65/07.04.2016 г., с която е поискал да бъде възстановен на предишната
заемана от него длъжност, като и до настоящия момент не са предприети никакви
действия, от които да е ясно, че същият е възстановен на заеманата от него
длъжност. Отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
има за последица възстановяване на заеманата преди прекратяването длъжност,
като за органа по назначението възниква задължението да осигури на възстановения
служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая това не е
изпълнено, като не е издадена заповед за възстановяване, като това вече е дало
основание за осъждане на ответника за друг претендиран период.
Настоящият съдебен
състав изрично отбелязва, че при наличието на искане за възстановяване на
заеманата преди прекратяването на служебното правоотношение длъжност от страна
на ищеца, подадено в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение,
за ответника е възникнало насрещно задължение да го възстанови на работа, като
създаде условия за изпълнение на служебните му задължения, в съответствие с
разпоредбата на чл. 30, ал.1
от ЗДСл. Този факт, както и неизпълнението на съдебно решение от страна на
ответника ще води до основателност за всеки предявен иск до изпълнение на
законовото задължение на ответника да възстанови ищеца на работа въз основа на
съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо.
При този изход на делото и направеното
искане от
пълномощника на ищеца, съобразно разходен списък на л.49
по делото, за присъждане
разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143
ал.1 АПК, ответникът, Агенция социално подпомагане гр.София следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца разноски по делото изразяващите се в
разноски за внесена
държавна такса в размер на 10 (десет) лева, заплатен депозит за изготвяне на
съдебно-икономическа експертиза в размер на 200 (двеста) лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 520 (петстотин и двадесет) лева съобразно договор за правна помощ №0081696 (приложен на корицата на делото)
или общо 730 (седемстотин и тридесет)
лева.
Съобразно гореизложеното, като намери
за доказана по основание и размер исковата претенция до претендирания размер от
3907,83 лева главница и 161,38 лева мораторна лихва върху сумата по главницата,
който ищеца следва да заплати на ищеца като дължимо неизплатено основно трудово
възнаграждение за периода 11.08.2018-31.12.2018, ведно със законова лихва върху
сумите считано от 05.04.2019г. - датата
на завеждане на иска и като съобрази, че предвид изхода на делото ответника
следва да бъде осъден да заплати разноски по воденото съдебно производство на
основание чл.122, ал.3 ЗДСл и чл.143 ал.1 АПК, І-ви състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
Агенция социално подпомагане гр.София да заплати на А.К.М. ***, ЕГН * сумата от
3907,83 (три хиляди деветстотин и седем и осемдесет и три ст.) лева,
представляваща неизплатено основно трудово възнаграждение за периода
11.08.2018г. до 31.12.2018г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер
на 161,38 (сто шестдесет и един и тридесет и осем ст.) лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2019г. (датата на завеждане
на иска) до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА
Агенция социално подпомагане гр.София да заплати на А.К.М. ***, ЕГН * разноски
по воденото съдебно производство в размер на 730 (седемстотин и тридесет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: