Р
Е Ш
Е Н И Е № 358
27.10.2023 г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на девети
октомври през две
хиляди, двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова,
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №558 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 5 във връзка с ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл.166, ал. 2 и 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Ж.Г.Ж., ЕГН ********** с посочен постоянен адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №26/04/1/0/02554/3/01/04/01 с изх. №01-6500/547#2 от 22.11.2021 г., издаден от Зам. Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София /ДФЗ/, с който на жалбоподателя е отказано пълно изплащане на финансова помощ в общ размер на 65 949.85 лв., представляваща второ /окончателно/ плащане по Договор №26/04/1/0/02554 от 27.01.2016 г., и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 75 928.32 лв., представляващо размера на изплатената по договора финансова помощ /междинно плащане/.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по изложени съображения за постановяването му при неспазване на установената форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и при неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че оспореният от него акт не се основава на предходен влязъл в сила административен акт, чрез който по безспорен начин да е констатирано, че е налице недължимо плащане на суми, произтичащо от конкретно нарушение на договорни или нормативни задължения, извършено от бенефициера на помощта. В този смисъл било недопустимо да се извършва отказ и същевременно да се установява публично задължение без наличието на опосредяващ процедурата по чл. 166, ал. 2 и 3 от ДОПК самостоятелен акт, който да установява съответното вземане. На следващо място посочва, че бил лишен от възможност да участва ефективно в образуваното административно производство по издаване на АУПДВ, като в тази връзка заявява, че не е уведомен надлежно за неговото започване. Отрича да му е е предоставяна възможност да присъства, съответно да участва в проведените от страна на контролните органи при ДФЗ проверки. Отделно от това административният орган не изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай, както и не събрал всички относими доказателства, като формираните в АУПДВ изводи се основавали на погрешно възприета фактическа обстановка. В този смисъл се акцентира върху представената от жалбоподателя писмена декларация, с която последният изрично заявил, че поради здравословни причини не бил в състояние да завърши проекта си, като с това де факто отправил искане за прекратяване на договора с оглед наличието на невиновна невъзможност за продължаване на изпълнението му - обстоятелство, което не било взето предвид и въпреки което, административният орган постановил отказа си по отношение заявката за окончателно плащане. Оспорват се констатациите, формирани в следствие на извършената проверка на място по отношение реалното изпълнение на подпомаганите дейности, като се твърди, че същите не са обективни и не отразяват действителното състояние на изпълнените дейности. Посочва се, че изпълнил основната част от инвестицията, при което нямало основание за постановяването на пълен отказ за изплащане на остатъка от финансовата помощ, т. е. част от проекта е изпълнена. От съда се иска отмяна на АУПДВ №26/04/1/0/02554/3/01/04/01 от 22.11.2021 г.
Жалбоподателят, редовно призован в с. з., не се явява, като се представлява от пълномощника си адв. М., който поддържа изцяло жалбата. Като основен довод се изтъква несъгласието с фактическите установявания на контролните органи на ДФ "Земеделие", като изцяло се оспорват резултатите от проверката, обективирани в представените по административната преписка документи в т. ч. и снимков материал. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по делото – редовно призован, се представлява от процесуален представител, който в представени писмени становища оспорва основателността на жалбата, като поддържа довод за законосъобразност на административния акт. Излага съображения във връзка с достоверността на писмените доказателства, обективиращи резултатите от извършената проверка, като се опровергава твърдението за липсата на доказателствена стойност на същите. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на отправено от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, свързани със заплащането на адвокатско възнаграждение.
Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Земеделският производител Ж.Г.Ж. бил регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 499352 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ на ДФ "Земеделие". Същият подал заявление с Уникален идентификационен номер /УИН/ 26/04/1/0/02554 и бил одобрен за участие по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г.. На 27.01.2016 г., на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и заповед за одобрение на подаденото заявление за подпомагане №03-РД/3931 от 28.12.2015 г. на Изп. Директор на ДФЗ, между ДФЗ и Ж.Ж., като ползвател, бил сключен договор № 6/04/1/0/02554 от 27.01.2016 г. /том I, л. 49 и сл./, съгласно който Фондът предоставял на ползвателя безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014–2020 г., за изпълнение на одобрен проект №26/04/1/0/02554 „Закупуване на земеделска техника и инвентар за трайни насаждения орехи и създаване на орехи в преход към биологично производство на площ от 154 дка.“ По договора била одобрена дейност „Създаване на трайни насаждения био орехи върху тежък терен – 154 дка“ с изпълнител „П.“ ЕООД. Първоначално одобрената финансова помощ била в размер на 141 878.17 лв., съгласно Приожение №1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ и представлявала до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на проекта.
Според
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора, Фондът изплащал помощта при условие, че
ползвателят извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект,
условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и относимите нормативни
актове и актове от правото на ЕС, като при неточно или непълно изпълнение от
ползвателя на условие или задължение по договора, или при наличие на
основание в действащ нормативен акт или акт на правото на ЕС, Фондът
прилагал
съответните правила за намаляване или отказване на заявената за изплащане финансова
помощ, съответно – за възстановяване на цялата или част от изплатената
финансова помощ, предвидени в договора и приложим нормативен акт. Съгласно ал. 3 на чл. 2
финансовата помощ можела да бъде изплащана авансово, междинно и окончателно,
ако ползвателят подаде заявка за такова плащане, при условията и в сроковете по
договора и Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на
подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /Наредба №9/2015 г./. Сроковете
за изпълнение на договора били заложени в Раздел III от същия. В чл. 9 от
договора били изброени обстоятелствата, при наличието на
някои от които Фондът имал право да откаже пълно или частично плащане на
финансовата помощ по подадена от ползвателя заявка за междинно или окончателно
плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ.
На 27.09.2016 г. жалбоподателят подал заявка за междинно плащане с №26/04/1/0/02554/2/01, към която приложил съответни удостоверителни и др. документи, доказващи наличието на основание за извършване на плащането, в т. ч. закупуването на земеделска техника, машини и съоръжения, необходими за изпълнението на проекта – том II, л. 507 и сл. Във връзка с така подадената заявка била извършена проверка на място от служители на ДФЗ, резултатите от която били обективирани в съответни контролни листове /том. III, л. 727 и сл./. За извършване на проверката и за резултатите от същата жалбоподателят бил надлежно уведомен, като срещу подпис заявил, че нямал забележки по повод отразените констатации /том III, л. 738./. На Ж. било изпратено Уведомително писмо с №26/04/1/0/02554/01/02/01/4.1 с изх. №01-6500/8989 от 20.10.2016 г. на Зам. Изп. директор на ДФЗ за отстраняване на нередовности, в т. ч. представяне на допълнителни доказателства. С писмо вх. №01-6500/8989 от 14.11.2016 г. жалбоподателят представил своите обяснения по повод установените несъответствия, като приложил и изисканите документи. Видно от Уведомително писмо за одобрение №26/04/1/0/02554/2/01/03/01 с изх. №01-6500/10121 от 05.12.2016 г на Зам. Изп. директор на ДФЗ /том III, л. 789/, заявената от ползвателя, съответно и оторизирана от фонда сума в размер на 75 928.32 лв. му била изплатена на 28.11.2016 г.
С №26/04/1/0/02554/3/01 от 23.10.2018 г. земеделският производител подал заявка за окончателно плащане по договор с №6/04/1/0/02554 от 27.01.2016 г. за сумата от 65 949.85 лв., като декларирал, че инвестициите по проекта били действително извършени /том I, л. 33 и сл./. Към заявката приложил „Форма за наблюдение и оценка на проекти по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.“, попълнена от служители на ДФЗ и подписана от Ж., като в нея били описани сторените на този етап от проекта разходи, чиито възстановяване под формата на финансова помощ се заявявало, в т. ч. и създаването на трайни насаждения от орехи на площ от 154 дка. По делото и във връзка със заявката за окончателно плащане са приложени многобройни документи по отношение изпълнението на инвестицията, включително: договор от 03.06.2015 г., сключен между „ЗП Ж.Г.Ж.“ и „П.“ ЕООД с предмет създаване на трайни насаждения от био орехи върху площ от 154 дка. тежък терен, при схема на засаждане- 10х10 през стопанската 2016-2017 г., анекс към него от 05.03.2016 г., приемо-предавателен протокол от 24.01.2018 г., съгласно който изпълнителят извършил всички възложени му от Ж. дейности, както и фактура №125 от 25.01.2018 г. по договора, на стойност от 77 000.00 лв. без ДДС, преводни нареждания, банкови извлечения от разплащателната сметка на жалбоподателя относно плащания по визираната фактура и договор, както и пълна информация за движенията по разплащателната сметка на Ж. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. /том I, л. 99-121/. По повод подадената заявка били извършени административни проверки, измежду които и такава за наличието или липсата на просрочени публични задължения към държавата и общините, като било установено, че към 24.10.2018 г., съответно към 07.11.2018 г., Ж. имал задължения към бюджета /том I, л. 172 и л. 184/.
Представен е Контролен лист ОП 1-ПМ за посещение на място /том. I, л. 257 и сл./, подписан на 15.11.2018 г. без забележки от страна на жалбоподателя. В контролния лист е отбелязано, че машините, съоръженията и оборудването, предмет на инвестицията са налични и функционират, съобразно одобрения проект. Отбелязано е също, че транспортните средства, предмет на инвестицията също са налични и са в експлоатация, като е налице забележка по отношение трактор марка “Kubota”, модел L 4100D, доколкото липсвала регистрационната му табела. В тази връзка е представена декларация от ползвателя /том. I, л. 280/, в която е отбелязано, че табелата с рег. №СТ07680 към 15.11.2018 г. се намира в РУ на МВР-Свиленград, поради неизрядни документи на тракториста. Установено е също, че земеделските култури, обект на инвестицията са засадени и дейностите са реализирани, като планираното предназначение на инвестицията, съответства на предназначението, което е описано в заявлението за подпомагане. В тази връзка изрично е отбелязано, че дейността „създаване на трайни насаждения от био-орехи на 154 дка. тежък терен“ е изпълнена.
Междувременно на жалбоподателя било изпратено УП за отстраняване на нередовности №26/04/1/0/02554/3/01/02/01 с изх. №01-6500/7425 от 15.11.2018 г. на Зам. Изп. директор на ДФЗ /том. I, л. 281/, чрез което били поискани допълнителни документи, както и представянето на обяснения по отношение постъпилата на 31.01.2018 г. по кредита на разплащателната сметка на Ж. сума от 11 200.00 лв. от Стоян Г. Стоянов /към датата на това плащане управител на „П.“ ЕООД/ с основание фактура №7. Поискани били обяснения и във връзка с установените публични задължения. В отговор на това писмо постъпило обяснение от ползвателя на помощта /том. I, л. 284/ в което същият заявил, че сумата от 11 200.00 лв. с основание фактура №7 от 26.11.2015 г., била за продажба на орехи на П. И. О., като между последния и Стоян Г. Стоянов бил наличен договор за заем с който да закупи орехите. Сумата била преведена на Ж. директно от Стоянов, тъй като И. нямал банкова сметка. ***ра. По отношение наличието на публични задължения се твърдяло, че същите били във връзка със социални осигуровки и платени, като доказателства за това обаче не били представени от ползвателя на помощта. Представени били приложение към приемо-предавателен протокол от 24.01.2018 г. по договор от 03.06.2015 г. с изпълнител „П.“ ЕООД /том. I, л. 294/, както и упоменатият договор за паричен заем /том. I, л. 296/. В допълнение бил представен и приемо-предавателен протокол от 26.11.2015 г. между Ж. и И., удостоверяващ предаването на 3200 кг. био орехи за сумата от 11 200.00 лв. /том II, л. 328/. Дадено било подробно обяснение във връзка с извършената продажба и превода на сумата от страна на Стоян Г. Стоянов.
Предвид на горното и породилите се съмнение за наличието на измама във връзка с установен обратен трансфер на заявени за подпомагане средства от изпълнителя на дейността - „П.“ ЕООД, били предприети действия по допълнително събиране на относими за случая доказателства. Със заповед №03-РД/395 от 28.01.2019 г. на Изп. Директор на ДФЗ /том. II, л. 339/ на основание чл. 47, ал. 3, т. 2 от Наредба №9/2015 г. било наредено: 1. спиране на обработката на заявката за окончателно плащане до окончателното приключване на допълнителните проверки и 2. удължаване на срока за обработка на заявката за окончателно плащане с времето до получаване на резултатите от извършените допълнителни проверки. Заповедта била изпратена на адреса на ползвателя на помощта и получено от лицето Ради Радев в качеството му на член от домакинството.
Извършена била проверка от дир. „Противодействие на измамите“ към ДФЗ, като били събрани сведения и обяснения от Ж.Ж., Стоян Стоянов и П. О.. Направена било визуална съпоставка на подписа на купувача на орехите. В хода на проверката О. ясно заявил, че не бил подписвал документите, свързани с продажбата на био-орехи и никога не бил имал подобни на твърдените отношения с Ж., самите документи били неистински и с невярно съдържание. С оглед на тези данни, от дир. Противодействие на измамите“ било дадено становище за наличието на основателни съмнения за изготвяне и използване на неистински документи от страна на жалбоподателя и изпълнителя на дейността „П.“ ЕООД във връзка с подадената от Ж. заявка за окончателно плащане по одобрения проект и сключения на 27.01.2016 г. договор за безвъзмездно финансиране.
С вх. №02-6500/1861 от 09.04.2019 г. от страна на жалбоподателя постъпило писмо от 28.03.2019 г. /том II, л. 351/, в което последният заявил, че поради невъзможност да продължи да изпълнява ангажиментите си по сключения договор отказвал предстоящото окончателно плащане. Посочил, че по първия етап, който бил отчетен и заплатен, всички поети ангажименти щели да бъдат изпълнени. С Уведомително писмо изх. №02-6500/1861#1 от 25.04.2019 г. на Зам. Изп. директор на ДФЗ направеният „отказ“ не бил приет, като ползвателят бил уведомен, че обработката на заявката му била спряна със заповед №03-РД/395 от 28.01.2019 г.
По повод фактическите констатации на дир.„Противодействие на измамите“ към ДФЗ бил подаден сигнал до Върховна касационна прокуратура /том. II, л. 356/ в който подробно били описани всички извършени до този момент действия, направените констатации и формираните изводи за неправомерни действия, извършени от ползвателя на помощта чрез използването на документи, за които било налице съмнение, че били неистински. В тази връзка била отправена молба за извършване на проверка, която да установи извършено ли било престъпление от Ж.. Сигналът бил изпратен по компетентност в Окръжна прокуратура –Хасково, която от своя страна предприела извършването на проверка по случая, за целта на която от ДФЗ били изискани редица документи, свързани с финансирането на проекта на Ж.. С писмо от 30.10.2019 г. на прокурор при ОП-Хасково /том II, л. 366/ и предвид постъпила информация от ОД на МВР-Хасково, че одобрената по проекта дейност „Създаване на трайни насаждения био орехи върху тежък терен – 154 дка.“ реално не била изпълнена /липсвали насаждения/ на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ било разпоредено на ДФЗ да извърши проверка на място. Със заповеди №396939 от 20.11.2019 г. и 12.12.2019 г. на Началник отдел на “Регионален технически инспекторат” ОД – Хасково на ДФЗ било разпоредено извършването на проверка на място относно заявление с УИН 26/03/0615/38220, с начална дата на проверката 20.11.2019 г. и крайна - 16.12.2019 г.
До ЗП „Ж.Ж.“ било адресирано Уведомително писмо с изх. №01-262-6500/1011 от 25.11.2019 г. на Началник отдел на РТИ при ОД – Хасково /том II, л. 425/ във връзка с извършване на проверката на място в стопанството му и с цел установяване спазване на договорните задължения и поети ангажименти съгласно договора за финансово подпомагане от 27.01.2016 г., като му било указано да представи изброените в писмото документи. Адресатът получил писмото лично срещу подпис на 25.11.2019 г. С четири отделни декларации от 25.11.2019 г., 04.12.2019 г. и 06.12.2019 г. ползвателят посочил следното: 1. към 25.11.2019 г. регистрационната табела на трактор марка “Kubota”, модел L 4100D се намирала в РУ на МВР-Свиленград, а трактор марка “Kubota”, модел М 8540N бил със заведена щета във връзка със застрахователно събитие, за което допълнително Ж. щял да представи документи; 2. след окончателното приключване на засаждането на орехите през 2018 г. не било извършено последващо презасаждане, поради което към момента на извършване на проверката имало пропаднали площи и изсъхнали дървета.; 3. поради здравословни причини завършването на проекта било невъзможно, като се отправяло искане договорът да се прекрати и отделно заявил отказ от окончателно плащане, както и намерение за възстановяване на вече изплатеното подпомагане; 4. описани били всички изискани и не представени в срок документи по повод извършената проверка /но не били приложени/.
Представен бил Доклад от проверка на място – Подмярка 4.1 по УИН на заявка за плащане: 26/04/1/0/02554/3/01, подписан от извършилите проверката експерти и от жалбоподателя /последният без забележки/ на 12.12.2019 г. /том II, л. 376-420/. На първо място било отчетено, че Ж. започнал изпълнението и завършил инвестицията, предмет на подпомагане в определения за това срок, като придобил и приел обектите на инвестицията. На следващо място експертите установили, че реалното засаждане на ореховите дръвчета било извършено на площ от 14,65 ха. След визуален оглед било установено, че като цяло инвестицията по засаждане на ореховите дръвчета била извършена, но част от тях били изсъхнали и пропаднали. В подкрепа на тези изводи е приложен снимков материал, представен по делото на електронен носител /CD/ - том IV, л. 906. При извършено физическо измерване и установяване на броя на растенията, чрез схема на засаждане 10/10 м., или 14,65 ха по 10 дръвчета /100 % на живите към момента на проверката дръвчета в измерената площ/ било констатирано, че те били под 70% и площта не отговаряла на условията за допустимост на трайни насаждения, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба №2 от 26.03.2018 г. Последното формирало извод, че ползвателят не използвал подпомаганите активи и не изпълнявал подпомаганите дейности, съгласно предназначението им и условията, посочени в одобрения проект, както и че установените несъответствия/отклонения засягали основната цел на проекта и променяли предназначението на инвестицията, съгласно одобрения проект. Установено било, че част от машините, техническото оборудване и транспортните средства се намирали в оторизирани сервизи, поради наличието на заведени щети или повреди, като било акцентирано върху липсата на регистрационна табела на трактор марка “Kubota”, модел L 4100D. Констатирано било и, че ползвателят не спазвал задължението си да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера, от датата на сключване на договора до три/пет години от датата на окончателното плащане /във връзка с изискваните и не представени в срок документи/. Било установявано също, че подпомаганите активи не били застраховани, както и, че не можело да се заключи дали ползвателят бил преотстъпил под каквато и да било форма ползването на активите, предмет на подпомагането – липсвали документи. Посочено било още, че Ж. не отговарял на условията за финансиране и не изпълнил задълженията си, попадащи в обхвата на проверката на място. Резултатът от извършената проверка на място за фактическо съответствие на активи/дейности/документи бил отрицателен. В наличните таблици, част от приложенията към доклада изчерпателно били описани изисканите и не приложени документи – справки, инвентарни книги, трудови договори, счетоводни баланси и пр.
С уведомително писмо изх. №01-262-6500/1027 от 13.12.2019 г. на Началник отдел на РТИ при ОД – Хасково /том II, л. 450/ на Ж. бил изпратен контролният лист от проверката, като му била предоставена възможност за представяне на възражения и забележки. Писмото било изпратено на адреса на ползвателя и получено от о Ради Радев в качеството му на член от домакинството. По делото липсват доказателства за изготвено и изпратено възражение от страна на жалбоподателя. С уведомително писмо изх. №01-6500/268 от 29.01.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /том II, л. 457/ във връзка с отправеното чрез декларация от страна на ползвателя искане за възстановяване на получената субсидия по междинно плащане в размер на 75 928.32 лв., на последния бил указан редът и начина, по който да стори това.
С писмо изх. №01-6500/547 от 22.01.2021 г. на Изп. Директор на ДФЗ /том I, л. 27-28/ на осн. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал 3 от АПК Ж. бил уведомен за открП.е на производство по издаване на АУПДВ. Посочено било, че производството е във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Наредба №9/.2015 г., както и във връзка с чл. 2, ал. 2 и с чл. 9, ал. 1, т. 8 и ал. 2, т. 2 от договора за отпускане на финансова помощ и съобразно констатациите, направени в хода на проверката по подадената заявка за окончателно плащане, в т. ч. установяванията в хода на извършените административни и проверки на място. В писмото подробно били изложени съображенията, обосноваващи наличието на основания за издаване на АУПДВ. По делото липсват доказателства за изпращане на писмото, респективно за неговото получаване от страна на жалбоподателя.
Под вх. №01-6500/547 от 10.02.2021 г. било регистрирано подаденото до Изп. Директор на ДФЗ възражение от Ж.Ж. срещу уведомителното писмо за открП.е на производство по издаване на АУПДВ /том I, л. 20-24/. В него били оспорени констатациите на контролните органи, като в частност се твърдяло, че жалбоподателят не бил съставял и използвал неистински или документи с невярно съдържание. Акцентирал върху обстоятелството, че не били взети предвид представените от него декларации, с които той се отказвал от получаване на окончателно плащане и поради настъпилата невиновна невъзможност за изпълнение на проекта, дължаща се изцяло на влошеното му здравословно състояние, договорът следвал да бъде прекратен на това основание. Към възражението приложил медицински документи.
С вх. № 01-1100/179#7 oт 02.04.2021 г. в ДФЗ постъпило
писмо от ОС-Хасково /том. II, л. 481/ с приложено към него заверено копие на
протокол от 30.03.2021 г. от проведено съдебно заседание на ОС-Хасково, в който
било обективирано съдебно споразумение №260013/30.03.2021 г., постановено по НОХД
№158/2021 г. по описа на ОС-Хасково, с обвиняем Ж.Г.Ж.. Видно от одобреното от
съда споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, Ж. се признал за
виновен и бил осъден за това, че на 23.10.2018 г. с подаденото заявление за
окончателно плащане представил неверни сведения, относно действителния
изпълнител и извършеното заплащане на дейността „Създаване на трайни насаждения
от био орехи върху тежък терен от 154 дка.“ по договор от 03.06.2015 г. и анекс
към него от 05.03.2016 г., а именно: приемо-предавателен протокол с посочена
дата 24.01.2018 г., подписан между ЗП „Ж.Ж.“ и „П.“ ЕООД, представлявано от
Стоян Г. Стоянов, фактура №125 от 25.01.2018 г. за 77 000.00 лв. без ДДС с
доставчик „П.“ ЕООД и получател ЗП „Ж.Ж.“, както и преводни нареждания по нея,
като това Ж. сторил, за да получи средства в общ размер от 65 949.85 лв.
по одобрения от ДФ „Земеделие“ негов проект, съгласно сключения на 27.01.2016
г. договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране – последното
съставляващо престъпление по чл. 248а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
С обжалвания
АУПДВ №26/04/1/0/02554/3/01/04/01 с
изх. №01-6500/547#2 от 22.11.2021 г., /том I, л. 8-16/, на основание чл. 27, ал. 3
и ал. 7 от ЗПЗП
и чл. 162, ал. 2, т.
8 и т. 9 от ДОПК, и във вр. с чл. 49, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 49, ал. 1, т. 7 и чл. 54, ал. 1 от
Наредба №9/2015 г., както и на осн. чл. 6, ал. 3, т.3, чл. 9, а. 1, т. 1, във
вр. с чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 и чл. 9, ал. 1, т. 8 от договор
№26/04/1/02554 от 27.01.2016 г. на жалбоподателя било отказано пълно изплащане на финансова помощ в общ размер на 65 949.85
лв., представляваща второ /окончателно/ плащане по договора от 27.01.2016 г. и
било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 75 928.32 лв., представляващо размера на изплатената по договора финансова
помощ. В административния акт хронологично били описани предприетите от фонда
действия във връзка с подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане,
последващите извършени действия в т. ч. административни и проверки на място,
както и фактическите установявания и формираните въз основа на тях правни
изводи. Особено внимание било обърнато на съмненията за измама, предвид
констатациите за наличие на обратен трансфер на средства, подкрепени с изводи
за вероятното наличие на неистински и документи с невярно съдържание по повод
отношенията му с П. И. О.. Взето било предвид съдебното споразумение, с което
жалбоподателят бил признат за виновен, като извършител на престъпление по
смисъла на чл. 248а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. В АУПДВ било посочено, че
същият представлявал и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от
Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като представлявал
първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение, въз основа на
конкретни факти, че била извършена нередност. Съгласно приложено по делото
Известие за доставяне /том I, л. 17/ Ж. получил лично
срещу подпис
АУПДВ на 24.11.2021 г. Жалбата срещу акта била подадена от жалбоподателя на
07.12.2021 г., чрез органа, където била регистрирана под вх. № 01-6500/547#4 от
същата дата.
По делото са представени и приети като доказателства документите,
съдържащи се в административната преписка по издаването на АУПДВ №26/04/1/0/02554/3/01/04/01 с изх. №01-6500/547#2 от 22.11.2021 г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК,
намира от правна страна следното:
Според чл. 162, ал. 2, т.
8 и т. 9 от ДОПК,
публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и
за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти,
финансирани от средства на ЕС, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на ЕС; а също и лихвите за тези вземания. Съгласно чл. 165 от ДОПК,
събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила АУПДВ, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
В чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП, в приложимата към датата на издаване на оспорения АУПДВ
редакция на нормата /в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че Разплащателната
агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал. 5 на
същата норма, вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Според чл. 166, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК,
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК.
Според чл. 166, ал. 3 от ДОПК, АУПДВ се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на
АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК
означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е
правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността
на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК,
т. е. административният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от
съобщаването им. Правото на оспорване, редът и срокът, в който следва да бъде
упражнено са указани изрично в АУПДВ, предмет на настоящото съдебно
производство.
Вземайки предвид горното, Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно, като оспорването и извършено в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, пред местно компетентния административен съд, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество, Съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорваният
акт е издаден от административен орган, разполагащ с необходимата
материална компетентност, съобразно разпоредбите на чл. 20а, ал. 5,
предл. първо от ЗПЗП във връзка с чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП. Жалбоподателят
не повдига спор относно валидността на процесния АУПДВ.
Същият е постановен в изискуемата от
закона писмена форма, като визира както правните основания за неговото издаване
– относимите според органа нормативни разпоредби, регламентиращи материално-правните
предпоставки за упражненото административно правомощие и съдържанието на
разпоредените правни последици, така и фактическите основания - фактите, от
които органът черпи упражненото публично субективно право. Според настоящия
съдебен състав намира, изложената конкретна фактическа обосновка в АУПДВ и дадената
й правна такава, в напълно достатъчна степен способстват адресата на акта да разбира
на какво основание е постановено административното разпореждане и да се защити,
срещу тези констатации. В този смисъл се следва и изводът, че актът е мотивиран
до степен даващ възможност и за извършването на съдебния контрол за неговата
законосъобразност.
Съдът приема и, че релевираланата фактическа обстановка е правилно установена. Същата почива на обстоятелства, за които са съставени официални и частни документи, част от които изхождат и от жалбоподателя. Същите не са оспорени в настоящото производство, поради което не е налице пречка да бъдат ценени ведно със съвкупния доказателствен материал. Последното важи в пълна сила и за представените документи, обективиращи констатациите от извършената през месец ноември на 2019 г. проверка на място от контролните органи на ДФ „Земеделие“ – контролен лист, представляващ доклад от извършената проверка, които Съдът приема за надлежни доказателства, в качеството им на официални документи, съставени по съответния ред и от компетентни за това длъжностни лица.
При издаването на
АУПДВ не се установява да има допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Неоснователно е
възражението, че задължението в случая не е установено с отделен
административен акт, който да е основание за издаване на процесния. Съгласно
чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП /в приложима редакция - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън
основанията по ал. 6 /какъвто настоящият случай не представлява/, се установява
с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.
Същевременно по силата на § 4, ал. 3 от ДР
на ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/, редът по ал. 6 е неприложим към настоящия казус,
тъй като в ЗПЗП и Наредба №9/2015 г.
за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. е предвиден специален ред – Глава четвърта "Изплащане на
финансовата помощ. Контрол върху изпълнението на проектите", раздел IІІ
"Изплащане на финансовата помощ", а в чл. 49, ал. 1 от Наредбата са
предвидени и основания, при наличието на които РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Доколкото административното производство е образувано във
връзка с извършени нарушения на разпоредбите на Наредба №9/2015 г. и
неизпълнение на договорни задължения, които, предвид фактическите основания за
издаване на АУПДВ, не представляват финансови показатели, правилно и
законосъобразно на основание чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП органът е издал направо АУПДВ.
Спазено е
изискването на чл. 26 от АПК,
като жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство.
Независимо, че по делото не е приложено доказателство за връчване на писмо с изх. №01-6500/547 от 22.01.2021 г., то обстоятелството, че по повод
това писмо в ДФЗ е постъпило изрично възражение с вх. №01-6500/547 от
10.02.2021 г. от страна Ж., само по себе си е достатъчно, за да се възприеме
извод, че жалбоподателят е знаел за започнатото производство по издаване на
АУПДВ и в тази връзка реално се е възползвал от правото си да вземе становище
по формираните фактически и правни изводи на органа, т.е. да реализира правото
си на защита в него.
Направените възражения са обсъдени от административния
орган в издадения от него АУПДВ. В конкретния случай е спазена и специалната процедура
по чл.45 и сл. от
Наредба №9/2015 г. относно реда и сроковете за извършване на
проверки на място, за изготвянето на съобщения, за отстраняване на нередовности
и прочие. Противно на доводите на жалбоподателя,
съдът приема, че са спазени и изискванията на чл. 28, чл. 35 и чл. 36 от АПК индивидуалният административен акт да се издаде, след като
се съберат и анализират всички факти и обстоятелства от значение за случая, при
надлежно участие на страните в производството и при осигуряването им на достъп
до наличната информация. В тази връзка конкретика в депозираната жалба като
цяло липсва, а направените от жалбоподателя възражения са общи и неясни. По
делото са представени многобройни писмени доказателства, обективиращи
извършването на множество административни и проверки на място, както и
извършване на отделни действия по повод възникналите на по-късен етап съмнения
за измама със средства от ЕС. Всички фактически установявания са съобразени,
съответно анализирани в провелото се производство, като за предприетите
действия Ж. е бил уведомяван. Жалбоподателят е бил запознат с конкретните
констатации от извършените на място проверки, като дори е подписал докладите от
тях без всякакви забележки от негова страна. Същият съотв. е имал яснота за
установените несъответствия, като де факто по никакъв начин не е оборил
изводите на проверяващите, чрез не представянето на изисканите му документи.
Не може да се сподели и възражението, че в хода на произнасяне по подадената заявка за окончателно плащане не са взети предвид волеизявленията на Ж., че се отказва от окончателното плащане, а изплатената вече сума по междинното плащане е готов да възстанови. Както бе посочено по-горе, на тези заявявания е отговорено писмено, като в това число с уведомително писмо изх. №01-6500/268 от 29.01.2020 г. е предоставена възможност на оспорващия да възстанови получената вече сума в размер на 75 928.32 лв., което обаче не се доказа да е сторено от страна на Ж.. Следва да се отбележи, че съгласно чл.47, ал. 5 от Наредба №9/2015 г. заявките за плащане и приложените към тях документи могат да бъдат изцяло или частично оттеглени от ползвателя на помощта /каквато в действителност е била волята на Ж. в конкретния случай/ по всяко време в писмена форма. Оттеглянето поставя ползвателя в положението, в което се е намирал преди подаването на въпросните документи или на част от тях. Изключение от това правило обаче, се съдържа в разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от същата наредба, според която, когато ползвателят на помощта е уведомен от РА за констатирани нередовности в документите по чл. 44, ал. 1 или чл. 45, ал. 1 /кандидатстването за авансово, междинно или окончателно плащане/ или когато при проверката на място се установи нередност /какъвто е конкретния случай/, то не се разрешава оттегляне по ал. 5 на документи по отношение на инвестицията, засегната от нередността, като РА уведомява писмено кандидата за решението си по направеното искане за оттегляне. От своя страна разпоредбата на чл. 47, ал. 3, т. 2 от наредбата указва, че срокът за извършване на проверка по заявка за междинно или за окончателно плащане може да бъде удължен, когато са събрани данни и/или документи, от които възниква съмнение за нередност – до установяване от РА на всички факти и обстоятелства, необходими за изясняване на случая, а при установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства – до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган. Предвид изложеното не са налице основания да се приеме, че не е взета предвид волята на ползвателя на помощта, доколкото направеният от него отказ от една страна е недопустим, като несвоевременно направен.
Съдът приема извод, че оспореният АУПДВ е постановен и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта му.
Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно чл. 2 от Наредба №9/2015 г. подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" има за цел повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на ЕС и подобряване на условията в земеделските стопанства и 5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Съответно, съгласно чл. 4 от наредбата, по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделските стопанства" се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез: 1. внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните производствени материални и/или нематериални активи; или 2. насърчаване на сътрудничеството с производителите и преработвателите на земеделски продукти; или 3. опазване на компонентите на околната среда, включително с намаляване на вредните емисии и отпадъци; или 4. повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства; и/или 5. подобряване условията на труд, подобряване на хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните, екологичните и други условия на производство; или 6. подобряване качеството на произвежданите земеделски продукти; или 7. осигуряване на възможностите за производство на биологични земеделски продукти.
Административният орган се е позовал на текстовете на чл. 49, ал. 1, т. 3 и 7 от Наредба №9/2015 г. /РА може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, както и когато ползвателят на помощта е представил пред РА декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или преправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му за подпомагане/, на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба №9 /кандидатите/ползвателите се подпомагат, при условие, че нямат други изискуеми публични задължения към държавата/, на чл. 54, ал. 1 от Наредба №9, в която е разписано задължението на ползвателя на помощта да използва подпомаганите активи и изпълнява подпомаганите дейности съгласно предназначението им, посочено в бизнес плана, както и на чл. 6, ал. 3, т. 3, чл. 9, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 и чл. 9, ал. 1, т. 8 от договор №26/04/1/02554 от 27.01.2016 г.
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от договора, в срока по чл. 6, ал. 1 /в случая до 36 месеца от сключването на договора/ ползвателят се задължава да извърши изцяло инвестицията и да използва подпомаганите активи, съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект. В чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 8 е разписано, че Фондът има право да откаже пълно или частично изплащането на финансова помощ по подадена от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или на цялата помощ, съответно: 1. когато при извършване на проверка установи нередовност на документите или непълнота или неяснота в заявените данни и посочените факти, както и ако не са отстранени или не са представени изисканите документи в определения срок при дадена възможност за това; 2. когато по повод сключването или изпълнението на договора пред фонда, от страна на ползвателя са представени декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или преправен такъв, както и когато това е извършено при или по повод кандидатстването за предоставяне на помощта и това бъде установено след сключването на договора –независимо от формата на вината на ползвателя /умисъл или небрежност/. Съгласно чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 от договора ползвателят съответно е длъжен: 1. да извърши изцяло инвестицията в срока по чл. 6, ал. 1 и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи и КСС; 2. за периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 /в случая до три години от датата на поучаване на окончателното плащане/ да представя на Фонда изисканите му данни, документи и/или информация, необходими за преценка, относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължени, както и на всички др. ангажименти, произтичащи от отпуснатото подпомагане в определените за това по-долу срокове /пр. по подадена заявка за междинно или окончателно плащане – в срок до 10 работни дни от получаване на УП/; 3. при настъпване на частична щета в подходящ срок да възстанови функционалността на подпомагания актив, като уведоми фонда за това обстоятелство.
Следва да бъдат споделени изводите на ответника за допуснато от ползвателя нарушение по чл. 49, ал. 1, т. 7 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от договор №26/04/1/02554 от 27.01.2016 г., даващо основание за пълен отказа за изплащане на помощта. Както бе споменато вече, със съдебно споразумение №260013/30.03.2021 г., постановено по НОХД №158/2021 г., по описа на ОС-Хасково, имащо характер на влязла в сила присъда, Ж. е признат за виновен и осъден за това, че на 23.10.2018 г. с подаденото заявление за окончателно плащане е представил неверни сведения, относно действителния изпълнител и извършеното заплащане на дейността „Създаване на трайни насаждения от био орехи върху тежък терен от 154 дка.“ по договор от 03.06.2015 г. и анекс към него от 05.03.2016 г., като тези сведения са представени чрез приемо-предавателен протокол с посочена дата 24.01.2018 г., фактура №125 от 25.01.2018 г. за 77 000.00 лв. без ДДС с доставчик „П.“ ЕООД и получател ЗП „Ж.Ж.“, както и посредством преводни нареждания по нея - престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК, във връзка с ал. 1 от същия член. Деянието е извършено при пряк умисъл, като Ж. е съзнавал, че сведенията, отразени в документите са неверни, тъй като посочената дейност не е извършена от соченото за изпълнител дружество и сумата по фактурата не е платена. Въпреки това жалбоподателят ги е представил като доказателства за извършени дейности и плащания, за да получи сумите, предоставени от европейските фондове и съфинансирани от българската държава. Безспорно е намерението, с което тези сведения са представени пред Фонда, заедно със заявката за окончателно плащане, а именно: получаването на сумата от 65 949.85 лв., представляваща безвъзмездно финансиране за извършени от бенефициера дейности по създаване на трайни насаждения от био орехи върху тежък терен от 154 дка. В във връзка с изложеното е необходимо да се посочи, че документ с невярно съдържание /лъжливо документиране/ по смисъла на НК, се заключава в това, че неистинността при лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност, която хипотеза е безспорно установена по предвиденият в закона ред. Правилно административният орган е формирал своите изводи за допуснато нарушение от страна на бенефициера, като в съответствие със закона е ангажирал отговорността му. Установените от ОС-Хасково обстоятелства не е следвало да бъдат пренебрегнати в административното производство по издаване на АУПДВ, доколкото същите сочат на неправомерно поведение от страна на Ж.. Отделно от това в развилото се административно производство е формиран подобен извод и за други документи, представени във връзка със заявката за плащане – тези, относими към отношенията на Ж. с П. О. по повод продажбата на 3200 кг. био орехи на стойност 11 200.00 лв. Административният орган е извършил и редица други действия, чрез които е достигнал до извода, че документите са вероятно неистински и/или с невярно съдържание. Този извод не е опроверган от жалбоподателя в провелото се съдебно производство, независимо, че Съдът изрично е указал на оспорващия, че дължи да докаже фактите и обстоятелствата, от които се стреми да черпи благоприятни правни последици. В депозираната пред съда жалба дори не се съдържат възражения по отношение на вменяваното от органа нарушение на тази плоскост.
Следва да бъдат споделени и изводите на ответника за нарушение по смисъла на чл.49, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба №9, доколкото видно от съвкупния прочит на доказателствения материал по делото, не се установи в нито един момент от развилото се административно производство жалбоподателят да е представил доказателства за липса на задължения към държавата. При извършените проверки от страна на контролните органи на ДФЗ неколкократно е установено, че ЗП „Ж.Ж.“ е задължен към фиска, за което същият по надлежен ред е уведомяван, като му е предоставяна възможност да опровергае този извод. Макар, че в жалбата си до Съда жалбоподателят не изразява конкретно становище по тези правни и фактически установявания на ответника, следва да се приеме извод, че твърденията на органа за наличие на такива задължения на оспорващия се явяват доказани, съотв. и правилно е ангажирана отговорността на ответника за това извършено от него нарушение.
Съдът приема за правилни и изводите на административния орган, досежно нарушението по чл. 9, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 13, ал. 3 от договора. Бенефициерът не може да бъде заместен в задължението си да представи всички необходими за удовлетворяване на заявката му документи, чрез способите на служебното начало, в т. ч. и тези изискани по време на извършване на административните или проверките на място. Чрез подаването на заявка за авансово, междинно или окончателно плащане, ползвателят претендира пред Фонда изпълнение на поетите по договора задължения, поради което изцяло в негова тежест е да прояви нужната активност при отстраняване на установените нередовности, изразяващи се и в липса на определени документи. В случая към Ж. е отправено изрично указание, посредством Уведомително писмо с изх. №01-262-6500/1011 от 25.11.2019 г. на Началник отдел на РТИ при ОД – Хасково /том II, л. 425/ да представи необходимите за извършване на проверката документи, като очевидно в предоставения му срок по смисъла на чл. 13, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 8, ал. 2 от договора той не е сторил това. Същевременно с декларацията си от 06.12.2019 г. /том. II, л. 440/ ползвателят сам описва не представените документи, но доказателства за това, че е изпълнил задължението си не ангажира нито в провелото се административно, нито в съдебно производство. Съдът приема, че в случая от значение е единствено това, че органът законосъобразно, в изпълнение на предоставените му правомощия, е изискал конкретни документи от бенефициера, който с действията си не е удовлетворил поставените от закона и договора условия. При внимателен прочит на отделните констатации и забележки, съдържащи се в доклада от извършената проверка на място /том II, л. 376-420/ се установи, че липсата на изисканите в случая документи възпрепятства обективното и ефективно анализиране на цялостното фактическото състояние на подпомаганите активи и дейности, като всъщност е довело до отрицателни отговори и на други контролни въпроси. Именно в тази връзка се явява и нарушението по чл. 13, ал. 7 от договора.
Следва да се споделят и съображенията относно установеното неизползване на подпомаганите активи и неизпълняване на подпомаганите дейности съгласно предназначението им, посочено в бизнес плана, респективно в одобрения проект и сключен въз основа на него договор, както по отношение поддържането на трайните насаждения, така и по отношение функционирането на подпомаганите машини, съоръжения и транспортни средства – чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба №9 и чл. 6, ал. 3, т. 3 от договора във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 от наредбата. По делото не е спорно, а и се потвържди от наличните доказателства, че ЗП „Ж.Ж.“ като цяло е изпълнил инвестицията, предмет на финансирания от Фонда проект. В тази връзка не е спорно, че активите са придобити, съответно дейностите са изпълнение. В подкрепа на този извод са констатациите от извършените административни и проверки на място, както във връзка със заявката за междинно, така и във връзка със заявката за окончателно плащане. Експертите единодушно са потвърдили, че активите са закупени, а ореховите дръвчета са засети. Спорен е въпросът дали в действителност са налице трайни насаждения и в този смисъл дали ползвателят изпълнява основните дейности по проекта.
Установи се, че след извършеното 100% преброяване на живите към момента на проверката /месец ноември 2019 г./ дръвчета в измерената площ от 14.65 ха, те са под 70% и площта не отговаря на условията за допустимост на трайни насаждения съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, като именно поради изтъкнатата причина не са признати от контролните органи за трайни насаждения. Според заключението на експертите, извършили проверката на място /том II, л. 397-399/ част от дръвчетата са изсъхнали и пропаднали – последното, потвърждаващо се и от приложения по делото снимков материал. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба №2 от 26.03.2018 г. трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70% от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи /неизсъхнали/. Съгласно §1, т. 9 от ДР на наредбата „трайни насаждения“ е понятието по чл. 4, параграф 1, буква "ж" от Регламент /ЕС/ №1307/2013 - култури, за които не се прилага сеитбооборот, различни от постоянно затревени площи и постоянни пасища, които заемат земята в продължение на пет или повече години и дават реколта многократно, включително разсадници и дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Фактическите установявания, обективирани в доклада от проверката и послужили за формиране на правните изводи на административния орган не се опровергават чрез допустими и относими доказателствени средства. Следва да се отбележи обаче безспорно удостовереното по преписката обстоятелство, че самият Ж. и то към момента на извършване на проверката, в декларативна форма, заявява, че в действителност на подпомаганите площи са налични изсъхнали и пропаднали орехови дръвчета /том II, л. 436-437/, т.е. признава този неблагоприятен за него факт. Предвид изложеното и с оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото, Съдът приема че е налице твърдяното нарушение и правилно са приложени материално-правните предпоставки, ангажиращи отговорността на жалбоподателя. Подобна е положението и с установените като нефункциониращи транспортни средства и в частност трактор марка “Kubota”, модел L 4100D, доколкото независимо от дадените многократни указания за връщане и поставяне на табелата с регистрационния номер на машината, съответно за представяне на информация за това, ползвателят очевидно не е изпълнил това си произтичащо от договора и закона задължение.
Безспорната установеност на неизпълнение на нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, установено по съответния ред, е основание Фондът да поиска връщането на вече изплатените суми, заедно със законната лихва върху тях, респективно и да откаже изплащането на заявената под формата на окончателно плащане сума, които действия са предприети чрез издаването на оспорения АУПДВ, с който е определено на жалбоподателя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане и е отказано изплащането на заявената за окончателно плащане сума.
Също за неоснователни се приемат доводите на Ж., че отказ, съответно определеното за възстановяване публично задължение са непропорционални по размер, доколкото в действителност част от инвестицията реално е изпълнена. Съдът не установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй като същият касае правомощията на административните органи, упражнявани в условията на оперативна самостоятелност, поради което е неприложим в настоящото производство. Правилото на чл. 3 от Наредба №9/2015 г. изисква финансовата помощ да се предоставя в съответствие с принципите на добро финансово управление, публичност и прозрачност. Тази цел се постига със специалните разпоредби на Глава IV от наредбата „Изплащане на финансовата помощ. Контрол върху изпълнението на проектите“, правомощията по които административният орган упражнява при обвързана компетентност. При констатиране на нарушение с финансов ефект, единствената законосъобразна възможност за органа е да разпореди отмяна на финансовата подкрепа. Този подход кореспондира с режима по чл. 35, т. 6 от Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ №1306/2013 на ЕС и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие /ОВ, L 181/48 от 20 юни 2014 г./ от 11 март 2014 година, който предвижда, когато се установи, че бенефициерът е представил неверни сведения с цел да получи подпомагане или поради небрежност е пропуснал да предостави необходимата информация /както е и в конкретния случай/, подпомагането да не се изплаща или да се оттегля изцяло.
Предвид на горното, Съдът приема извод, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложения материален закон и неговата цел, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна.
При този изход на спора, искането на ответника за разноски се явява основателно
и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.
3, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ в тежест на
жалбоподателя Ж.Г.Ж. следва да бъде възложено заплащането на сумата от 150.00
лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ж.Г.Ж. ***, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02554/3/01/04/01 с
изх. №01-6500/547#2 от 22.11.2021 г., издаден от Зам. Изп. Директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София, с който на жалбоподателя е отказано изплащане на
финансовата помощ в общ размер на 65 949.85 лв. и му е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 75 928.32 лв.
ОСЪЖДА Ж.Г.Ж.,
ЕГН ********** да заплати в полза на Държавен Фонд "Земеделие", гр.
София, разноски за юрисконсулт в размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р.
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия:
|
|
||
|
|
|