Р Е Ш Е Н И Е
27.04.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
05.04. 2018
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2402 2017
дело № по описа за година.
Е.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска област е предявила срещу „АТОМИК ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, представлявано от управителя С.В.С. и срещу Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл.49, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 13.01.2013г. - неделя, около обяд, заедно със съпруга си и техни приятели, посетили ски пистата на хижа „Пионерска“ в с.Паничище, за да карат ски. От касата на Пътническа въжена линия (ПBЛ) „Хижа Пионерска - хижа Езерата” си закупили два броя карти. Два пъти се качили с въжената линия и се спуснали и всичко било наред. Около 14.50 часа предприели трето поред за деня качване с въжената линия. Още преди да навлязат в зоната за качване на лифта, ищцата установила, че картата й не работи и трябвало да влязат двама души с една карта. Това се случвало с всички качващи се в този момент. Стоящият на място при автомата за пускане с картите служител Й.С.Г. им обяснил, че картите са картонени, лошо работещи и фирмата е поръчала нови. Мястото за влизане било много тясно, а те били оборудвани с дебели грейки, ски, щеки и раници, което затруднявало влизането още в началото. Предпазните вратички не работели и стояли постоянно отворени. Съпругът на ищцата Бойко Пенков се качил пръв. След него се качили Васил Крушовски и синът му Владимир Крушовски. Ищцата и нейната приятелка Илиана Крушовска останали последни. Поради това, че били отворени предпазните вратички, ищцата и Илияна Крушовска много бързо били изтласкани от останалите чакащи на опашката и застанали в зоната за качване, която е най-опасна и там се намират служителите на лифта. В този момент, вместо двама служители, на мястото в зоната за качване на лифта бил само Калин Стоянов. Ищцата била от вътрешната страна на съоръжението, а Илиана Крушовска-от външната. От страната на Илиана Крушовска, на около два метра, стоял Калин Стоянов. Когато дошъл техният ред да се качват, в последния момент ищцата забелязала, че приближаващата се седалка, на която трябвало да седнат, е вдигната. В лявата си ръка държала щеките, а дясната й била свободна; с нея опитала да свали седалката и да седне. В този момент получила удар в китката на дясната ръка от идващата седалка. Вследствие на удара изпитала много силна болка в цялата ръка. Ръкава на грейката й се закачил за седалката. От движението ма лифта ръката й се усукала, седалката я избутала напред, ищцата паднала на лявата си страна, а ръката й продължавала да се усуква, закачена за седалката. Около четири метра ищцата била влачена в това състояние и от болка викала „Спрете, счупихте ми ръката”. В момента, в който седалката я ударила по ръката, служителят Калин Стоянов е издърпал Илиана Крушовска, натиснал е „стоп“ бутона на лифта и се е опитал да задържи движението на седалката, но тя както ищцата, така и него влачила няколко метра. Тогава лифтът спрял. Ищцата продължавала да лежи със заклещена ръка в полу-извито и полу-висящо състояние на тялото. Сама не можела да освободи ръката си, защото изпитвала силна болка и не можела да я откачи от седалката. Тогава й помогнал служителят Калин Стоянов. Й.Г. дошъл по-късно. На помощ й се притекла и Илиана Крушовска. Настанили я на пейката в същата зона. Служителите я попитали иска ли вода или аналгин, тъй като видели, че цялото й тяло трепери от силната физическа болка и преживения ужас. Успяла само да каже, че иска кафе, защото й прилошавало. Носела кафе в раницата си, която не знаела къде е. Илияна Крушовска намерила раницата и й донесла кафето, след което й помогнала да се оттеглят от зоната на лифта. Болката в ръката й не преминавала, а същата била обхваната и от масивен оток. Поради злополуката, лифтът бил спрян. През това време и метеорологичните условия се влошили. Тези обстоятелства наложили дълго да чакат съпруга на ищцата и Васил Крушовски с децата да се върнат от горната станция. Изчакали ги да се спуснат по пистата и веднага тръгнали да търсят медицинска помощ. Карали много бавно колата, поради постоянната й силна болка в цялата ръка. Приели я в Спешния център в гр. Сапарева баня, където й поставили обездвижваща превръзка (лонгета) и й дали обезболяващо лекарство. От там я насочили към МБАЛ „Св. Иван Рилски” в гр. Дупница, където била прегледана в ортопедично отделение. Лекарите установили, че има счупване на лакътна кост на дясна предмишница, на ниво края на предмишницата, близо до гривнена става. Ищцата била в болницата три дни за наблюдение и нищо друго не можело да се направи освен да взема обезболяващи и успокоителни, докато масивния оток спадне, за да се гипсира ръката. След това й поставили гипс на цялата ръка до рамото, който носила в продължение на 50 дни.
Срещу началника на ПВЛ било възбудено наказателно преследване В РС-Дупница било образувано НАХД № 829/2016г. по повдигнато срещу същия обвинение за това, че на 13.01.2013г. на долна станция па ПВЛ „Рилски езера”, в м.”Паничище”, общ.Сапарева баня, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ПВЛ /представляваща двуседалкова въжена линия с обиколно непрекъснато движение на транспортното въже, заедно с постоянно захванатите към него двуместни метални седалки/ е нарушил разпоредбата на Наредба № РД-07/8/20.12.2008г. обн. в ДВ бр.3/13.01.2009г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, а именно чл.10, ал. 1 и Наредба № 24, обн. в ДВ бр.41/25.09.1979г., отм. с Постановление № 186/04.07.2014г. в ДВ бр.58/15.07.2014г. за устройството и безопасна експлоатация на въжените линии, а именно чл.284, ал.4, доколкото без наличие на забранителен знак „Не пипай!” и озвучителна инсталация се е разпоредил лифта да продължи работа, вследствие на което е причинил на Е.И.Н. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на предмишницата, изискваща гипсова имобилизация за времето от минимум 50 дни, с последваща рехабилитация за минимум един месец, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник”.
С решение, постановено по 829/2016г., на основание чл.304 от НПК, РС-Дупница признава подсъдимия за НЕВИНОВЕН И ГО OПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 134 ал. 1, пр. 2, т. 2 от НК. Против решението бил подаден протест от РП-Дупница. С решение № 469 от 26.07.2017г., постановено по ВАНД № 486/2017г. по описа на ОС-Кюстендил е отменено изцяло решение № 469/26.07.2017г. по АНД № 829/2016г. по описа на РС-Дупница и вместо него е постановено друго, с което Й.С.Г. е признат за виновен в това, че на 13.01.2013г., на долна станция на въжен пътнически лифт „Рилски езера” в местността „Паничище”, общ.Сапарева баня, като ръководител на пътническа въжена линия „Рилски езера”, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - пътническа въжена линия, нарушавай чл.10 ал.1 от Наредба № РД-07/8/20.12.2008г., обн.ДВ бр.3/2009г. и чл.284 ал.4 от Наредба Ж ДВ.бр.41/1979г. /отм/., е причинил на Е.И.Н. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник - престъпление по чл.134, ал.1, пр.2, т.2 НК, като на основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Предвид горното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сума в размер на 15 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на получената вследствие на злополуката травма, изразяваща се във фрактура на предмишницата, изискваща гипсова имобилизация за времето от минимум 50 дни, с последваща рехабилитация за минимум един месец, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник, ведно със законната лихва от 13.01.2013г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорват обстоятелството, че на 13.01.2013г., около 14:30 ч. ищцата е претърпяла инцидент на долна станция на ПВЛ „Хижа Пионерска - хижа Седемте рилски езера”, но считат, че за този инцидент носи вина единствено и само ищцата.
Твърдят, че около 11.00 ч. служител на ответното дружество е установил, че една от пристигащите на горна станция седалки е с паднала степенка, поради което спрял лифта и уведомил ръководителя си Й.Г.. С оглед повредата на седалката и спазвайки нормативните изисквания, съгласно действащата към този момента Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии, Г. разпоредил да се обезопаси седалката и да се пусне лифта, тъй като повредата не касае неизправност на машините и съоръженията на ПВЛ, а именно спирачки, хидравлика, транспортно въже, ролкови батерии, хващачи, ролки, шайби или други възли на седалковата въжена линия, което да доведе до незабавно спиране на лифта до отстраняване на повредата. Изпълнявайки указанията на Г., служителите вдигнали седалката към облегалката, застопорили степенката със син на цвят кабел, обвързали седалка и облегалката с бяло-червена сигнална лента и вързали в горната част на седалката черна найлонова торбичка, която ясно да се откроява на белия сняг.
Ищцата Нанкова, заставайки на мястото от където следва да се качи, имала пряка видимост към идващата обезопасена седалка, но вместо да направи крачка встрани (за което е имала достатъчно време), за да пропусне същата, в нарушение на всякакви правила започнала упорито да се опитва да свали седящата част. Същата не се е съобразила и с виковете да не се качват и знаците, които е правил с ръце служителят Калин Стоянов, който е бил на мястото за качване на пътниците. След като издърпал приятелката на Нейкова - Крушовска, същият веднага натиснал аварийния стоп-бутон.
Същевременно Н. не е спазила и задължението си да бъде на мястото за качване обърната с гръб към идващата седалка, със ски по посока на движение на лифта, тъй като в този случай, тя или би седнала на рамката на която се поставя седящата част, или би се пързаляла на ските без да падне. Всъщност Н. е застанала странично, което е довело и до нейното падане.
С оглед гореизложеното, ответниците считат, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, тъй като дори и да е налице нанесена вреда на ищцата, то тя е в пряка и причинно-следствена връзка само с нейното поведение и извършените от нея действия. Алтернативно, считат че е налице минимум 70 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. С оглед характера и степента на увреждане, както и времетраенето, през което същата е търпяла болки и страдания, считат, че сума в размер на 3 000 лв. би било справедливо обезщетение, което след приспадане на процента съпричиняване, следва да бъде в размер до 1 000 лв. Претендират разноски.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното НАХД № 829/2016 г. по описа на РС-Дупница се установява, че същото е образувано по постъпило предложение от Дупнишката районна прокуратура за освобождаване от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК на Й.С.Г., за престъпление по чл.134, ал.1, пр. 2, т.2 от НК, за това, че на 13.01.2013г. на долна станция па ПВЛ „Рилски езера”, в м.”Паничище”, общ.Сапарева баня, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ПВЛ /представляваща двуседалкова въжена линия с обиколно непрекъснато движение на транспортното въже, заедно с постоянно захванатите към него двуместни метални седалки/ е нарушил разпоредбата на Наредба № РД-07/8/20.12.2008г. обн. в ДВ бр.3/13.01.2009г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, а именно чл.10, ал. 1 и Наредба № 24, обн. в ДВ бр.41/25.09.1979г., отм. с Постановление № 186/04.07.2014г. в ДВ бр.58/15.07.2014г. за устройството и безопасна експлоатация на въжените линии, а именно чл.284, ал.4, доколкото без наличие на забранителен знак „Не пипай!” и озвучителна инсталация се е разпоредил лифта да продължи работа, вследствие на което е причинил на Е.И.Н. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на предмишницата, изискваща гипсова имобилизация за времето от минимум 50 дни, с последваща рехабилитация за минимум един месец, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник”.
С решение, постановено по 829/2016г., на основание чл. 304 от НПК, РС-Дупница признава подсъдимия за НЕВИНОВЕН И ГО OПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 134 ал. 1, пр. 2, т. 2 от НК. Против решението бил подаден протест от РП-Дупница. С решение № 469 от 26.07.2017г., постановено по ВАНД № 486/2017г. по описа на ОС-Кюстендил е отменено изцяло решение № 469/26.07.2017г. по АНД № 829/2016г. по описа на РС-Дупница и вместо него е постановено друго, с което Й.С.Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.01.2013г., на долна станция на въжен пътнически лифт „Рилски езера” в местността „Паничище”, общ.Сапарева баня, като ръководител на пътническа въжена линия „Рилски езера”, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - пътническа въжена линия, нарушавай чл.10 ал.1 от Наредба № РД-07/8/20.12.2008г., обн. ДВ бр.3/2009г. и чл.284 ал.4 от Наредба № 24 /ДВ.бр.41/1979г. /отм./, е причинил на Е.И.Н. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник - престъпление по чл.134, ал.1, пр.2, т.2 НК, като на основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
С исковата молба са представени и Медицинско свидетелство и Епикриза, издадени от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, съдържащи се и в материалите по приложеното АНД № 829/2016г. по описа на РС-Дупница, от които е видно, че ищцата е постъпила на 13.01.2013г. по спешност за лечение след злополука, случила се на скиорски лифт. Извършена е оперативна интервенция: мануална репозиция на фрактурата и гипсова имобилизираща превръзка.
Не е спорно между страните, а и от приетите като доказателство по делото трудов договор № 23 от 09.01.2009г. и длъжностна характеристика се установява, че ответникът Й.Г. към момента на злополуката е работил в ответното дружество на длъжност „Ръководител ПВЛ“
От заключението на вещото лице д-р Н.В. по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при ищцата е било налице счупване на дясната лакътна кост в дисталната й част, което е било лекувано консервативно с гипсова имобилизация за 50 дни. След направен клиничен преглед и актуална рентгенова снимка, вещото лице заключава, че при Н. е било налице косо или спираловидно счупване на дисталния край на лакътната кост. Вероятният механизъм за получаване на такова счупване, според вещото лице би могъл да бъде усукване при падане или увисване с цялата тежест на тялото, което съответства на описаното от ищцата. Обичайният период на възстановяване при такъв вид счупване, при консервативно лечение, спазване на указания режим и липса на усложнения, е между два и три месеца. Вещото лице сочи, че при ищцата е налице пълно излекуване, като са възможни болки при промяна в метеорологичните условия. При настъпване на счупването и последващото лечение, ищцата е претърпяла болки и страдания.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза инж. В.М. дава заключение, че в конкретния случай, доколкото е била счупена пружината на повредената седалка, не се касае за неизправност в машините и съоръженията на станциите, в сигналната, телефонната и осигурителната инсталация и при неизправни стълбове, ролкови батерии, превозни средства, носещи, теглещи и опъващи въжета, наличие на други опасности в станциите и по трасето и възможности за опасни въздействия от странични дейности в близост до трасето и станциите, съгласно чл. 285 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии. Станалата повреда не е могло да бъде отстранена на момента, тъй като по въжената линия (със 178 седалки) е имало хора, тъй като времето е зимно, виелица, минусови температури ( в тази посока са събрани и гласни и писмени доказателства) и не може да оставят хората по линията да мръзнат и след спиране на цялата линия да се отстрани проблема, т.е. да се извърши съответния ремонт, като заключението на вещото лице, е че в конкретния случай служителите на ПВЛ са действали правилно. Липсват данни за неизправност на машините и съоръженията на ПВЛ, а именно на спирачки, хидравлика, транспортно въже, ролкови батерии, хващачи, ролки, шайби и/или други възли на седалковата въжена линия трасето. Седалката е била във вдигнато /затворено/ положение, с вдигнато седло и следва да не се ползва /не работи/. Пътникът, който чака на площадката на въжената линия за качване, застава с лице към идващите седалки. Така застанал, пътникът има видимост към идващата седалка от разстоянието, от което първоначално се вижда седалката, до момента, в който тя се скрива от полезрението му, е около 6-7 метра, а ъгълът на видимост е около 10-25 градуса. Това разстояние седалката изминава за около пет секунди. Според вещото лице, в конкретния случай, при качването ските на ищцата не са били в посока на движението на седалката /въжената линия/. Краката със ските на Н. са били под ъгъл около 45 градуса спрямо посоката на движението. При опит да свали седалката с дясната си ръка /в лявата е държала щеките/ и да седне, се е получило „захапване на ските в снега“ /скиорски термин/ и последващо странично падане. Около пет секунди са необходими на пътник, виждайки неизправна седалка, да се отмести от пътя й и да измести тялото си на около 0,5-0,6 метра встрани /в конкретния случай-вляво/, за да се избегне съприкосновение със седалката. При правилно положение на тялото за качване, т.е. с гръб към идващата седалка и със ски по посока на движение на лифта, би последвало движение на въжената линия с пътника, въпреки вдигнатата седалка. След натискане на аварийния стоп, седалката спира на разстояние около два метра, за време от около 1-2 секунди.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, посредством разпита на свидетелите Илияна Крушовска, Васил Крушовски, Бойко Ненков /съпруг на ищцата/, Калин Стоянов /бивш служител на ответното дружество/, Мариян Коляндов /служител на ответното дружество/ и Юлиян Видинярски /служител на ответното дружество/. От тях се установява, че на 13.01.2013 год. ответникът Г. заедно със свидетеля Стоянов и свидетеля Виднярски били с работно място долна станция на ПВЛ, а свидетелят Коляндов, заедно с друг негов колега-Божидар Джонкин, били на горна станция ПВЛ. Бил неделен ден и имало множество туристи, желаещи да ползват лифта. Божидар Джонкин забелязал, че една от седалките на ПВЛ пристига на горна станция без туристи с паднала степенка, поради което спрял ПВЛ и установил, че има счупена пружина. За около минута-две Джокин и Коляндов завързали седалката към металните тръби на облегалката, като обозначили седалката посредством сигнална лента в червено и бяло, която омотали, почти половината от рамката на седалката, както и завързали на степенката, високо на нивото на погледа черна найлонова торбичка, която да се откроява на фона на белия сняг, за да не се използва същата. Джокин веднага уведомил за проблема със седалката и прекия си ръководител –ответника Г.. Свидетелят Коляндов споделя, че откакто работели на лифта, никога не са разполагали с обезопасителен знак „Стоп“, съгласно Разпоредбата на Наредба № РД-07/8/20.12.2008г. обнародвана в ДВ бр. 3/13.01.2009 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, а именно чл. 10, ал. 1 „за въвеждането на забрани, предупреждения, задължения….., се използват табели, общите изисквания към които са посочени в приложение № 2, а именно забранителен знак за безопасност „Не пипай!“, не се използвала и озвучителна инсталация за сигнализация на пътниците за възникналия проблем. Ответникът Г. разпоредил, като се е съобразил с натовареността на въжената линия и лошото време (било студено и виелица, видно от свидетелските показания), ПВЛ да продължи работния си режим, като авариралата седалка останала обезопасена по начина, направен от св. Джокин и св. Коляндов посредством сигналната лента оцветена в червено и бяло и черна найлонова торбичка, вързана в горе, високо отдясно на седалката.
Същият ден ищцата, заедно със съпруга си –свидетелят Бойко Ненков и техни приятели-свидетелката Илияна Крушовска, съпругът й Васил Крушовски и осемгодишното им дете, отишли в района на курортно селище „Паничище” ,за да карат ски. След пристигането им около обяд, след 12.00 часа закупили от касата на ПВЛ „Хижа Пионерска –х.”Езерата” два броя карти, понеже искали да ползват ПВЛ. Два пъти използвали ПВЛ, като се спускали със ските и след това отново се изкачвали с ПВЛ. Около 14.50 предприели трето поред за деня използване на ПВЛ, като първи се качил свидетелят Ненков, на следващата седалка-свидетелят Крушовски и детето му, а ищцата и свидетелката Крушовска били след тях. Н. и Крушовска били със ски костюми и ски и щеки в ръка. След като били в зоната за качване на ПВЛ, към тях идвала повредената седалка. Крушовска била от външната страна на съоръжението, а ищцата от вътрешната. Свидетелят Стоянов, който отговарял за безопасното качване на пътниците в този момент видял, че в същата зона пристига и обозначената като неизползваема седалка. Крушовска и св. Н., не я забелязали. Не забелязали сигналната червена лента, нито пък вързаната черна найлонова торбичка, с която била обозначена дефектиралата седалка. Същите се придвижвали, за да застанат на мястото, обозначено за качване, като говорили помежду си. Виждайки, че свидетелките правят опит да се качат на дефектиралата седалка, свидетелят Стоянов скочил, размахал ръце и започнал да ги предупреждава с кратка команда, като извикал към тях да не се качват на седалката, но Крушовска и Н. не го чули. Едновременно с това и установявайки, че Крушовска и Н. не го чуват, свидетелят Стоянов изтичал, издърпал свидетелката Крушовска от полето на движение на седалката викайки, но ищцата нямала възможност да реагира, тъй като направила опит да се качи на седалката, като започнала да дърпа седалката, за да я свали. Незабавно, в същото време свидетелят Стоянов натиснал аварийния стоп за спиране на ПВЛ, след което се опитал да задържи седалката с ръце, от което движение бил паднал на земята заедно със свидетелката Крушовска. В този момент седалката изблъскала ищцата на земята, като дясната й ръка останала заклещена в седалката. Според свидетеля Стоянов, който е пряк очевидец, ищцата не се отместила встрани, въпреки че била предупредена от него, а решила да се качи и, заставайки странично на седалката, се опитала да свали същата на металната рамка, за да седне на нея. След като пострадалата не се отместила, а застанала странично на седалката, паднала и ръката й останала отдолу под седалката. Според свидетеля Стоянов, в случая ищцата неправилно е заела позиция, като вместо да стои с лице напред в посока на движението, същата била застанала странично на седалката, при което, при движението си напред, седалката я бутнала странично. Ако е била с лице по посока на движението, е нямало да падне, а е щяла да седне на металната рамка и да се придвижи напред до пълното спиране на лифта. Свидетелят Стоянов бързо станал, помогнал на Н. да освободи заклещената си ръка и да се изправи. Чувайки шума от аварийното спиране на ПВЛ, на мястото веднага дошли ответника Г., който в този момент бил отстрани на пропуска, а свидетелят Видинярски бил отишъл до тоалетната и връщайки се оттам минал и се намирал в стаята за почивка. Тримата помогнали на ищцата да стане, която при падането веднага изпищяла от силната болка, продължила да изпитва болка в областта на дясната си ръка, като викала, че ръката й е счупена. Свидетелката Крушовска споделя, че ищцата била в шок, изглеждала изключително зле, била пребледняла и си личало, че много я боли. Сложили я да седне на една пейка, а свидетелят Стоянов й предложил вода и болкоуспокояващо, но тя отказала. Свидетелката Крушовска дала на ищцата да пие кафе, след което съобщила на съпруга си-свидетелят Крушовски за станалия инцидент. Ищцата и свидетелката Крушовска изчакали съпрузите си да слязат на долна станция. Двете семейства отишли в ЦСМП-Сапарева баня, като през целия път карали бавно, защото ищцата изпитвала силни болки в ръката си. Там на Н. била поставена обездвижваща превръзка, след което била насочена към МБАЛ –„Св.Иван Рилски” -гр. Дупница, тъй като било установено, че дясната й ръка е счупена. В МБАЛ „Св.Иван Рилски” било установено, че в следствие на злополуката Н. е получила фрактура осис улне декстра инпартис дисталис (счупване на лакътна кост на дясна предмишница на ниво края на предмишницата близо до гривнена става).
Свидетелите Бойко Ненков и Илияна Крушовска дават показания, че гипсовата имобилизация на ръката на ищцата продължила около 50-60 дни, през който период ищцата изпитвала силни болки и сърбеж в ръката си, не можела да се обслужва сама, не можела да свърши каквато и да било работа, тъй като при нея дясната ръка е водеща. Нощно време не можела да спи добре поради принудителната поза, дори не можела да се изкъпе нормално. Болките в ръката продължили и след като й свалили гипса, а при свалянето му се установили охлузвания на част от кожата на ръката.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.45 ЗЗД.
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.
300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на
вредите от същото деяние. С влязло в
сила решение № 469 от 26.07.2017г., постановено по ВАНД № 486/2017г. по описа
на ОС-Кюстендил ответникът Й.С.Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на
13.01.2013г., на долна станция на въжен пътнически лифт „Рилски езера” в
местността „Паничище”, общ.Сапарева баня, като ръководител на пътническа въжена
линия „Рилски езера”, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - пътническа въжена
линия, нарушавай чл.10 ал.1 от Наредба № РД-07/8/20.12.2008г., обн. ДВ
бр.3/2009г. и чл.284 ал.4 от Наредба №
24 /ДВ.бр.41/1979г. /отм./, е причинил на Е.И.Н. ***, средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник.
Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се изразява в установителното действие на влезлите в сила присъди (респективно решения, постановени по чл.78а НК) и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на средна телесна повреда. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника Г. се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно (непредпазливо), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника Г. и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което е осъден. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по ВАНД № 486/2017г. по описа на ОС-Кюстендил. Безспорно се установява, че от причиненото увреждане ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания от счупването на ръката й и последвалата гипсова имобилизация. С оглед изложеното, следва да се приеме, че предявения срещу ответника Й.Г. иск по чл.45 ЗЗД е доказан по основание.
Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ т.о., решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ т.о., решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ т.о. и др., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. С оглед на това следва да се преценят като релевантни степента на уврежданията, които е получила ищцата, а именно - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътна кост на дясна предмишница на ниво края на предмишницата близо до гривнена става; проведеното лечение чрез гипсова имобилизация за период около два месеца, през които ищцата непрекъснато е изпитвала болки в увредената ръка, търпяла е изключителен дискомфорт от обстоятелството, че е била обездвижена дясната й (водеща за нея) ръка, което я е поставило в невъзможност да се обслужва сама и да изпълнява ежедневните си задачи, смущенията в съня, причинени от принудителната поза; изпитваните болки и след като е бил свален гипса. Следва да се вземе предвид и изпитания от ищцата силен стрес по време на злополуката, който се установява от показанията на свидетелката Крушовска. От друга страна, следва да се отчете, че към момента ищцата се е възстановила напълно от претърпяната злополука, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. При съобразяване на така очертания обществен критерий за справедливост, съдът намира, че за репарирането на причинените на ищцата вреди е необходима сума в размер на 12 000.00 лева.
Относно
възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
съдът намира следното:
Предмет на
изследване в наказателното производство е поведението на увредителя, затова
преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд и не може
да бъде преразглеждана, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата,
освен, ако съпричиняването не представлява елемент от състава на
престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство
по конкретното дело /Решение №
55 от 30.05.2009 г. по търг. д. № 728/2008 г. ВКС, І т.о./ Доколкото поведението на самата ищца не е
обхванато от престъпния състав, в извършването на който ответникът Г. е бил
признат за виновен – по чл.134, ал.1, пр.2, т.2 от НК, то въпросът дали в
конкретния случай е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца трябва
да бъде изследван от гражданския съд, който не е обвързан от изводите в тази
насока, направени от наказателния съд в мотивите на решението.
С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите. По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 г.
Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват,
че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да
настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на
съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия /действие или
бездействие/, дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това,
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. Подобно разбиране, свързано с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, макар и в различни от разглежданата хипотези, е застъпено в множество
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: решение № 39 от
16.07.2010 г., по т. д. № 551/2009 г. на ІІ - ро т. о.; № 25/2010 г., по т. д.
№ 211/2009 г.; решение № 97/2009 г., по т.д. № 745/2008 г. на ІІ - ро т. о.,
решение № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010 г. на І - во т. о., решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ІІ т. о. По този въпрос съдът взема
предвид и ТР № 1/7.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, в чиито
мотиви е отразено следното: „Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен“. Следователно, съобразно трайно
установената практика на ВС и ВКС, съпричиняването има обективен характер.
Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно. Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на
каузалност като за настъпването им са налице две причини – едната създадена от
поведението на деликвента и другата – от това на увредения. В ТР № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС изрично се изтъква, че чл.51, ал.2 от ЗЗД „визира случаите, когато вредоносния резултат е в причинна връзка както с
виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така
и с действията на самия увреден”.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно техническа експертиза, се установява, че случилото се произшествие е можело да бъде предотвратено, ако ищцата е спазила задължението си да бъде на мястото за качване, обърната с гръб към идващата седалка и със завъртяна глава и поглед към идващата седалка. Вместо това, ищцата е застанала странично, като краката й със ските са били под ъгъл около 45 градуса спрямо посоката на движение на седалката. При опит да свали седалката с дясната си ръка /в лявата е държала щеките/ и да седне, се е получило „захапване на ските в снега“ /скиорски термин/ и последващо странично падане. Опитвайки се да свали седалката, ищцата се е хванала за същата, поради коте при движението си напред седалката увлякла тялото на ищцата, която е била на ски. При това движение, тялото на ищцата се усукало и това усукване се предало на ръката, с която се е хванала за седалката. Ако вместо да се опитва да свали седалката, ищцата се е била пуснала и отместила на около половин метър встрани, изчаквайки следващата седалка, нямало е да се стигне до злополуката, но нейната упоритост да свали седалката, както и обстоятелството, че е застанала странично спрямо посоката на движение на лифта, е довело до травмата. От описаното следва извода, че причиняването на средна телесна повреда на ищцата е в пряка и причинно-следствена връзка, както от поведението на ответника Г., така и от нейното поведение и извършените от нея действия. Пострадалата сама е предприела рискови действия, като самоволно без да има право на това е предприела действия по принудителното сваляне на седалката, въпреки че е разбрала, че същата не функционира и не трябва да бъде използвана в този момент, като не е имало причина и нищо не е налагало това действие да бъде извършено от нея. Седалката е била във вдигнато положение, с поставени черен найлонов плик, завързан във високата част и сигнална лента (с бели и червени ивици), около седалката и облегалката. Ищцата е имала достатъчно време (около пет секунди според вещото лице) да се ориентира в обстановката и просто да се отдръпне в страни, изчаквайки следващата седалка. Този извод се налага и от твърдението на самата ищца, че тя е скиор с дългогодишен опит. С оглед на дългогодишния й опит като скиор, ищцата е следвало, също така да знае, че следва да застане по посока на движение на лифта, като ските й сочат напред, а не странично, като по този начин би избегнала събарянето й на земята от движещата се напред седалка.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 1/3 (една трета), който размер следва да бъде приспаднат от първоначално определения размер на обезщетение. Следователно, окончателно дължимият размер на обезщетение за неимуществени вреди по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да бъде определен на 8 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-13.01.2013г. (по аргумент от чл.84, ал.3 от ЗЗД) до окончателното плащане, като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 15 500.00 лв., предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
По иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД:
По правната си същност отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Тази отговорност не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа (така решение № 503 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.). Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); причинна връзка между деянието и вредата; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, т. е. в тежест на ответника е да обори законовата презумпция. Поначало не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците или служителите е причинил вредата (ППВС № 7/1959 г.).
По отношение на въпросите, касаещи претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника Й.Г., наличието на причинна връзка между поведението на ответника Г. и настъпилите вреди, съдът изложи подробни мотиви, разглеждайки по същество исковата претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, поради което не се налага тяхното преповтаряне при обсъждане предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество. По отношение на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника „Атомик инвест“ ООД за причинените на ищцата неимуществени вреди съдът намери следното:
Безспорно се доказва от събраните по делото доказателства, че към момента на настъпване на злополуката, ответникът Й.Г. е заемал длъжност „Ръководител на ПВЛ” в ответното дружество, и съгласно длъжностната си характеристика е имал вменени задължения да спазва нормативните изисквания при изпълнение на дейността. Следователно е безспорно установено, че е налице възлагане на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД от ответника „Атомик инвест“ ООД на ответника Й.Г.. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД възниква, когато изпълнителят ù причини вредите при или по повод изпълнението на тази работа. В случая вредите са причинени при изпълнение на възложената работа, което следва от разясненията, дадени в ППВС № 9/1966 г. на Пленума на ВС, според които вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат от действия, които съставляват извършване на тази работа, т.е. действия, които съставляват непосредственото осъществяване на работата. От изложеното се налага извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл.49 ЗЗД и следователно предявения иск се явява доказан по основание.
Налице са основанията за солидарната отговорност на ответниците - възложител и изпълнител за обезщетяване на причинените вреди - чл. 53 ЗЗД, съгласно приетото в ППВС № 7/1959 г., Пленум на ВС. При условията на чл. 49 ЗЗД обемът на отговорност за възложителя не може да е по-голям или по-малък от обема отговорност на причинителя, която е лична и виновна по реда на чл. 45 ЗЗД (ППВС № 7/1959 г., Пленум на ВС). В тази връзка и след като намери иска с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу ответника Г. за доказан в частичен размер, а именно за сумата от 8000.00 лева, съдът намира, че исковата претенция срещу ответника „Атомик инвест“ ООД с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважена в същия размер, като по отношение отхвърляне на претенцията в останалата ù част важи изложеното по-горе за иска по чл. 45 ЗЗД.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцата сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, а именно сума в размер на 516.13 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответниците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице по назначената СТЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на общо 653.23 лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на РС-Дупница държавна такса и възнаграждение за вещо лице по назначената СМЕ, съразмерно с уважената част от иска, в размер на общо 392.58 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АТОМИК ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, представлявано от С.В.С.-управител и Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Е.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска област, сума в размер на 8000.00 лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания и причинен стрес от средна телесна повреда, получена в резултат на престъпление, за което ответникът Й.С.Г. е признат за виновен с влязло в сила решение № 469 от 26.07.2017г., постановено по ВАНД № 486/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на увреждането-13.01.2013г., до окончателното плащане, като за разликата над 8000.00 лв. до претендирания размер обезщетение за неимуществени вреди от 15 500.00 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА „АТОМИК ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, представлявано от управителя С.В.С. и Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Е.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска област, сумата от 516.13 лв., представляваща сторените от нея разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.И.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, Кюстендилска област, да ЗАПЛАТИ
НА „АТОМИК ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил,
представлявано от управителя С.В.С. и
Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 653.23 лв., представляваща
сторените от ответниците разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „АТОМИК ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул.
„Германея“ № 1, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, представлявано от
управителя С.В.С. и Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметката на РС-Дупница, сумата от общо 392.58 лв., представляваща държавна
такса и възнаграждение за вещо лице по назначената СМЕ, върху уважената част от
иска.
Решението
може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: