РЕШЕНИЕ
№ 34
13.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 470 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.166, ал.3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка
с чл.27, ал.3-6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е
образувано по жалба от С.Т.К. *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане №
26/06/3/05194/3/01/04/01 от 26.04.2022г. издаден от Изпълнителният директор на
ОД на ДФЗ, гр. Хасково.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспореният акт, поради постановяването му
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Актът бил по
повод мярка 6.3“Стартова помощ за развитие на стопанства и предприятия“. По
отношение на приема по мярката били приложими Условия за кандидатстване с
проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура
чрез подбор №BG06RDNP001-6.007 по
подмярка 6.3“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014г.-2020г. и Условия за
изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014г.-2020г. С оспорения акт едновременно било отказано изплащане на второ
плащане по договора, договора бил прекратен и било изискано възстановяване на
първото получено плащане. В изпълнение делегацията на чл.9а от ЗПЗП била приета
Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3“Стартова помощ за
развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“
от ПРСР 2014г.-2020г. Съобразно т.27.3 от Раздел 2 на Условията на изпълнение
на одобрени проекти по процедура чрез
подбор № BG06RDNP001-6.007 по
подмярка 6.3. в срок до три месеца от подаване на искането за второ плащане по
т.17 ДФЗ-РА одобрявал или мотивирано отказвал изплащането на финансовата помощ
след извършен анализ за установяване съответствието между фактическото
състояние и точното изпълнение на бизнес плана. Процедурата по разглеждането и
разрешаването на това искане включвала на първо място едностранно, властническо
волеизявление, с което административният орган одобрявал или отказвал исканото
плащане. Това волеизявление се основавало на едноличната преценка на
административният орган за наличие на данни относно основателността на искането.
Какъвто и договорен елемент при формиране и обетивиране на това волеизявление
на компетентният орган бил изключен. Преценката на компетентният орган можела
да има за резултат констатации за липсата на основания за изплащане на помощта,
какъвто бил именно и процесният случай.
Според изричното указание на т.23.7 от раздел 2 от условията за изпълнение,
властническото волеизявление в този случай, трябвало да бъде обективирано във
формата на мотивиран отказ да се
пристъпи към изменение на административният договор. Този отказ представлявал
ИАА по смисъла на чл.21 от АПК и
подлежал на обжалване по реда на този процесуален кодекс. В случая, от една
страна този отказ не бил мотивиран, а от друга същия представлявал самостоятелен
административен акт , който подлежал на самостоятелно обжалване. В условията за
изпълнение не била предвидена правната възможност да се откаже плащане с АУПДВ,
такава не била предвидена и в цитираните от органа разпоредби. Следователно в
тази си част оспореният акт бил издаден при допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и пълна липса на мотиви. Изложеното важало и за едностранното
прекратяване на договора от страна на административният орган. Освен това цитираните
от органа разпоредби на условията за изпълнение, а именно т.32.2, т.32.3 и
т.32.4 били правни основания за отказ за изплащане на второто по договора
плащане, но не и за едностранното прекратяване на договора от страна на ДФЗ,
което също би следвало да бъде направено с отделен акт, който да подлежи на
самостоятелно обжалване. Сочи се също, че актът, в частта, с която било
изискано връщане на първото получено по договора плащане бил постановен при неправилно приложение на
материалния закон. В тази му част съдържал вътрешнопротиворечиви констатации и
бил постановен при неизяснена фактическа обстановка. За да издаде акта си
органът приел, че жалбоподателката не изпълнява бизнесплана и не поддържа СПО.
Площите на жалбоподателката били засети с бамя. При подаване на заявката си за
второ плащане същата декларирала, че е засадила бамята си и представила
съответните документи. При извършеното посещение на място от експертите на ДФЗ било констатирано, че бамята
не била израснала и била дадена препоръка да се извърши измерване със специален
уред, с цел определяне на засадената и реално обработена площ. Проверките били
извършени в период, през който бамята не би следвало още да плододава. Това
било така, тъй като била тропическо растение и изисквала високи температури и
влизала в плододаване около два месеца след засаждането си, обикновено през м.август-септември. Вместо да се изчака да
настъпи периодът на плододаване на културата и тогава да бъде извършена
проверка, тя била извършена след 20 дни, когато било логично, че бамята все още
няма да е пораснала. Вместо да изпълнят указанията на колегите си и да измерят
засадената бамя вторите проверяващи от ДФЗ директно били приели, че бамя не
била налична и площите на жалбоподателката не били обработени. В случая бамята
била засадена и налична, просто експертите на ДФЗ поради извършена проверка в
неподходящ срок не могли да я индивидуализират. Ето защо не били налице
твърдените от ДФЗ договорни неизпълнения и актът бил постановен при неправилно
приложение на материалния закон.
По изложените в жалбата съображения се моли
съдът да отмени оспорения акт. Претендират се разноски.
Ответникът – Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, заема
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ.
Претендира се присъждането на
направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и
депозит за възнаграждение на вещо лице.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2021г., между ДФ
"Земеделие" – Разплащателна агенция и жалбоподателката С.Т.К., в
качеството на бенефициент бил сключен Договор BG06RDNP001-6.007-2221-C01(л.26) по силата на който фондът предоставил на бенефициента безвъзмездна
финансова помощ, представляваща левовата
равностойност на 15 000 евро или 29 337.00 лева по подмярка
6.3“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014г—2020г. за изпълнението на одобрен
проект № BG06RDNP001-6.007-2221. В
чл.2, ал.1 от договора е посочено, че фондът изплаща помощта в размера и по
реда на чл. 3 от същия, когато са изпълнени всички договорни и нормативно
заложени задължения на бенефициента. В чл. 2, ал.2 е предвидено, че при неточно
или непълно изпълнение от бенефициента на условие или задължение по този договор или при наличие на основание на действащ
нормативен акт или акт на правото на европейският съюз фондът прилага
съответните правила, предвидени в този договор и приложим нормативен акт за
отказване на заявената за изплащане помощ, съответно за изискуемост на
изплатените суми от помощта. В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че първото
плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро или
19 558.00 лева се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на
договора, а второто плащане в размер на 9 779.00 лева представляващи
левовата равностойност на 5000 евро в срок до три месеца след издаване на
уникален идентификационен номер на окомплектовано
с всички изискуеми документи съгласно Раздел 4 от Условия за изпълнение искане
за второ плащане от бенефициента, като искането за второ плащане се подава в
срок до 01.08.2021г.(чл.3, ал.3 от
договора) В раздел IV, чл.9, ал.1, т.2 и т.4 е предвидено,
че фондът изисква от бенефициента
връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от договора, като
бенефициентът няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от договора,
когато бенефициентът - не е изпълнил точно бизнесплана, вкл. в частта на
заложените специфични цели и резултати, съгласно приложение 3 и инвестиции в
дълготрайни материали и/или нематериални
активи, съгласно Приложение № 2 , както и когато бизнесплана не е изпълнен в срока по чл. 6, ал.1 от този договор. (т.2) и когато не е
постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до
изтичане на посочената в бизнесплана
крайна дата на период за проверка
на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ , в т.ч. на
засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площа,
спрямо датата на кандидатстване(и/или
увеличаване броя на отглежданите животни (всеки
един вид от тях) с най-малко 20
на сто спрямо животните към момента на кандидатстване(т.4). В чл.14, ал.1 , т.8 от договора е посочено,че бенефициентът е длъжен да поддържа
икономическия размер на стопанството си измерен в СПО, за който е бил одобрен за
периода от датата на сключване на административен договор до осъществяване
планираното увеличение по т.3.1, раздел
13.1“Дейности допустими за финансиране“ от условията за кандидатстване , както
и планираното увеличение към датата на
подаване на искането за второ плащане, считано от периода на подаване на
искането за второ плащане до изтичане на
пет години от датата на сключване на административния договор. Съответно в
чл.15, ал.1 от договора е предвидено задължение бенефициентът да изпълнява
одобреният бизнесплан, вкл. да реализира задължителното нарастване на
икономическия размер на стопанството и/или увеличение с най-малко 20% на
обработваемата площ/количеството на отглежданите животни, което нарастване се
проверява спрямо началния икономически размер на стопанството, посочен в чл. 3,
ал.6 или 7 от договора. Към договора е приложен
списък на критериите за подбор, за които ползвателят е получил приоритет –
приложение № 1. В таблицата освен критериите, са посочени минималните
изисквания и условията за съответствие с описание на конкретното земеделско
стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване и планирано увеличение
на СПО, начин на формиране на точките и др. В Приложение № 3 към договора –
Таблица за специфични цели и резултати е, под. т.1 като цел е посочена
увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро измерен
в стандартен производствен обем. В одобрения бизнесплан(л.47) е посочено, че началният икономически размер на стопанството
измерен в СПО е 7997.70 евро,
икономическия размер на стопанството измерен в СПО към крайната датата на
периода на проверка за изпълнение на бизнесплана измерен в СПО следва да е в размер на 10221.80 евро, обработваемите
площи в стопанството в дка са 17.77 дка и същите
следва да бъдат увеличени към крайната датата на периода на проверка на 20.77
дка, а крайната датата на периода на проверката и крайна дата на подаване на
заявката за второ плащане по договора следва да е
01.08.2021г.
С Решение №
26/06/3/0/05194/2/01/03/01(л.67) на Директора на ОД на
ДФ“Земеделие“, гр. Хасково е одобрено изплащане на финансова помощ по договора съгласно заявка за плащане №
26/06/3/0/05194/2/01 в размер на 19 558.00 лева. и между страните няма спор, че същата е изплатена на 29.04.2021г.
На 23.06.2021г.
в стопанството на жалбоподателката е била извършена проверка на място,
резултатите от която са обективирани в контролни листи от същата дата. Като констатации в доклада(л.209) е посочено, че
голяма част от насажденията бамя в имотите засадени с такава не са поникнали и визуално
не може да бъде определена засятата площ на всеки един имот с №№ 44570.447.11,
44570.380.25, 44570.380.23,44570.380.14, 44570.380.13 и 44570.380.12 находящи
се в гр.Любимец. Обективирано е също, че
засятата площ следва да бъде измерена със специален уред. Контролните листи са
връчени на С.К. на 25.06.2021г. и същата ги е подписала с изрично посочване, че няма забележки.
Със заповед №
445212/19.07.2021г. на Началника на РТИ е възложено извършване на проверка на
място в стопанството на жалбоподателката. Последната е извършена в периода
20.07.2021г. – 23.07.2021г. и резултатите от нея са обективиран в доклад
изготвен на и връчен на С.К. на 23.07.2021г. В доклада е отразено, че при ПрнМ са
установени 1.5 дка площ с угар и 14.497 дка неподдържана площ. Посочено са и
констатираните обстоятелства, а именно по отношение на парцел 44570-447-011, че
на същия има следи от обработка, но същия е заплевен и са налични само единични
растения от бамя, поради което е възприет, като площи с угар. По отношение
останалите заявени парцели с №№ 44570.380.25, 44570.380.23, 44570.380.14,
44570.380.13 и 44570.380.12 е констатирано, че има следи от обработка, но са налични само единични растения от бамя,
парцелите са силно заплевени и неподдържани с височина на плевелите над 50 см.,
поради което не отговарят на изискванията за допустимост съгласно Наредба № 2 от 26.03.2018г.
С уведомително
писмо изх. № 01-262-6500/143 от 23.07.2021г. на Началника на РТИ (л.252) С. К. е уведомена, за констатираните при проверката на място несъответствия и й е указана възможността в 14 дневен срок от получаване на писмото да депозира
забележки и възражения в писмен вид. С писмото на С.К. е представен препис от
доклада за проверка, като същите са й връчени на 27.07.2021г.
На 11.08.2021г. С.К.
е депозирала възражение вх. 0 01-262-6500/143#1,
в което е посочила, че площите са засети с бамя,поради лоши климатични условия
/суша/ отделни растения липсват и има плевели, но това не означава, че
площа е неподдържана, като в бизнесплана
не се изисква гъстота на насажденията.
На 30.07.2021г. С.К.
е депозирала заявка за второ плащане по договора(л.68).
С писмо уникален
номер:26/06/3/0/05194/3/01/22/01 на Директора на ОД – Хасково на ДФ“Земеделие“
от м. 12.2021г.(л.331)С.К. е уведомена, че на основание чл.24, ал.1, вр. с
чл. 26, ал.1 от АПК ДФ“Земеделие“ открива производство по издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане.Указана е и възможността да се
ангажират писмени възражения срещу
констатациите в писмото в 14 – дневен срок от получаването му.
На 26.04.2022г.
е издаден оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично
държавно вземане №26/06/3/0/05194/3/01/04/01 от ВрИД Директора на ОД“Земеделие-Хасково
на ДФ“Земеделие.
В мотивите към акта са изложени
съображения, че при извършване на административни проверки ,
посещение на място и проверка на място преди второ плащане е установено
неспазване разпоредбите на чл.14, ал.1, т.8 от сключения между страните
договор и т.17.9 и т.17.10 от Раздел
1“Техническо изпълнение на проектите“ от
условията за изпълнение на одобрените проекти по процедура чрез подбор №BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3“Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР 2014г.-2020г. Посочено е, че като ползвател на помощта С.К.
е започнала изпълнението на бизнесплана си с отглеждане на 14,392 дка бамя. В
приложение № 3 към договора „Таблица за специфични цели и резултати, позиция Б е заложено изпълнение на цели –
увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в стандартен
производствен обем, а в таблица 2 от
раздел III от
бизнесплана „Описание на планираните инвестиции и дейности, които ще бъдат
извършени в рамките на периода за проверка
на бизнесплана е предвидено изпълнение на инвестиция/дейност –
увеличаване на площите с бамя с 4 дка през 2021г. Съгласно бизнесплана общата площ, която трябва
да се стопанисва за стопанската 2020/2021г. е 18.392 дка бамя. Началния
икономически размер на стопанството е 7 998.7 евро, равняващ се на 14.392
дка бамя, а икономическия размер на стопанството към крайната датата на периода на
проверка измерен в СПО следва да бъде
10 221.96 евро, равняващ се на 18. 392 дка бамя. Посочено е, че на
25.06.2021г. в стопанството е извършено посещение на място от експерти от отдел
РРА на ОД на ДФЗ – гр.Хасково, които са дали заключение че голяма част от
насажденията от бамя не са поникнали, като е дадена препоръка за проверка на
място от отдел РТИ, за да се извърши
измерване със специализиран уред с цел определяне
на засадената и реално обработена площ от бенефициента. При извършена
проверка в периода 20.07.2021г.-23.07.2021г.
от служители на РТИ-Хасково е установено,
че неподдържаната площ е 14.497
дка и 1.5 дка е угар а равняващият й се СПО
изчислен по таблица съгласно приложение № 5 към УК е 0.00 евро.
Прието е също, че към крайната
датата на периода на проверка на бизнесплана - 01.08.2021г. в стопанството е следвало да се отглежда 18.392
дка бамя, а при проверката на място е установено, че в стопанството се
отглеждат 0.00 дка бамя. Счетено е че по
този начин е нарушено задължението по
чл.15, ал.1 от договора, вр. с чл. 6,
ал.3, вр. с ал.1 от договора. , водещо след себе си до прилагане на т.32.2,
т.32.3 и т.32.4 , вр. с т.23 2 от Раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите“
от Условията за изпълнение.
Предвид това с
АУПДВ е отказано изплащане на финансова
помощ в размер на 9 779.00 лева
представляваща второ плащане по административен договор № BG06RDNP001-6.007-2221-C01, последният е
прекратен и е определено по отношение на С.К. подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19 558.00 лева .
В АУПДВ са обсъдени и отхвърлени
възраженията на С.К. направени в хода на административното производство.
Жалбата срещу същия е подадена на 20.05.2022г. чрез куриерска служба Еконт(л.363) и заведена в ДФЗ с вх. № 02-6500/2886 от
11.05.2022г.
По делото, по
искане на жалбоподателя е допусната и изслушана и съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от старните по делото.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, от лице с
правен интерес - адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от него и същата е депозирана в 14 - дневен срок от съобщаване
на ИАА. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), публични са вземанията недължимо платени
и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
В нормата на § 1,
т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11,
ал.1,т.4 и чл.
11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.
27, ал. 3 и ал.
5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл.
20а, ал. 5 и ал.6 от ЗПЗП, в приложимата им към датата на издаване на акта
редакция, Изпълнителният директор на фонда, който е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове(сега ЗУСЕФСУ), като изпълнителният директор може да делегира със
заповед тези си правомощия на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Разпоредбите на ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, в приложимата им към датата на
издаване на акта редакция разграничават случаите, в които Изпълнителният директор на
ДФ“Земеделие“ или оправомощените от него лица могат да издават Решение за
определяне на финансова корекция и АУПДВ. Според ал.6 дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
Съответно в ал.7 на същата норма е възприето, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
От посочената нормативна регламентация
следва извода, че именно в правомощията на изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие“ – РА или оправомощени от него със съответна заповед лица е
издаването АУПДВ в случаите когато е налице неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от бенефициентите на мерките за
подпомагане, по всички схеми и мерки на
Общата селскостопанска политика, включително по мерките по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. По делото е приложена Заповед № 03-РД/1759
от 21.06.2021г. на Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ с т.10 от раздел IV
т.9
от и Раздел III, от която е оправомощен директорът на ОД-Хасково да издава
АУПДВ по реда на ДОПК и Решения за налагане на финансови корекции по
реда на ЗУСЕСИФ при установени неспазвания на нормативни и договорни задължения
по сключените договори за финансова помощ по подмярка 6.3, като в зависимост от
момента на установяване неспазването да постановят отказ от изплащане на
договорена и/или заявена за плащане финансов помощ и/или да прекратят
договорите за предоставяне на финансова помощ. Така делегираните му правомощия
директорът на ОД-Хасково е оправомощен да изпълнява по отношение на
бенефициенти с постоянен адрес или седалище и адрес на управление на територията
на Област Хасково. Приета като писмено доказателство е и Заповед № 60/04.2022г. на изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“, с която на лицето издало оспорения АУПДВ е наредено да изпълнява за шест месеца считано
от 07.02.2022г. длъжността директор на Дирекция Областна дирекция – Хасково на
ДФ“Земеделие“. Оспорения акт е издаден именно в този срок и от лицето на което
е възложено да изпълнява тази длъжност, следователно АУПДВ е издаден от
материално и териториално компетентен орган.
На следващо
място, предвид изложените по - горе фактически установявания по делото, съдът
намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото
производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв
е характера на това производство, както и намира, че е спазена и разпоредбата
на чл.
34 от АПК, като е предоставена възможност на земеделския производител да
депозира възражения. По мнение на съда не съществуват материални и процесуални
пречки отказът за второ плащане и определяне на сума за възстановяване, както и
и прекратяване на договора да са инкорпорирани в един акт поради което
възраженията на жалбоподателката са изцяло неоснователни. Ето защо съдът
намира, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Оспореният
акт отговаря на изискванията за форма, като е постановен в писмен вид, подписан
е от издателя си и сдържа необходимия обем фактически и правни основания за
издаването си и позволяващи да се установи волята на административният орган.
Обратно на изложеното в жалбата мотивите са подробни, като фактическите и
правните съображения си съответстват, и не се установяват твърдените вътрешни
противоречия.
Условията и редът за финансово подпомагане на
проекти по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. са предмет на уреждане в Наредба № 10
от 10.06.2016 г., издадена от министъра на
земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г.
Според чл.10 от наредбата плащанията се осъществяват на два етапа - първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ съгласно чл. 29 и второ плащане в размер на левовата равностойност на 5000 евро – когато след извършена проверка съгласно чл. 36 РА установи коректното изпълнение на бизнесплана.
Съгласно чл.28 от Наредбата първото плащане се извършва в двумесечен срок от подписване на договора, а в случаите попадащи в хипотезата на чл. 30 от наредбата , а именно когато при изчисление на икономическия размер на стопанството по чл. 5, ал. 2, т. 3 са включени намерения за засаждане/засяване на земеделски култури и заложените в бизнесплана срокове за засяването/засаждането изтичат след датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, РА изплаща първото плащане в срок до един месец от приключване на проверка/посещение на място, в случай че е установено спазване на заложените в бизнесплана срокове за засяване/засаждане на земеделските култури и в съответствие с изискването по чл. 5, ал. 2, т. 3. Съгласно чл. 33, ал.1 от Наредбата при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 11, като в ал.2 е визирано, че срокът за подаване на заявката за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от 18 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане.
В чл.32, ал.1 от Наредбата сочи, че през целия период от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ до изтичане на срока за подаване на заявка за второ плащане РА има право да извършва проверки, включително и проверка/посещение на място, с цел да установи фактическо съответствие на представения от ползвателя бизнесплан и заложените в него данни и показатели с действителните такива. Резултатите от извършените проверки се вземат предвид при обработката на подадената заявка за второ плащане и при преценката за съответствието между одобрения бизнесплан и заложените в него данни и показатели и тяхното реално изпълнение. Съгласно ал.2 на същата норма разплащателната агенция изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане по чл. 10, т. 1 и не му дължи второто плащане по чл. 10, т. 2, когато при проверките по ал. 1 бъде установено неспазване на едно или повече от изискванията на тази наредба и/или едно или повече задължения на ползвателя, поето/и с договора за предоставяне на финансова помощ, като според ал.3 При извършване на посещение и/или проверка на място по ал. 1 ползвателят трябва да присъства лично или изрично упълномощен негов представител.
Съответно в чл. 37 ал.1 от Наредба № 10 е предвидено, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: т.2- бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; т.3.- не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване;
Фактическите
съображения послужили като основание за издаване на обжалваният акт са две:
1.Неподдържане
на икономическия размер на стопанството
измерен в СПО за периода от датата на подписване на административният договор до избраната
крайна датата за проверка изпълнението
на бизнесплана и
2.Неувеличаване икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро
измерен в стандартен производствен обем/СПО/ , респ.увеличаване площите с
бамя на 18.392 дка.
Безспорно се установява по делото,
че с чл.14, ал.1, т.8 от сключения между страните договор № BG06RDNP001-6.007-2221-C01 от 24.03.2021г.
жалбоподателката в качеството на бенефициент е поела ангажимента в срок до
изтичане на пет години от сключване на договора да поддържа икономически размер
на стопанството си измерен в СПО, за който е била одобрена за периода от датата
на сключване на административният договор
до осъществяване на планираното увеличение по т.3.1 от раздел 13.1“Дейности допустими за
финансиране“ от условията за кандидатстване по програмата, които за общо
извести и са публично достъпни на електронен адрес: https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/a2861283-4aa2-4a14-894a-1259d78a49bd,
както и планираното увеличение към
датата на подаване на искането за второ плащане, считано от периода на подаване
на искането за второ плащане до изтичане
на пет години от датата на сключване на административния договор. Същите
изисквания са въведени и с т.17.9 и т.17.10
от Условията за изпълнение по подмярката, които са общоизвестни и също са публично достъпни на горепосочения
електронен адрес. С цитирания договор жалбоподателката е поела и задължението
да изпълни одобрения бизнесплан, вкл. да реализира задължително нарастване на
икономическия размер на стопанството и/или увеличение с най-малко 20% на
обработваемата площ/количеството на отглежданите животни, което нарастване се
проверява спрямо началният икономически размер на стопанството, посочен в чл.3,
ал.6 и 7 от договора.
Следователно и
по силата на така поетите си договорни задължения жалбоподателката е следвало
да поддържа икономическия размер на стопанството си измерен в СПО за целия
период от датата на сключване на договора до датата на планираното увеличение с
2000 евро, което е следвало да се осъществи до датата на подаване на заявката
за второ плащане, но не по-късно от 01.08.2021г. , както и да увеличи размера
на площите си засети с бамя с 4.дка през 2021г.- до датата на подаване на
заявката си за второ плащане, но не
по-късно от 01.08.2021г.
За изясняване относимите по делото
обстоятелства на колко евро се изчислява икономическият размер на стопанството
на жалбоподателя след извършваните проверки, установява ли се изискуемото по
договор увеличение на стандартния производствен обем на стопанството към 2021г.
и налице ли е изискуемото съгласно договора и бизнесплана нарастване на
икономическия размер на стопанството по делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като дадено от
лице разполагащо с необходимите знания и умения и отговорило пълно и точно на
поставените му въпроси обосновавайки подробно същите е видно, че към момента на
извършване на проверките размера на СПО на стопанството на жалбоподателката се
изчислява на 0.00 евро. не е налице договореното увеличение на СПО на
стопанството на жалбоподателя към 2021г.
и не е налице нарастване на икономическия размер на стопанството съобразно
договора и бизнесплана. Същите обстоятелства се установяват и от осъществените
проверки на място в стопанството на жалбоподателката на 23.06.2021г. и от
20.07.2021г. до 23.07.2021г. резултатите от които са отразени в контролни листи,
респ. доклад. От последния е видно, че в периода 20.07.2021г.-23.07.2021г.
заявените от С.К. площи са в следното
състояние – 1.5 дка угар и 14.497 дка неподдържана площ, поради което същите не
отговарят на изискванията за допустимост. Контролните листи и доклада отразяващ
от резултата от проверките са официални удостоверителни документи и при
неоспорването им от жабоподателя по реда на чл.193 и сл. от ГПК обвързват съда
да приеме за доказани установените от извършилите проверките длъжностни лица
обстоятелства.
Следователно съвкупно от контролните
листи удостоверяващи ПнМ от 23.06.2021г., доклада от извършената ПнМ от
23.07.2021г. и изготвеното заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че
жалбоподателката не е изпълнила поетия с
договора ангажимент да поддържа икономическия размер на стопанството си за
целия период от сключване на договора до
датата на планираното увеличение/подаване на заявката за второ плащане, но не
–по късно от 01.08.2021г. Следователно доказно по делото е първото посочено в
обжалвания АУПДВ фактическо основание за
издаването му С неизпълнението на поетия ангажимент са нарушени разпоредбите на чл.
14, ал. 1, т. 2, б. "а" и ал.
3 от Наредба № 10/2016 г., респективно чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от сключения
договор, съставляващи юридическите факти, правопораждащи правомощието на
административния орган по чл.
32, ал.2 от Наредба№ 10 , а и основание по т.32.3
и т.32.3 от Условията за изпълнение да откаже искането второ плащане и да
изиска от получателя на помощта връщане на полученото първо плащане по същия
този договор.
Доказано
съдът намира и второто посочено в АУПДВ фактическо основание за издаването му,
доколкото от горецитираната експертиза и доклад за извършена проверка безспорно
се установява, че жалбоподателката към датите
на проверка не е изпълнила и поетия ангажимент да увеличи икономическия размер
на стопанството с минимум 2000 евро измерен в стандартен производствен
обем/СПО/ с увеличаване площите с бамя с 4 дка. Следователно следва да се приеме, че
е налице основанията на чл. 37, ал.1, т.3 от Наредба № 10 и чл. 9, ал.1, т.4 от договора, поради
нарушаване на чл. 32,т.3 от Условията за изпълнение, и чл. 15, ал.1 и чл.14
ал.1, т.8 от договора.
Действително последната извършена
проверка на място предхожда датата на депозиране на заявката за второ плащане
със 7 дни, респ. крайната датата на проверка съгласно посоченото в бизнесплана с
8 дни, но същия срок е пренебрежимо малък и предвид размера на неизпълнението, по никакъв
начин не би могъл да окаже влияние върху изпълнението на поетия ангажимент,
респ. да доведе до извод, че същата е могла да изпълни горецитираните
ангажименти по административният договор. Междувпрочем тези констатации на
органа и твърденията му, че към 01.08.2021г. жалбоподателката не е изпълнила задълженията
си за увеличаване икономическия размер на стопанството и площите засети с бамя,
не се опровергават по никакъв начин от приетите по делото доказателства, като
от страна на жалбоподателката не са ангажирани никакви доказателства от които
да се установи, че същата е изпълнила ангажимент си в крайния установен в
договора срок. Въпреки дадената й
възможност и уваженото от съда искане за допускане на съдебно-агротехническа
експертиза, която да установи наличие на засети площи с бамя в парцелите й, същата
не е внесла определения депозит за възнаграждение на вещо лице, а впоследствие
е сторен и отказ от искането за допускане на такава експертиза. Дори и да се
приеме, че касателно това основание органът неправилно е приложил материалният
закон, следва да се посочи че това не оказва влияние върху законосъобразността
на обжалваният акт, тъй като първото фактическо основание се доказа изцяло и
това е достатъчно за да се откаже второ плащане и да се изиска възстановяване
на първото платено на жалбоподателката по сключения между страните
административен договор.
Ето защо оспореният акт издаден при
липса на основания за отмяната му, а жалбата се явява неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателна се
явява единствено претенцията на ответника за разноски. В негова полза следва да
бъдат такива в общ размер на 400.00 лева
от които 300.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Т.К. *** против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 26/06/3/05194/3/01/04/01 от
26.04.2022г. издаден от Изпълнителният директор на ОД на ДФЗ, гр. Хасково.
ОСЪЖДА С.Т.К. ***
с ЕГН **********да заплати на Държавен фонд“Земеделие“ разноски по адм.дело № 470/2022г. по описа на
Административен съд, гр.Хасково в размер на 400.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховният административен съд на Република България.
Съдия :