Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19/18.01.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд - Монтана, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 530/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 306/09.10.2020 г., постановено по АНД № 1205/2020 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 3793838 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана. Със същия на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева на Е.Т.Т., представляващ търговско дружество „Т*** “ ООД, със седалище и адрес на управление ***, за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП.
Касаторът, чрез пълномощника адв.С*** .М., обжалва решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърдения с него електронен фиш, като твърди
„.. намирам постановения съдебен акт за незаконосъобразен, неправилен и необоснован, а наказанието, потвърдено от съда за прекомерно и несъразмерно на извършеното деяние..“, неправилност на решението на първата съдебна инстанция „ на посочените нарушения на процесуалния и материалния закон..“.
Ответникът, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че е налице извършено административно нарушение, като в същото време при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е също така, че доказателствата по делото не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в приложените по преписката доказателства и електронния фиш за налагане на глоба. Приел е за безспорно установено, че на 16.07.2020 г. в 14:54 часа в област Монтана, РП- I - l- Е-79 , км. 120+700, извън населено място с посока на движение от гр.Монтана към гр. В*** при наличието на пътен знак В - 26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ - 60 км/ч и в зоната му на действие, установено и заснето с техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 11743 /преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743/, че МПС - т.а. "Ф*** К*** " с per. № СВ 71 92 НХ се е движил с превишена скорост от 12 км/ч, като действително отчетената била 75 км/ч при приспаднати 3 км/ч - 72 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч. В решението са изложени и съображения относно направените възражение за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които се споделят и от настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона, нито съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. При анализа на приложените към административнонаказателната преписка доказателства, съдът не откри нарушения при провеждане на административно наказателната процедура и в прилагането на закона. Спазени са разпоредбата на чл.189, ал.4 във връзка с чл.165, ал.1 и ал.2, т.7 от ЗДвП. Заснемането на нарушението е станало с техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 11743 /преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743, наличието на която е обозначено с пътен знак, при което са налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП – установяване на нарушението при отсъствие на контролен орган. Следователно е приложим специалния ред за налагане на административно наказание. Времето 16.07.2020 г. в 14.54 часа на път РП- I - l- Е-79 , км. 120+700, в обхвата на действие на преносимо техническо средство за контрол, на извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и са дали възможност на лицето на което е предоставено МПС да осъществи правото си на защита в пълен обем. Жалбоподателят, като ползвател на заснетото МПС, не се е възползвал от процесуалните си права по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, да посочи в декларация лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Приложените писмени доказателства по делото не опровергават по никакъв начин констатациите на електронния фиш за налагане на глоба. Съставът на въззивния съд не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП – превишение 72 км/ч при максимално допустимата скорост 60 км/ч, т.е. с 12 км/ч, а оттам и извършването на нарушение, което предвид липсата на надлежна декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно е възложено на административнонаказаното лице. Липсват доказателства, които да оборят установените на фазата на административнонаказателното производство факти – наличие на ограничителни скоростта на движение знаци и превишаване управлението на автомобила на тази скорост.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство. Както правилно е отбелязал в мотивите си въззивният съд, представените по делото доказателства установяват по категоричен начин, че е налице нарушение, заснето с техническото средство. Неоснователно е възражението и по отношение на поддържаните от касатора довод, че липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е съществено нарушение на производствените правила, т.к. макар и да е допуснат твърдения пропуск, същото е обсъдено и правилно посочено от въззивния съд, че „не води до незаконосъобразност на процедурата по заснемане и установяване на нарушението.“. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения в съдебното производство, още повече, че в жалбата и в молбата от 15.01.2021 г. пълномощникът изрично сочи, че не е успял да се запознае с мотивите на решението.В хода на производството са събрани поисканите писмени доказателства и правилно въззивният съд е посочил, че при замерването са спазени всички правила, измерващото средства е годно за използваното предназначение, като са взети предвид техническите характеристики за точност на измерването. Не са налице и липса на реквизити на акта – електронния фиш е издаден по утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи, при което същия отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както правилно е констатирал и въззивния съд. В производството пред въззивната инстанция са обсъдени възраженията и същите не са приети за основателни, като касационната инстанция изцяло възприема изложените мотиви и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Въззивният съд е преценил правилно фактите и липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство и като е потвърдил обжалвания електронен фиш, е постановил един правилен съдебен акт, напълно съответстващ на разпоредбите на материалния закон, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото, в полза на ответника ОД на МВР - Монтана, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в минимален размер от 80лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306/0910.2020 г. на Районен съд Монтана, постановено по АНД № 1205/2020 г. по описа на съда, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 3793838 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана.
ОСЪЖДА търговско дружество „Т*** “ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Т.Т. и Ж*** Т*** Т*** , да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Монтана, представлявана от директора, сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: