Номер 18413.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ШуменСъстав I
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Теодора Е. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20203600500340 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №420/09.07.2020г. по гр.д.№2808/2019г. ШРС е отхвърлил предявените от
Т. С. Н. срещу Г. А. М. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.І и пр.ІІІ от ЗЗД/вторият
като евентуален/, за осъждане на ответника да върне сумата 5000лв., получена без
основание, евентуално на отпаднало основание, като неоснователни. Присъдени са и
следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че същото се явявало
необосновано и противоречало на закона, по подробно изложени съображения. Съдът
изградил решението си върху вътрешно противоречиви мотиви. От доказателствата по
делото безспорно се установявало заплащането на процесната сума и липсата на каквото и
да било валидно правоотношения между ищцата и ответника, което да обуславяло
заплащането й. Съществуването на уговорки между свидетелите С.Н. и Кр.К. не изключвали
първоначално твърдяната липса на основание. Във връзка с евентуалния иск сочи, че
безспорно било по делото, че ответникът бил получил сумата от 5000лв., а разваленият
договор съставлявал отпаднало основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД. Неподкрепен от
доказателствата по делото се явявал изводът на съда, че ответникът не се бил обогатил,
защото цялата сума била предадена на свид.Кр.К.. Моли решението да бъде отменено,
съответно постановено друго, с което заявените искове бъдат уважени. Претендира и
присъждане на следващите се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
1
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Съгласно представеното преводно нареждане, на 14.02.2019г., 12.02ч. Т. С. Н.
превела по банковата сметка на ответника сумата 5000лв., с посочено основание за плащане
„Поло-Крос“. Последният на същата дата е изтеглил внесената сума от 5000лв./нареждане
разписка от 14.02.2019г., 15.17ч./, като част от сумата-2600лв. е внесъл в брой по сметка на
А.М.И. с основание за внасяне“Фолксваген Поло-Крос“/, а друга част-2360лв.-по сметка на
М.Х.Д. със същото основание.
По делото са приложени заверени копия на материалите по досъдебно производство
№1741/2019г. на 05 РУ-СДВР, образувано по повод депозиран сигнал до СРП от С.
Николаева Н., в който са изложени твърдения за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от
НК.
Съгласно показанията на свид.С.Н./дъщеря на ищцата/, в началото на 2019г. искала да
закупи автомобил и приятелят й Тихомир я свързал с негов приятел-К., който живеел в Ш. и
се занимавал с внос на автомобили. Последният й предложил автомобил „Поло Крос“, на
който модел се спряла. К. я помолил да изпрати сума от 5000лв. за автомобила, като я
уверил, че договор по отношение на тази тяхна уговорка ще бъде сключен по-късно. Казал
й, че има съдружник в България и я насочил към ответника, за да му изпрати по негова
сметка парите. Превела парите по сметка на М., защото К. й казал, че той няма сметка на
която да преведе парите и че с М. имал уговорка. За първи път осъществила с ответника
контакт в средата на м.февруари/2019г./, малко преди да преведе парите, които били на
майка й. Сочи също, че ангажиментите, които ответникът бил поел към нея били свързани с
обслужването на автомобила. Коментирала с него въпроса за предварителния договор,
който следвало да се подпише след като избере конкретен автомобил. Писмен договор не
подписали, тъй като след изпращането на парите се започнало едно шикалкавене и
автомобил не й бил доставен. Свидетелката сочи, че автомобилът щяла да купи от къщата
на М., като договорът и фактурата щели да бъдат от неговата къща.
Свид.М.Д. заявява, че е получил пари от М. във връзка с кола, която трябвало да бъде
закупена от Кр.К.. Парите били преведени по негова сметка, тъй като бил в Ш. и ги предал
на К.. Знаел, че част от сумата била предадена и на майката на друга позната-Б., която също
била в Ш. и ги предала на К.. Последният също бил разпитан в съдебно заседание като
излага, че негов познат - Тихомир му се обадил, за да потърси кола за негова позната/С.Н./,
която е сносна и не струва много. След определено време изпратил снимка на автомобила,
а последният потвърдил, че колата се е харесала на С.Н. и попитал какво следва. К. му казал,
че оставил 400 франка капаро и остатъкът до 2100франка следва да се доплати. Цялата
уговорка във връзка със закупуването и доставката на колата била само между С. Н. и него.
2
М. изобщо нямал представа за какъв автомобил са изпратени пари. Той искал парите да се
наредят по банковата сметка на М., за да може да се препратят на други хора и достигнат до
него. Цялата сума от 5000лв. била достигнала до него. Сочи също, че автомобилът бил
доставен в България, но поради възникнал проблем със скоростната кутия С.Н. отказала да
го приеме. Закупуването на автомобила, оформянето на документите във връзка със същия
и транспортирането му, му коствало много средства, които нямало кой да му възстанови.
Поради тази причина и все още не бил върнал сумата на С.Н..Заявява, че събирал парите и
щял да ги върне.
Пред първоинстанционния съд показания досежно уговорките във връзка със
закупуването на автомобил от Ш. е дал и свид.Л.Т., но показанията му не следва да се
кредитират, доколкото не са непосредствени и конкретни. Същият изрично заявява, че не е
присъствал на уговаряне на параметрите на сделката.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищците обстоятелства и заявения петитум, съдът
намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция с правно
основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД – ищцата излага, че М. получил от нея сумата 5000лв. за
закупуване на автомобил от Ш. при начална липса на основание-собствеността върху МПС
се прехвърляла чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните,
какъвто липсвал между страните, съответно между страните не било постигнато съгласие
относно съществени елементи на договора/цена, номер на рама и регистрационен номер/, в
условията на евентуалност заявява претенция за заплащане на сумата от 5000лв. на
основание чл.55, ал.1,т.3 от ЗЗД-като получена на отпаднало основание, ако се установи
съществуването на облигационна връзка между страните, то се дължи връщане на сумата
поради развалянето й поради неизпълнение от страна на ответника.
Съгласно константната практика / Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на
Върховния съд/, първият фактически състав на получено без основание по чл.55, ал.1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От
значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да
е липсвало основание за имущественото разместване. Така началната липса на основание за
преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице
във всички случаи, когато липсва валиден юридически факт за получаването на определена
имуществена облага- когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта, или
без наличие на някакво правоотношение, или когато няколко солидарно задължени лица са
погасили/изпълнили последователно и изцяло задължение към кредитора и др.. В случая се
твърди получаване на сумата 5000лв. като получена въз основа на нищожен акт.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовата страна
следва да докаже получаването на претендираната сума от ответната страна по силата на
3
акт, който се явява нищожен/твърдяната сделка/, а последната, че за получаването е налице
основание. Така в настоящия случай не е спорно между страните, а и от представената по
делото разписка се установява, че на 14.02.2019г. Т. Н. е превела по банкова сметка на
ответника Г.Н. сумата 5000лв.. В разписката като основание е посочено „Поло Крос“, като
е налице твърдения от ищца в самата искова молба, че превеждайки сумата на М.
помогнала на дъщеря си при покупката на сочения лек автомобил от Ш., тъй като М., с
когото последната се договорила, поискал предварително да получи сумата 5000лв.,
необходима за покупката на обещания автомобил.
Ответникът възразява, че е нямал договорни отношения било с ищцата, било с дъщеря
й касателно покупката и доставката на автомобила от Ш.. На сочената сума-на 14.02.2019г.
дъщерята на ищцата С. Н. му се обадила с молба да преведе по негова банкова сметка
парична сума, която той да прехвърли на К. К., с който се била договорила за покупката на
автомобил „Фолксваген-Поло Крос“. Не му били известни параметрите на сделката между
С.Н. и К., но се съгласил, тъй като с последния били работили заедно и му имал доверие. К.
живеел в Ш. и нямал банкова сметка в РБългария. Веднага след получаване на сумата
превел същата на посочени от К. две лица, като основание за превода посочил същия
автомобил.
Настоящият състав счита, че не би могло да се приеме, че сумата от 5000лв. била
преведена от ищцата на ответника, при начална липса на основание-нищожност на сделка
между страните. Не се установи наличието на постигната договорка между ищцата и
ответника във връзка с покупката от Ш. на лек автомобил „Фолксваген- Поло-
Крос“.Установи се, че между дъщерята на ищцата-С.Н. и Кр.К. е постигната договорка за
закупуване на автомобил от Ш., имащ характера на договор за поръчка, във връзка с
изпълнението на който, от страна на дъщеря й, ищцата е превела сумата 5000лв.. Видно от
свидетелските показания/свид.С.Н. и Кр.К./, а и от представената кореспонденция по
досъдебното производство, последните са постигнали съгласие по съществените елементи
на този договор за поръчка-вида на автомобила и средствата за изпълнение на поръчката/.
Договорът за поръчка е неформален и за валидността на същия не се изисква писмена
форма. Предвид изложеното и не е налице фактическия състав на сочената норма. На
практика не М., а К. е получил сумата/в съдебно заседание същият изрично заяви
получаването на цялата сума от 5000лв./ и то не без основание към момента на
превеждането й.
По отношение на заявената в условията на евентуалност претенция за заплащане на
сумата 5000лв. на отпаднало основание-ищцата сочи, че между нея и ответникът
съществувала облигационна връзка-договор за доставка на лек автомобил от Ш., по който се
дължи връщане на преведената от нея сума поради развалянето му, с оглед неизпълнение от
страна на ответника.
Съгласно постановките на соченото по-горе Постановление №1/1979г., при третия
4
фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД основанието съществува при получаване на
престацията, но след това е отпаднало с обратна сила/напр. при унищожаване на договорите
поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при
настъпване на прекратително условие, ако сделката е сключена при такова условие и др./
Настоящата инстанция намира, че по делото не се ангажираха доказателства за
наличието и на този фактически състав, обосноваващ ангажиране отговорността на
ответника за неоснователно обогатяване.
От събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свид.С.Н./същата излага, че уговорка за закупуване на кола „Фолксваген Поло Крос“ от Ш.
е имала с К. , за закупуването на която му изпратила 5000лв. чрез банковата сметка на
ответника/, показанията на свид.Кр.К., съответно кореспонденцията между двамата,
представена в хода на досъдебното производството, материалите по което са приложени и
към настоящото производство/от която се видно, че уговорките относно купуването на
автомобила от Ш. и доставянето му в България са между С.Н. и К.-от последния е търсила
изпълнение на задължението, на него е изпратила личните си данни и доказателства за
извършения превод на сумата от 5000лв., като единствената комуникация с ответника е по
повод получаване на данните за банковата му сметка, но отново поради уговорка с К./, се
установява наличието на сключен договор за поръчка между С. Н.-дъщеря на ищцата и К..
В изпълнение на който, от името и вместо дъщеря си ищцата е превела на ответника
уговорената сума, който да я предаде на К..Не се установи наличието на договорно
отношение между ищцата и ответника, по което ищцата да е изпълнила свое задължение за
изплащане на сумата 5000лв. и което договорно правоотношение да е развалила, поради
неизпълнение насрещно задължение на ответната страна.
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да
заплати на въззиваемия деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 580лв-
адвокатско възнаграждения/същото и в размер на минимума, съгласно чл.7, ал.2 от наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №420/09.07.2020г. по гр.д.№2808/2019г. на ШРС.
ОСЪЖДА Т. С. Н. с ЕГН********** от гр.С... да заплати на Г. А. М. с ЕГН**********
от гр.Ш..., деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 580лв..
На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
5
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6