Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,……………..2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 1738 по
описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалби на „З.к. ”Н.” АД срещу
постановление от 11.01.2019г. и постановление от 21.01.2019г., двете
постановени по изп.дело № 20199210400001
на ЧСИ С.П.с рег. № 921 с район на действие - районът на СРС.
По
първата жалба жалбоподателт излага доводи за незаконосъобразност на
постановлението от 11.01.2019г., с което съдебният изпълнител е отказал да спре
изпълнението по делото. Счита, че спирането на изпълнението настъпва по силата
на закона, с подаване на възражение по чл.414 от ГПК, без да е необходим
нарочен акт на съда. Поддържа становище, че съдебният изпълнител следва да извърши преценка дали възражението
по чл.414 от ГПК е подадено в срок пред надлежния орган и въз основа на него да
приеме, че спирането е настъпило по силата на закона. Моли съда да отмени
обжалваното постановление.
Ответникът
„П.„ АД оспорва жалбата. Счита, че преценка дали възражението е подадено в срок
и дали са налице условията за спиране на
принудителното изпълнение следва да бъде извършена от заповедния съд, тъй като
възражението се подава до съда, който, съгласно чл.420, ал.3 от ГПК, се
произнася с определение за спиране на изпълнителното производство. Поддържа
становището, че е необходим съдебен акт, който да удостовери спирането на
незабавното изпълнение. Моли съда да остави жалбата без уважение.
По
втората жалба жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
постановление от 21.01.2019г., с което съдебният изпълнител е отказал да измени
постановление за разноските в частта относно размера на разноските за
адвокатско възнаграждение и дължимите такси по т.9 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Счита,
че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат единствено по чл.10, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200
лв. Посочено е, че разноските по т.9 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъдат намалени
до размера на таксата, дължима за реално наложените запори, а за разноските по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ са изложени доводи, че не са изчислени по реда, предвиден
от законодателя, като жалбоподателят се е позовал и на съдебна практика. Моли
съда да отмени постановлението и вместо това да намали размера на разноските за
адвокатско възнаграждение на 200 лв. и да намали определената такса по т.9 и
т.26 от ТТР към ЗЧСИ .
Ответникът
оспорва жалбатата и моли съда да я остави без уважение.
В
приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частните жалби. В мотивите е прието, че
спирането на изпълнението по силата на закона следва да бъде удостоверено пред
ЧСИ с нарочен акт на съда. По отношение на размера на адвокатското
възнаграждение е посочено, че същото е съобразено с уредения от законодателя
минимум и свободата на договаряне на адвокатско възнаграждение. Наред с това е изразено
становище, че се дължат разноски не само за образуване на изпълнителното дело
по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но и по чл.10, т.2 от същата наредба. Същевременно е посочено,
че съдебният изпълнител не е бил сезиран с искане за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност, и не е длъжен ex
officio да извърши редуциране на разноските.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, установи от фактическа страна следното:
По частна жалба вх. №
01294/17.01.2019г. от „З.к. ”Н.” АД против постановление, озаглавено
”разпореждане”, от 11.01.2019 г.:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима.
Разгледана
по същество – основателна, поради следните съображения:
Изп.дело
№ 2019921040001 на ЧСИ С.П.е образувано въз основа на изпълнителен лист от
20.11.2017г. на СРС, ГО, 26 състав, с който „З.к. ”Н.” АД е осъдена да заплати
на „П.„ АД сумата от 300 000лв. - главница по запис на заповед от
01.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2017г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК от 20.11.2017г.
по чгр.д. № 73833/2017г. на СРС, ГО, 26 състав.
С
молба от 08.01.2019г. длъжникът е
представил възражение по чл.414 от ГПК, подадено срещу заповед по чл.417 от ГПК
по чгр.д. № 73833/2017г. на СРС, ГО, 26 състав, и е поискал да не се
предприемат нови действия по обезпечаване и събиране на задължението.
Видно
от приложеното възражение по чл.414 от ГПК същото е подадено на 08.01.2019г. по
чгр.д. № 73833/2017г. на СРС, ГО, 26 състав.
С
разпореждане от 11.01.2019г. ЧСИ е отказал да спре изпълнението. В мотивите на
разпореждането е приел, че не е
представено определение по чл.420, ал.1, вр чл.417, т.10 от ГПК или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изразил е становище, че изпълнителното производство не
се спира по силата на закона, а за това е необходим изричен акт на съда, издал
заповедта за изпълнение.
Обжалваното
постановление е правилно.
Съгласно чл. 420, ал.1
от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното
изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда
на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. По
аргумент на противното, принудителното изпълнение спира по силата на закона в
случаите на подадено възражение срещу заповед по чл.417 от ГПК, издадена въз
основа на запис на заповед по реда на чл.417, т.10 от ГПК.
Заповедният съд с определението по чл. 420, ал.1 от ГПК само констатира вече
настъпилото спиране на изпълнението, а не го постановява. Макар спирането да е
настъпило по силата на закона, длъжникът не
може да удостовери това обстоятиелство пред съдебния изпълнител, без акт на
съда, който прогласява спирането. Без такъв акт съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения от съда изпълнителен
лист/определение № 454 от 29.12.2008г. по чгр.д. № 2260/2008г. на ВКС/. В тази
насока са и мотивите към решение № 212/27.11.2017г. по т.д. № 754/2017г. на
ВКС, съгласно които „изпълнителният процес не може да спре автоматично, по
силата на закона, а се налага постановяване на изричен акт. В хипотезата на
чл.420, ал.1, вр чл.417, т.9, предл. 1 от ГПК /сега чл.420, ал.1, вр. чл.417,
т.10, предл.1 от ГПК/ е налице императивно определено от законодателя
основание, при наличието на което е задължително спирането на изпълнителното
дело, което следва да се постанови от заповедния съд с нарочно определение, щом
като той е сезиран с възражение на длъжника по издадената заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417, т.9, предл.1 от ГПК”./сега чл.417, т.10, предл.1
от ГПК/. Едва при
съобразяването на този съдебен акт и то като влязъл в сила, съответният ЧСИ
дължи преустановяване на дължимите изпълнителни действия по конкретното
изпълнително дело, а в противен случай, всяко последващо изпълнително действие,
чийто порок не би могъл да се релевира, чрез жалба до окръжния съд, ще следва
да се преценява като вредоносно действие на плоскостта на предвидената в чл.
441 ГПК отговорност на съдебния изпълнител за вреди. В тази насока е и
по-старата практика на ВКС - определение № 415/15.VII.2009 г. на I-во т.о. по
ч. т. дело № 375/09 г. и опр. № 514/14.IX.2009 г. на т.о по ч. т. д. № 107/09
г., според която задължението на заповедния съд за произнасяне с изрично
определение се аргументира и със съображения за справедливост и яснота в
отношенията. С издаването на изричен съдебен акт при подадено възражение от
длъжника по реда на чл. 420, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК се
внася яснота относно това, че въз основа на заповедта не може да се изпълнява, вместо
да се стига до отмяна на действията на съдебния изпълнител при наличие на
предпоставки за спиране на изпълнението.
При сегашната правна уредба, при която
възражението се подава именно до заповедния съд, който е допуснал
принудителното изпъленине, преценката дали възражението е подадено в срок, от
активно легитимирана страна и дали са
настъпили предпоставките за спиране на изпълнението по силата на закона се извършва
именно от заповедния съд. Действително, при този законодателен подход, при
който на съдебния изпълнител не е предоставено правото на преценка дали са
настъпили предпоставките за спиране на изпълнението в хипотезата на чл.420,
ал.1, вр чл.417, т.10, предл.1 от ГПК, създава проблеми в практиката, тъй като
съществува период от време между датата
на реално осъществяване на предпоставките за спиране на изпълнението по силата
на закона и датата на констатиране от
заповедния съд на настъпване на правнорелевантните факти, но правната уредба, според
настоящия състав, не позволява преценката за спиране на производството по
силата на закона да бъде извършена от съдебния изпълнител.
Поради
изложените доводи, подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
По частна жалба вх. №
02112/24.01.2019г. от „З.к. ”Н.” АД против постановление от 21.01.2019 г.:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима.
Разгледана
по същество, основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното
производството е образувано по молба на взискателя „П. „АД срещу „З.к. „Н.” АД
въз основа на ИЛ от 20.11.2017г., издаден по гр.д. № 73833/2017г. на СРС, ГО,
76 състав, за сумата от 300 000лв. главница по запис на заповед от
01.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2017г. до окончателното изплащане.
Към
молбата е приложен договор за правна помощ за сумата от 5 000 лв. с ДДС ,
фактура от 17.12.2018г. и преводно нареждане за плащане на Адвокатско дружество
„Г.” от 14.12.2018г., от които се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено
по банкова сметка, ***.
С
покана за доброволно изпълнение изх. № 106/03.01.2019г. частният съдебен изпълнител е уведомил „З.к.Н.”АД,
че задължението й възлиза на 355 482.68 лв., от които главница в размер на
300 000 лв., законна лихва в размер на 38 166.67 лв. за периода 16.10.2017г.-17.01.2019г.
и 5000 лв. – разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение, 12 316.01лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 03.01.2019г.
Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 07.01.2019 г.
Със
запорни съобщения от 03.01.2019 г. до шест банки – „Уни Кредит Булбанк”АД,
„Юробанк България” АД, „Централна кооперативна банка”АД, ”Банка ДСК” ЕАД,
„Банка Пиреос България” АД, ”Първа инвестиционна банка” АД частният съдебен
изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника. От уведомление от
04.01.2019г. от „Уни Кредит Булбанк” АД до частния съдебен изпълнител се
установява, че банката е наложила запор върху сумата от 355 482.68 лв. По
делото липсват доказателства на коя дата сумата е постъпила по сметка на ЧСИ.
Със съобщения от 14.01.2019г. ЧСИ е вдигнал
наложените запори в останаите пет банки – „Юробанк България” АД, „Централна
кооперативна банка” АД,”Банка ДСК” ЕАД, „Банка Пиреос България” АД, ”Първа
инвестиционна банка” АД.
С
възражение изх. № 01293/17.01.2019г. „З.к.Н.” АД е поискало от частния съдебен
изпълнител да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, тъй като други изпълнителни действия,
освен подаване на молба за образуване на делото с посочване на способа на
изпълнение, не били извършени и да намали размера на таксите по т.9 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
С
постановление от 21.01.2019г.,озаглавено „разпореждане”, частният съдебен
изпълнител е отказал да намали размера на адвокатския хонорар за правна помощ
по делото, но не се е произнесъл по
молбата за изменение на постановлението за разноски по отношение на таксите по
т.9 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Постановлението
на частния съдебен изпълнител от 21.01.2019г., което се обжалва в настоящото
производство, е неправилно, поради следните съображения:
Съгласно
чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната
наредба, за процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по изпълнителното дело –
минималното възнаграждение е 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В
конкретния случай е подадена единствено молба за образуване на изпълнително
дело, с която е поискано съдебният изпълнител да извърши справка в регистъра на
БНБ за открити на името на длъжника банкови сметки в лицензирани банки и техни
клонове и даналожи запор върху вземанията по тези сметки, както и да насочи принудително
изпълнение срещу всяко установено имуществено или неимуществено право. Едновременно
с поканата за доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител е наложил запор
върху банковите сметки на длъжника.
От
уведомление от 04.01.2019г. от „Уни Кредит Булбанк” АД до частния съдебен
изпълнител се установява, че банката е наложила запор върху сумата от
355 482.68 лв. Със съобщения от
14.01.2019г. ЧСИ е вдигнал наложените запори в останаите пет банки –„Юробанк
България” АД, „Централна кооперативна банка” АД, ”Банка ДСК” ЕАД, „Банка Пиреос
България” АД, ”Първа инвестиционна банка” АД.
Други
действия за принудително събиране на сумата, в които да е участвал
упълномощеният от взискателя адвокат, не са извършени, поради което разноските
за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени по реда на чл.10, т.1
от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на 200 лв.
Не
съществува процесуална пречка при извършени последващи действия по изпълнителното
дело с участието на упълномощения от взискателя адвокат разноските за адвокатско възнаграждение да
бъдат определени по реда на чл. 10,
т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед
на изложените доводи, обжалваното постановление от 21.01.2019г., озаглавено
„разпореждане”, следва да бъде отменено и вместо това да бъде намален размерът
на разноските, определен с постановление от 03.01.2019 г., обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх. № 106/03.01.2019 г., на 200 лв.
По
отношение на жалбата в останалата част, в която са изложени доводи за
неправилно определяне на таксата т.9 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ, същата има
характер на молба за допълване на разпореждане от 21.01.2019 г. в частта за
тези разноски, тъй като ЧСИ не се е произнесъл по отношение на тях в
разпореждането от 21.01.2019г. Делото следва да се върне на ЧСИ с указание да
се произнесе по възражение № 01293/17.01.2019 г. в частта, в която е поискано
изменение на постановлението за разноските в частта на определената такса по
т.9 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ и едва след произнасяне по възражението в тази част,
постановеният от ЧСИ акт би подлежал на обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 01294/17.01.2019г., подадена от „З.к. ”Н.” АД срещу
постановление от 11.01.2019 г., озаглавено „разпореждане”, постановено по изп.дело № 20199210400001 на ЧСИ С.П.с рег. №
921 с район на действие - районът на СРС, с което частният съдебен изпълнител е
отказал да спре изпълнението по делото.
ОТМЕНЯ постановление, озаглавено
„разпореждане”, от 21.01.2019 г., постановено по изп.дело № 20199210400001 на ЧСИ
С.П.с рег. № 921 с район на действие - районът на СРС, с което е отказано да
бъде изменено постановление от 03.01.2019г., обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 106/03.01.2019 г. в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „З.к. ”Н.” АД, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановление от 03.01.2019г.,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 106/03.01.2019 г. в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „З.к.
”Н.” АД, като намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 200лв.
ВРЪЩА делото на ЧСИ за произнасяне
по молба за допълване на постановление, озаглавено „разпореждане”, от
21.01.2019 г., обективирана в частна жалба вх. № 02112/24.01.2019 г., за
произнасяне по направени възражения за разноските по т.9 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.