Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 16.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 19.10.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 1049/2020 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Т.Й.А. ***, ЕГН ********** против НП № 20-1006-001460 от 05.06.2020
год. на началник група
в сектор „ПП” към ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.2 във вр.
с ал.1, т.6 във вр. с чл.104 ал.1 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 във вр.
с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
подробни съображения за отмяна на НП. Иска присъждане и на разноски.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител.
Преди последното по делото съдебно заседание постъпва писмено становище от
пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска НП да се потвърди,
прави възражение за прекомерност на разноските и иска на свой ред присъждане на
разноски.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 14.05.2020г., в 12:05 часа, в гр.Пазарджик на
бул.“Георги Бенковски“, в посока бул.“Ген. Гурко“ е управлявал л.а. „Форд
Фокус“ с рег. № ***, като при кръстовището с ул.“Кочо Честименски“ е навлязъл в
него на зелен разрешаващ сигнал, при нормално работеща трисекционна светофарна
уредба, като не е изпълни задължението си да спре и да пропусне навлизащия в
кръстовището по ул. “Кочо Честименски“, на забраняващ червен сигнал, автомобил
със специален режим на движение, с включена светлинна и звукова сигнализация,
движещ се направо, а именно л.а. „Шкода Рапид“ с рег. № ***, собственост на
ОДМВР-Пазарджик, с водач А.Т.Б., вследствие на което автомобилите се сблъскват
и настъпва ПТП с материални щети. След това, като участник в ПТП, не изпълнил
задължението си да спре, за да установи какви са последиците от произшествието,
а продължил движението си по бул.“Георги Бенковски“.
Всичко това било
констатирано от автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на
който бил актосъставителят Е.Т., който посетил местопроизшествието, след като
при дежурния в СПП бил получен сигнал за инцидента от полицейските служители,
участващи в него, сред които бил и св. А.Б. – водачът на полицейския автомобил
със специален режим на движение.
Автопатрулът на СПП
установил, че на местопроизшествието се намира само полицейският автомобил с
неговия водач и колегата му.
Не след дълго станало
ясно, че другият участник в ПТП – жалбоподателят А., около петнадесетина минути
след инцидента е позвънил на тел.112 и е съобщил, че е бил участник в него,
като „закачил“ леко преминаващ през кръстовището, с включени светлинни и
звукови сигнали, полицейски автомобил. Казал, че не се намира в момента на
местопроизшествието, т.к. полицейският автомобил след инцидента продължил
движението си с висока скорост и отминал. Посочил, че той също продължил
движението си, след което разтоварил някакъв багаж, който карал и веднага след
това се обадил, за да разбере къде да отиде във връзка с инцидента, т.е. дали в
сградата на Сектор „ПП“ или на полицейското управление в гр.Пазарджик. Посочил
трите си имена и адреса, на който живее. Операторът на тел.112 осъществил
конферентна връзка между жалбоподателя и дежурния в ОДМВР-Пазарджик, при която горният
бил уведомен, че ще бъде забран от служители на СПП за отработване на случая.
Предвид описаните
до тук обстоятелства по настъпилото ПТП било прието, че поведението на
жалбоподателят осъществявало състав на административни нарушения, както следва:
1. по чл.104 ал.1
от ЗДП, която норма императивно повелява, че: „При приближаване на моторно
превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни
превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а
при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както
на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства“, а в
конкретния казус А. не бил изпълнил това свое задължение и по описания вече
начин не спрял и не пропуснал преминаващия полицейски автомобил, с включени
светлинни и звукови сигнали, през процесното кръстовище;
2. по чл.123 ал.1,
т.1 от ЗДП, която норма императивно повелява, че: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.1 без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието“, а в
конкретния казус А. не бил изпълнил и това свое задължение, т.к. след ПТП
продължил движението си по бул.“Г. Бенковски“.
За констатираните
нарушения св. Т. съставил АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 12.06.2020
год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 19.06.2020г., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като
подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Т. и Б.,
а също и от писмените доказателства, приети по делото.
При така
установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е частично основателна.
І. Относно
нарушението по пункт І от НП - чл.104
ал.1 във вр. с чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.6 от ЗДП.
Настоящия съдебен
състав намира, че в хода на административнонаказателното производство, по
категоричен начин бе доказан фактът на извършването на това нарушение от страна
на жалбоподателя. Не е спорно по делото, че полицейският автомобил е преминавал
през въпросното кръстовище по описания вече начин, като е бил с включени
светлинни и звукови сигнали, т.е. със специален режим на движение. Не се спори
и по това, че жалбоподателят А. още преди да навлезе в зоната на процесното
кръстовище е чул звука от сирената на полицейския автомобил. Установи се обаче,
че той въобще не е видял и разбрал откъде и за къде се движи този автомобил. Това
е така, защото А. преди да навлезе в кръстовището е бил с автомобила си в
дясната пътна лента на бул.“Г. Бенковски“ /с еднопосочно движение и с по две
ленти във всяка посока/ , а отляво на него е имало други автомобили, които са
пречели на видимостта му наляво, откъдето пък е идвал и навлязъл в кръстовището
полицейският автомобил. Пред актосъставителя Т. жалбоподателят заявил, че чул
сирената, но не знаел откъде идва и дори се обърнал назад, за да види дали
автомобилът не идва откъм гърба му. Същото А. заявил и пред св.Б., а именно, че
чул сирената, но помислили, че автомобилът със специален режим на движение се
движи зад него, при което погледнал назад, а след това продължил движението си,
гледайки напред и тогава настъпил удара.
С оглед на всичко
това няма съмнение, че след като е чул звуковия сигнал на автомобилът със
специален режим на движение и при положение, че не е можел обективно да възприеме
откъде идва той и накъде се движи, А. е имал задължение веднага да предприеме
действие за спиране и ненавлизане в зоната на кръстовището, па макар и на
разрешен за него сигнал на светофара. Той обаче не е изпълни това свое
задължение, което е станало причина за настъпилото ПТП със съвсем незначителни
материални щети.
Не може да се
сподели възражението на защитата, че вина за ПТП е имал водачът на полицейския
автомобил – св.Б., а не А.. Вярно, че на св.Б. също е бил съставен АУАН и
издадено НП за въпросния инцидент, като му е било вменено нарушение по чл.92
ал.1, т.2 от ЗДП, но този факт не може да обвърже настоящия съдебен състав при
преценката за това кой е виновният водач за инцидента, евентуално налице ли е
съпричиняване.
Според настоящия
състав основната вина за ПТП е била на жалбоподателят А., защото ударът между
двата автомобила е станал в момент, когато полицейският автомобил почти е
излизал от кръстовището, движейки се отляво надясно пред автомобила на А.. Била
е ударена съвсем леко задната броня на полицейският автомобил в най-дясната й
част, а това е станало с предната броня на автомобила на жалбоподателя, отново
с най-дясната й част. Това иде да покаже, че ако А., веднага след като е чул
звуковия сигнал на полицейския автомобил, бе предприел действия по спиране на
своя автомобил, та дори и да не е бил спрял изцяло, а само да е убил скоростта
си чрез задействане на спирачни механизъм, то навлизането му в кръстовището не би
станало преди полицейския автомобил да премине безпрепятствено през него.
С оглед на всичко
това няма никакво съмнение, че с поведението си жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.104 ал.1 от ЗДП, при което правилно е бил санкциониран на
основание чл. чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.6 от ЗДП, а именно за това, че поради
нарушение на чл.179 ал.1, т.6, тъй като не е осигурил път за безпрепятствено
преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и
специален светлинен сигнал и е предизвикал ПТП. Напълно законосъобразно е
наложена и глобата за това нарушение, която е в абсолютно установен размер от
200 лева и с която ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
По тези
съображения НП по пункт І се явява законосъобразно и ще следва да се потвърди.
ІІ. Относно
нарушението по пункт ІІ от НП - чл.175,
ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП.
Настоящия съдебен
състав намира, че атакуваното НП по този пункт е незаконосъобразно.
Действително поведението на жалбоподателя А. формално запълва от обективна и
субективна страна признаците на това административно нарушение, но същото
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради явно незначителната
си степен на обществена опасност.
Не се спори по
делото, че непосредствено след инцидента жалбоподателят А. не е останал на
място, а продължил движението си в лекия автомобил. Станаха обаче известни и
причините за това негово поведение. Първо – непосредствено след контакта между
двата автомобила, удареният полицейски автомобил е продължил движението си с
включен светлинен и звуков сигнал, което е било възприето от А.. Действително
св.Б. посочи, че той спрял с автомобил на около 15 метра след кръстовището, но А.
очевидно не е имало как да знае това, т.к. виждайки, че полицейската кола
продължава, той също е продължил да се движи. Второ - жалбоподателят А. е счел,
че управляващият полицейската кола въобще не е усетил лекия контакт между двата
автомобила, което е сподели и с оператора на тел.112. Това означава, че А. е
приел, че няма смисъл да остава на местопроизшествието, т.к. там не е спрял веднага и другия участник.
Трето – жалбоподателят А. очевидно не е имал никакво намерение да се укрива
след произшествието, т.к. сам се е обадил и съобщил за него на тел.112, а ако
не го бе направил, то неговото откриване би било почти невъзможно, защото св.Б.
и св.Т. споделиха, че никой не е видял и казал пред полицейските служители
регистрационния номер на автомобила на горния.
С оглед на всичко
това следва да се заключи, че действително А. не останал на мястото на ПТП, за да установи какви са последиците от
произшествието, но
петнадесетина минути след това е направил всичко зависещо от него, за да се
афишира като участник в инцидента и да съдейства за установяване на последиците
от него, които както се посочи са били незначителни.
В случай че бе
отчел всички тези обстоятелства, както и това, че ПТП е било съвсем леко, с
почти нищожни материални щети, а също и че до момента А. не е извършил друго
подобно нарушение по ЗДП, то АНО щеше да стигне до извода, че извършеното
нарушение се характеризира с явно незначителна степен на обществена опасност. Поради
всичко това наказващият орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не
налага санкция, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
такова нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При това
положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е
издал незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая” подлежи и на
съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
/ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.
Поради всичко
казано до тук НП по пункт ІІ следва да се отмени.
При
този изход от делото – отмяна на НП в едната му част и потвърждаване в друга,
принципно ответната страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски,
изчислени съразмерно на уважената част според подадената въззивна жалба. В
същото време обаче искането на А.С.Г., в качеството му на пълномощник на
директора на ОДМВР-Пазарджик, от която териториална структура е наказващият
орган издал НП, направено в постъпило
писмено становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, а
именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН,
във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от представеното
пълномощно пълномощникът А.С.Г. – началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е
лице с юридическо образование.
Тук веднага следва
да се каже, че отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на
репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане
законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят
предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение, когато ще е
законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са доказани по делото.
Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от
други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3,
предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус
директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие
от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в случая е
допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК,
като пълномощникът своевременно
е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на
спора е частично благоприятен за представляваната от него страна, но липсва
законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като
ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването
на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би могло
да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015г., ІV
отделение, в което е казано: „Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е
уредено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на
съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с
представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото
отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, която норма е приложима само по отношение на
възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование,
представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената
разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо
разноски на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита
от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на
колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3
от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се
позовава касаторът. В него е направено разграничение между едноличен административен
орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.; колективен
административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на
конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен
административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се
отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е
представляван в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с
юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на Административен
съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение № 80/08.02.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г., Решение №
2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 3049/2019г. и др.
Относно искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе
направено своевременно – в последното по делото с. з., от страна на пълномощника
на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото
– частична отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.7/ се установява,
че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. (триста лева).
Относно
възражението за прекомерност на разноските, направено от ОДМВР-Пазарджик,
следва да се каже, че е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр.
с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата пък е
посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв.
По-горе бе
посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., т.е. минимума, което значи, че възнагражението
не е прекомерно.
Относно размера на
разноските, които следва да се присъдят на жалбоподателя следва да се каже
следното:
Доколкото
разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, то следва, че такива се
присъждат и при частичната му отмяна. В такъв случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери приложение
ГПК. В нормата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото
и отменено НП, съизмеримо с размера на наложеното, респ. отмененото наказание. В
случая с НП са наложени две наказания глоба в общ размер от 250 лева, а с
настоящото решение съдът отменя глобата от 50 лева, т.е. това е уважената част
на жалбата против НП. В съответствие с правилото на чл.78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно отменения размер на административната санкция, а именно
за сумата от 60 лв. /шестдесет лева/.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-001460 от 05.06.2020
год. на началник група в сектор „ПП” към
ОД на МВР-Пазарджик В ЧАСТТА, с което на Т.Й.А. ***,
ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.6 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОТМЕНЯ НП № 20-1006-001460 от 05.06.2020 год.
на началник група в сектор „ПП” към ОД на
МВР-Пазарджик В ЧАСТТА, с което на Т.Й.А. ***, ЕГН **********,
на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖАДА ОД НА
МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес
гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.А. ***, ЕГН ********** разноски
в размер на 60лв. /шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на
ОДМВР-Пазарджик за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: