Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марияна Рашева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7651
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск от М.Н. М.-В., ЕГН **********,
с адрес *** против „Е.П.“ АД , с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли
съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо,
че М.Н. М.-В. не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 3 269,08 лв. по фактура № ********** от
30.04.2019г. за периода 12.04.2017г. до 11.04.2018г., за партида с
клиентски № ********** и аб.№ **********, с адрес на
потребление в *****.
Ищцата
твърди, че е страна по договор за доставка на ел.енергия, за обект находящ се в ***с клиентски №
********** и аб. №
**********. При
заплащане на месечната сметка за потребена енергия
разбира, че има допълнително начислена дължима сума в размер на 3 269.08 лв.
Излага, че
начислената електроенергия е въз основа на Констативен протокол от извършена
проверка №1104680/27.11.2018г. и
Констативен протокол №666/19.04.2019г. на БИМ-РО-Русе.
Счита, че не
съществува законово основание, въз основа на което да се начислява сума в
толкова голям размер, също така са нарушени Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в
изпълнение на законова делегация по смисъла на чл. 83, ал.2 изр. 2-ро от ЗЕ с Решение по т.З от
протокол №147/14.10.2013г. на
основание чл.21, ал.1, т.9 вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ.
Счита, че не
са налице предпоставките на чл.50 от ПИКЕЕ .Сочи, че задължение на ответника е
да подържа измервателния уред в изправност, а не на потребителя.Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че в договорните отношения между страните, по
силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.П.М.“ АД, както и от ПИКЕЕ. Поради което,
на 11.04.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил
съставен констативен протокол № 1104680. Установило се ,че в невизуализирания
регистър 1.8.3 има показания.
Излага, че на 30.04.2019г. „Е.П.“ АД
издава фактура № фактура №
********** на ответника.
Излага, че електрическата енергия, натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и отребена от абоната-ищец, но
същата не е заплатена от него. Поради което, твърди, че процесната
сума се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ,вр.
чл. 79 ал.1, вр.чл.200,ал.1, предл.1
от ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Констативен протокол № 1104680 на 11.04.2018
г. служители на "Е.С." АД са извършили проверка в обект, находящ се в *****демонтирали са СТИ за проверка в БИМ с
показатели 1.8.1-0039676, 1.8.2-010222, 1.8.3-018098,1.8.0-032289 и 1.8.4-00000.
Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели.
Видно от КП за метрологична
експертиза на средство за измерване № 666/19.04.2019г. на БИМ гр. Русе, при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3- 0018099,338 kWh, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия. Електромерът не
съответства на техническите характеристики.
Видно от становище за
начисление на ел. енергия от 24.04.2019 г. за периода 12.04.2017-11.04.2018г. е начислено общо 18099
кВтч енергия.
До абоната са изпратени писмо изх. № 52510 КП1104680-1
от 25.04.2019 г. и писмо изх. № 52510 КП1104680-2
от 30.04.2019 г. за
извършената корекционна процедура. Връчени на ищцата
на 17.05.2019г.
От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от
страните се установява, че процесният електромер е преминал
метрологична проверка преди да бъде монтиран. Метрологичната му годност е шест години-монофазен.В сумарния регистър е отчетено и
количеството електроенергия в т.нар. скрита ,невизуализирана тарифа Т3.
Отчетеното количество в тарифа Т3 електроенергия е преминало през
измервателната схема, отчетено и записано в т.нр.
невидима/невизуализирана/тарифа. Намесата е софтуерна ши се изразява в
препрограмиране на СТИ посредством специализирана техника и парола за достъп до
второ ниво. Процесният СТИ с фабр.№
1114021262421518 е отчитал ел.енергия на абонат с №010280421518 и кл.№**********.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За
да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при
условията на главно и пълно доказване, че претендираната
от него сума в размер на 3 269,08 лв. по фактура № ********** от 30.04.2019г. за периода
12.04.2017г. до 11.04.2018г., за партида с клиентски № **********
и аб.№ **********, с адрес на потребление в ***е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
В разглеждания случай енергийното дружество е
формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за
реално потребление в посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с
решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./,
в сила към датата на проверката. Начисленото количество е определено по
показанията от регистър 1.8.3 / Т3-/ като реално потребление на доставена и
неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на
електромера в лабораторни условия.
В случая не е установена грешка при
измерване на консумираната енергия, която следва да се отчита на тарифите, въз основа
на които се извършва отчитането на ел.енергията и които са видими за
потребителите. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. В резултат
от намесата в софтуера, част от ел.енергията е отчитана по
невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа, която освен че не
осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване,
което е в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват данни в кой
часови диапазон е потребявана натрупаната в
скрития регистър ел.енергия и дали изобщо е потребена
от ищеца, а не от преходен абонат, тъй като липсват данни към датата на
монтиране на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана. Липсва отразяване в Констативен протокол за
техническа проверка №0491021 от 28.02.2013г. на Е.П.М.АД. Начисленото за
доплащане количество ел. енергия в регистъра, отчитащ върхова енергия, не може
да обоснове категоричен извод, че то е реално доставено и потребено
от абоната, каквито са твърденията на ответника. Това е така, защото е неясен
момента, в който е извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия,
за какъв период е натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон
е натрупано. Така
натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за
дължимата цена.
От друга страна следва да се съобрази
обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по
установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 30.05.2018г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса и такса съд.удостоверение- 137,76
лева и 460 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.Н.М.-В.,
ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 3269,08 лв. (три хиляди двеста шестдесет и девет
лева и осем стотинки) за която сума е издадена фактура № ********** от
30.04.2019г. за периода 12.04.2017г. до 11.04.2018г., за партида с клиентски № **********
и аб.№ **********, с адрес на потребление в *****, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.М.-В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 597,76 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: