№ 234
гр. Ямбол, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500284 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" -МВР, гр. София,
бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, чрез процесуалния представител юрк. Я. Т., с адрес гр.
Елхово, ул. "Морава" №1 против Решение №260028/19.05.2022 г. по гр.д. №336/2020 г. по
описа на РС-Елхово, с което Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР-гр.София със
седалище и адрес на управление-1202 София,бул. "Княгиня Мария Луиза" №46 е осъдена да
заплати на въззиваемата страна В. Д. Ч. ЕГН ********** от гр.********* със съдебен адрес
гр.****** чрез адв.В.Б. следните суми: на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2
от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от общо 1722,82 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017
г.- 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба 06.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 235,07 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за
периода на забавата от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в
съда - 06.02.2020 г. С посоченото решение Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР- гр.
София е осъдена да заплати в полза на въззиваемия сумата от 370 лв., представляваща
направените разноски по делото, сумата от 78, 32 лв. по сметка на РС-Елхово,
представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, сумата от 100 лв.
разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и 5 лв. държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се поддържа становище, че атакуваното първоинстанционно решение
е постановено при съществено нарушение на материалния закон, явява се опорочено поради
необоснованост и несъответствие с приложимите към изплащане на претендираното
възнаграждение норми. Твърди се, че за процесния период въззиваемият е изпълнявал
служебните си задължения на 12 часови дневни и нощни смени, в съотв. с месечни графици,
като отработеното време се е изчислявало сумирано и при надвишаване на нормата
1
отработени часове,на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР на въззиваемия е престирано заплащане за
извънреден труд. Оспорва се подхода на първоинстанционния съд към приложимия
материален закон с довод за неправилен прочит на системата препращащи норми, заложена
в КТ, доколкото в специалните ЗДСл и ЗМВР не се съдържа непряко препращане към
нормите на КТ при неуредените в тези закони случаи. В контекста на концептуално
противостоящите на съдебните изводи съждения се изтъква, че механизмът на препращане
към нормативния регламент на КТ, конструиран от законодателя в ЗДСл и ЗМВР обхваща
само изрично и конкретно обособени нормативни хипотези в тези специални закони /напр.
чл.38а, ал.3 ЗДСл, чл50а,ал.2 ЗДСл, чл.190. ал.1-ал.4 ЗМВР/. Твърди се, че по законова
делегация на специалните закони, в случая на ЗМВР са приети : Наредба № 8121з776 от
29.07 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба №
8121з-908 от 2 август 2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на
разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, които съставляват
приложимата нормативна база за регулиране съдържанието на служебното правоотношение
на въззиваемия. В разрез с това разбиране се поддържа,че ЕРС е осъществил нелегитимно
намесата си, субсумирайки елементи от съдържанието на процесното служебно
правоотношение под разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена на осн. КТ и предметно относима единствено към спецификата
на трудови правоотношения на работници и служители. Излага тезисни съображения,
относно вложената от законодателя нормативна логика в разпоредбите на ЗМВР относно
формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, което е по-високо в
сравнение с други категории служители именно заради имплицитно включеното в него
заплащане на нощния труд, независимо от реалното му полагане. Ползващата поддържаната
правна теза аргументация въззивникът извежда от тълкуването на чл.9 от НСОРЗ, съгл.
която според защитните доводи в жалбата, за да се въведе увеличение с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
служебното правоотношение на въззиваемия не са изпълнени следните предпоставки:
продължителността на нощното работно време да е по-малка от продължителността на
дневното работно време и трудовото възнаграждение да се заработва по трудови норми. По
същество е заявена позиция за неоснователност на главния иск и акцесорните претенции,
със съпътстващо искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Формулира искане за присъждане на направените
по делото съдебно-деловодни разноски пред двете решаващи инстанции на осн. чл.78,ал.3
ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Заявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
насрещната страна.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, чрез пълномощника адв.
В. Б., съд. адрес, гр.**********, в който се излага становище за правилност и обоснованост
на атакуваното решение и неоснователност на депозираната срещу него въззивна жалба.
Излагат се съображения, утвърждаващи правилността на първоинстанционната преценка
относно установеното наличие на полаган от въззиваемия нощен труд по служебното му
правоотношение с ГДГП, който не е бил приравняван на дневен и не му е било заплащано
съответстващото допълнително възнаграждение, определено на база кредитираната
съдебно-икономическа експертиза, съдържаща изчисление на броя отработени, неотчетени
и незаплатени часове. Излага се, че при липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Доколкото
е налице празнота в закона, предвиждаща увеличаване с посочения коефициент 0,143 на
реално отработените часове нощен труд, следва по аналогия да бъде приложена към
правоотношенията на служителите на МВР, т.к. същата е нормативен израз на общата
законодателна уредба, относно отчитането и заплащането на нощния труд на служителите
2
по трудово правоотношение. Обратното становище би създало условия за неравностойно
третиране на служителите на МВР в сравнение с работниците по трудово правоотношение,
т.к. при положен по-голям брой часове нощен труд би ги лишило от следващото им се
допълнително възнаграждение. Отстоява се безусловната приложимост по аналогия на
възприетият поднормативен механизъм в НСОРЗ, доколкото законовото препращане в
случая се извежда от субсидиарно приложимата към ЗМВР разпоредба на чл.67, ал.3 ЗДСл,
регламентираща, че размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет, но не могат да бъдат под минималния
праг, установен в трудовото законодателство, респ. под прага на предвижданията в НСОРЗ.
Твърди се, че различното третиране по отношение отчитането и заплащането на нощния
труд на отделните категории работници не може легитимно да се свърже с допустима от
закона цел и подобен подход обуславя колизия с чл.20 и чл.31 от Хартата на основните
права на ЕС. /в този см. и Решение по дело С-262/2020 г. на СЕС/. Според мотивацията в
отговора нееквивалентното третиране, допускащо изключване на служителите на МВР от
кръга правоимащи субекти да получат увеличение на възнаграждението за реално
отработени часове нощен труд, изчислено чрез прилагане на произтичащия от общата
законодателна уредба на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент, се окачествява като нарушаване на
основния принцип за равенство и недопускане на дискриминация, намиращ нормативно
утвърждение в чл. 6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение- потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
В о.с.з. на 18.10.2022 г. въззивникът Главна дирекция "Гранична полиция" МВР не
изпращат представител.
Въззиваемият В. Д. Ч., не се явява и не се представлява. В предварително депозирана
Молба вх. № 4674/11.10.2022 г. пълномощникът на въззиваемия - адв. Б. е заявила, че
оспорва въззивната жалба и поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба.
Настоява за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски за въззивната
инстанция, съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молбата.
След внимателен преглед на обективираните във въззивната жалба и в отговора защитни
аргументи и възражения,тяхната съпоставка с със събрания доказателствен материал съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Правилно и в унисон със съпоставката в контрадикторните позиции на страните
първостепенният съд е извел като безспорна фактическата констатация, че през процесния
период са били обвързани от служебно правоотношение, като въззиваемият е работил по
служебно правоотношение при ГДГП, заемайки длъжността " ст.полицай" - водач на
патрулен автомобил в ГОДГ 01 към ГПУ-гр.Малко Търново при РДГП-Елхово. Не е
спорно и обстоятелството, че през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с
продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от
22. 00 до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която
при формулиране на отговори на поставените задачи е използвала протоколи и нарядни
дневници за положен труд, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, видно от които за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови работни смени /дневни и нощни/
съгласно месечни графици, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.
00 ч. до 06. 00 ч. /8 часа на смяна/, т. е. и през нощта – общо 1696 часа /представени и в
табличен вид в колона 6 на Таблица 1- Приложение №1/. Вещото лице е мотивирало извод,
че положения от ищеца нощен труд от общо 1696 часа, преизчислен с коефициент 1. 143 за
превръщането му в дневен труд възлиза на 1938, 53 часа, като разликата между положения
нощен труд в часове и приравнения общо за процесния период е в размер на 242. 53 часа.
Според експертните констатации дължимото и неизплатено допълнителното
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на
сумата от 1722, 82 лв., изчислено на база основното месечно възнаграждение за отчетния
период и съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Съгл. специализираните
3
установявания в ССчЕ обезщетението за мораторна лихва върху претендираното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на
забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза
на общата сума от 235, 07 лв.
На база така установените фактически положения и при стриктно спазване на
процесуалните правила, заложени в правната уредба на чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно
легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора
пред ЕРС, както и е съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Съгласно процесуалния регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР №
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, дължимата от въззивния съд проверка на
правилността на атакуваното решение е обвързана с формулираните в жалбата оплаквания,
като в границите на служебните си контролни правомощия на въззивната инстанция
проверява валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и
съгласуваността му с императивните норми на материалния закон.
В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно,
допустимо, а разгледано по същество, намира същото за правилно и изчерпателно
мотивирано, във вр.с което ЯОС на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на атакувания
съдебен акт. В допълнение ЯОС формира следните аргументи:
Първоинстанционният съд е дал вярна и точна правна оценка на лимитирания с исковата
молба петитум, индивидуализирайки законосъобразно материалноправната квалификация на
обективно съединените осъдителни искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР/редакция преди изм. ДВ бр.60/2020 г./ - за заплащане на неизплатено възнаграждение
за извънреден труд и с правно основание чл. 86 ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва
върху главницата, считано от момента когато сумите по тримесечия са станали дължими до
датата на подаване на исковата молба. Исковете са допустими, а при преценка по същество -
основателни.
Спорните между страните въпроси пред въззивната инстанция са свързани с това дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ
и НСОРЗ- в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
На първо място, в пределите на установения от правната уредба на чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) нормативен регламент e установено общото
правило, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Това правило
кореспондира с разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, съгл. която към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Легалната дефиниция на понятието извънреден труд се съдържа в нормата
на чл.143, ал.1 КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. За положения
извънреден труд от работника или служителя, който е съпроводен с изразходване на работна
сила извън установеното работно време и с който се засяга полагащата му се почивка,
работодателят дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липсва
уговорка, прилагат се минималните установени в закона размери. Продължителността на
работното време в рамките на служебното правоотношение на въззиваемия е предмет на
законова регулация в чл.187 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в структурата
на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. От нормативния
текст на чл.187, ал.3, изр. 1 ЗМВР става ясно, че меотодологията за изчисляване на
работното време на държавните служители е в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. В чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР е
4
регламентирана правната възможност при работа на смени съотв. служител да полага труд и
през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като продължителността на работното време през нощта
не следва да надвишава 8 часа за всеки 24-часов период. Правната интерпретация на
разпоредбата не позволява формиране на извод за постижима по нормативен път
легитимация на една по-дълга продължителност на нощния труд по ЗМВР - 8 часа, с което
практически да се заобикаля защитния механизъм в чл.140, ал.1 изр. 2 КТ, който утвърждава
максимален предел от 7 часа за нормалната продължителност на работното време през
нощта. С разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР е предвидена принципна възможност с оглед
особения характер на служебната функция за полагането на нощен труд средно по 8 часа за
всеки 24-часов период, която възможност не изключва приравняването му към дневен труд
и не дерогира привилегирования режим на приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд. В подкрепа на това становище функционират система от еднозначни
законови норми, даващи безпротиворечиво и вътрешно синхронизирано регулиране на
обсъжданата правна проблематика, а именно нормата на чл.179, ал.1 ЗМВР, предвижаща, че
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22. 00 часа до 6. 00 часа. В чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР(приложима редакция
на закона) се предвижда, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
С разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР е въведена законова делегация, определяща, че редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г.
Обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016г., отм. ДВ.
бр.3 от 10 Януари 2020г., отм. ДВ. бр.4 от 14 Януари 2020г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
наредбата регламентира, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд
и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31- че отработеното време между 22. 00 часа
и 06. 00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен
акт обаче отсъства аналогично правило на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з407 от
11.08.2014 г., (отм. с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г..), изрично дефиниращо методиката за преобразуване на нощния труд в дневен при
сумирано отчитане на отработеното време, което гласи, че общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0. 143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
ЯОС намира,че със съдържащото се в нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР препращане към
специалната закрила на КТ е придадена задължителност на тази закрила и спрямо
служителите в МВР, полагащи труд за времето между 22. 00 часа и 06. 00 часа. Предвид
липсата на поднормативна уредба, определяща методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, и с оглед обсега на действие на препращата
норма на чл.188, ал.2 ЗМВР към исковия период на процесните отношения, въззивният съд
намира, че и в самия специален закон -ЗМВР са прокарани защитни механизми, насочващи
към общата закрила в трудовото законодателство. По естеството си защитните разпоредби
на чл.188, ал.2 ЗМВР и чл.179 ЗМВР притежават нужния компенсаторен потенциал за
преодоляване на нормативна празнота по отношение на преобразуването на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по пътя на
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). В случая липсата на правило за отчитане на нощния труд в
5
специалния закон- ЗМВР (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г.)
и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. при сумирано отчитане на работното време на
служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, предопределя единствения
адекватен и легитимен подход, относим към субсидиарното прилагане на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище освен явна демонстрация на формализъм, е от
естество съществено да накърни правата на държавния служител в структурата на МВР,
създавайки режим за неравностойно третиране на служителите в публичния сектор спрямо
работниците по трудови правоотношения. Отказът от субсидиарно прилагане на цитирания
по-горе регламент на НСОРЗ би довел до установяване в противоречие с чл.6 от КРБ и чл.14
ЕКЗПЧОС на различни системи на отчитане и заплащане на нощния труд, полаган от
служителите в МВР от една страна, и от работниците по трудово правоотношение, от друга
което обуславя нееквивалентност в правния отговор на престирания от различни категории
работници и служители труд през нощта. Оценката за повишената вредност на работата през
нощта, която е намерила отражение в законодателната концепция на трудовото
законодателство чрез система от разпоредби чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ),
регламентиращи неговата пределна продължителност и увеличено отчитане и заплащане, е
израз на единните социално-нормативни възгледи относно редица фактори. Сред тях са
нарушението на обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия
организъм, което обуславя по-висок разход на физическа и умствена енергия, по-голямо
напрежение при извършването на полезна трудова дейност и реципрочните на тях по-бърза
и по-интензивна уморяемост, нарушения в режима на почивките на работника или
служителя, нарушения социално-битовото ежедневие. Следователно еднакво престираната
физическа и психическа енергия, концентрирана в полагането на нощен труд, имплицитно
включваща и еднакво негативно влияние на вредните за здравето последици, не може да
бъде третирана неравностойно по формално-правни съображения, с оглед спецификата на
правоотношението, в рамките на което отделните категории работници и служители полагат
труд. Както Конституцията на Р България, която изрично прогласява охрана на правото на
труд и възможности за неговата пълноценна реализация, така и антидискриминационния
принцип, прокламиран в чл.14 ЕКПЗЧОС, дават ориентир на едно от ръководните начала,
заложени във фундамента на всяко съвременно демократично общество - правото на труд и
равенството на субектите при неговото упражняване. При упражняване на
правораздавателната си власт съдът има средищна роля при утвърждаването и укрепването
на конституционния принцип за равен мащаб /права и законово установени условия/за
лицата, престиращи своята работна сила, независимо от правната специфика и режима на
регулиране на правоотношението, в рамките на което упражняват правото си на труд. В този
смисъл е и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК.
Предвид изложената аргументация законосъобразно се явява при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, отчитащ
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време,
установени за подневно отчитане на работното време с оглед специфичната организация на
8-, 12- и 24-часови дежурства.
По изложените съображения ЯОС счете за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения по приложимия материален закон, целящи дерогиране приложението на
установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
В сферата на пълнота на правния анализ следва да се посочи, че с решение на съда на ЕС от
24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 (образувано по преюдициално запитване,
отнасящо се до тълкуването на чл. 12, б. "а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 относно някои аспекти на организацията на работното
време, както и на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз) се
приема, че националното ни право видимо изключва държавните служителите на МВР като
полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
6
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна,
а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен. В решението е възприета позиция, че не се налага приемане на
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. На следващо място, в т.
76 от решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на механизъм за
преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със съображения от правен и
икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разликата в
третирането. Това становище, ценено в контекста на гореизложените постановки в
решението на СЕС за въвеждане на действени компенсаторни механизми по отношение
особената тежест на полагания нощен труд от служителите в МВР, обосновава виждането,
че нормативната празнота в относимата редакция на ЗМВР и приетата на осн. чл.187, ал.9
ЗМВР наредба, следва да бъде преодоляна чрез уважаването на претенцията за заплащане на
положения извънреден труд през нощта. Този подход именно съставлява форма на
компенсаторна мярка, преодоляваща риска от различно третиране на държавните служители
в системата на МВР спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
Предвид изложеното, настоящият състав оцени като правилен и законосъобразен извода на
първата инстанция, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание и по размер. Същата е изчислена за процесния период от ЕРС въз
осн. на изслушаната ССчЕ и възлиза общо на 1722,82 лв. Тази сума е дължима от
въззивника, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1, 143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
като по този начин исковата претенция за главница се явява и доказана по размер.
При уважаване на иска за главница правилно и с оглед заключението по ССчЕ е уважена и
акцесорната претенцията по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното, въззивния съд прецени обжалваното решение за правилно, поради
което и на осн. чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото въззиваемият има право да му бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено възнаграждение за адвокат, в
унисон с което е формулирано и изричното искане в отговора на въззивната жалба и са
представени доказателства за реалното му заплащане, инкорпорирани в ДЗПЗС.
Въззивникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, което се прецени за основателно. В случая,
съобразно цената на общо уважените по делото искове, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.,
възлиза на 367, 05 лв. Претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в
размер на 390 лв. се явява прекомерно с оглед фактическа и правна сложност на делото,
обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа -включваща
единствено изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба, без явяване в проведеното по
делото о. с. з., поради което следва да бъде намалено до размера на 367, 05 лв., които следва
да бъдат присъдени на въззиваемия.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260028/19.05.2022 г., постановено по гр.д.№336/2020 г. по
описа на Районен съд-Елхово.
7
ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" -МВР, гр. София, бул. "Княгиня Мария
Луиза" №46, да заплати на В. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр.***********, сумата от 367,05
лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8