№ 1156
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
в присъствието на прокурора Манол Г. Манолов
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501422 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на на Н. С. М. с ЕГН-**********, заявена
чрез адв.А.Тасков от БАК против Решение № 130/14.06.2022г. по гр.д. № 726/2022г. по
описа на РС-Айтос, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни, както следва:
претенцията по чл.132 СК за лишаване от родителски права на бащата С. С. Б. с ЕГН-
********** по отношение детето Г. С. Б. с ЕГН-**********, предявената при
условията на евентуалност претенция по чл.131 СК за ограничаване правото на бащата
да дава съгласие за пътуване на детето Г. в чужбина, катосе постанови промяна в
местоживеенето на детето от Ребуплика България гр.А., ул.В.А.-* на Нидерландия,
гр.Х., ****, ул.В. № **, където детето да живее с майка си.
Твърди се, че обжалваното решение на АРС е неправилно, необосновано и при
нарушение на материалния закон. Сочи, че при правилно изяснена фактическа
обстановка, съдът е направил напълно погрешни правни изводи. Счита, че съдът не е
обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
поради което неправилно е приел чe отношенията между страните и родителите на
въззивницата и въззиваемия са влошени до нетърпимост, поради което срещу
последния е предявена претенция за лищаване/ограничаване на родителските му
права. Възразява се и срещу извода, че претенциите на въззивницата за
лишаване/ограничаване на родителските права на въззивника са мотивирани от
желанието й да се преодолеят затрудненията във връзка с получаване на съгласието на
бащата за пътуване на детето в чужбина, респ. местожителството му в чужбина при
майката. Счита за фактологично неверен извода на съда, че бащата системно заплаща
издръжка за детето, като твърди, че това действие се извършва не като израз на бащина
1
грижа, а поради принудата на влязлото в закона сила съдебно решение, с което е
осъден за това. За това си твърдение въззивникаца изхожда от обстоятелството, че
издръжката се заплаща от бащата само в посочения в съдебното решение размер Във
връзка с горните възражения е направено подробно изложение и анализ на събраните
по делото доказателства, като е мотивиран собствен извод за основателност на
предявената главна претенция. Цитирана е съдебна практика. По отношение
предявеният при условията на евентуалност иск за ограничаване на родителските права
на въззиваемия се навежда в допълнение, че поведението на бащата съдзава опасност за
развитието и възпитанието на детето по смисъла на чл.131 СК. В тази връзка се твърди,
че с поведението си бащата провокира в резултат такова фактическо положение, при
което нито той не полага грижи за детето, но и не позволява и майката да полага
такива, тъй като не позволява детето да се премести да живее в чужбина при майка си,
а де факто детето остава да живее при баба си и дядо си по майчина линия в гр.А..
Допълва, че майката има второ дете и мъж, с които живее в Холандия, така детето има
братче, което не познава, тъй като не може да живее в едно домакинство с майка си и
братчето си, а това е така защото бащата не дава съгласие за пътуване на детето при
майката. Сторен е анализ на разпоредбите на чл.127а СК и чл.131 СК
Моли, за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените
искови претенции в тяхната последователност на главен и евентуален иск, както и за
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Въззиваемия С. Б., представляван от процесуалния представител адв.П.В. от
БАК, е представил в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна, а изложените в нея твърдения намира за
непочиващи на събраните по делото доказателства. Счита решението в обжалваната
част за правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено при изследване и
обсъждане на приетите по делото доказателства и в интерес на малолетното дете с
оглед неговата възраст, като в тази насока излага подробни съображение и извършва
анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Твърди се,
че причината за предявяване на претенциите е желанието на майката да изведе детето
Г. от страната, но не са налице основания за увужаване на исковете. Навежда, че
бащата редовно изплаща издръжка за детето, а последното се отглежда от баба си и
дядо си именно с осигурените от бащата средства за издръжката му. Твърди, че
майката е безработна, няма собствени доходи, като издръжката й се осигурява изцяло
от сегашния й мъж, който има деца от предходна своя връзка. Така няма данни
въззивницата да е изпращала издръжка за детето Г.. Посочва, че Г. не знае
нидерландски език; не е установено при какви условия детето ще бъде отглеждано в
Нидерландия,къде ще учи, като въззиваемия има опасения, че настоящият мъж, с
когото въззивницата живее на семейни начала и от когото има дете е имал неморални
прояви. Счита, че към момента Г. се отглежда в подходяща, спокойна и сигурна среда,
материално осигурено е, има добър социален статус, добра училищна среда и може да
разчита на подкрепата на баща си, който е заявил и желанието си сам да го отглежда,
като може да разчита на подкрепата на своите родители за това. Моли, за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Отправени са
следните доказателствени искания: да се изиска справка по изп.дело № 52/14г. при
СИС при РС-Айтос за извършените плащания от въззиваемия, както и за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще се
установяват отношенията на бащата с детето, битовите условия в дома на бащата,
семейното му положение, финансови те му възможности, възмижностите му за
отглеждане на детето, вкл. и помощ от родители и роднини.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас изразява становище, че
2
решението на БРС в частта, с която е отхвърлен искът на въззивницата за лишаване на
въззиваемия от родителски права, като законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено. Счита, че по делото не се установява от събраните по делото доказателства
ответникът да е имал поведение, което да създава опасност за здравето или живота на
детето. Посочва, че практическото затруднение във връзка с разрешението детето да
пътува в чужбина може да бъде разрешено, но по друг исков ред, а не по пътя на
лишаването на бащата от родителски права или ограничаването на родителското му
право да дава съгласие за пътуване на детето.
ДСП Бургас не изпраща представител, не изразява становище по въззивната
жалба и не ангажира доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
съд.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства,
съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред АРС е образувано по предявени исковете на
въззивницата Н. М. против въззиваемия С. Б.. В обстоятелствената част на исковата
молба се сочи, а и не е спорно между страните по делото, че от съвместното им
съжителство е родено детето Г. С. Б. с ЕГН-**********. Родителите не живеят заедно
от 2010г., като за детето е продължила да се грижи майката. По заведена от майката
искова претенция с решение по гр.д. № 405/2014 г. на РС-Айтос бащата бил осъден да
заплаща издръжка от 120 лв. месечно, както и 1200 лв. за минало време, като едва след
осъдителното решение бащата е започнал да плаща издръжка за детето съобразно
решението. Навежда, че освен издръжката други грижи за детето не се полагат и не са
полагани от бащата. В същото време майката сочи, че е сключила брак с друг мъж, от
който има дете и че с новото си семейство живее в Нидерланция. Желае да вземе при
себе си и дъщеря си Г., която към момента живее при баба си и дядо си по майчина
линия в гр.А., но въззиваемия ответник не дава съгласие за пътуване на детето в
чужбина. По тези причини е предявена претенция по чл.132 СК за лишаване от
родителски права на бащата, а при евентуалност – по чл.131 СК за ограничаване
родителското право на бащата да дава съгласие за пътуване на детето в чужбина.
В законния срок въззиваемия ответник е оспорил предявените искови
претенции като неоснователни. Твърди, че конкретни факти и обстоятелства, от които
да се установи, че ответника е извършил действия, представляващи или поставящи в
опасност личността, здравето, възпитанието, или имуществото на детето по делото
нито се твърдят, нито се установяват. Твърди, че заплаща ежемесечно издръжка на
детето. Оспорва твърденията, за трайно неполагане на грижи за детето и недаване на
издръжка от негова страна. Твърди, че е парвил опити да отиде при детето и да го
прегърне, но майката и нейните родители не го допускали. Изразява опасения по
желанието на майката да отведе детето в чужбина, в частност относно личността на
новия съпруг на въззивницата. Моли, за отхвърляне на претенциите.
Районният съд се е произнесъл по искове по чл.132 от СК и по чл.131 СК.
Всяка от страните е ангажирала доказателства съобразно твърденията си и
указанията на съда, дадени в доклада му по делото.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете на въззивницата за
лишаване на въззиваемия от родителски права, както и за ограничаване на
родителското му право да дава съгласие за пътуване на детето в чужбина, като
неоснователни, тъй като е пирето, че от събраните по делото доказателства не се
3
установява нито една от предпоставките, още по-малко пък кумулативното наличие на
последните за постановяване на позитивно за въззивницата решение.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред
настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща своята към нея.
Съгласно чл. 132, ал.1 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски
права: в особено тежки случаи по чл. 131 от СК, т. е. когато поведението на родителя
представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на
детето (т.1); и когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не
му дава издръжка (т.2).
Според настоящия състав, изводите на първоинстанционния съд, че в случая
не е налице хипотезата на особено тежък случай по чл. 131 от СК, и поведението на
ответника по този иск не представлява опасност за личността, здравето, възпитанието
или имуществото на детето, са обосновани и правилни. Въззивницата се е позовала и
на двете хипотези, като фактическите твърдения са, че бащата не е давал доброволно
издръжка за детето до 2014г., когато е бил осъден за това, след което започнал да
заплаща определената от съда издръжка, но това се извършвало под принудата на
съдебния акт. Данните по делото сочат, че въззиваемия действително редовно изплаща
издръжка считано от 2014г. и за това спор по делото няма, но това поведение не
съответства на хипотезата по посочената по-горе т.2, визираща трайно и
последователно поведение, при което родителят независимо от предприетите действия
и упражнено включително принудително изпълнение за заплащане на издръжка се е
дезинтересирал и не заплаща такава. Не се установява по делото и въззиваемият да се е
дезинтересирал от детето, да отказва да полага своя родителски дълг, още по-малко да
е имал прояви, с които да е поставял в опасност личността, здрато, възпитанието или
имуществото на детето, като не са налице и твърдения за последното.
Съгласно трайната съдебна практика по въпроса за предпоставките за
лишаване от родителски права, противоправно поведение на родителя, което сочи на
цялостно неизпълнение на родителските задължения по смисъла на чл. 132, ал.1, т.2 от
СК, представлява трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или
друг материален принос за отглеждането му.
Дезинтересиране на родителя и пренебрегване на родителските му
задължения е налице, когато не е налице основателна причина за недаването на
издръжка и трайното неполагане на грижи за отглеждането на детето. В този случай се
приема, че този родител не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 132, ал.1,
т.2 от СК, тъй като не проявява интерес към здравето и нуждите на детето, към
физическото и емоционалното му развитие, като това е без основателна причина.
Настоящият състав приема, че такова дезинтересиране на ответника от
родителските му задължения не е установено по делото.
В тази хипотеза следва да са налице кумулативно - трайно неполагане на
4
грижи за детето и недаване на издръжка, при това - без основателна причина.
Според настоящия състав, изводите на първоинстанционния съд, че в случая
не е налице хипотезата на особено тежък случай по чл. 131 от СК, и поведението на
ответника по този иск не представлява опасност за личността, здравето, възпитанието
или имуществото на детето, са обосновани и правилни. Въззивницата се е позовала и
на двете хипотези, като фактическите твърдения са, че бащата не е давал доброволно
издръжка за детето до 2014г., когато е бил осъден за това, след което започнал да
заплаща определената от съда издръжка, но това се извършвало под принудата на
съдебния акт. Данните по делото сочат, че въззиваемия действително редовно изплаща
издръжка считано от 2014г. и за това спор по делото няма, но това поведение не
съответства на хипотезата по посочената по-горе т.2, визираща трайно и
последователно поведение, при което родителят независимо от предприетите действия
и упражнено включително принудително изпълнение за заплащане на издръжка се е
дезинтересирал и не заплаща такава. Не се установява по делото и въззиваемият да се е
дезинтересирал от детето, да отказва да полага своя родителски дълг, още по-малко да
е имал прояви, с които да е поставял в опасност личността, здрато, възпитанието или
имуществото на детето, като не са налице и твърдения за последното.
От събраните по делото доказателства не се установява поведението на
родителя, чието лишаване/ограничаване на родителски права да представлява опасност
за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, като липсват данни
за извършването на такъв еднократен акт, още по-малко на трайно поведение, което да
може да бъде охарактеризирано в горния смисъл.
Първостепенният съд правилно е посочил, че несъгласието на единия родител
да даде съгласие за пътуване на детето не може да има за последица отправено срещу
него искане за лишаване от родителски права, респ. за ограничаване на негово
родителско право да дава такова съгласие, тъй като законодателят е предвидил
възможност за другия родител да предяви по съдебен ред искане за заместващо
съгласие.
С оглед изложеното и при пълно съвпадение на правните изводи на двете
инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните
части следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране
на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
При този изход на делото въззиваемата има право на разноски, като са
представени доказателства за сторени такива в размер на 500лв. за адв.възнаграждение
за въззивната инстанция, които следва да бъдат присъдени в тежест на въззивницата.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 130/14.06.2022г., постановено по гр.д.№
726/2021г. по описа на РС-Айтос в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. С. М. с ЕГН-********** да заплати на С. С. Б. с ЕГН-
********** сторените във въззивното производство съдебни разноски в размер на
500лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
5
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6