№ 694
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000740 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Гранитзон” ЕООД, ЕИК *********, чрез
адв. П. срещу решение № 94 от 04.07.2024г., постановено по т.д. № 20231200900196 по
описа на Благоевградски окръжен съд за 2023г., с което е осъден да заплати на ищеца - „Г.-
стоун“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 88 277,83 лева, представляваща незаплатена сума
по фактура № **********/01.12.2022г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 24.10.2023г. до окончателното й заплащане и е осъден да заплати
10 831,11 лева разноски по делото.
Въззивникът/ответникът – „Гранитзон” ЕООД счита, че обжалваното решение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно само на
основание процесната стокова разписка е обосновал извод за наличието на възмезден
договор за покупко-продажба на движими вещи. Освен това, не било установено и мястото
на реално предаване на стоката на ответното търговско дружество, доколкото се ползвала
обща база с „Г.“ ООД. Още повече, че вещото лице към датата на издаване на стоковата
разписка е установило, че процесните стоки не са отписани счетоводно от „Г.“ ООД и за тях
била издадена фактура чак на 01.12.2022г. Тази фактура не била подписана от ответника и
не била осчетоводена, поради което не била годно доказателство за извършени фактически
действия по получаване и приемане на стоките, както и не доказвала наличието на
1
облигационна връзка между страните по договора. Твърди, че по делото били събрани
доказателства, че целта на съставяне на процесната разписка била различна и нямало реално
предаване на стоки от едната на другата страна. На следващо място твърди, че във връзка с
решението на съдружниците в „Г.“ ООД от 01.06.2019г. било подписано споразумение за
прихващане на насрещни задължения от 05.06.2019г. с „Гранитзон“ ЕООД да извърши
плащане по извършени фактури за продажби. Счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че стойността от 73 576 лева на стоките били с ДДС, тъй като
добавката в стоковата разписка без ДДС била извършена по-късно, освен това
противоречала и на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Относно направеното от ответника при условията
на евентуалност възражение за съдебно прихващане твърди, че били налице визираните
предпоставки в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД. „Гранитзон“ ЕООД имал ликвидно и изискуемо
вземане от „Г.“ ООД по договор за цесия от 17.07.2019г., който от своя страна също е
цедирал своето вземане на „Г.-стоун“ ЕООД. Счита, че поради липсата на изрично съгласие
на „Гранитзон“ ЕООД с прехвърляне на това вземане, цедираният длъжник можел да
прихваща с вземането си към първоначалния кредитор. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искови
претенции, в условията на евентуалност иска да се извърши съдебно прихващане до размера
на по-малкото от двете насрещни вземания. Не претендира разноски по делото.
Въззиваемият/ищецът - „Г.-стоун“ ЕООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба, чрез адв. Ч.. Изложени са подробни доводи по всяко едно от твърденията на
въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на твърденията във
въззивната жалба. Оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски за въззивното производство, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК.
Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивано
обжалване решение на БлОС, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269
ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че П. Г. Г. и Р. Б. Я. са бивши съпрузи и
съдружници в „Г.“ ООД. С протокол от 01.06.2019г. от общо събрание съдружниците в „Г.“
ООД, са взели решение за връщане на направените допълнителни парични вноски на
собствениците, чрез допълнителни парични споразумения за прихващания до изчерпване на
взаимните задължения. Със споразумение от 05.06.2019г. между съдружниците в „Г.“ ООД,
било договорено прихващане на дължимата сума по фактури от „Гранитзон“ ЕООД на „Г.“
ООД, с негово задължение към Р. Б. Б. в общ размер на 114 010,51 лева. Р. Б. Я. е едноличен
собственик на капитала и законен представител на „Гранитзон“ ЕООД. П. Г. Г. е едноличен
собственик на капитала и законен представител на „Г.-стоун“ ЕООД. Участието на
съдружника Р. Б. Я. в „Г.“ ООД е прекратено поради изключване от дружеството на
2
27.09.2019г. Видно от стокова разписка за получените стоково-материални ценности от
19.03.2021г. се установява, че „Г.“ ООД е предал на получателя „Гранитзон“ ЕООД следните
материали: гранит китайски 2 см- количество 181,21 кв.м, с единична цена 23,54 лв., на
обща стойност 4 266,71 лв.; естествен камък - количество 8,489 кв.м, с единична цена 64,96
лв., на обща стойност 551,5лв.; индийски гранит гол. слабове - количество 31,711 кв.м, с
единична цена 78,11 лв., на обща стойност 2 477,04 лв.; индийски гранит малки сл.
количество 187,54 кв.м, с единична цена 42,48 лв., на обща стойност 7 967,28 лв.;
италиански гранит 2 см - количество 102,47 кв.м, с единична цена 89,87 лв., на обща
стойност 9 209,68 лв; Италиански гранит 2 см - количество 102,47 кв.м, с единична цена
89,87 лв., на обща стойност 9 209,68 лв.; италиански мрамор - количество 129,206 кв.м, с
единична цена 76,80 лв., на обща стойност 9 923,44 лв.; китайски гранит 1,5 см - количество
220,06 кв.м, с единична цена 21,79 лв., на обща стойност 4 796,40 лв.; китайски гранит 2,5 см
- количество 181,384 кв.м, с единична цена 20,04 лв., на обща стойност 3 636,73 лв.;
китайски гранит количество 41,207 кв.м, с единична цена 74,036 лв., на обща стойност 3
050,83лв.; китайски гранит плочи - количество 242,93 кв.м, с единична цена 16,03 лв., на
обща стойност 3 900,28 лв.; гранит - количество 726,48 кв.м, с единична цена 32,75 лв., на
обща стойност 23 796,09 лв. Тази стокова разписка е подписана от „Г.“ ООД в качеството на
изпълнител и „Гранитзон“ ЕООД в качеството на получател като е посочена обща стойност
на дължимата сума 73 576 лева, като под подписите на страните е добавено с химикал, че
цените са без ДДС. За тези материали по стоковата разписка от 19.03.2021г., „Г.“ ООД е
издал на „Гранитзон“ ЕООД фактура № ********** от 01.12.2022г. на стойност 73 564,86
лева без ДДС и 88 277,83 лева с включен ДДС. С договор за цесия от 05.01.2023г., „Г.“ ООД е
прехвърлил на „Г.-Стоун“ ЕООД вземанията си от „Гранитзон“ ЕООД по фактура №
********** от 01.12.2022г. на стойност 82 390,13 лева с ДДС и по фактура № ********** от
01.12.2022г. на стойност 88 277,83 лева с ДДС. С уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цедентът е уведомил цедирания длъжник, за прехвърлянето на вземанията по двете фактури.
Това уведомление е връчено на „Гранитзон“ ЕООД чрез нотариална покана на 24.07.2023г.
от нотариус К. М., с район на действие РСБл. С договор за цесия от 17.07.2019г. Р. Б. Я. е
прехвърлила на „Гранитзон“ ЕООД, вземането си за допълнителни парични вноски от „Г.“
ООД в размер 190 923,80 лв. С уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът е уведомил
цедирания длъжник за прехвърлянето на това вземане, което е получено на 19.07.2019г. от Р.
Я., в качеството й на управител на „Г.“ ООД.
По делото е кредитирано заключение на вещото лице К., която е изготвила съдебно-
счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице е установило, че „Г.“
ООД е осчетоводил фактура № ********** от 01.12.2022 г. на обща стойност 88 277,83 лв. с
ДДС въз основа на стокова разписка от 19.03.2021 г. за изписани материали от неговия склад,
както и договорът за цесия от 05.01.2023г. Тези документи не са осчетоводени от
„Гранитзон“ ЕООД. Вещото лице е установило по отчет от журнал на операциите за 2016г.-
2023г. на „Г.“ ООД, че дългът към съдружниците се формира от внесени парични вноски.
Съдружникът П. Г. е направил парични вноски по каса и банков път в общ размер на 625
362,05 лева. От тези парични вноски са му върнати суми в общ размер на 291 585,20лв. и са
3
приспаднати задължения на „Г.-стоун" ЕООД към „Г." ООД в размер на 278 910,41 лв.
Съдружникът Р. Я. е направила парични вноски в общ размер на 407 086,79 лв., от който са й
върнати 130 995,00 лв. През 2019-2020 г. са приспаднати задължения на „Гранитзон“ ЕООД
към „Г.“ ООД в размер на 119 148,51 лв., които през 2022 г. са сторнирани. Според вещото
лице, към 31.12.2023г. задължението по допълнителните парични вноски на „Г.“ ООД към
съдружника П. Г. е в размер на 54 866,44 лева, а към съдружника Р. Я. е в размер на 276
091,79 лева. Вещото лице е установило, че „Г.“ ООД е регистрирано по ЗДДС от 2006 г. и за
доставките и продажбите води отделно сметка 453/1- ДДС за покупките и 453/2-ДДС за
продажбите. Разходите, приходите и материалните активи се осчетоводяват по данъчната
основа, т.е. по цени без ДДС. Материалите, заприходени по сметка 302-материали в „Г.“
ООД са по цени без ДДС. При изписване на материалите със стокова разписка от 19.03.2021
г. и осчетоводена на 01.12.2022 г. те са по цени без ДДС.
Първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че със стокова разписка от
19.03.2021г. за получени стоково-материални ценности, която е двустранно подписана от „Г.“
ООД и „Гранитзон“ ЕООД, се установявало съществуването на валидно облигационно
правоотношение, като праводателят на ищеца имал качеството на продавач, а ответникът на
купувач. Приел, че ищецът е доказал факта на предаване на стоките от продавача/праводател
на ищеца/ на купувача/ответник, с което продавачът е изпълнил задълженията си по
неформалния договор за търговска продажба. Подписването на процесната стокова разписка
от ответника, представлявало извънсъдебно признание за изпълнението на сключения между
страните договор за продажба, съответно за доставката на посочените стоки и дължимостта
на цената. Това обосновавало извод, че ответникът е приел стоките без възражения. Ищецът
издал фактура № ********** от 01.12.2022г., която напълно съответствала с издадената и
приложена по делото стокова разписка, тъй като е налице идентичност на материалите
предмет на продажбата. Приел за неоснователно възражението на ответника, че посочената
в стоковата разписка сума за плащане от 73 576 лв. е с вкл. ДДС, поради обстоятелството, че
след съставянето на документа, същият е бил преправен като е добавен текстът „Цените са
без ДДС“. Кредитирал е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която
„Г.“ ООД е регистрирано по ЗДДС от 2006г. и за доставките и продажбите води отделно
сметка 453/1- ДДС за покупките и 453/2-ДДС за продажбите. Материалите, заприходени по
сметка 302-материали били по цени без ДДС. При изписване на материалите със стокова
разписка от 19.03.2021 г. и осчетоводена на 01.12.2022 г. те били по цени без ДДС. Приел, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на стоки
със съдържание, отразено в представените от ищеца - продавач стокова разписка и фактура.
Липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената в размер на 88
277,83 лв., обосновавал извод за основателност на претенцията за заплащане на
договорената цена.
За да отхвърли като неоснователно евентуалното възражение за съдебно прихващане на
цената по договора за продажба на „Г.“ ООД със сумата, която дружеството дължи на Р. Я. за
внесените парични вноски, което е прехвърлила с цесия на „Гранитзон“ ООД,
4
първоинстанционният съд приел, че не е налице идентичност между субектите, тъй като
страни в процесното облигационно правоотношение са „Г.-Стоун“ ЕООД и „Гранитзон“
ЕООД. Насрещното вземане във връзка, с което е направено възражението за прихващане е
по правоотношение между Р. Я. и „Г.“ ООД. От горното следвало, че фактическият състав
остава незавършен и възражението за прихващане на насрещни вземания следвало да бъде
оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
По договора за търговска продажба на материали:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – осъдителен иск за заплащане на цената по договор за търговска
продажба, с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и иск за обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 309а, ал. 1, изр. първо, пр. първо
от ТЗ.
Предмет на правния спор във въззивното производство по осъдителния иск за главница, е
дали стокова разписка от 19.03.2021г. установява факта на сключен договор за покупко-
продажба на материали между „Г.“ ООД и „Гранитзон“ ЕООД.
Тази стокова разписка е двустранно подписана от законните представители на двете
дружества и представлява частен свидетелстваща документ. Този документ установява, че
на посочената дата процесните материали и в посочените количества са предадени от
продавача на купувача, както и уговорената между страните цена в общ размер на 73 576
лева. Не следва да се кредитира добавката в този документа, че посочената цена е без ДДС,
тъй като същата е поставена след подписите на страните и не ги обвързва по никакъв начин.
Неоснователно е възражението на въззивника, че сумата от 73 576 била с включен ДДС, на
основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.
Тази законова презумпция е оборена от ищеца, чрез заключението на вещото лице, което е
установило, че „Г.“ ООД е регистрирано по ЗДДС от 2006г., както и че при изписване на
материалите със стокова разписка от 19.03.2021г. и осчетоводена фактура на 01.12.2022г. те
са били по цени без ДДС. От процесната фактура се установява, че върху цената от 73 576
продавачът е начислил ДДС в размер на 14 712,97 лева ДДС. Задължението на продавача да
начисли ДДС върху облагаема сделка да продажба на материали следва от ЗДДС, поради
което купувачът дължи сумата от 88 277,83 лева с ДДС.
Неоснователно като недоказано е възражението на въззивника, че нямало сключен договор
за търговска продажба, а били налице други правоотношения по стоковата разписка, като
например предаване на стоки на консигнация, даване вместо изпълнение, отделяне на
стоката от общия склад ползван от фирмите на бившите съпрузи и т.н. Съдът не може да
изследва и установява ирелевантни факти и обстоятелства, който се отнасят за хипотетични
и неосъществени правоотношения, и не са включени в предмета на делото.
По същите съображения е неоснователно и твърдението на въззивника, че целта на
5
съставяне на процесната разписка била различна и нямало реално предаване на стоки от
едната на другата страна.
Неоснователно е възражението на въззивника, че стоковата разписка не била складова
такава и не установявала предаването на стоката, както и че липсвали данни за нейното
натоварване на превозно средство от ищеца.
При вече установените по-горе факти, доказателствената тежест за установяване
недължимост на цената за получените материали по договора, основанието и
обстоятелството за което е съставена, както и за тяхното непредаване, преминава от
продавача върху купувача. Ответникът следва да установи при условията на главно и пълно
доказване, че продавачът не е продал и доставил процесните материали на купувача, за
което в хода на делото не са ангажирани доказателствени средства.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че към датата на съставяне на процесната
разписка, базата на „Г.“ ООД е обща и се ползвала от три дружества, включително и от
„Гранитзон“ ЕООД. Това представлява признание на неизгоден факт, което следва да се
кредитира от съда на основание чл. 175 ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на факта,
че това е и обичаен начин на процедиране между тези три дружества, извършено е
договорно прихващане от 05.06.2019г., при което е погасено задължение на ответника
именно за извършени продажби по фактури в общ размер на 114 010,15 лева.
Ирелевантно за това производство е твърдението на ответника, че ищецът не е издал
фактура в законоустановения срок, а след повече от година и половина. Нарушението на
задължението за спазване срока за начисляване на дължим ДДС и издаване на фактура за
извършената продажба, е относимо към евентуално производство по ДОПК за установяване
на такова нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на
ищеца.
Следователно, предявените искове за заплащане на цената на доставени материали по
договор за търговска продажба е доказан по основание и за претендирания размер от
88 277,83 лева.
По възражението на ответника за съдебно прихващане:
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е неоснователно
евентуалното възражение за съдебно прихващане на цената по договора за продажба на „Г.“
ООД със сумата, която дружеството дължи на Р. Я. за внесените парични вноски, което е
прехвърлила с цесия на „Гранитзон“ ООД. Липсва идентичност между страните по делото
„Г.-Стоун“ ЕООД и „Гранитзон“ ЕООД, със страните по процесуалното възражение за
прихващане „Г.“ ООД и „Гранитзон“ ЕООД, който е придобил вземането вземането от Р. Я..
Въззиваемият/ищецът претендира разноски за въззивното производство в размер на 7 600
лева, представляващи заплатено адв. възнаграждение, за което са представени доказателства,
че са договорени и реално заплатени в брой. Следователно, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 7 600 лева.
6
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено от въззивния съд с препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94 от 04.07.2024г., постановено по т.д. № 20231200900196 по
описа на Благоевградски окръжен съд за 2023г., , с което „Гранитзон” ЕООД, ЕИК
********* е осъден да заплати на „Г.-стоун“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 88 277,83
лева, представляваща незаплатена сума по фактура № **********/01.12.2022г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 24.10.2023г. до окончателното й
заплащане и сумата от 10 831,11 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Гранитзон” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Г.-стоун“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 7 600/седем хиляди и шестстотин/ лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7