РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 29.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на
14 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 757 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на ЕТ
„С. И.“, със
седалище: гр. Русе, представляван от С.Х.И., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 453 – ФК от 15.11.2019 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на едноличния търговец е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – кафе-аператив, находящ се в гр. Русе, ул. „****“ № 37, стопанисван от ЕТ „С.И.“, със седалище: гр. Русе и забрана
за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. „а“ oт Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187,
ал. 1 от същия закон.
В жалбата се релевират
основания за материална незаконосъобразност на заповедта, допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и несъобразяване с
целта на закона.
Жалбоподателят
претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост, при условията на
евентуалност претендира да се намали срока на ПАМ в по-минимален размер.
Претендира
и да му се присъдят сторените в производството разноски, съгласно представен
списък на разноските с приложени писмени доказателства за реалното им заплащане
(л. 23, л. 10 и л. 21 от делото).
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че при проверка на 13.11.2019 г. в
стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, е констатирано, че като лице по чл. 3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ със стационарен търговски обект,
не е издало фискална касова бележка, при заплащане в брой, от наличното в обекта въведено в експлоатация фискално устройство, за извършена в 13:30 часа контролна
покупка на кафе, безалкохолно и минерална вода на обща стойност 1.80
лева, заплатена в брой на място, в обекта, от орган по приходите.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за
извършена проверка (ПИП) № 0387984 от 13.11.2019 г. Към протокола е приложено
копие на изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 13.11.2019 г., съгласно
който продажбата не е регистрирана. В протокола е посочено, че при извършената
проверка на касовата наличност е установена разлика между разчетената касова
наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 92.53 лева. (л. л. 7 – 16 от
преписката).
Във връзка с констатациите при проверката било прието,
че търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. На това основание с процесната
ЗНПАМ № 453 – ФК от 15.11.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16
от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. л. 21 и 22 от преписката),
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на
едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект
– кафе-аператив, находящ се в гр. Русе, ул. „***“ № 37, стопанисван от ЕТ „С.И.“, със седалище: гр. Русе и забрана
за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет)
дни (л. л. 2 – 6 от преписката).
За административното нарушение впоследствие е съставен и
АУАН № F528938 от 26.11.2019 г. (л. л. 17 и 18 от преписката). По
административната преписка не са налични и в хода на съдебното производство не
се събраха доказателства за издадено към момента наказателно постановление въз
основа на съставения АУАН.
Заповедта е получена лично от представляващия едноличния
търговец на 26.11.2019 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от
него разписка (л. 1 от преписката). Жалба до съда срещу заповедта е подадена
чрез административния орган на същата дата.
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ в законоустановения 14-дневен
срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС.
Видно от съдържащата се в приобщената към
делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. л. 21 и 22 от преписката).
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от
страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална
касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена покупка, при която
е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа
обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от горецитирания ПИП от 13.11.2019
г., по отношение на
който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0387984 от 13.11.2019 г. В
протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката
доказателства.
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006,
фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка.
Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията,
регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от това,
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на ПАМ –
„Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или
начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението
съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН, с който е
констатирано нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съдът намира констатираното нарушение
на цитираните разпоредби – неиздаване на фискална
касова бележка за безспорно установено от доказателствата по делото.
Относно представените от страна на
жалбоподателя две фискални касови бележки следва да се посочи, че те са с час
различен от часа, сочен в ПИП и ЗНПАМ като час на извършена покупка. На следващо
място, двете фискални касови бележки са и за различна сума, но дори и да се приеме
твърдението, че е извършена грешка при въвеждането на сумата, то артикулите,
които са сочени в двете касови бележки са различни от покупката, която е извършена
от страна на органите по приходите.
Всичко изложено до тук
сочи, че е налице
хипотезата на чл. 186, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и
ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед
за налагане на ПАМ в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са възраженията на
оспорващия, че незаконосъобразно е наложена ПАМ, тъй като се касаело за
маловажен случай на административно нарушение, за което е следвало не да се
наложи наказание, а да се предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание.
Принудителните административни мерки
(каквато по дефиниция и по съдържание е и процесната), са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да
предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят
настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да
преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл. 22 от ЗАНН).
Оспорената заповед има самостоятелни
правни последици, различни от административния акт, с който се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с издаването на наказателно постановление. Всеки от тях обаче има различно
предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение.
Освен това съставянето на АУАН и
издаването на НП не са условие за издаването на процесната заповед. Аргумент за
това е разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, според която принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Следователно налагането на ПАМ не е
обусловено от реализиране на административнонаказателната отговорност.
Административнонаказателното производство е самостоятелно и не е условие за
налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален
административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите
по приходите административно нарушение.
В този смисъл е съдебната практика по
Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018 г., Решение №
14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018 г. и Решение № 11628 от
2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
От друга страна именно в
производството по ЗАНН, в случай на съставен срещу едноличния търговец АУАН
може да се направи възражение за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
пред АНО с възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а в случай, че АНО
прецени същото за неоснователно и издаде НП, възражение за приложението на тази
правна норма и съответно преценка за маловажност на случая може да бъде
извършена и от съда при съдебното оспорване на издаденото наказателно
постановление.
Съдът приема обаче, че определеният
срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия
срок, определен към средата на законово определения, не отговаря на тежестта на
нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане
на ПАМ, поради което е незаконосъобразен.
Административният орган, макар и да е
изложил съображения за определената продължителност, при определянето на срока
на правно действие на мярката не е отчел характера на извършеното
правонарушение и цялостното поведение на търговеца.
По делото не са налице данни за
извършени други правонарушения от едноличния търговец от вида на процесното.
Това обстоятелство не е отчетено, било е наложително то да се интерпретира
наред с факта, че стойността на покупката, за която не е издадена касова
бележка и по повод, на която се налага процесната ПАМ, е незначителна – 1.80
лева. От друга страна следва да се съобрази и обстоятелството, че при
извършената проверка на касовата наличност е установена разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 92.53
лева.
Продължителността на
административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на търговеца и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане.
Използваното правно
средство, според съда, би постигнало преследваната легитимна цел по
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при
продължителност от 7 дни, който срок съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата на ЕТ „С.
И.“, със седалище:
гр. Русе, е частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който съдът
следва да измени на 7 дни.
Във връзка със своевременно заявените
претенции и на двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че и двете
искания следва да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата, т.е за
жалбоподателя - 175 лева (1/2 от общ размер 350 лв., от които 50 лв. – държавна
такса на л. 10 от делото и 300 лв. – възнаграждение за адвокат, съгласно договор за
правна помощ и съдействие на л. 21 от делото) и 50 лв. (1/2 от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение по чл. 24 от Наредбата на заплащане на правната помощ) за
ответника. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя 125 лева разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба
на ЕТ „С. И.“, със седалище: гр. Русе, представляван
от С.
Х.И., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 453 – ФК от 15.11.2019 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка - запечатване
на търговски обект
– кафе-аператив,
находящ се в гр. Русе, ул. „***“
№ 37, стопанисван от ЕТ „С.
И.“, със седалище:
гр. Русе и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ oт Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от същия закон, като намалява срока на мярката от
14 (четиринадесет) дни на 7 (седем) дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, със седалище: гр. София да заплати на ЕТ „С. И.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. “***“ № 4а, представлявано от С.Х. И., сумата от 125.00 лева (сто двадесет
и пет) лева - разноски по делото по компенсация.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: