РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Бургас, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205772 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на К. СТ. Г. с ЕГН: **********, адрес:
гр. С. ул. „А. М.” № ***, чрез адв. С.И. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление №
21-0769-003327/24.09.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 200 лева и за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
наказание – глоба в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. С.И.-БАК, който подържа жалбата. Посочва се, че жалбоподателят няма
как да бъде санкциониран едновременно за двете нарушения, като алтернативно се моли за
намаляване размера на глобата.
Административно - наказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от разписката на НП същото е връчено на 03.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 10.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.07.2021 г. на жалбоподателя Г. бил съставен АУАН серия АВ, бланков номер
128737 от страна на Х.К.- мл. автокотрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас, за това че на същата дата в гр. Бургас, по ул. „Чаталджа“ в посока ПВ „Юг“
1
управлявал мотоциклет „Сузуки Бъргман“ с рег. № А****, без да има СУМПС за
съответната категория и затова, че СУМПС на К. било отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП съгласно ЗППАМ № 21-0769-000919/17.05.2021 г.
Въз основа на АУАН-а, на 24.09.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като били наложени съответните
наказания.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Като цяло липсва спор по изложената от актосъставителя
фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Независимо от горното, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на АУАН и НП, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя.
На жалбоподателя са наложени едновременно наказания за това, че е управлявал
мотоциклет без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС и за това, че управлява МПС, след като СУМПС му било
временно отнето. Не е възможно обаче при управление на едно и също МПС лицето да бъде
санкционирано за това, че не е правоспособно и за това, че управлява след като СУМПС му
е отнето, тъй като последното обстоятелство изключва неправоспособността. Това е така
дори когато лицето притежава СУМПС за друга категория, различна от категорията на
управляваното от него МПС, тъй като от значение за отговорността е правоспособността за
конкретно управляваното МПС. Налице е съществено противоречие като в край на сметка
не става ясно какви факти АНО приема да са се осъществили. На практика едновременно се
твърди лицето да е неправоспособно и да е правоспособно, но с временно отнето
свидетелство. По този начин е неясно очертан предметът на доказване, като жалбоподателят
е поставен в невъзможност да организира защитата си, а и за самия съд остава неясно кои
факти са вменени във вина, след като същите взаимно се изключват. Това проличава особено
ясно във връзка с въведеното в ЗАНН съкратено съдебно следствие в чл. 63б, като за да
може да бъде направено признание на факти, същите следва да са пълни или поне
достатъчно ясни. В конкретния случай жалбоподателят е лишен от тази възможност, тъй
като няма как едновременно да признае, че е неправоспособен и че СУМПС му е временно
отнето.
Съставът намира, че допуснатото нарушение е съществено и накърнява по такъв
начин правото на защита на жалбоподателя, че влече отмяна на обжалваното постановление.
В допълнение може да се посочи, че е налице непълнота в описанието на първото
нарушение за управление на МПС без наличие на валидно свидетелство. Нито в АУАН,
нито в НП е посочена категорията на управляваното от жалбоподателя МПС, като за да се
прецени дали действително липсва свидетелство, следва да е ясно посочена за каква
категория МПС става въпрос.
По отношение на управлението с отнето свидетелство следва да се отбележи, че не е
налице субективната страна на това деяние. В НП е посочено, че свидетелството за
2
управление на жалбоподателя било отнето със ЗППАМ № 21-0769-000919/17.05.2021 г. За да
е извършено деянието от субективна страна, следва деецът да е съзнавал, че СУМПС му е
отнето именно по силата на конкретно посочената заповед. Видно от допълнително
представените документи от АНО, посочената заповед е била връчена на жалбоподателя на
30.08.2021 г., т.е. след посочената в НП дата на нарушението. При това положение не се
доказва, че същият е съзнавал, че свидетелството му е отнето по силата на тази заповед. Не
може да се приеме, че такова знание може да се извлече от обстоятелството, че СУМПС е
било фактическо иззето на 16.05.2021 г. с АУАН бл. № 933552. Това изземване на
свидетелството почива на разпоредбата на чл. 172, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗДвП. Същото обаче не
представлява действие на орган, с който се прилага ПАМ, а представлява предварително
(антиципирано) изпълнение на такава мярка. Това е така доколкото съгласно чл. 172, ал. 1 от
ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед, а ал.2
посочва способите за привеждане в изпълнение на наложената мярка. В посока този извод е
и разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, който предвижда реда за обжалване на заповедите
по ал. 1, като не се посочва нищо за действията по ал. 2, т.е. с последните не се прилагат
принудителни мерки, тъй като и те биха подлежали на обжалване. Иначе казано, напълно е
възможно със съставянето на АУАН свидетелството на водача да се изземе, но впоследствие
да не бъде издадена заповед по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, при което не може да се приеме, че
всъщност е налице надлежен акт, с който е наложена тази мярка. Затова и независимо от
фактическото изземване на свидетелството на Кирчев на 16.05.2021 г., не може да се
приеме, че същият е съзнавал, че спрямо него е наложена ПАМ временно отнемане на
същото, тъй като не е бил запознат с обстоятелството дали е била издадена съответната
заповед за това.
С оглед всичко гореизложено, обжалваното постановление следва да бъде изцяло
отменено като процесуално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 5), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая обаче претендираното възнаграждение отговаря на минималния законов размер,
следва да бъде присъдено в поискания размер. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивира, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003327/24.09.2021г., издадено от
Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на К. СТ. Г. с
ЕГН: **********, адрес: гр. С. ул. „А. М.” № ***, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 200 лева и за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
наказание – глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на К. СТ. Г. с ЕГН: **********, адрес: гр. С. ул.
„А. М.” № ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси, като
по отношение на АНО препис да се връчи както на ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, така и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с ОТДЕЛНО съобщение на Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ (предвид измененията в ЗАНН, относно
легитимацията на наказващия орган).
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4