Решение по дело №511/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към Решение № 47 от 12.07.2021 година
по АНД № 511/2021 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на Глава ХХVIII от
НПК.
Бързо производство (БП) № 201/2021 година по описа на РУ –
Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 1667/2021 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Милена Славова –
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за
прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на ЯНК. ЗЛ. С., роден на *********
година в град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин,
живущ в **********************, неженен, с основно образование, ЕГН
**********, неосъждан, за това, че в периода от 26.06.2020 година до
14.02.2021 година, включително, в град Свиленград, област Хасково, като
пълнолетно лице без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно с М. С. И., родена на
************** - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Обвиняемият ЯНК. ЗЛ. С., редовно призован, се явява. Иска от съда да
му наложи административно наказание „Глоба” в минималния размер.
Защитникът на обвиняемия – адвокат З.Ч., излага процесуално
становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на
Прокурора. Поддържаните доводи касаят индивидуализацията на следващото
наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на
предвидената Глоба, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи
по ефекта си, за каквито сочи младата възраст на обвиняемия, чистото му
съдебно минало, самопризнанията, които е направил, съдействието, което е
оказал на органите на БП, искреното му разкаяние за извършеното деяние,
липсата на административни наказания, добрите му характеристични данни,
липсата на движимо, включително моторни превозни средства (МПС) и
недвижимо имущество, фактът че не работи, включително, позовава се на
традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед
1

етническата принадлежност на обвиняемия – ром и на чисто човешкия мотив,
поради който доверителят й е заживял на семейни начала с ненавършило 16-
годишна възраст момиче, а именно: обичат се и затова са заживели заедно.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето М.С. И. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 737 от
28.06.2021 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград,
обвиняемият ЯНК. ЗЛ. С. не е осъждан и не му е налагано административно
наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ -
Свиленград – Д. Д. и приложена в кориците на БП, става ясно, че Я.С. не е
лице от криминалния контингент и не контактува с криминалнопроявени
лица, не е нарушавал обществения ред, няма налагани административни
наказания, не осъждан по УБДХ, няма данни да злоупотребява с алкохол или
упойващи вещества, не е конфликтен по характер, познат е като съвестен и
възпитан човек, не се издирва от органите на полицията, няма наложени
забрани за напускане на Република България, не е задържан от органите на
полицията, няма криминалистическа и съдебна регистрации.
В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият ЯНК. ЗЛ.
С. не притежава недвижими имоти, движимо имущество, в това число МПС, с
единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружества, парични
средства по банкови сметки и не работи към момента на попълване на
Декларацията.
Обвиняемият С. и свидетелят М.С.И. се познават от деца, тъй като
живеят на една улица в град Свиленград. Двамата се опознават, харесват се и
стават гаджета. Поддържат връзка и през месец юни 2020 година решават да
се оженят по ромските обичаи и да живеят като семейство, въпреки че И.
нямала навършени 16 години и била само на 15 години. На 26.06.2020 година
И. се мести при обвиняемия С. и същия ден заживяват като съпруг и съпруга
без да имат сключен граждански брак в дома на родителите на С. в град
Свиленград и към настоящия момент очакват дете през месец август тази
година.
От приложените в кориците на делото Социални доклади на ДСП –
Свиленград, е видно, че непълнолетната И. е встъпила в ранно съжителство с
2

пълнолетен. Към момента на изготвяне на Социалния доклад Илиева се
намира в добро здравословно състояние. С нормално за възрастта си
физическо развитие е. Има личен лекар, при необходимост се предоставят
адекватни медицински грижи и лечение. Получава помощ и подкрепа от
съжителя си и от неговите родители, както и от своите близки и роднини.
Задоволени са основните й потребности. Получава грижи и внимание.
Взаимоотношенията в семейството са добри, разбират се и си помагат.
Завършила е VІ клас в СОУ „Д-р Петър Берон” и в последствие е прекъснала
обучението си. През инкриминирания период от време непълнолетната,
съжителят й и родителите му, живеят в едноетажна къща, състояща се от три
стаи, коридор и санитарни помещения. Обзавеждането е функционално с
всичко необходимо за бита. Поддържа се добра хигиена. Жилището е
електрифицирано и водоснабдено. Непълнолетната и съжителя й имат
собствена стая.
Възрастта на свидетеля И. се установява от приложения официален
документ – Удостоворение за раждане, издадено от Община - Свиленград,
област Хасково, както и от Социални доклади на ДСП – Свиленград, отдел
„Закрила на детето”.
Обвиняемият Я.С. се признава за виновен на фазата на БП, в
престъплението, за което му е повдигнато обвинение като сочи, че заживял на
семейни начала със свидетеля И., тъй като се обичали и се искали, като чакат
раждането на първото си дете. В съдебната фаза на процеса също се признава
за виновен, сочи отново че е заживял на семейни начала със свидетеля И., тъй
като се обичат и се искат, като и че чакат раждането на първото си дете и че е
безработен към настоящия момент.
Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на
предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка;
Социални доклади; Удостоверение за раждане на М.С.И.; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Характеристична
справка; Справка за съдимост и др.; така и от свидетелските показания от БП,
обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Д.А. Д., М.С.И., А. А. М.,
С. С. И. и В.С. А., последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и
приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на
посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната
съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно
кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се
дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане.
Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените
документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или
истинността им от страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за
достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства -
3

свидетелски показания, които са еднопосочни, логично систематизирани,
последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било
противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия
ЯНК. ЗЛ. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от
НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение – Свиленград е основателно.
Обвиняемият ЯНК. ЗЛ. С. е роден на ********* година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. Живее в град ****************. Не е женен. С основно
образование е. Не е осъждан. Не работи.
Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от
доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето,
съжителствало с него – свидетеля М. И., както и тяхната възраст. Последната
е родена на 15.02.2005 година, от женски пол е, според данните от
приложените официален документ и Социални доклади, които не се оспориха
досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален
документ – Удостоверението за раждане, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за посочените факти. С оглед рождената й дата,
несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 26.06.2020 година
тя е била непълнолетна, навършила 15 години, но не и 16 години. От
обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между свидетеля И. и обвиняемия С., във времето от 26.06.2020
година до 14.02.2021 година, включително – крайният момент, визиран в
Постановлението на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение – Свиленград, съответстващ на момента, в който И. е навършила 16
години – на 15.02.2021 година.
Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така
както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват
брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак,
според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите
права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка
на семейството и изпълнение на грижи в бита, през инкриминирания период.
И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при
съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол
- ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и
законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите
обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1
4

от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия ЯНК. ЗЛ. С.
виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на
лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял.
Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в
законен брак, а ако не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал
противоправния и общественоопасния характер на деянието си и неговите
последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на
общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което
се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки,
даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия ЯНК. ЗЛ. С. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от С.
умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”,
и кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият С. не е осъждан
за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното
престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, Раздел IV от НК, като именно към този период според
правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията
от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото
приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на
засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството,
следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения.
Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от
ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото
приложение. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки Я.С. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на ЯНК. ЗЛ. С., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства изключително младата му възраст, чистото му съдебно минало,
доброто му процесуално поведение на фазата на БП и в съдебната фаза на
5

процеса, самопризнанията, които е направил на фазата на БП, добрите
характеристични данни (приложената по делото Характеристична справка
разкрива положителна оценка за личността му), факта, че съжалява за
станалото и чисто човешкия мотив, поради който е заживял на семейни
начала с ненавършило 16-годишна възраст момиче. Отегчаващи вината
обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически
данни по делото.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи, не
притежава ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по банкова
сметка, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, движимо
имущество и МПС с единична стойност над 1 000 лв., и със семейното му
такова – неженен. Отчете се също така и етническата принадлежност на Я.С.,
изводима от писмените доказателства към социална и етническа група с
ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и
преди пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство –
малко повече от половин година според инкриминирания период от време и
навършването на 16-годишна възраст от момичето.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия С. за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: Глоба
в размер на 1 000 лв. Така индивидуализираното наказание ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на нарушителя като предизвика
положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение
в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността
на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него С. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да
не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН
6

цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като
при признаването на С. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

7

Номер на акта:	47
Дата:	12 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200511
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 юни 2021 г.

Решение по дело №511/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите