Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                                17.06.2021г.                   град  Стара Загора

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА           ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На       08       юни                                                                          2021г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател:   МИЛЕНА КОЛЕВА

 

Секретар :  ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор :

като разгледа докладваното от СЪДИЯ   МИЛЕНА КОЛЕВА

гр.дело № 185 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

  Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове за причинени   неимуществени вреди с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането(отм.)  във връзка с чл.45 от ЗЗД и за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.

 

 Ищците Н.П.З. и А.Н.З. твърди в исковата си молба, че настоящият иск се предявявал пред PC - Стара Загора, с оглед родовата и местната подсъдност на спора, предвид постоянния адрес на ищцата и местонастъпването на непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК.

На 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път II-57, км.11+200, в землището на Община Раднево, на надлеза над АМ „Тракия“, до с. Сърнево, при управление на МПС - л.а. „БМВ 318 Д“, с per. № СТ 0598 ВН, водачът И.Б., с ЕГН: ********** причинила по непредпазливост смъртта на Илия Господинов Илиев, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора - внук на ищците Н.П.З. и А.Н.З..

За станалото на 11.06.2016г. ПТП били образувани ДП №184/2016г. по описана РУП - Раднево и пр.пр. №2090/2016г. по описа на ОП - Стара Загора. В последствие досъдебното производство се разследвало от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора и било образувано като ДП №301/2016г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора. С внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач И.Б. било образувано НОХД №62/2019г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда №13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И.Б. за виновна в това, че на 11.06.2016г., на път И-57, на моста над АМ „Тракия“, км. 11+200, в землището на с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „БМВ 320“, с per. № СТ 0598 ВН, нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение имало две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила смъртта на Илия Господинов Е., роден на ***г. и на Илия Господинов Илиев, роден на ***г., и причинила многостепенна средна телесна повреда на А. Чавдаров Тодоров, роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществявала медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и причинила многостепенна средна телесна повреда на Господин Илиев Господинов, роден на ***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я осъдили на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановената присъда не била обжалвана и влязла в сила на 24.04.2019г.

ПТП станало на 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път II -57, км.11+200, в землището на Община Раднево, на надлеза над АМ „Тракия“ до с. Сърнево. Илия Господинов Е. управлявал л.а. „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083СМ, в посока от с. Сърнево към гр. Стара Загора. В автомобила, като пътник на задната седалка пътувал внукът на ищецът - Илия Господинов Илиев. След преминаване през моста над магистралата, л.а. „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083СМ, бил ударен от движещия се в неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“, с peг. № СТ 0598ВН, управляван от И.Б.. В резултат на удара внукът на Илия Илиев получил множество травматични увреждания и бил транспортиран с линейка в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара Загора. В линейката били предприети реанимационни мероприятия. Пострадалият бил откаран в спешно приемно отделение (СПО) в коматозно състояние и след консултации и изследвания, бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия, където също били предприети действия за стабилизиране на жизнените му функции. Въпреки оказаната медицинска помощ, в 07:10 часа на 12.06.2016г. Илия Господинов Илиев починал. Смъртта на Илия Господинов Илиев настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна и гръдна травма. Установените и описани в СМЕ травматични увреждания били от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и всички те отговаряли да били получени при станало ПТП от силният удар между двата автомобила.

От приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-843/11.01.2019г., изготвена от ОДМВР - Стара Загора за нуждите на ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, било видно, че Н.П.З. и А.Н.З. били съответно баба и дядо по майчина линия на починалия Илия Господинов Илиев.

От приложените Съобщение за смърт № 101 от 12.06.2016г., издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара Загора и Препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт №1007 от 12.06.2016г., съставен в гр. Стара Загора, било видно, че смъртта на Илия Господинов Илиев настъпила на 12.06.2016г.

В резултат на противоправното си деяние, водачът И.Б. причинила на ищците вреда - изгубили своя внук, когото обичали като свой син. Между ищците и техния внук съществували чувства на обич и привързаност, а ищците се грижили заедно с родителите му, за своя внук от раждането му до неговата смърт.

 Скръбта им от загубата му била неизмерима и им причинявала неимоверни страдания. Те много трудно преживявали загубата на своя внук, който към датата на инцидента бил едва на 7 години. Емоционалната връзката между тях била изключително силна, били силно привързани един към друг. Внезапната смърт на внука им се отразила изключително негативно на психиката на ищците. Те претърпели и търпят и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство и изключително силната връзка между баба и дядо и техният внук. Ищците били много близки със своя внук, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, ежедневно се грижили за него и го подкрепяли във всичко. Поради посочените причини, напълно разбираемобило, че ищците Н.З. и А.З. все още страдали от внезапната загуба на своя внук. Тази загуба нарушила обичайния им начин на живот.

От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., имала сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

Според постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Предвид изложеното и тъй като ищците не получили каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за ищците Н.З. и А.З. е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Тъй като с действията си виновният водач И.Б. причинила на ищците неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и управляваният от нея лек автомобил има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования. А с оглед разпоредбите на чл.84, ал.З, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за ищците е налице правен интерес да претендират да им бъде заплатена и законната лихва върху търсените обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното увреждане - 11.06.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

  Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, да заплати на Н.П.З., с ЕГН: **********, и на А.Н.З., с ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: ***, в качеството им съответно на баба и дядо на Илия Господинов Илиев, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора, сумите от по 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) за всеки от тях, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството им на баба и дядо претърпени от смъртта на Илия Господинов Илиев, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора, починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното им изплащане.

Моли съда да им присъди и направените разноски по делото, включително възнаграждение за един адвокат.

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, в който заявява, че оспорва така предявената искова молба за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лева, като неоснователна и недоказана.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска изцяло, а евентуално, в случай, че намери иска за основателен, моли на основание § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, да уважи исковата претенция до размера на сумата от 5 000 лева. § 96 от КЗ, предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определяло в размер до 5000 лева. Ищците били баба и дядо на загиналия, поради което попадали в далечния кръг на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, които имали право на обезщетение до определена максимална сума. Евентуално, моли съда на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради съпричиняване на вредите от пострадалия, както и поради прекомерност на претендираното обезщетение да намали размера на същото до размера на сумата от 5 000 лева. Претендираното обезщетение не съответствало на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Искът бил допустим, макар и неоснователен и следвало да бъде разгледан.

Заявява изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в нарушение на изискванията на: чл. 137а - 137д ЗДвП, а именно: Пътниците в моторни превозни средства, когато били в движение, използвали обезопасителните системи, с които моторните превозни средства били оборудвани. Пострадалия като пътник не използвал обезопасителните системи, с които моторното превозно средство било оборудвано. Твърди, че посоченото по-горе нарушение от страна на пострадалия се намирало в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него. Поради тази причина настъпил фаталния инцидент. Отделно счита, че било налице нарушение извършено от родителите на починалия, а именно от Господин Илиев Господинов и Невена Асенова Господинова на чл. 125, ал. 3 от Семеен кодекс, които с виновното си бездействие спомогнали за настъпването на фаталните последици от процесното ПТП. Не било установено дали процесния автомобил бил снабден със „Система за обезопасяване на деца“, която представлява комплект от компоненти, които можели да включат комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които можели да бъдат закрепвани към превозното средство. Основната функция на „Система за обезопасяване на деца“ била да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника. Предвид изложеното счита поведението на родителите на починалия за противоправно.

Твърди, че било налице случайно деяние, поради това, че ПТП било технически непредотвратимо. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендирали, по аргумент за неоснователност на главния иск. Оспорва твърдението за претърпени от ищците тежки, пожизнени и трайни вреди, както и че между загиналия и ищците имало силна духовна и емоционална връзка, и че негативните последици били невъзстановими и щели да оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги.

Оспорва твърденията, че ищците се грижили за цялото си семейство, както и че ищците не се отърсили от случилото се и страдали от тревожност.

Оспорва предявения иск и по размер. Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

В тази връзка искания размер на обезщетението от ищците бил прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди".

Счита, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците, изграждащи фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно, противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка.

Счита, че в настоящия случай било приложимо предвиденото в § 96 от КЗ правило за далечния кръг роднини. Претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди били завишени и не съответствали на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на икономическата конюктура в страната към момента на причиняването на вредата.

Претенциите не били обвързани с никакви обективни и справедливи механизми за остойностяване на вредите, не почивали на обективни данни за начина, по който следвало да се определят обезщетенията, не били обвързани с прилагане на външно проследима система за оценяване, с икономически индикатори като минимална работна заплата, покупателна способност, среден доход на глава от населението или с други обективни показатели, които биха могли да се ползвали за измерители за стойността на обезщетението въз основа на стандарта на живот в страната и на конкретния социално-икономически статус на ищците.

Разходването на публичните средства от събрания премиен приход от застрахователя за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП следвало да има някаква приемлива граница, съобразяваща от една страна твърде ниската цена на гражданската отговорност на автомобилистите в България, а от друга — очакванията на ищците да получат извънредно високи обезщетения - несъразмерно завишени със статуса им на живот, с това, което те добавяли като стойност в икономиката на страната от гл. т. на образование и професионален принос, спрямо размерите на данъците, които заплащали и приноса им в издръжката на социалната система - завишени претенции по стандарти на силно развити и икономически напреднали европейски държави, каквато България не била.

Това несъответствие би следвало да бъдело отчетено от съда при разглеждане на делото, тъй като то имало изцяло обективен характер.

Финансовият ресурс на застрахователя не бил неограничена величина и неговото несправедливо разходване, поради извънредно завишени претенции, поставяло под огромно напрежение и финансов натиск стабилността и функционирането на застрахователната система. Обезщетенията не можели да бъдат самоцелни и чрез тях не бивало да се преследва забогатяване или получаване на суми, които общественото разбиране за справедливост и нивото на развитие на социално-икономическия живот в страната отрича като несправедливи и неадекватни.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение  възникнало по отношение на процесния лек автомобил.

Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни. В случай, че съдът ги уважи, моли да определи по-нисък размер на претендираните обезщетения поради наличие на съпричиняване. Претендира за направените разноски по делото.

 

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

  

 

 

 

С влязла в сила Присъда № 13 от 09.04.2019г. постановена по НОХД № 62/2019г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора/л.11-л.12 от делото/, И.Б. e призната за виновна в това, че на 11.06.2016г., на път II-57, на моста над АМ „Тракия“, км. 11+200, в землището на с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „БМВ 320“, с peг. № СТ 0598 ВН, нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение имало две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила смъртта на Илия Господинов Е., роден на ***г. и на Илия Господинов Илиев, роден на ***г., и причинила многостепенна средна телесна повреда на А. Чавдаров Тодоров, роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и причинила многостепенна средна телесна повреда на Господин Илиев Господинов, роден на ***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановената присъда е влязла в сила на 24.04.2019г.

  Съдът счита, че следва по аналогия да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – факта на извършването на деянието, неговата противоправност и  виновността на И.Б., за безспорно установени.

Страните не спорят, че към датата на ПТП за МПС - л.а. „БМВ 320“, с peг. № СТ 0598 ВН, управляван от водача И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г./л.17 от делото/.

От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като подробно и обосновано, се установява, че в зоната на ПТ е нанесена бяла непрекъсната линия, ограничаващо платното за движение от двете му страни и бяла непекъсната осова линия, разделяща на две ленти за срещуположно движение. Поставени са следните пътни знаци: предупредителен знак А3 – последователни опасни завои, първият от които е надясно; забранителен знак В26 – забранено е движението със скорост, по-висока от 60 км/ч. и забранителен знак В 24- забранено е изпреварването на моторни превозни средства с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди. Пътната настилка е била асфалтово покритие в много добро състояние – без дефекти и възстановени зони. Водачката на л.а. „БМВ 320“, с peг. № СТ 0598 ВН е имала техническата възможност да предотврати ПТ, като контролира непрекъснато управлението на автомобила и не навлиза в лентата  за насрещно движение.Необходимо е било своевременно завиване на волана надясно от водачката. Опасността на движението е възникнала в момента, в който л.а. „БМВ 320“ е навлязъл с левите си състави в лентата за насрещно движение. В този момент водачът на л.а. „Опел“ не е имал видимост към л.а. „БМВ 320“ поради хоризонталната и вертикална крива на надлеза. Видимостта между водачите се е открила, когато автомобилите са били на разстояние 96м. един от друг. Водачът на л.а. „Опел“ е имал техническата възможност да установи настъпилата опасност за движението в този момент. Лекият автомобил „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083СМ не е оборудван със система за обезопасяване на деца. Тази система се поставя допълнително. Лекият автомобил „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083СМ е оборудван с триточкови инерционни раменнобедрени колани на четирите места. Мястото в средата на задната седалка е оборудвано с двуточков бедрен колан. Автомобилът е оборудван с въздушни възглавници за водача и пътника на предна дясна седалка. Пострадалият Илия Г.Илиев е стоял на задна лява седалка. Водачът на л.а. „Опел“ преди да установи опасността за движението, е имал техническата възможност да управлява приблизително в средата на пътната лента. Тази изходна позиция би го улеснила да избегне удара. Обезопасителните колани и системите за обезопасяване на деца са ефективни при челен удар. При странични удари тяхната ефективност е малка. От протокола за оглед вещото лице е направило извода, че нараняванията по детето са получени в резултат на извадената задна седалка и откъснатата газова бутилка, която е с голямо тегло и може да предизвика сериозни наранявания. Вещото лице счита, че пострадалия Илия Г. Илиев не е ползвал обезопасителен колан. Система за обезопасяване на деца не е използвана. При използване на обезопасителен колан при установените скорости на движение на двата автомобила /97 и 113 км/ч./, травмите по черепа и гърдите биха били достатъчни за настъпване на летален изход. Според вещото лице, при масово използваните автомобили при използвана скорост на движение над  60-80 км./ч. използваните колани не са ефективни за осигуряване безопасност на пътниците в тях.

 

 

 

 

С Тълкувателно решение №  1/2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ПП -  4 – 1961 г., ПП – 5 – 1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Постановление на пленума № 2/1984г. е обявено за изгубило сила.

Установеното с Тълкувателно решение №  1/2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК на ВКС тълкуване на правната норма се прилага след приемането на тълкувателното решение, т. е. след 21.06.2018г. и няма обратно действие.

В случаи, когато преди постановяването на Тълкувателно решение №  1/2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти от значение за съществуващо между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да се преценяват с оглед на съответния тълкувателен акт ( Постановление на Пленума на Върховния съд, респ. Тълкувателно решение на Върховния касационен съд), действащ към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще е налице обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо. Обратното действие на новия тълкувателен акт би довело до настъпването на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предходен тълкувателен акт.

Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане на настоящото производство.

В случая, към датата на застрахователното събитие -  11.06.2016 г., ищците Н.П.З. и А. Недляков З., с оглед меродавното тълкуване, дадено с Постановление на пленума № 2/1984г., не са притежавали материална легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука си Илия Господинов Илиев. 

С оглед на гореизложените съображение, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед пълнота на изложението, дори да се приеме, че ищците Н.П.З. и А. Недляков З., с оглед тълкуването, установено с Тълкувателно решение №  1/2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК на ВКС, притежават материалната легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука си Илия Господинов Илиев, считано от 21.06.2018 г. (датата на влизане в сила на тълкувателното решение), така предявените искове са неоснователни, поради следните съображения:

С Тълкувателно решение №  1/2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК на ВКС е прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД по изключение притежава всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи не е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешенията, залегнали в ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г.

В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като има предвид възможната заинтересуваност на свидетелите, се установява наличието на обичайна и традиционната за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между баба и дядо и техния внук. По делото не се доказа наличието на много по-силна, трайна, емоционална връзка на ищците с починалото лице от обичайната, чиято загуба да е била понесена много тежко от тях, засягайки сериозно техния душевен мир, причинявайки болки и мъки, надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на близък човек.

 

 

 

 

 

 

 

   Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

 

 

  

 

 

 

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да заплатят  направените от ответника разноски по делото в размер на 750 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                              Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.П.З., с ЕГН **********,***,със съдебен адрес:*** Д. Асенов № 89, ет.4,  офис2, чрез адвокат Ж.З. *** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев  за сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени от И.Б. при управление на застрахования  лек автомобил „БМВ 320“, с peг. № СТ 0598 ВН неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от смъртта на внука й Илия Господинов Илиев, починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до окончателното им изплащане, както и претендираните разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Н.З., с ЕГН **********,***,със съдебен адрес:*** Д. Асенов № 89, ет.4,  офис2, чрез адвокат Ж.З. *** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев  за сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени от И.Б. при управление на застрахования  лек автомобил „БМВ 320“, с peг. № СТ 0598 ВН неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от смъртта на внука му Илия Господинов Илиев, починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане,  както и претендираните разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Н.П.З., с ЕГН **********,***,със съдебен адрес:*** Д. Асенов № 89, ет.4,  офис2, чрез адвокат Ж.З. *** и А.Н.З., с ЕГН **********,***,със съдебен адрес:*** Д. Асенов № 89, ет.4,  офис2, чрез адвокат Ж.З. *** да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев сумата от 750 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: