Р Е Ш Е Н И Е №
260 065
гр.
Пловдив, 06.11.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският апелативен
съд, първи търговски състав, в открито заседание на седми
октоМ.и две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
С участието на
секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от
съдията Костадинова в.т. дело
№ 356/20200 год. по описа на ПАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 147 от
30.04.2020 година, постановено по т. дело № 232/2017 година по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен
предявеният главен иск н.Г.д. „П.б.и з.н. н.” - М., БУЛСТАТ …,
юридическо лице по чл. 37, ал. 2 от ЗМ., град С.,
ул. „П.“ № … против „И.2." ЕООД, ЕИК …, със седалище
и адрес на управление гр. К., пл. „С.“ № …, ет. …, ап.
/офис/…, за осъждане на ответника да извърши замяна на некачествените/повредени
компоненти/оборудване с нови или същите с по-добри характеристики, а именно:
мембрани за обратна осмоза – 3бр., спукани пластмасови /вероятно PVC/ тръби,
повредена спирателна и регулираща арматура, повредено тяло на дисков филтър,
компрометирана водоплътност на връзките между елементите, загуба на течност
/намалено ниво на течност в някои от модулите/, корозия по пода на контейнера
и да демонстрира последващата изправност на системата за
пречистване на вода с капацитет 10 000 л/час, базирана в Централна складова
база на Г.– М.в С., с. Л. пред представител на Г.- М., като всички разходи,
вкл. транспортни и за консумативи, свързани с гаранционното обслужване, да
бъдат за сметка на ответника, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е
отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск от Г.д. „П.б.и з.н. н.“
- М., БУЛСТАТ …, против „И.2.“ ЕООД, ЕИК …, да бъде осъден
ответникът да достави друга качествена система за пречистване на
вода, вместо повредената процесна пречиствателна станция на вода, съгласно
правото на възложителя по чл. 10, 3, тире второ от договор № …/… г., а именно
модулна пречиствателна станция на вода с минимален капацитет 10 куб. метра/час
(10 куб. м. = 10 000 литра/час) в 40 инчов контейнер, модел станция „…,
идентична с процесната станция за пречистване на вода, доставена по процесния
договор за доставка, като неоснователен и недоказан.
Отхвърлен е и
вторият предявен при условията на евентуалност иск от Г.д. „П.б.и з.н. н.“ -
М., БУЛСТАТ …, против „И.2.“ ЕООД, ЕИК …, да бъде осъден ответникът да върне
обратно платената цена за процесната пречиствателна станция на вода - 374313,14
лв. без ДДС или 449175,77 лв. с ДДС, заедно с разноските и вредите от
покупката, срещу насрещното връщане на процесната пречиствателна станция на
вода от Г.- М.на ответника, като връщането да се извърши по местонахождението
на процесната пречиствателна станция на вода в ЦСБ на Г.- М.в с. Л. и разходите
по вдигането и транспортирането й оттам са за сметка на ответника, като
неоснователен и недоказан.
Осъдена е Г.д.
„П.б.и з.н. н.“ - М., БУЛСТАТ …, да заплати на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК във вр. чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 пред. 2 от Закона за адвокатурата
на адвокат М.М.Т., ЕГН **********,*** , сумата от 3038 лева, представляваща
дължимото адвокатско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 7 ал. 2 т.
4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така постановеното
решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Г.д. „П.б.и з.н. н.“ - М., БУЛСТАТ … изцяло с оплаквания за
незаконосъобразност. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон. Неправилна била дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на предявените искове като такива, касаещи отношения
между страните по договор за изработка, вместо по договор за
доставка по чл. 183 от ЗЗД, какъвто действително бил
сключен по реда на ЗОП. Оспорени са мотивите на първоинстанционния
съд за приемане на изпълнената работа от възложителя по чл. 264 ал. 1 от ЗЗД с
подписването на приемо-предавателния протокол от 13.12.2014
година. Твърди се, че в случая са приложими разпоредбите
на чл. 194 от ЗЗД, като с подписания протокол от 03.12.2014 година
бил реализиран фактическия състав на чл. 194 ал. 1 от ЗЗД, вещта била
прегледана и бил съставен протокол за съответствие. По-късно било установено
наличието на скрит недостатък, изразяващ се в липсата на глицерин в
консервационния разтвор, за който се твърди, че не е могъл да бъде
забелязан при обикновен преглед и за който продавачът бил уведомен незабавно.
Решението в частта относно приемането на вещта, включително преминаването на
риска от нейното повреждане, било немотивирано. Допълнителното заключение на
вещото лице, според което повредите в пречиствателната станция са в резултат на
замръзване на течността в инсталацията било възприето от съда, но не били
обсъдени дадените от вещото лице отговори при изслушването му, че добавянето на
глицерол в разтвора би предотвратило замръзването на системата, дори
без да работи климатичната инсталация. Твърди се, че ответникът е знаел, че
процесната система за пречистване на вода е доставена на 10.11.2014 година без
да е зазимена с глицерин в консервационния разтвор, че не е уведомил ищеца за
необходимостта от зазимяване на системата и сам не е извършил такова зазимяване
през периода от 10.11.2014 година до 15.12.2014 година, а и след това, въпреки
че е имал такава възможност, включително осигурен достъп. Оспорени са изводите на
първоинстанцинния съд, че ищецът не е проявил грижата на добър стопанин по
смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД и че повредите не биха настъпили при условие,
че е проведено предвиденото тестване на системата и обучение на
служители за работа с нея на 15.12.2014 година и че това условие не е
осъществено само поради неизпълнение на задълженията от страна на ищеца. Твърди
се, че тези изводи противоречат на събраните по делото доказателства –
по-конкретно показанията на свидетелите С. и Ц. От тях
според жалбоподателя ставало ясно, че ответникът е този, който е осуетил
тестването на процесната машина, не е предприел действия по зазимяването й
съобразно съпътстващото я ръководство за експлоатация и поддръжка, поради което
не можело да се приеме, че ищецът не е проявил грижата на добър стопанин.
При тези оплаквания
с въззивната жалба е формулирано искане да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови ново по същество, с което да се уважат предявените
искове, като се присъдят на жалбоподателя направените разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Срещу въззивната
жалба е подаден писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство
„И.-А. …“ ООД с изразено становище за нейната неоснователност, с който са
изложени аргументи срещу оплакванията на жалбоподателя и с искане за
присъждане на направените разноски за въззивното производство.
Пред въззивната
инстанция не са направени нови доказателствени искания.
Съдът, като се
запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а именно от ищеца срещу решението, с което са отхвърлени
предявените от него искове – главен и евентуални, като при подаване на
въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК
срок.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Главният иск,
който е предявен пред Старозагорския окръжен съд по т. дело № 232/2017
година от Г.д. „П.б.и з.н. н.“ – М.против „И.2.“ ООД
е осъдителен иск за реализиране на отговорността на
ответника за доставка на вещ с недостатъци в изпълнение на сключения
между страните договор.
Обстоятелствата,
които са изложени от ищеца в исковата молба и допълнителната искова молба, след
извършените уточнения при оставянето й без движение, свързани с
предявения главен иск, са следните:
Твърди се, че между
страните е сключен договор за доставка след проведена процедура по
ЗОП с предмет „Доставка на системи за пречистване на вода“, по който
ищецът е възложител, а ответното дружество – изпълнител. Предметът
на договора бил доставяне и прехвърляне на правото на собственост от
изпълнителя на възложителя върху четири броя системи за пречистване на вода с
капацитет 2 300 литра/час и два броя системи за пречистване на вода с капацитет
10 000 литра/час, подробно описани в техническата спецификация и техническото
предложение на изпълнителя - неразделна част от
договора. Срокът на изпълнение на договора бил сто и осемдесет дни,
считано от подписването му. С договора би уговорен и гаранционен срок от 36
месеца, считано от датата на подписване на приемо-предавателния
протокол. Ищецът подробно е описал задълженията на ответното
дружество, произтичащи от сключения помежду им
договор, включително досежно начина на
приемане и предаване на системите на пречистване на вода и необходимите
протоколи, които следва да бъдат съставени, а именно двустранен протокол за
отговорно пазене при доставката на системите в Централната складова база на
ищеца в село Л., двустранен протокол след проверка на
комплектацията и съответствието с техническото
предложение, транспортирането до мястото на дислокация на системите. По
договора е предвидено едната от системите с капацитет 10 000 литра/час да
остане в Централната база на възложителя в село Л. В исковата молба се
поддържа, че с договора на ищеца е възложено задължение да извърши следните
дейности на мястото на дислокация на системите: запознаване на представители на
възложителя с инструкциите за работа и безопасна експлоатация; провеждане на
тестване - демонстрация за работа, представяне на експлоатационните качества,
техническите параметри и работните характеристики, които се удостоверяват с
констативни протоколи, неразделна част от протокола за съответствие.
В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че след надлежното
оформяне на протоколите за отговорно пазене, за съответствие и констативните
протоколи за тестване на доставката, се осъществява окончателно приемане на
доставката с двустранно подписване на приемателно-предавателен
протокол от възложителя и изпълнителя или упълномощени от тях лица.
Обстоятелството,
че описаните по-горе протоколи във връзка с изпълнението на
договорните задължения са съставени от страните, е
безспорно. Протоколите са представени като доказателство към
исковата молба и не са оспорени от ответника.
Протоколът за
отговорно пазене е peг. № …/…г., като в него е отразена
доставката и приемането на системите – предмет на договора, сред
които са двата броя пречиствателни станции с капацитет 10 куб.
метра/ час, включително процесната, предмет на предявения иск, с № …, както и
необходимите комплекти реагенти за обезпечаване независимата работа на
системите и по един комплект пакет документи за всеки един от двата вида
системи и един брой флаш памет.
След проверка на
доставената техника за съответствие с техническото предложение, между страните
е подписан и протокол за съответствие peг. № …/…г. Видно от
съдържанието на този протокол, в него изрично е посочено, че са
доставени и каталози на хартиен и електронен носител на резервни
части за системите за пречистване на вода и всички компоненти и оборудване към
тях; техническа документация на български език за системите за пречистване на
вода и всички компоненти и оборудване към тях относно технически данни и
характеристики, инструкции за експлоатация (процедури за нормална експлоатация,
мерки за безопасност, установяване на неизправности и конкретни действия за
отстраняването им от обслужващото лице), почистване и хигиенни инструкции,
график за техническо обслужване, честота и процедури за периодични проверки, функционални
изпитвания, процедури за техническо обслужване, декларация за произход.
На 13.12.2014 година
е подписан приемателно-предавателен протокол peг. №
… между страните по договора, в който е посочено,
че приетите четири броя системи за пречистване на вода с капацитет
2300 литра/час и два броя системи за пречистване на вода с капацитет 10 000
литра/час съответстват на договор № …/…г., договорът е
изпълнен в срок и без отклонение в количествените и технически
характеристики.
Спорът между
страните касае недостатъци в едната от
двете системи за пречистване на вода с минимален
капацитет 10 куб. метра/час с номер …, останала на определеното й съгласно
договора място в Централната база на ищеца в село Л. Ищецът
твърди в исковата молба, че въпреки насрочената за
15.12.2014 година дата за тестово пускане на процесната
пречиствателна система, останала в село Л. и за
обучение на служители за работа с нея, такова не било
проведено от представители на „И.2.“ ООД.
Според
ищеца заради отрицателните температури през месеците декеМ.и 2014 и
януари 2015 година и замръзване на течността в системата се е стигнало
до повреди. За тези повреди ищецът уведомил изпълнителя,
който на 20.01.2015г. чрез свои представители извършил
оглед. С писмо вх. № …/… г., адресирано до
ищеца, ответникът посочил като главна причина за възникналите
повреди в пречиствателната станция липсата на глицерин в
консервационния разтвор и ниските температури – до -18 градуса по Целзий. В
писмото, макар да се сочело, че на 15.12.2014 година не било проведено обучение
поради липса на готовност на спасителния екип и модулът не бил
запълнен с подходящия разтвор, се изразявало становище , че
повредите, не са по негова вина и че могат да бъдат отстранени от него, но при
поемане от ищеца на разходите за консумативи и части.
На 16.05.2016
година, след проведени разговори между представители на
страните, било изпратено ново писмо до възложителя, съдържащо
предложение за ремонт на пречиствателната станция с количествено-стойностна
сметка на материалите - PVC тръби, фитинги, арматура, лепила, уплътнения и др.,
както и на труда. КСС била допълнена с писмо
от 15.06.2016г., съдържащо оферта за вида и стойността на мембраните
на системата, подлежащи на подмяна.
Така според ищеца ответникът
отричал наличието на основания за осъществяване на гаранционната отговорност по
процесния договор. С писмо peг.
№ …/… г. Директорът на Г.– М.поканил ответника
на основание чл.12, ал.6 и ал.7 от договора да отстрани
повредите в пречиствателната станция за вода в село Л. за своя сметка в 10
дневен срок.
На 06.12.2016г.бил
извършен оглед на процесната пречиствателна станция за вода в присъствието на
представители на двете страни, бил съставен констативен протокол №
…/…г. , при който било установено следното: видимо забелязващи се спуквания и
пукнатини: спукани тръби (PVC-U) по линия ултрафилтрация и обратна осмоза,
спукани холендерови съединения и обратни клапани от различни размери; спукана
тапа на един от филтрите за обратна осмоза, при което е нарушена цялостта на
филтърната инсталация и е изтекъл консервационен разтвор; пукнатини по част от
тройници, колена и тръби от различни размери. В протокола било отразено, че
пречиствателната станция не е пускана и не е оперирано с нея, не бил включван
климатик от външен източник на електрозахранване, не е било
извършено първоначалното зазимяване на станцията.
На 11.01.2017 година
при ищеца било заведено писмо peг. № …/…г., съдържащо становище на представител
на ответника – инженер К. Г. от „И. П.“ ООД, един от двамата съдружници в
ответното дружество, че гаранцията на констатираните при огледа на 06.12.2016
година спуквания на пречиствателната станция не може да бъде призната поради
неспазване на условията за съхранение на съоръжението през зимния период –
консервация с глицерин в консервационния разтвор и включване на климатик при
престой на открито, настроен на 15-16 градуса.
На 23.01.2017 година
била изпратена нова покана от ищеца до ответника за отстраняване на повредите
по пречиствателната станция, получена на адреса му на управление от служител на
07.02.2017 година. Опити за лично връчване на такава покана на управителя на
ответното дружество били правени от служители на ищеца и
след това, за което били съставени протоколи с peг.
№№ …/…г., …/… г., …/…г.
Описаните до тук
обстоятелства от ищеца, свързани с провежданите разговори и разменена
кореспонденция между страните, съдържаща становищата им във връзка с
настъпилите повреди в процесната система за пречистване на вода се установяват
от представените по делото и неоспорени писмени доказателства.
Твърдението на ищеца
е, че гаранционният срок, предвиден с договора за пречиствателните станции,
включително за процесната, е 36 месеца от подписване на
приемателно-предавателния протокол, т.е. от 13.12.2014
година. Посочено е, че съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, при поява
на дефекти в гаранционния срок, срокът спира да тече, за периода от писменото
уведомяване на изпълнителя за възникване на повредата до нейното
отстраняване. Такова уведомяване било извършено с писмо
peг. № …/…г. на Директора на Г.- М.до ответника , като получаването му
се признавало изрично в писмо изх. № …/…г. на управителя на
ответника, постъпило в Г.- М.с вх. № …/…г., т.е. считано от 07.11.2016 г.
гаранционният срок следвало да се счита за спрян. Ищецът се е позовал и на
последващото уведомление, връчено на 07.02.2017г. като начален
момент на спиране на гаранционния срок. Посочил е, че при оспорване
за най-късен момент на уведомяване, от който спира гаранционния
срок, следвало да се приеме връчването на исковата молба
по настоящото дело.
В исковата молба се
твърди, че е налице признание на ответника в писмо вх. № …/…г., че основна
причина за възникване на повреди в процесната пречиствателна станция за вода е
липсата на глицерин в консервационния разтвор. Несъстоялото се
тестване на системата през месец декеМ.и 2014 година и доставката й
в село Л. през месец ноеМ.и, преди предстоящия зимен сезон с отрицателни
температури, без необходимия консервационен разтвор в
нея според ищеца представлявало неизпълнение на
задълженията на ответника по чл.7, ал.1 и ал.4 от договора Тези
клаузи задължавали ответника да достави технически
изправни и отговарящи на техническите изисквания на обществената поръчка
системи за пречистване на вода. Ищецът се позовава и на неизпълнение
на задълженията за добросъвестност и на полагане грижата
на добър търговец. Според него те изисквали от ответника с оглед
времето на предаване за отговорно пазене и на насроченото, но неосъществено
тестване на процесната пречиствателна станция, съответно 10.11.2014г.
и 15.12.2014г., същата да бъде доставена зазимена с глицерин в консервационния
разтвор с цел правилното й съхранение до преминаване на собствеността върху нея
у ищеца или да бъде извършено от ответника зазимяването й с глицерин
след приемането й за отговорно пазене. Поддържа се, че неизпълнението на тези
задължения, както и неуведомяването на ищеца за
необходимостта от зазимяване и непровеждането на
обучението за служители на ищеца за работа със системата било в
нарушение на договора и принципа за добросъвестност. Ищецът счита, че тъй като
липсата на глицерин в консервационния разтвор не е
обстоятелство, което да може да бъде установено от него през периода от
приемане на системата за отговорно пазене до подписване на приемо-предавателния
протокол, а такова, известно само на ответника, за което той не е уведомил
ищеца, ставало дума за съществуващи към 10.11.2014 година и към
13.12.2014 година и проявили се впоследствие скрити недостатъци по смисъла на
чл. 12 ал. 9 от договора, предизвикали настъпилите повреди на процесната
пречиствателна станция на вода, описани в констативен протокол № …/…г. и
в становището на инж. К. Г. от „И. п." ООД от 16.12.2016 г. При
това положение за ответника възникнало задължението за отстраняване на повредите
в пречиствателната станция съгласно чл. 11 и чл. 12 от договора.
Искането е да се
осъди ответника да отстрани настъпилите повреди в процесната пречиствателна
станция, включително да извърши замяна на некачествените/ повредени
компоненти с нови или същите с по-добри характеристики и да
демонстрира последващата изправност на системата пред представител на Г.- М.,
като всички разходи, вкл. транспортни и консумативи, свързани с гаранционното
обслужване, са за сметка на ответника. Ищецът е уточнил допълнително
кои дейности за сервизиране и ремонт най-малко следва да
бъдат изпълнени и в съдебно заседание на 18.12.2019 година съдът е
допуснал уточнение на петитума на исковата молба в смисъл, че
ответникът следва да бъде осъден да извърши замяна на
некачествените/повредени компоненти/оборудване с нови или същите с по-добри
характеристики, а именно: мембрани за обратна осмоза – 3бр., спукани
пластмасови /вероятно PVC/ тръби, повредена спирателна и регулираща арматура,
повредено тяло на дисков филтър, компрометирана водоплътност на връзките между
елементите, загуба на течност /намалено ниво на течност в някои от модулите/,
корозия по пода на контейнера и да демонстрира последващата
изправност на системата пред представител на Г.- М., като всички разходи, вкл.
транспортни и консумативи, свързани с гаранционното обслужване, са за сметка на
ответника.
Ответникът е оспорил
така предявения иск по основание с твърдения, че е изпълнил
качествено и в срок задълженията си по договора. Твърди, че не са
налице договорните условия за ангажиране на неговата гаранционна
отговорност, а става дума за непроявена от страна на ищеца грижа на добър
стопанин по отношение на доставената му система за пречистване на вода, след
като същата вече е била приета от него с приемо-предавателен
протокол без възражения и след като цената на доставената система е била
напълно изплатена. Непроявената грижа на
добрия стопанин, респ. проявената небрежност се изразявали в
непускане на климатичната система, с която доставеното съоръжение
било снабдено, при ниските температури през зимните месеци. Оспорено е
твърдението за наличие на скрит дефект в доставената система за пречистване на
вода. Липсата на глицерол в консервационния разтвор не можела да се приеме за
дефект по смисъла на чл. 193 от ЗЗД, тъй като не правела доставената стока
негодна за нейното функционално и договорно предназначение. Никъде в
техническата документация по възложената обществена поръчка нямало въведено
изискване за глицерол в консервационния разтвор на пречиствателните станции. Непровеждането
на тестване и инструктаж за работа със системата от страна на изпълнителя се
дължало само и единствено на поведението на възложителя, на неговото
дезинтересиране и неоказване на съдействие. Оспорва твърдението на ищеца за
наличие на признание от страна на ответника, че повредите се дължат на
поведението му, изразяващо се в непоставяне на глицерол в консервационния
разтвор.
Съобразявайки
доказателствата по делото, съдът намира за неоснователно твърдението
на ищеца, че е налице признание на ответника, че повредите на системата за
пречистване на вода се дължат на неговото поведение, изразяващо се в
непоставяне на глицерин в консервационния разтвор. Видно от
съдържанието на цитираното от ищеца писмо вх. № … от … година, изпратено
до него от ответното дружество, в него наистина са посочени като
причини за замръзването ниските температури и липсата на
консервационен разтвор. Посочено е също, че на 15.12.2014 година не
е проведено насроченото пускане и обучение поради липса на готовност
от страна на спасителната група за провеждането му и системата не е била
запълнена с подходящия разтвор. Макар да сочи причините, това писмо не съдържа
признание на ответника, че те се дължат на неговото поведение, а напротив,
изрично е подчертано, че замръзването не е по негова вина.
Съдът, съобразявайки
клаузите на сключения между страните договор намира, че става дума за отношения
по договор за доставка, сключен по реда на ЗОП, а не за договор за
изработка. Това е видно както от наименованието на договора в процедурата
по ЗОП, така и от посочения в раздел І, чл. 1 предмет, а именно доставка и
прехвърляне на собствеността на възложителя на описаните общо шест броя системи
за пречистване на вода. Никъде в клаузите на договора не е
установено задължение за ответното дружество като страна по него само да
произведе тези системи и да ги достави на възложителя. По тези съображения
съдът намира за неправилна дадената с първоинстанционното решение
квалификация на предявения иск като такъв за изпълнение на задължения по договор
за изработка, респ. позоваването на разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ЗЗД при
мотивиране на решението за отхвърляне на главния иск и на евентуалните искове.
Неточната правна
квалификация на иска, дадена от първоинстанцинния съд, е свързана само със законосъобразността
на постановеното решение, а не и с неговата допустимост, доколкото фактите и
обстоятелствата, имащи отношение към предявения иск за изпълнение на задължения
по договор за доставка са установени правилно.
Облигационните отношения между
страните по настоящото дело са такива по договор за обществена поръчка, чийто
обект е доставката на стоки, осъществявана чрез покупка по смисъла
на чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗОП / отм. ДВ бр. 13/2016 година, действал към момента
на сключване на процесния договор/. Това изрично е посочено в чл. 1 от
договора, според който изпълнителят се задължава да достави и прехвърли правото
на собственост на възложителя върху общо шест броя системи за пречистване на
вода, подробно описани като количества и техническа спецификация, неразделна
част от договора срещу цена, която възложителят се задължава да му заплати в
размера и при условията, уговорени с договора. Едната от страните по
договора – изпълнителят, е търговец. Другата страна по
договора - възложителят е Г.д. „П.б.и з.н. н.“ – М., чийто права и
задължения като субект на гражданския
оборот съществуват по силата на специален закон - ЗМ.и
Правилника за устройството и дейността на М.. Т.е. договорът, от който ищецът
черпи права е със сложен фактически състав – касае се
за договор за доставка, за условията и реда за
сключването на който са приложими специални правила – тези по
ЗОП. Фактът, че договорът е сключен по реда на обществените поръчки,
е ирелевантен относно търговския характер на сделката, за който от значение са
единствено критериите, заложени в чл. 286 ТЗ. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ,
процесният договор за доставка е търговски, тъй като е сключен от търговец и е
свързан с упражняваното от него занятие, като презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ
в случая не е оборена. С оглед на това в отношенията между страните са
приложими разпоредбите на чл. 318 и следващите от ТЗ,
като според разпоредбата на чл. 288 от ЗЗД
субсидиарно се прилагат чл. 183 и следващите от ЗЗД.
В
случая в отношенията между страните по предявения главен иск е
приложима разпоредбата на чл. 324 от ТЗ, според която купувачът
трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми
незабавно продавача, като ако не е направил това, стоката се смята одобрена
като съответстваща на изискванията, освен за скрити
недостатъци. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 194 ал. 1
от ЗЗД, която според него е приложима в отношенията между страните, е с
идентично съдържание.
От събраните по
делото доказателства се установява, че след приемане на
системите от възложителя на отговорно пазене, е извършена проверка
на съответствието им с техническото предложение и между
страните е подписан и протокол за съответствие peг. №
…/…г. Съставянето на този протокол е предвидено в чл. 5 ал. 3 т. 2
от договора, уреждаща проверката на комплектацията и съответствието с
техническото предложение и тестването на доставката. С цитираната
клауза на договора изрично е посочено, че протоколът се съставя след
проверка за съответствие от назначената от възложителя комисия и
представител на изпълнителя. В така съставения протокол изрично е посочено, че
той се отнася за всички доставени от ответника системи, включително за
процесната, като е направено предложението да се подпише приемо-предавателен
протокол.
На 13.12.2014 година
между страните е подписан приемо-предавателен протокол, в чието съдържание
изрично е отразено, че приетите четири броя системи за пречистване
на вода с капацитет 2300 литра/час и два броя системи за пречистване на вода с
капацитет 10 000 литра/час съответстват на договор № …/…г.,
договорът е изпълнен в срок и без отклонение в
количествените и технически характеристики.
Според клаузата на
чл. 6 от договора собствеността и риска от погиване или повреждане на
доставените системи за пречистване на вода преминават при възложителя след
подписването на приемо-предавателния протокол.
Процесната станция,
наред с останалите пет, предмет на сключения между страните договор,
са заплатени изцяло от ищеца на ответника с
бюджетни платежни нареждания от 07.07.2014 година и от 16.12.2014 година въз
основа на фактури № 1/ 24.06.2014 година и № 2/15.12.2014 година, издадени от
ответника съобразно клаузите на чл. 4 от сключения договор между страните.
От разпитаните по
делото свидетели се установява начинът, по който е извършена проверката на
компектацията и съответствието при съставянето на описания протокол.
Свидетелят П.
С., служител на ищеца, началник-склад на базата му в село Л. както
към момента на доставката на системите за пречистване на вода, така и към
настоящия момент установява, че при доставката на системите на 10.11.2014
година е съставен протокол за отговорно пазене, като неговата работа била само
външно да съхранява техниката. След това всички системи били
проверени на 03.12.2014 година от назначената за
това комисия за установяване на съответствията и бил подписан
протокол за тяхното приемане, като пет от системите били транспортирани до
определените за това места в договора, а шестата – процесната, останала в
базата в село Л. След подписването на приемо-предавателния протокол на
13.12.2014 година системите, включително процесната, били заприходени при
ищеца, били предадени ключовете, системата в село Л. била заключена и
свидетелят я съхранявал външно, не бил обучен да работи с нея и да я
експлоатира. На 05.01.2015 година при външен оглед свидетелят установил, че има
теч от системата, отключил я и видял спукани тръби, кранове и колена, от които
течал някакъв разтвор. Този свидетел установява, че за 15.12.2014
година е бил уведомен от началника си да осигури достъп на представители на
ответника, за да се извърши тест на системата. Такъв не бил извършен, тъй като
в района на складовата база имало разположени 6 влекача и 8 хидромоторни помпи,
което според представителите на ответника пречело да се извърши теста. Те само
отворили системата, не извършили теста и пак я затворили. От свидетелските
показания е видно,че достъпът в района на складовата база се осигурява след
нарочно разрешение, като свидетелят придружава посетителите. На 15.12.2014
година имало и представители на С. д. „П.и з. н.“. Свидетелят
заявява, че знае за преговори между страните
за допълнителни варианти за тестване на системата.
От показанията на
другия разпитан по делото свидетел Ц. Ц., също служител на ищеца – инспектор,
се установява, че той е бил в комисията по приемане на системите за
пречистване на вода. Свидетелят заявява, че при приемането на
системите се е извършило тестване на две от шестте системи –
една малка и една голяма, но не тази, която е останала в Л., а другата, която
след това била изпратена в Б. Според този свидетел в техническата
документация, която била предоставена от изпълнителя при приемането на
системите, имало изискване при температури по-ниски от 5 градуса да се повиши
съдържанието на етилен-гликол в консервационния разтвор, като е заявил, че не
знае дали това е глицерол или не, но ставало дума за вещество, предотвратяващо
замръзване. Свидетелят е показал в съдебно заседание страницата от
предоставеното от изпълнителя ръководство за експлоатация и поддръжка на
процесната система, на която се намирало указанието за прибавяне на глицерол в
случай, че температурата е по-ниска от 5 градуса, с който
глицерол системата била комплектована при доставката. Този
свидетел не е присъствал на насроченото за 15.12.2014 година тестване на
системата, като заявява, че е разбрал, че такова не се е състояло, но не знае
причината. За повредите разбрал от обаждането на свидетеля С. на 05.01.2015
година. На 07.01.2015 година огледали системата с представител на изпълнителя
инж. Д., която направила снимки и обещала, че станцията ще се възстанови. След
това разбрал от изпратеното писмо за условията, които изпълнителят е поставил
за ремонт на системата.
От
приетите по делото и неоспорени от страните
съдебно-технически експертизи – първоначална и допълнителна е
установено следното:
Видно от
първоначалното заключение, подробно описаните в него повреди
на пречиствателната система за вода се дължат на замръзване на консервационния
разтвор в резултат на отрицателните температури. Този извод на вещото лице
е направен въз основа на справката за период 13.12.2014 г. -
14.01.2015 г., предоставена от НИМХ, през който има достатъчно денонощия с
отрицателна средна денонощна температура. Посочено е, че повредите са настъпили
през периода декеМ.и 2014- януари 2015 година и се дължат на това, че в
консервационния разтвор не е добавен глицерол според
инструкцията при отчетените отрицателни
температури. В заключението е отразено също, че процесната пречиствателна
станция притежава климатична система и че задействането на тази климатична
система и поддържане на температури над 0°С би предотвратило
настъпването на щетите по процесната пречиствателна станция. Заключението на
вещото лице е, че липсата на глицерол в консервационния разтвор не
прави процесната пречиствателна станция негодна за употреба и че в
ръководството за експлоатация е посочено, че глицерол се добавя в случаите
когато температурата е по - ниска от 5 градуса по Целзий.
В
повторната съдебно-техническа експертиза, приета по
делото, също е отразено, че типът на констатираните при огледа
видими щети/повреди (спукани пластмасови тръби и съответна арматура) е
характерен при замръзване на вода и/или водни разтвори в тях и се дължи на обемно
разширение на водата при температури под 4 °С и най - вече на продължаващото й
разширение в твърда фаза (лед), при температура под 0 °С. Вещото
лице е посочило, че при огледа не са установени евентуални скрити щети, каквито
биха могли да се установят след евентуално разглобяване, демонтаж и/или
тестване. В заключението е подчертано, че
в инструкциите за съхранение на системата за пречистване на
вода има изискване температурата на съхранение/консервация да бъде
между 5°С и 45°С, като в случай, че температурата е по-ниска
от 5°С, в консервиращия разтвор следва да се прибави глицерол.
Посочено е също,че станцията е снабдена с електрическа климатична инсталация
тип въздух-въздух за поддържане при нужда на необходимата температура в
нея. Изводите, направени в повторната съдебно-техническа експретиза
съвпадат с тези по първоначалната. Според вещото лице Б. подробно описаните
щети по процесната станция, съвпадащи с тези, посочени от ищеца в
обстоятелствената част на исковата му молба, са в резултат на замръзване на
течността в инсталацията на станцията. Според него аварията при съхранението на
станцията е можело да бъде предотвратена чрез изпълнение на изискванията за
консервация и съхранение на системата, а именно: при
поддържане на температурата в станцията между 5°С и 45° С чрез
задействане на климатичната инсталация и
при добавяне на около 40 % глицерол в консервационния разтвор,
съгласно изискването за съхранение при температура под 5°С и
предвид данните за външните температури през визирания период декеМ.и
2014 – януари 2015 година. Видно от заключението спазването на фабричните
технологични изисквания за съхранение би предотвратило
настъпването на щети по процесната станция вследствие на
отрицателните температури.
Вещото лице посочва,
че съгласно техническата документация, глицерол следва да бъде добавян в
консервационния разтвор при престой на инсталацията и то само при съхранение
при температура под 5 °С, за да се предотвратят щети от
замръзване, като глицеролът няма отношение и не се използва при експлоатация на
системата, но при определени условия гарантира експлоатационните й качества.
От обсъдените до тук
доказателства се установява, че настъпилите повреди в процесната станция за
пречистване на вода не са в резултат на скрити
недостатъци по смисъла на
закона. Недостатъците по смисъла на чл. 193 от ЗЗД във
връзка с чл. 324 от ТЗ са такива дефекти на вещта,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Изложените
обстоятелства, на които се основава предявения по настоящото дело главен иск,
както и евентуалните искове, които ще бъдат обсъдени по-долу, не сочат на
такива недостатъци. От събраните доказателства се
установява, че увреждането на детайлите от процесната система се
дължи на замръзването на консервационния разтвор вследствие на неправилното,
несъобразено с инструкциите съхранение на системата при
температури под 5 °С.
Твърденията на
ищеца, че доставената система през месец ноеМ.и, преди
предстоящ зимен сезон с ниски температури, без в консервационния разтвор да е
поставен необходимия глицерол, е скрит дефект, за който изпълнителят
следва да отговаря съгласно раздел VІІ от сключения договор, не
могат да бъдат споделени. Вещите лица са категорични, че глицеролът няма
отношение към експлоатацията на системата и неговата липса не я прави негодна
за предвидената в договора употреба, за да се приеме, че става дума за дефект,
за който следва да се ангажира гаранционната отговорност на изпълнителя.
Видно от клаузите на
сключения между страните договор, както и от документацията на проведената
обществена поръчка, на изпълнителя не е възложено
конкретно задължение да достави системата подготвена за съхранение
през зимния сезон, за да може да се ангажира неговата договорна отговорност за
настъпилите в резултат на неправилното съхранение щети.
С подписването на
протокола за съответствие и на приемо-предавателния
протокол, които не са оспорени от ищеца и които съдържат
констатации за изпълнение на договорните задължения на
ответника, ищецът е станал собственик на процесната система на
13.12.2014 година / датата на приемо-предавателния протокол/ съгласно чл. 6 от
договора и от този момент рискът от погиване или повреждане на системата е
преминал у него. В качеството си на собственик на
системата той е следвало да прояви необходимата грижа за нейното
съхранение. Безспорно е установено по делото от писмените доказателства, както
и от показанията на свидетеля Ц., че на възложителя са предоставени инструкции,
съдържащи изрично изискване за съхранението на системата при температури под 5
°С, изразяващи се в поставяне на глицерол в консервационния разтвор. Самият
глицерол също е бил доставен като комплект към
станцията. Собствеността е преминала у възложителя на 13.12.2014
година. По делото не се твърди и не са представени доказателства да
е имало повреди в системата към този момент. Напротив,
от протокола за съответствие от дата 03.12.2014 година и от
приемо-предавателния протокол от 13.12.2014 година е видно, че договорът
е изпълнен без отклонения в техническите и количествени характеристики.
Спукването на системата е установено от служител на възложителя на 05.01.2015
година, т.е. към момента, в който рискът от повреждане вече се носи от
възложителя, върху когото е преминала собствеността.
В случая въз основа
на събраните доказателства не може да се направи извод, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора добросъвестно и с грижата на добър
стопанин по смисъла на чл. 63 ал. 2 от ЗЗД. За него не съществува задължение да
достави системата с глицерол в консервационния разтвор. Той я е доставил
съобразно изискванията до договора и документацията по обществената поръчка,
което е признато от възложителя с подписаните протоколи и с нейното
заплащане. От събраните доказателства се установява, че при
доставката към системата е имало изрични указания за начина й на
съхранение при ниски температури, предвиждащи включване на
климатична система, която е част от оборудването и добавяне на
глицерол в консервационния разтвор, като самият глицерол също е бил
доставен. При тези доказателства следва да се направи извода, че изпълнителят
по договора е изправна страна по него, изпълнил е задълженията си и е осигурил
информация и средства, необходими за съхранението на системата при
съответните метеорологични условия.
Повредите в
системата, настъпили след прехвърляне на собствеността на възложителя, който е
разполагал с необходимата информация и с необходимите средства, за да
предотврати замръзването на консервационния разтвор, налагат извода, че именно
той не е проявил грижата на добрия стопанин. Още повече, че в самия договор, в
чл. 9 т. 2 е посочено задължението на възложителя да спазва
изискванията за експлоатация, с които е запознат от изпълнителя. Предоставяйки
необходимите инструкции за експлоатация на възложителя, което изрично е
отразено в протокола за съответствие от 03.12.2014 година, изпълнителят го е
запознал с изискванията, включително тези, чието неспазване е довело до
процесните повреди, поради което следва да се приеме, че
отговорността за тях е на възложителя.
Спорният въпрос
между страните по чия вина не е проведено тестването на системата на 15.12.2014
година би имал значение по настоящото дело, ако на изпълнителя беше
възложено нарочно задължение да я подготви за съхранение при зимни условия и
това да стане при нейното тестване. Такова задължение не е
уговорено. Видно от договора, тестване е предвидено в чл. 5, ал. 3, т. 2 – при
проверката на комплектацията и съответствието с техническото предложение.
Свидетелят Ц. – представител на ищеца в комисията, подписала
протокола за съответствие от 03.12.2014 година установява, че преди
подписването му са тествани една малка и една голяма система, след което е
подписан протокола, който се отнася за всички системи,
включително за процесната. Това дава основание да се приеме, че
предвиденото в чл. 5 ал. 3 т. 2 от договора тестване на доставката е
осъществено. Самият договор не възлага каквито и да било други
задължения на изпълнителя след подписване на приемо-предавателния протокол с
изключение на установеното в чл. 5 ал.
4 задължение да достави системите за пречистване на вода
до съответните места, за които са предназначени, като е предвидено процесната
система да остане в Централната складова база на Г.– М.,
село Л. Сред изрично изброените в чл. 7 от договора задължения също няма
такива, свързани с въвеждане на системите в експлоатация и обучение на
персонала за работа с тях.
Дори да се приеме,
че за изпълнителя е съществувало такова задължение, от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че неизпълнението му по отношение на
станцията, останала в село Л., се дължи на негово виновно поведение.
По делото
е представено писмо вх. № … от … година, изпратено от
ответника до ищеца, в което са изброени необходимите условия, за да бъдат
пуснати в експлоатация и тествани модулните пречиствателни станции, свързани с
електрозахранване, резервоар за сурова вода 5000 литра, резервоар за пречистена
вода 5000 литра и резервоар за консервационен разтвор 5000 литра, както и
екипи, които да бъдат обучени за работа с тях.
В нарочно писмо, вх.
№ … от … година изпълнителят е уведомил възложителя, че тестовото
пускане на системата в базата в село Л. ще се проведе на 15.12.2014 година от
9.00 часа, за което е необходимо да бъдат определени служители, които да бъдат
обучени за работа с нея, както и да се осигури автомобил за зареждане с вода с
вместимост 5000 литра.
От показанията на
разпитания по делото свидетел С., обсъдени по-горе, не се установява
изпълнението на тези изисквания, поставени от изпълнителя. Свидетелят
установява само, че е осигурил достъп на представителите на изпълнителя до
системата, но до тестване не се е стигнало, тъй като имало тежка
техника в двора на базата, която според тях не позволявала да се
разпънат маркучите и резервоарите. От тези показания не може да се
направи извод, че възложителят е осигурил необходимите условия на изпълнителя,
поставени с цитираните писма, за тестване на системата. Като причина за
непровеждане на теста на 15.12.2014 година в писмо вх. № …/… година, изпратено
от изпълнителя до възложителя е посочена липсата на готовност от страна на
спасителната група за провеждането му. Съдържанието на това писмо не
е опровергано от събраните по делото доказателства.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени подробно доказателства не
може да се приеме, че е налице неизпълнение на договорни задължения на
ответника, респ. доставка на стока с дефект, за които да се ангажира неговата
отговорност по чл. 12 ал. 9 от договора, какъвто е предмета на предявения
главен иск. Първоинстанционното решение, с което главният иск е
отхвърлен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде уважено.
Първият от
предявените евентуални искове е за реално изпълнение на договорните задължения
по чл. 10 т. 3 предложение второ от договора, а именно при откриване на скрити
недостатъци на доставена система за пречистване на вода ответникът
да бъде осъден да достави друга качествена система. Предпоставка за уважаване и
на този иск е наличие на скрити недостатъци на процесната система, каквито в
случая не са установени и в каквато насока съдът изложи подробни мотиви по-горе.
Вторият от
предявените евентуални искове е за изпълнение на задълженията по чл.
10 т. 3 предложение първо от сключения между страните договор, а именно за
осъждане на ответника да върне обратно платената цена за процесната
пречиствателна станция на вода - 374313,14 лв. без ДДС или 449175,77 лв. с ДДС,
заедно с разноските и вредите от покупката, срещу насрещното връщане на
процесната пречиствателна станция на вода от Г.- М.на ответника, като връщането
да се извърши по местонахождението на процесната пречиствателна станция на вода
в ЦСБ на Г.- М.в с. Л. и разходите по вдигането и транспортирането й оттам са
за сметка на ответника. Този иск също е неоснователен, доколкото той също
предполага доставената от ответника система за пречистване на
вода да е с недостатъци, каквито съдът по изложените
по-горе съображения приема, че не са налице.
Първоинстанционното
решение, с което са отхвърлени предявените главен и евентуални искове следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода
на спора жалбоподателят Г.– М.дължи на ответника разноски
за въззивната инстанция, каквото искане е формулирано с отговора на
въззивната жалба. Липсват обаче доказателства такива да са направени, поради
което съдът не ги присъжда.
По изложените
съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 30.04.2020
година, постановено по т. дело № 232/2017 година по описа
на Окръжен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.