Р Е Ш Е Н И Е
№ 905
11.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №840 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Т.П. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, кантора №6, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-0261-000091 от 20.08.2020 г., издадена от Г. Д. Й., на длъжност Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна и издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че не отговаряло на обективната действителност изложеното в обжалваната ЗППАМ твърдение, че на 19.08.2020 г. около 11:54 часа като водач на МПС – БМВ 325Д с рег.№********жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 за установяване употребата на упойващи вещества. Оспорващият сочи, че автомобилът, в който се движел, бил спрян на 19.08.2020 г. на входа на с.Б. Управлявала го приятелката му С. Н. П.. Полицаите го задържали, без да му дават обяснение и започнали претърсване в автомобила, като казали, че търсят наркотици. След това задържали жалбоподателя за 24 часа, като видно от заповедта за задържане, това се случило в 10:40 часа на 19.08.2020 г. Тоест обективно невъзможно било в 11:45 часа на същата дата жалбоподателят да е отказвал да бъде тестван, тъй като по това време бил задържан в помещение за временно задържане в РУ – Елхово и не бил управлявал претърсвания автомобил. Отделно от това не му били издавани никакви предписания, които да изпълни, така че и това твърдение на административнонаказващия орган било невярно.
В жалбата се твърди също, че при определяне срока на ПАМ административният орган действал при условията на оперативна самостоятелност, но същият следвало да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. Административният орган следвало да обоснове защо е определил срок, близък до максималния, предвиден в закона, а като не сторил това, същият не бил обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона. Липсата на мотиви препятствала възможността да се извърши проверка относно законосъобразността на акта и като не бил изложил конкретни мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ, административният орган бил допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не бил спазил изискването за форма, предвидено в чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.08.2020 г. от Б. И. Н., на длъжност мл.ПИ при РУ Елхово, в присъствието на Ж. К. К. и Д. Г. Я. – свидетели при установяване на нарушението, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№945841 (л.29), срещу Д.Т.П. ***, за това, че на 19.08.2020 г. в 10.40 часа, по път II-79, км.19, в посока от гр.Е. към гр.Б., управлява лек автомобил БМВ 325Д с рег.№********, собственост на Д. Д. С., като: 1. Водачът не спира след ясно подаден сигнал от контролен орган, като продължава посока гр.Б.; 2. Не притежава СУМПС – след като същото е отнето по административен ред със ЗППАМ 19-02-71-000074 от 19.03.2019 г. на ОДМВР Хасково – от извършена справка с ОДЧ гр.Елхово.
В АУАН е посочено, че с това Д.Т.П. виновно е нарушил чл.103 и чл.150 от ЗДВП, както и че са иззети като доказателства СРМПС №********* и 2 бр. рег.табели с рег.№********.
Нарушителят е вписал в акта текст: „Имам възражения, защото не съм шофирал аз автомобила“ и е отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на свидетеля Д. Г. Я.. Срещу подпис в разписка към АУАН Д.Т.П. е получил екземпляр от него на 19.08.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН, от Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, е издадено Наказателно постановление №20-0261-000416 от 26.08.2020 г. (л.28), с което на Д.Т.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършеното виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП. В т.2 от НП е посочено, че за нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП не се налага глоба, а административнонаказателното производство се прекратява на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, тъй като се установили признаци за извършено престъпление.
По делото са представени Докладна записка рег.№261р-16735/19.08.2020 г. (л.30) от мл.експ.Б. И. Н., мл.ПИ при РУ Елхово, Докладна записка рег.№261р-16736/19.08.2020 г. (л.31) от инспектор Ж. К. К., ПИ при РУ Елхово и Докладна записка рег.№261р-16737/19.08.2020 г. (л.31) от мл.експ.Д. Г. Я., мл.ПИ при РУ Елхово. И в трите докладни записки, адресирани до Началника на РУ Елхово, служителите докладват идентична фактическа обстановка – че на 19.08.2020 г. са били позиционирани на път II-79, км.19, в 10:40 ч. откъм гр.Е. в посока към гр.Б. към тях приближил лек автомобил марка БМВ с рег.№********, служителят Н., обозначен със светлоотразителна жилетка, подал ясно видим и различим сигнал с помощно средство – стоп палка по образец, водачът да намали скоростта и да отбие на посоченото място за извършване на проверка. Всички видели, че водачът на автомобила е лице от мъжки пол, но същият не намалил, а увеличил скоростта, с която преминал покрай служителите. Те последвали автомобила със служебния си автомобил, настигнали го на път II-79, км.21, където БМВ-то се включвало от отбивка на пътя, като участник в движението. Автомобилът бил спрян със звуков и светлинен сигнал, но вече зад волана стояло лице от женски пол, което при осуетявана на инициираната от МлПИ Н. проверка се возело на мястото на пътника в МПС. Служителите извършили обиск на МПС и на водача Д.Т. Петров, и последният бил задържан за срок от 24 часа за осуетяване на полицейска проверка. Извикани били за съдействие служители от ПП при РУ Елхово.
На 19.08.2020 г. от Р. Р. Б., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, в присъствието на свидетелите Д. Г. Я. и Б. И. Н., е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №155189 (л.49), срещу Д.Т.П. ***, за това, че на 19.08.2020 г. в 11:54 часа в община Е., на път Е. – Б. – С. – кв.М.р. – (Б. – М.) – по път II-79, км.19, като водач управлява лек автомобил БМВ 325 с рег.номер ********, собственост на Д. Д. С., като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Drager DrugTest 5000 за установяване на употребата на наркотични или техните аналози и не изпълнява предписание за лабораторно изследване, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
АУАН е подписан от актосъставителя и двамата свидетели, в него е вписан текст „имам възражения“ и отказът на нарушителя да подпише акта и да получи срещу подпис екземпляр от него е удостоверено с подписа на свидетеля Ж. К. К..
Въз основа на така съставения АУАН GA155189/19.08.2020 г. е издадено Наказателно постановление №20-0261-000415 от 26.08.2020 г. (л.48) от Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, с което на Д.Т.П. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за виновно нарушаване на чл.174, ал.3 от ЗДвП, извършено на 19.08.2020 г. в 11:54 часа.
Като част от административната преписка по делото е представен Талон за изследване №000858 (л.50), издаден от Р. Р. Б. на лицето Д.Т.П., като водач на лек автомобил БМВ 325 рег.№********с вписване, че отказва проба с Drager DrugTest 5000 и следва да се яви във ФСМП Елхово до 70 мин. от връчването. Талонът е подписан от издателя му и от проверяваното лице, като е отбелязано че е връчен на Д.Т.П. в 12 ч. и 20 мин. на 19.08.2020 г.
Представен е Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства (л.36) за извършена на 19.08.2020 г. в гр.Болярово в 10.40 часа проверка на основание чл.81 от ЗМВР проверка на лек автомобил БМВ 325Д с ДК№********, при която не са били установени забранени вещи и предмети.
Като доказателство по делото е приета и представената с жалбата Заповед за задържане на лице с рег.№261зз-64/19.08.2020 г. (л.5), издадена на 19.08.2020 г. в гр.Е., общ.Е., обл.Я., в 10:40 ч., от мл.експ.Д. Г. Я. при РУ Елхово, с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР Д.Т.П. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Елхово, за това, че на 19.08.2020 г. в 10:40 ч. на път II-79, км.19, като водач на л.а. БМВ с рег.№********лицето не спира на подаден явен сигнал със стоп палка по образец, с което съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Заповедта е подписана от издалия я полицейски орган и от задържаното лице.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-0261-000091 от 20.08.2020 г., издадена от Г. Д. Й., на длъжност Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, се налага на Д.Т.П.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че Р. Р. Б., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, е съставил АУАН №GA 155189/19.08.2020 г., против Д.Т.П., за това, че на 19.08.2020 г. около 11:54 часа в община Е., на път втори клас №79, като водач на МПС БМВ 325Д с рег.№********, управлява лекия автомобил, собственост на Д. Д. С., като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Drager DrugTest 5000 за установяване на употребата на наркотични или техните аналози и не изпълнява предписание за лабораторно изследване, с което е извършил: отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози –виновно нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчена на жалбоподателя чрез неговата майка Д. Д. С., която е подписала разписката на 03.09.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 15.09.2020 г., чрез куриерска фирма In time, видно от данните, съдържащи се в товарителница с баркод ********* (л.8-9), с която пощенската пратка е постъпила в съда.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №326з-1397/23.06.2017 г. (л.59-60), която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Ямбол, във връзка с т.3 от Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, е оправомощил (т.1.1) Началниците на Районни управления в ОДМВР Ямбол за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Ямбол, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. При липса на спор, че подписалото процесната ЗППАМ лице заема длъжността Началник на РУ Елхово, с така представената Заповед №326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОДМВР Ямбол се явява доказана материалната и териториална компетентност на същото да издаде обжалваната заповед.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП предвижда да се прилагат следните принудителни административни мерки: „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“
Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът, управляващ МПС, отказва да бъде проверен с техническо средство. Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на обжалваната заповед става в достатъчна степен ясно защо е наложена принудителната административна мярка на жалбоподателя. В нея са изложени като фактически основания за издаването ѝ, че на определена дата и място същият е управлявал индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер лек автомобил, т.е. е бил водач, както и че при извършена му от органите за контрол на движението по пътищата проверка същият е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага същата, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ. От друга страна, така изложеното фактическо описание е достатъчно да обоснове налагането на водача на лекия автомобил на принудителната административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“, по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в Заповедта правно основание за прилагане на ПАМ.
Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че при определяне срока на принудителната административна мярка административният орган следвало да изложи мотиви, като обоснове защо е определил срок, близък до максималния предвиден в закона, а липсата на такива мотиви представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна на акта.
В процесния случай принудителната административна мярка е наложена за срока, предвиден в закона, а той е „до решаване на въпроса за отговорността“ на лицето, както и изрично е посочено, че този срок не може да надвишава от 18 месеца. Противно на твърденията в жалбата, законодателят не е предоставил на административния орган, налагащ този вид ПАМ, оперативна самостоятелност за определяне на нейния срок, съответно не е допуснато никакво нарушение на процесуални правила с налагане на мярката за срока, който е посочен в закона.
При преценка материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът намира, че не са налице основания за нейната отмяна.
В процесния случай по делото не е заявено като спорно обстоятелството, че Д.Т.П. е отказал да бъде проверен от контролните органи с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Повдигнат като спорен от жалбоподателя е само въпросът кога е станало това, респ. било ли е извършено в посочения в ЗППАМ час 11:54 на 19.08.2020 г., като се твърди, че към този момент жалбоподателят е бил задържан за 24 часа с полицейска заповед.
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно. От събраните по делото и неоспорени писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 19.08.2020 г. в 10.40 часа, по път II-79, км.19, в посока от гр.Е. към гр.Б., Д.Т.П. е управлявал лек автомобил БМВ 325Д с рег.№********, собственост на Д. Д. С., т.е. бил е водач на МПС. Това обстоятелство се доказва както от съставения му АУАН с бл.№945841/19.08.2020 г., така и от писмено дадените обяснения, съдържащи се в Докладните записки на полицейските служители Б. И. Н., Ж. К. К. и Д. Г. Я., непосредствено установили това обстоятелство.
Релевантното за спора обстоятелство, че в 11:54 на същата дата – 19.08.2020 г., часа, водачът Д.Т.П. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Drager DrugTest 5000 за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, се потвърждава от съставения му Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №155189 от 19.08.2020 г., който се явява редовно съставен и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното относно визираните в него обстоятелства. Съдът намира, че представената Заповед за 24 часово задържане на лицето Д.Т.П. в помещение за временно задържане на РУ Елхово, не е достатъчна да опровергае този извод. Макар в заповедта „10:40 часа“ да е посочен като час на задържането, то същият е вписан и като час на извършеното на пътя административно нарушение – неспиране на подаден от полицейските органи сигнал, както и за час на извършената проверка на лекия автомобил от полицейските органи, обективирана в Протокол, подписан без възражения от жалбоподателя. Ето защо с вписването на този час в Заповед за задържане на лице рег.№261зз-64/19.08.2020 г., не се удостоверява по несъмнен начин, че водачът Д.Т.П. е бил задържан именно в 10:40 часа. Дори това да беше така, няма никаква нормативна пречка, същият да бъде поканен, и съответно да откаже да бъде тестван с техническо средство Drager DrugTest 5000 и след часа на задържането му на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, след като е установено качеството му на водач на МПС. Представеният по делото Талон за изследване №000858, в който е обективирано обстоятелството „Отказва проба с Drager DrugTest 5000“, е връчен на Д.Т.П. срещу подпис в 12 ч. и 20 мин. на 19.08.2020 г. Това води на извода, че след като към този час полицейските органи са връчили талона на жалбоподателя, уведомявайки го, че следва до 70 мин. от връчването да се яви във ФСМП – Елхово за извършване на медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, то обективно е било възможно отказът му за тестване с техническо средство да е извършен след издаване на заповедта за неговото задържане.
По делото не са ангажирани други доказателства, годни да опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.
Заповедта следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000091 от 20.08.2020 г., издадена от Г. Д. Й., на длъжност Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: