Решение по дело №945/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261934
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20213110100945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. В., 11.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №945 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

                 

Производството по делото е образувано по предявен от А.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.З.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 400лв., представляваща заплатен гаранционен депозит по договор за наем, сключен между страните на 17.09.2019 г. с предмет – отдаване за временно и възмездно ползване на недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Ч.“ **********, апартамент 9, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът А.М.С. твърди, че на 17.09.2019г. сключил договор с ответника С.З.Б., по силата на който последният е предоставил ползването на апартамент № 9, находящ се вгр. В., бул. „Ч.“ ********** срещу задължението на ищеца да заплаща уговорената наемна цена в размер на 400лв. месечно. Ищецът твърди, че при сключването на договора е предал на ответника сумата от 400 лева, представляваща безлихвен депозит в размер на един месечен наем, гарантиращ изпълнението на задължението му, като наемател за своевременно заплащане на месечните наеми, както и опазване на имота, обзавеждането и общите части, съгласно уговореното между страните по чл. 5, раздел 1 от договора. Излага се, че считано от 01.07.2020г. ищецът е прекратил предсрочно договора за наем с отправено до наемодателя с двумесечно предизвестие, съгласно чл. 1, раздел 4 от договора, за което на 01.05.2020г. ответникът писмено е уведомил ищеца, че е приел предизвестието. Твърди се, че на 30.06.2020г. ищецът е предал на ответника обратно ползването на имота с подписан от ответника приемо – предавателен протокол и без забележки. Твърди се, че на 21.07.2020г. ищецът е заплатил последната дължима сума към „Е. П  В.“ ЕАД, с което съгласно уговорка между страните преди това, ответникът е следвало да му възстанови сумата по депозита, която сума ответникът е отказал да му заплати. Представят се доказателства. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.З.Б., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като неоснователен. Ответникът сочи, че съгласно т.5 от Раздел V по договора страните са уговорили, че наемодателят не дължи връщане на платения депозит в случай, че наемателят прекрати договора преди изтичане на срока, какъвто е настоящия случай, независимо дали това е станало с предизвестие или не. На това основание съгласно чл.6 от същия раздел не се дължало връщане на предплатени наеми, независимо, че имотът не се ползва от наемателя. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

            В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като поддържат исковата молба и отговора чрез нарочни молби и доразвиват доводите си в тях.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:        

С доклада по делото като безспорно между страните е обявено обстоятелството, че същите са сключили договор за наем на 17.09.2019г. с предмет – отдаване за временно и възмездно ползване на недвижим имот в гр. В., бул. „Ч.“ **********, апартамент 9, собственост на ответника, че ищецът е предал на ответника сумата от 400лв. - депозит, както и че на 01.07.2020г. договорът е предсрочно прекратен от ищеца.

            По делото е представен екземпляр от договора за наем, сключен на 17.09.2019г. Съгласно чл.2 от договора, същият се сключва за срок до 30.09.2020г. В чл. 5 е посочено, че наемателят предоставя на наемодателя безлихвен депозит в размер на един месечен наем – 400лева, за да гарантира изпълнение на задълженията си. Наемодателят от своя страна се задължава да пази депозита през срока на договора и да го върне след изтичане действието на договора или при неговото прекратяване. От този депозит наемодателят има право да задържи сумите за евентуално дължимите след изтичане на срока на договора и неплатени консумативи, както и сумите необходими за възстановяване на евентуални вреди и щети нанесени върху имота. Ако има неплатен месечен наем, наемодателят има право да задържи депозита.

Съгласно чл.5 от Раздел V от допълнителните условия на договора  страните са уговорили, че ако наемателят прекрати договора преди изтичане на срока, не се дължи връщане на предоставените депозити, независимо дали предсрочното прекратяване е станало с или без двумесечно писмено  предизвестие. Съгласно чл.6 от същия раздел предплатени наеми не се връщат при предсрочно прекратяване на договора от наемателя, независимо дали предсрочното прекратяване е станало с или без двумесечно писмено  предизвестие.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се обуславя от наличието на две кумулативни предпоставки, включени във фактически състав на неоснователното обогатяване: придобиване на имуществена полза в патримониума на едно лице за сметка на друго и отпадане на основанието за това придобиване.

            Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като за пораждане на правните му последици е достатъчно между страните да бъде постигнато съгласие.  Между страните не е спорно, че на 30.06.2020г. е осъществено предаването на наетата вещ, предмет на договора, след като считано от 01.07.2020г. ищецът прекратил предсрочно договора с отправено към наемодателя двумесечно предизвестие, прието от наемодателя, който от своя страна е потвърдил писмено приемането.

            За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК – чрез пълно и главно доказване, че е изправна страна по договора за наем, че е заплатил депозит в размер на сумата от 400лева, както и че договорът е прекратен. В тежест на ответника е да докаже предявените възражения – че е налице валидна клауза по силата на договора за наем, според която при предсрочното му прекратяване не се дължи връщане на получения депозит.

            Настоящият състав намира, че ответникът успя да проведе пълно и главно доказване на наведените възражения, а именно че е налице валидна клауза по силата на договора за наем, според която при предсрочното му прекратяване не се дължи връщане на получения депозит. В този смисъл не се споделят като основателни аргументите на ищеца, че чл.5 от Раздел V по договора не касае предоставения от него „безлихвен депозит“, тъй като от съдържанието на процесния договор по никакъв начин не може да се изведе волята на страните за това, че има различни по вид депозити и именно предоставения стои извън обхвата на визирания член. Напротив от цитираната клауза се установява, че ако наемателят прекрати договора преди изтичане на срока, не се дължи връщане на предоставените депозити, независимо дали предсрочното прекратяване е станало с или без двумесечно писмено  предизвестие. Следователно за наемодателя не е възникнало задължение за връщане на получения депозит, като в случая, очевидно той е  предвиден да покрие вредите на наемодателя от предсрочното освобождаване на имота му.

Поради горното и формирания извод на съда за неоснователност на исковата претенция, същата следва да бъде отхвърлена в цялост.

Предвид изхода на спора разноски се следват в полза на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в размер на 1300лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.03.2021г., които предвид липсата на възражение следва да бъдат присъдени в цялост.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***  срещу С.З.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 400лв., представляваща заплатен гаранционен депозит по договор за наем, сключен между страните на 17.09.2019 г. с предмет – отдаване за временно и възмездно ползване на недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Ч.“ **********, апартамент 9, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2020 г. до окончателното й изплащане,  на основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.З.Б., ЕГН ********** сумата от 1300лева, съдебно – деловодни разноски за заплатен адв.хонорар,  на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: