№ 619
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20032001/03.02.2021 г. по гр.д. № 55313/2019 г. по описа
на СРС, 26 състав ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД да заплати на Н. ЕМ. В. на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 2000 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически
болки и психически стрес, претърпени от пътен инцидент, настъпил на
20.03.2019 г. около 10.30 часа в гр. София, при който водачът на МПС
„Ланчия Федра“ с рег. № ****, вследствие на неспазване на правилата за
движение предизвиква ПТП с мотоциклет МБК ДОДО ****, управляван от
ищцата, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 180 лева – разноски за
производството по компенсация, като искът е отхвърлен в частта за сумата
над 2000 лева до предявения размер от 6000 лева.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за
сумата над 2000 лева до предявения размер от 6000 лева, е постъпила
въззивна жалба вх. № 25030441/19.02.2021, подадена от Н. ЕМ. В., в която са
изложени съображения за неправилност на постановеното решение.
1
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че от
събраните по делото доказателства се установило, че процесното ПТП е
причинено по вина на водача С.Я.С. с лек автомобил Ланчия Федра, както и
че са настъпили твърдените неимуществени вреди. Поддържа, че размерът на
дължимото обезщетение е в по-висок размер от определения от съда. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск е бил отхвърлен за сумата над 2000 лева до пълния размер от
6000 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде уважен изцяло. Претендира направените разноски в
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 25083131/14.05.2021, подаден от ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, с който
заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно и моли то да бъде оставено в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 55313/2019 г. по описа на СРС, 26 състав е
образувано по искова молба, подадена от Н. ЕМ. В. против ЗАД „Д.Б.: Ж. и
з.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането.
Ищцата твърди, че на 20.03.2019 г. около 10.30 часа в гр. София, по бул.
Академик Иван Гешов“ от бул. България към бул. Константин Величков се
движел лек автомобил Ланчия Федра с рег. № ****, управляван от С.Я.С. и в
района на кръстовището с ул. Георги Софийски, извършвайки маневра десен
завой от лента, обозначена за движение направо, не е пропуснал попътно
движещия се от дясната страна в съседната пътна лента мотоциклет МБК
ДОДО с рег. № ****, управляван от Н. ЕМ. В., като по този начин причинил
ПТП с него. Бил съставен Констативен протокол за ПТП № К-158, а спрямо
водачът на лекия автомобил било взето административно отношение с АУАН
№ 941306. Твърди, че в резултат на ПТП претъпяла травматични увреждания
– травма в областта на дясната тазобедрена става, дясно коляно и лява
раменна става. Предписан бил постелен режим и бил издаден болничен лист
2
за предоставен отпуск за срок от 14 календарни дни. Твърди, че
отговорността на виновния водач на лек автомобил Ланчия Федра с рег. №
**** била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество. Поддържа, че предявила застрахователна претенция и
била образувана преписка по щета № 0801-001291/2019 г. , но ответникът не
се е произнесъл в законоустановения срок. Моли ответникът да бъде осъден
за заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Д.Б.:
Ж. и з.“ АД, с който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил Ланция Федра. Оспорва
механизма за настъпване на ПТП, както и вината водача на лекия автомобил.
Оспорва причинно-следствената връзка между щетите, получени върху
процесния лек автомобил и деянието. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът на
увредения автомобил бил спрял на нерегламентирано място. Оспорва и
размерът на предявения иск. Моли искът да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени доказателства, както и е допусната и приета
съдебно – автотехническа експертиза.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетата
по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че на
20.03.2019 г. около 10.30 часа в гр. София, по бул. Академик Иван Гешов от
бул. България към бул. Константин Величков се движи лек автомобил Ланчия
Федра с рег. № ****, управляван от С.Я.С. и в района на кръстовището с ул.
Георги Софийски извършва маневра десен завой от лента, обозначена за
движение направо като не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се
от дясната му страна в съседна пътна лента мотоциклет „МБК ДОДО“ с рег.
№ ****, управляван от Н. ЕМ. В.. Вещото лице посочва, че от техническа
гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е неспазване на
правилата за движение по пътищата от страна на водача на лек автомобил
„Ланчия Федра“, а рег. № **** – извършване на неправилна маневра и
3
отнемане на предимство.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза
се установява, че при ПТП на 20.03.2019 г. пострадалата Н. ЕМ. В. е получила
следните травматични увреждания – контузия на долната част на гърба и таза,
хематом в областта на дясната тазобедрена става, охлузвания в областта на
дланите, охлузвания, оток и хематом в областта на дясното коляно, отоци в
областта на лявото рамо, палеца на дясната и показалеца на лявата ръка.
Вещото лице посочва, че контузията в гърба и таза е причинила на
пострадалата временно разстройство на з.то, неопасно за Ж.а, а мекотъканния
хематом, охлузванията и отоците са причинила на пострадалата болка и
страдание. Установява, че по делото липсват медицински документи,
показващи възстановителния процес на установените травми да е протекъл с
развитие на усложнения или с някакви остатъчни явления. Посочва, че
травмите при пострадалата са мекотъканни, сравнително повърхностни и не
предполагат развитие на здравни проблеми в бъдеще. Вещото лице заявява,
че всички описани травми, без охлузванията в областта на дланите, отговарят
и са получени при използвана от ищцата обезопасителна екипировка и каска,
които са намалили тежестта на травмите. Охлузванията на дланите
категорично били получени при пряк контакт на кожата на дланите с терена
без поставени предпазни ръкавици. Дава се заключение, че
продължителността за възстановяване от травматичните увреждания е около
14 дни, като нямало данни за обстоятелства, които да са забавяли или да са
довели до по-дълъг възстановителен период при ищцата.
Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие е действал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на който ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД е поел задължение да
покрие отговорността на водач на лек автомобил Ланчия Федра с рег. № ****.
Във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Р.К.Г., майка на ищцата Н. ЕМ. В.. В показанията си
свидетелката установява, че след инцидента дъщеря й се обадила и след като
ищцата се прибрала от болницата, отишла да живее при нея и тогава я видяла
в дома й. Цялата била насинена, въпреки че когато карала мотор винаги била
с предпазни кори, каска и др. Дланите й били ожулени. Била ожулена вдясно,
имала синина на хълбока, ожулени колене. Заявява, че Н. й казала, че й се
4
гади и й се повръща, че не може да си обръща главата и че има главоболие.
Свидетелката останала да се грижи за дъщеря си, която не била добре около
три седмици и имала нужда от помощ. Ищцата страдала от автоимунно
заболяване, което било открито преди инцидента, като трябвало да се пази от
стрес. Заявява, че имало последици от инцидента, тъй като около две седмици
имала главоболие и позиви за повръщане. Имала нарушения в съня. Не спяла
по цяла вечер. Установява, че чисто физически травмите й минали. Но все
още се оплаквала от главоболие. След случилото се Н. се оплаквала от болки
в гърба и врата, което продължило повече от два – три месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.
272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото
лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при
спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена
застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
неимуществени и имуществени вреди (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ).
Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото
да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на
ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че
5
е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в
исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при
което Н.В. получила травматични увреждания. Установява се, че отговорност
за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил Ланчия Федра – С.Я.С..
Правилно въз основа на събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е определил размера на дължимото
застрахователно обезщетение, като изводите му не се променят от събраните
във връззивното производство гласни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер
следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на
пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се установява, че
в резултат на увреждането възстановяването е продължило около 14 дни.
Независимо, че при разпита си свидетелката Гигова установява, че и към
настоящия момент пострадалата имала оплаквания от главоболие, както и че
непосредствено след инцидента ищцата се оплаквала от позиви за
повръщане, настоящият съдебен състав намира, че не се установява
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. От събраните по делото
писмени доказателства и изготвеното въз основа на него заключение на
съдебно – медицинска експертиза се установява, че травматичните
увреждания, констатирани при първоначалните прегледи на ищцата, както и
отразените анамнистични данни, са в областта на тялото, а не в главата. В
този смисъл, а и доколкото свидетелката установява, че ищцата страда от
автоимунно заболяване, не може да се установи, че оплакванията от
главоболие се дължат именно на травматични увреждания, получени при
процесното ПТП. Следователно и размерът на дължимото обезщетение
следва да бъде определено само за онези травматични увреждания, за които
вещото лице от съдебно-медицинската експертиза е установило, че се
намират в причинно-следствена връзка с инцидента, както и с извода му, че
възстановяването е продължило около две седмици. От значение за
определяне на обезщетението е и обстоятелството, че не са установени
6
обстоятелства, които да водят до опасност от бъдещи усложнения, както и
такива, които да са попречили на възстановяване на ищцата в обичайния срок.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че определеното
от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2000 лева е справедливо.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 26 състав, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032001/03.02.2021 г. по гр.д. №
55313/2019 г. по описа на СРС, 26 състав в обжалваната част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7