Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 140 30.04.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На десети декември
2019
година
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1660 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 1876 от 19.07.2019г., постановено по гр.
дело № 6274/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иск на
„Черноморски бряг” ЕАД със седалище гр. София, представлявано от Жоро Николов
Георгиев против Община Бургас, представлявана от Кмета на общината – Димитър
Николов, за допускане на основание чл. 341 и сл. от ГПК във връзка с чл. 34 и
чл. 79 от ЗС до делба между страните на следните недвижими имоти и при
посочените квоти, както следва:
1. имот с идентификатор 07079.659.450
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с площ от
6 961 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – за друг поземлен имот за движение и транспорт;
2. имот с идентификатор
07079.659.568 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с
площ от 488 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – за друг обществен имот - комплекс и
3. 07079.659.567 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с площ от 1 610
кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –
за обект – комплекс за здравеопазване.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от „Черноморски бряг” ЕАД със седалище гр. Бургас,
с която се претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение
и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
да бъде допусната делба по отношение на описаните три недвижими имота, при
квоти претендирани в исковата молба. В жалбата се посочва, че ищцовото
дружество е представило по делото доказателства за това, че имотът с площ от 50
дка е бил държавен към момента на приватизацията и собственост на дружеството,
от което е приватизиран. В жалбата се посочва, че съдът не е взел предвид
редица доказателства относно собствеността на имота, а единствено конструира своето
решение върху липсата на представен баланс. Посочва се, че съдът е следвало да вземе
предвид и Решение № 340 от 23.11.2011г., постановено по гр. дело № 1763/2010г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, в което спорния въпрос относно правото на
собственост по отношение на процесните 50 дка е поставен от Община Бургас и е
решен между страните със сила на присъдено нещо. В жалбата се сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е третирал и оценил представения от общината
Акт за общинска собственост, неправилно е и становището на съда относно
придобивната давност. Излагат се подробни съображения с анализ на представените
по делото доказателства, които обуславят тезата на въззивното дружество за
твърдяната основателност на претенцията.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и
счита, че следва да бъде уважена.
По делото е представен писмен
отговор на ответната страна по въззивната жалба – Община Бургас, в който се
посочва, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил
исковата претенция на ищцовото дружество. Посочва се, че правилно е преценил,
че в настоящия случай правилното решаване на спора е обусловено от изясняването
на въпроса какъв е бил статута на бившия парцел от 50 дка, в който частично
попадат делбените имоти, в един продължителен период от време преди
осъществяването на промените в законодателството, свързани с преобразуването на
държавната собственост, извършени след 1990г. В депозирания отговор се посочва,
че правилно, обосновано и мотивирано е решението на първоинстанционния съд, с
което е отхвърлен иска на ищцовото дружество, тъй като не е проведено пълно и
главно доказване на посоченото основание за възникване на съсобственост с
Община Бургас, а от друга страна ответната страна е успяла да докаже по
безспорен начин правото си на собственост върху делбените имоти. В отговора се
излагат подробни съображения и се анализират представените в
първоинстанционното производство доказателства.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по
въззивната жалба – Община Бургас в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск от
„Черноморски бряг“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. Бургас и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 94, представлявано от Жоро Георгиев
против Община Бургас, представлявана от Кмета на Община Бургас Димитър Николов,
с който се претендира да бъде допусната делба на следните недвижими имоти –
- недвижим имот с
идентификатор 07079.659.450 по кадастралната карта на гр. Бургас с площ от
6 961 кв.м., урбанизирана територия, отреден за движение и транспорт –
улица, при дялове за ищеца 6 245/6 961 кв.м. и за ответника 716/6961 кв.м.
ид.ч.
- недвижим имот с
идентификатор 07079.659.568 по кадастралната карта на гр. Бургас с площ от 488
кв.м., урбанизирана територия, отреден за друг обществен имот – комплекс, при
дялове за ищеца 108/488 кв.м. и за Община Бургас 380/488 кв.м. ид.ч.
- недвижим имот с
идентификатор 07079.659.567 по кадастралната карта на гр. Бургас с площ от
1 610 кв.м., урбанизирана територия, отреден за обект комплекс за здравеопазване,
при дялове за ищеца 391/1 610 кв.м. ид.ч. и за Община Бургас 1 219/1 610
кв.м. ид.ч., всички имоти с административен адрес – гр. Бургас, ул. „Чаталджа“.
В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество придобива по силата на
Договор за покупко-продажба от 10.05.1995г., вписан на 12.051995г. в
Нотариалната служба на Районен съд – Бургас придобива по реда на действащия към
1995г. ЗППДОП (след проведена процедура по приватизация) обособена част от
преобразуваното „Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос, с едноличен собственик
на капитала Държавата недвижим имот, представляващ към този момент терен с площ
от 50 дка, гр. Бургас, Южна Индустриална зона, обособен като парцел І, кв. 5 в
гр. Бургас, кв. „Победа“ по тогава действащия план на Южна индустриална зона,
ведно с намиращите се в този имот обекти – сгради, представляващи незавършено
строителство, подробно описани в договора. В исковата молба се посочва, че
първоначално имотът е предоставен за управление и стопанисване на държавното
предприятие „Завод за резистори Ченгелиеви“ Айтос преди преобразуването му в
„Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос като търговско дружество, след което
имотът е включен в имуществото на преобразуваното търговско дружество и
осчетоводен по сметки като негова собственост. Посочва се, че Община Бургас с
няколко последователни акта, издадени по реда на тогава действащите ЗТСУ (отм.)
и ППЗТСУ (отм.) и по-късно – по силата на ЗУТ изменя границите на имота,
предназначението и устройствения му статут, отделно от това са извършени и
разпоредителни сделки в полза на трети лица с части от имота, обособени като
самостоятелни имоти и УПИ, а останалата част от имота, която не е била предмет
на разпоредителни сделки е обособена в няколко отделни имота, три от които са
именно съсобствените с ответната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответната страна е депозирала писмен отговор, в който посочва, че Община Бургас
е станала собственик на имота, описан в АДС № 10504/10.07.1991г. вследствие
проведена процедура по деактуване на имота по реда на Наредбата за държавните
имоти (отм.) и предоставен за оперативно управление на държавна организация, а
съображенията за преминаване на имота в собственост на общината са, че теренът
се намира в индустриална зона и влиза в категория „обект на общинската
инфраструктура“ по смисъла на §7 от ЗМСМА, поради което и следва да се приеме,
че имотът е общинска собственост по силата на посочения закон, като същият не е
включен в уставния фонд на завода за резистори. Посочва се, че продажба на
обособени части от предприятието са извършени след като имотът е станал
общинска собственост, а посочените данни не са обсъдени в изготвения правен
анализ, при сключване на Договора от 10.05.1995г. и като продажба от
несобственик не е породила вещно действие, а само облигационно такова.
Следва да се отбележи, че
въззивното дружество въвежда като самостоятелно основание за неправилност на
атакуваното първоинстанционно решение обстоятелството, че съдия Сияна Димитрова
(постановила атакуваното съдебно решение) преди да бъде избрана за младши съдия
е работила на длъжност – Главен юрисконсулт в отдел „Правно-нормативно
обслужване“ при Община Бургас, но настоящият състав намира, че само от това
обстоятелство не може да бъде изведен извод за неправилност на постановеното
решене.
За
да отхвърли предявения иск за делба, първоинстанционният съд е приел, че не са
ангажирани доказателства, че „Резистори“ ЕООД е правоприемник на държавната
организация – Завод за резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос, на когото е
предоставено правото за оперативно управление върху терена, в който попадат
процесните имоти, съгласно АДС през 1991г. Съдът в атакуваното решение е приел
и че по делото няма никакви данни процесните имоти да са включени в уставния
капитал на създадената по реда на Указ № 56 държавна фирма „Резистори“ ЕООД при
нейното учредяване, когато в качеството си на универсален правоприемник
евентуално е поела активите и пасивите на държавната организация Завод за
резистори „Ченгелиеви“ по баланса му.
По делото е представен
Протокол № 6 от 26.06.1986г., изд. ог Общинския народен съвет – Бургас, от
който е видно, че е преотреден терен с площ от 50 дка в Южната производствена
зона, югозападно от Завод „Яна Лъскова“, за изграждане на Завод за резисторни
инструменти и технологично оборудване, за керамични възли и детайли“.
По делото е представено
Разрешение за строеж № 37 от 01.06.1988г., изд. от Общински народен съвет, от
което е видно, че е разрешено на Завод за съпротивления – Братя Ченгелиеви –
гр. Айтос да извърши предвидените в проекта строително-монтажни работи по
дадена строителна линия.
По делото е представен
Протокол № 29 от 11.07.1988г., от който е видно, че определена строителна линия
и ниво за сграда в кв. „Победа“ съгласно Разрешение за строеж № 37 от
01.06.1988г. за „Завод за резистори“.
По делото е представен Акт за
държавна собственост на недвижими имоти № 10 504 от 10.07.1991г., от който
е видно, че е актуван като държавен имот, представляващ терен с площ от 50 дка,
ведно с административна сграда, който имот е предоставен за оперативно
управление на Завод за резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос по силата на Протокол
№ 6/26.06.1986г. на ИК на ОбНС – Бургас безвъзмездно.
По делото е представена
Заповед № Б-08-00-0012 от 21.01.1993г., постановена от Министъра на финансите,
от която е видно, че е наредено да се отпише от актовите книги за държавни
имоти и се актува като общинска собственост по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА
недвижимия имот, представляващ терен от 50 дка със застроената върху него
административна сграда на 3 етажа от 1 425 кв.м., находящ се в кв.
„Индустриална“, гр. Бургас, който имот е одържавен с Акт № 10504 на Община
Бургас.
По делото е представен Акт за
общинска собственост № 1 от 02.02.1993г., от който е видно, че съгласно Заповед
от 21.01.1993г. на Министъра на финансите на основание § 7 от ЗМСМА е актуван
като общински терен с площ от 50 дка, ведно с административна сграда, находящ
се в кв. Победа, гр. Бургас с посочени точни граници.
По делото е представена
Заповед № 786 от 22.04.1994г., постановена от Кмета на Община Бургас, от която
е видно, че одобрено отреждането на терен от 74, 6 дка по плана на кв. „Победа“
за комплексно обществено обслужване.
По делото е представена
Заповед № РД-21-123 от 11.04.1995г., изд. от Министъра на промишлеността, от
която е видно, че е наредено да се открие процедура по приватизация на
незавършен обект на строителство с терен от 50 дка, находящ се в гр. Бургас,
собственост ан „Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос. Видно от представеното
копие от Държавен вестник – цитираната Заповед № РД-21-123 от 11.04.1995г.,
изд. от Министъра на промишлеността е обнародвана в бр. 39 от ДВ от 1995г.
По делото е представен
Протокол от 02.05.1995г., от който е видно, че назначената Комисия, назначена
със Заповед № 17 от 13.04.1995г., по силата на който е предложено да бъде
сключен Договор за покупко-продажба на обект на незавършено строителство, ведно
с прилежащ терен (описан в протокола) с „Черноморски бряг“ АД – Бургас, като
след приспадане на вече извършената инвестиция актуализираната цена да бъде
26 677 000 лева.
По делото е представен писмен
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.05.1995г., от който е видно,
че „Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос в качеството си на продавач въз
основа на открита процедура за приватизация продава, а „Черноморски бряг“ АД
със седалище гр. Бургас, представлявано от Велико Йовчев Коев в качеството му
на купувач купува следния недвижим имот – държавна собственост, представляващ
обособена част от имуществото на „Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос, а
именно – терен с площ от 50 дка, находящ се в гр. Бургас, Южна индустриална
зона, съставляващ парцел І, кв. Победа по плана на Южната индустриална зона,
гр. Бургас. Видно от представения договор същият е подписан от представителите
на двете дружества и е вписан на
12.05.1995г. в Служба по вписванията при Районен съд - Бургас – 1995г.
По делото е представена
Заповед № 165 от 16.02.1998г., постановена от Кмета на Община Бургас, с която е
одобрено изменение на кадастралния, застроителния и регулационен план на кв.
„Победа“ и кв. „Акациите“ – гр. Бургас.
По делото е представена
Заповед № 1054 от 03.11.2000г., постановена от Кмета на Община Бургас, с която
е одобрено частично изменение на ЗРП за парцели ІІ, ІІІ, кв. 40 и парцел І, кв.
39 по плана на кв. Победа, което се състои в отпадане на предвидени улици,
предвиждане на нова улица и две тупикови улици и обособяването на нови парцели.
По делото е представен Акт за
частна общинска собственост № 3454 от 02.10.2002г. от който е видно, че е актуван
за общински имот с площ от 1 600 кв.м., находящ се в гр. Бургас, кв.
Победа – кв. 5, УПИ І.
По делото е представен
Договор за доброволна делба (вписан), от който е видно, че Община Бургас
получава в дял и става собственик на незастроен урегулиран поземлен имот УПИ
ІІ-538, кв. 5, целият с площ 1 988 кв.м. по ПУП – ПРЗ на ПЗ „Победа“, гр.
Бургас с идентификатор 07079.659.538 по одобрена кадастрална карта на гр.
Бургас, а „Черноморски фар“ АД – в ликвидация получава в дял и става собственик
на УПИ ХХVІ, кв. 5 , целият с площ от 856 кв.м. по ПУП – ПРЗ на ПЗ „Победа“,
гр. Бургас с идентификатор 07079.659.539 по одобрена кадастрална карта на гр.
Бургас
По делото е представена
Заповед № 1666/08.07.2015г., постановена от Кмета на Община Бургас, от която е
видно, че е одобрено изменение на Подробен устройствен план за УПИ І, кв. 5 по
плана на ПЗ „Победа“ и изменение на ПУП – ПУР от 103г до 103д, с които се
променя конфигурацията на УПИ І, отреден – „за поликлиника“ и част от
вътрешноквартална тупикова улица от 103г до 103д, като се урегулира нов УПИ І и
се запазва отреждането му по действащ план, създава се нов УПИ ХХVІІІ, отреден
– „за производствена и складова база, с търговска и административна част“ и
дължината на предвидената по действащ план тупикова улица се намалява с 24м.
По делото е представена
Заповед № 18-97-06.01.2016г., постановена от Агенция по геодезия, картография и
кадастър – Бургас, от която е видно, че е одобрено изменение в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, състоящо се в промяна в границите
на съществуващи обекти.
По делото са представени
няколко Удостоверения, изд. от Община Бургас (лист 33, лист 34 и лист 35 от
първоинстанционното производство), от които е видно, че имот с площ от 50 дка,
описан в Договор за покупко-продажба, вписан на 12.05.1995г. е идентичен с имот
пл. № 87 по плана на ПЗ „Победа“ – гр. Бургас, за който съгласно действащия
подробен устройствен план са отредени няколко урегулирани поземлени имота,
които са посочени изрично в цитираните удостоверения.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че първия
план, в който попада процесния терен от 50 дка е от 1980г. – кадастрален,
неодобрен, а в разписния лист към него ръкописно е вписан № 87, ненанесен на
плана с граници и номер. Вещото лице посочва, че с Протокол № 29 от
11.07.1988г. е дадена строителна линия и ниво за ограда на завод за резистори.
Вещото лице посочва, че първият регулационен план за терена е от 1998г., а
теренът от 50 дка, който в по-голямата си част попада в новоотреден терен с
площ от 74, 6 дка за КОО през 1994г. е въведен с пл. № 87, но не е вписан в
плана, като за него е издаден АДС № 10504 от 10.07.1991г. и впоследствие
деактуван с Акт за общинска собственост № 1 от 02.02.1993г. Вещото лице
посочва, че първият регулационен план за терена е от 1998г., а през годините са
изработвани подробни устройствени планове, като са създавани квартали и парцели
с частични изменения и са извършвани урегулирания на процесния терен. Вещото
лице в своето заключение посочва, че за имотите по кадастралната карта се
установяват следните площи, попадащи в терена от 50 дка, отреден за завод за
резистори – поземлен имот с идентификатор – 07079.659.450 по кадастралната
карта - площ от 6 438 кв.м., поземлен имот с идентификатор – 07079.659.568
по кадастралната карта – площ от 49 кв.м. и поземлен имот с идентификатор –
07079.659.567 по кадастралната карта – площ от 237 кв.м. Вещото лице посочва и
че за имотите по кадастралната карта се установяват следните площи, попадащи
вън от терена от 50 дка, отреден за завод за резистори, като собственост на
Общината, а именно – поземлен имот с идентификатор – 07079.659.450 по
кадастралната карта – площ от 523 кв.м., поземлен имот с идентификатор –
07079.659.568 по кадастралната карта – площ 439 кв.м. и за поземлен имот с идентификатор
– 07079.659.567 по кадастралната карта – площ от 1 373 кв.м.
На основание чл. 11 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица и нестопанска цел,
настоящият състав извърши справка в Търговския регистър по партидата на
„Резистори“ ЕООД и по отношение на документите, които са били представени към Заявление
от Васил Станев Янев, с което се отправя искане до съда да бъде вписано
„Резистори“ ЕООД. По делото безспорно се установява, че с Решение № 6941 от 06.09.1991г., постановено по
фирмено дело № 5902/1991г. по описа на Окръжен съд – Бургас е вписано
„Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос. В своите мотиви съдът изрично е
констатирал, че от представените Заповед № РД – 17 - 139 от 28.06.1991г.,
постановена от Министъра на индустрията, търговията и услугите, приложение № 2
към цитираната заповед и въз основа на Заповед № РД – 17 - 697 от 05.08.1991г.,
постановена от Министъра на индустрията, търговията и услугите се установява,
че са спазени изискванията на чл. 61 и чл. 62 от ТЗ и чл. 1, ал. 1 и § 3 от ПЗР
на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавни имущества.
Видно от съществуващите към фирмено дело № 5902/1991г. по описа на Окръжен съд
– Бургас две заповеди се установява, че по силата на Заповед № РД-17-139 от
28.06.1991г., постановена от Министъра на индустрията, търговията и услугите се
образува фирма с държавно имущество – „Резистори“ – Айтос, на която съгласно
Приложение № 2 към цитираната Заповед № РД-17-139 от 28.06.1991г., постановена
от Министъра на индустрията, търговията и услугите й се предоставя за уставен
фонд държавно имущество в размер на 5 415 хил. лева, което тя получава
като правоприемник на Завод за резистори „Ченгелиеви“ – Айтос (поделение на
фирма „Микроелектроника“ – Ботевград). А по силата на Заповед № РД – 17 – 697
от 05.08.1991г., постановена от Министъра на индустрията, търговията и услугите
се преобразува Фирма „Резистори“ в еднолично дружество с ограничена отговорност
и наименование „Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос с уставен фонд на
преобразуваната фирма от 5 415 хил лева, като изрично в заповедта е
посочено, че едноличното дружество с ограничена отговорност „Резистори“ поема
правата и задълженията на фирма „Резистори“.
На основание чл. 17а от
ЗППДОП (отм.) при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или
управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в
собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
По силата на приетото в т. 2г
от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г., постановено по тълкувателно дело №
4/2014г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ за да се приложи нормата на чл. 17а от
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
(отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е
заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на
преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество.
На основание § 7, ал. 2 от
ЗМСМА не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено
в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма
или предприятие с държавно имущество.
С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 97 от
25.02.2010г., постановено по гр. дело № 99/2009г. по описа на ВКС на РБ се
приема, че Конституцията от 1971г. в редакцията й до 1990г. (отм.) в чл. 14 не
урежда общинската собственост като отделен вид. Уредена е само държавната
собственост, която се стопанисва и управлява от народните съвети, кооперативна
и лична. След изменението през 1990г. на чл. 14 от Конституцията от 1971г.,
публикувано в ДВ, бр. 29 от 10.04.1990г. – в сила от 10.04.1990г. – отм. – ДВ,
бр. 56 от 13.01991г. за първи път е предвидена възможността Общините да
притежават собственост, отделна от държавната. Съгласно изменения чл. 16 освен
изброените обекти, общинска собственост са и обектите, определени със закон.
Сега действащата Конституция – в сила от 13.07.1991г. в чл. 140 изрично
провъзгласява правото на общините да притежават своя собственост, „която
използва в интерес на териториалната общност“. С §6 от ЗМСМА от 17.09.1991г. (Обн.,
ДВ, бр. 77/1991г.) е приета нова редакция на чл. 6 от ЗС, с която се провежда
разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на
които общината може да придобие правото на собственост.
Следва да се отбележи, че в
конкретния случай посочените в този текст основания за придобиване право на
собственост на общината не са налице, тъй като процесния недвижим имот с площ
от 50 дка не е обявен със закон за общинска собственост, не е включен в
уставния фонд на общинско предприятие и не е придобит със средства на общината,
а е актуван като държавен с АДС № 10504 от 10.07.1991г., в който изрично е
отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Завод за
резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос. Впоследствие – с приемането на § 7 от ЗМСМА
(в сила от 17.09.1991г.) изрично се определя кои държавни имоти преминават в
собственост на Общините по силата на самия закон.
ВКС на РБ в цитираното
по-горе решение по реда на чл. 290 от ГПК приема също, че по силата на § 7, ал.
2 от ЗМСМА – в сила от 30.05.1995г. са изключени от действието на ал. 1
имотите, които са включени в капитала, уставния фонд, или се водят в баланса на
търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Макар тази
разпоредба да е приета по-късно, съдът сочи, че следва да се приеме, че тя
поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда
отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост,
ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. ВКС на
РБ в цитираното решение приема, че да се приеме противното, означава да се
обезмисли приемането на ал. 2 от § 7 от ЗМСМА и всички имоти, дори тези, които
се стопанисват и управляват от държавните предприятия и дружества ако имат
значение за населението на общината да станат държавна собственост.
От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че към 1991г. процесният недвижим имот –
терен с площ от 50 дка е бил предоставен за оперативно управление на Завод за
резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос, а впоследствие по силата на Заповед №
РД-17-139 от 28.06.1991г., постановена от Министъра на индустрията, търговията
и услугите се образува форма с държавно имущество – „Резистори“ – Айтос, на
която съгласно Приложение № 2 към цитираната Заповед № РД-17-139 от
28.06.1991г., постановена от Министъра на индустрията, търговията и услугите й
се предоставя за уставен фонд държавно имущество в размер на 5 415 хил.
лева, което тя получава като правоприемник на Завод за резистори „Ченгелиеви“ –
Айтос (поделение на фирма „Микроелектроника“ – Ботевград). Установява се и
обстоятелството, че въз основа на Заповед № РД – 17 – 697 от 05.08.1991г.,
постановена от Министъра на индустрията, търговията и услугите се преобразува
Фирма „Резистори“ в еднолично дружество с ограничена отговорност и наименование
„Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос с уставен фонд на преобразуваната фирма
от 5 415 хил лева, като изрично в заповедта е посочено, че едноличното
дружество с ограничена отговорност „Резистори“ поема правата и задълженията на
фирма „Резистори“. При това положение, настоящата инстанция намира, че по
делото се установява по безспорен начин, че процесният по делото имот, а именно
– терен с площ от 50 дка, находящ се в гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Индустриална“
първоначално е бил предоставен за оперативно управление на Завод за резистори
„Ченгелиеви“ – Айтос, а впоследствие по силата на Заповед на Министъра на
индустрията, търговията и услугите се създава фирма „Резистори“ като
правоприемник на съществуващия Завод за резистори „Ченгелиеви“ – Айтос, в чийто
уставен капитал е включено държавното имущество на цитирания завод, а
впоследствие Фирма „Резистори“ по силата отново на Заповед на Министъра на
индустрията, търговията и услугите се преобразува в еднолично дружество с
ограничена отговорност - „Резистори“ ЕООД. По делото няма данни, а и в
постановените и цитирани Заповеди на Министъра на индустрията, търговията и
услугите няма данни процесния терен да е изрично изключен от уставния фонд на
държавното предприятие – Завод за резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос, поради
което и следва да се приеме, че към 1991г. правото на собственост по отношение
на този имот е преминало в патримониума на новосъздадената фирма „Резистори“ –
Айтос (по силата на Заповед № РД-17-139 от 28.06.1991г., постановена от
Министъра на индустрията, търговията и услугите) – впоследствие – преобразувана
в „Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос (по силата на Заповед № РД – 17 – 697
от 05.08.1991г., постановена от Министъра на индустрията, търговията и
услугите). Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че процесния недвижим
имот при преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско
дружество с държавно имущество не е изключена от капитала на това дружество,
намира, че при влизане в сила на § 7, ал. 2 от ЗМСМА (Обн., ДВ бр. 49/1995г.) недвижимият
имот – терен с площ от 50 дка, находящ се в гр. Бургас, кв. Победа е била
включен в капитала на едноличното дружество с държавно имущество и не е
преминал в патримониума на Община Бургас.
От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че по силата на Заповед №
РД-21-123 от 11.04.1995г., изд. от Министъра на промишлеността е наредено да се
открие процедура по приватизация на незавършен обект на строителство с терен от
50 дка, находящ се в гр. Бургас, собственост на „Резистори“ ЕООД със седалище
гр. Айтос. Безспорно е и обстоятелството, че след проведена процедура е сключен
и представения по делото писмен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
10.05.1995г., от който е видно, че „Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос в
качеството си на продавач въз основа на открита процедура за приватизация
продава, а „Черноморски бряг“ АД със седалище гр. Бургас, представлявано от
Велико Йовчев Коев в качеството му на купувач купува следния недвижим имот –
държавна собственост, представляващ обособена част от имуществото на
„Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос, а именно – терен с площ от 50 дка,
находящ се в гр. Бургас, Южна индустриална зона, съставляващ парцел І, кв.
Победа по плана на Южната индустриална зона, гр. Бургас (вписан на 12.05.1995г.
в Служба по вписванията при Районен съд - Бургас – 1995г.)
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
намира, че по делото се установява обстоятелството, че ищцовото дружество е
придобило въз основа на сключения Договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 10.05.1995г. по реда на ЗППДОП (отм.) и настъпилия вещно-транслативен ефект недвижимия
имот, предмет на договора и правото на собственост върху процесния имот е
преминало в патримониума на ищцовото дружество.
По делото не се спори, а и от
събраните доказателства (представените по делото удостоверения от Община Бургас
и извършената съдебно-техническа експертиза) се установява, че трите недвижими
имота, предмет на настоящия иск за делба са част от имота с площ от 50 дка –
предмет на сключения Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
10.05.1995г., между „Резистори“ ЕООД със седалище гр. Айтос в качеството му на
продавач и „Черноморски бряг“ АД със седалище гр. Бургас в качеството му на
купувач, който имот от своя страна е идентичен с имот пл. № 87 по плана на ПЗ
„Победа“ – гр. Бургас, за който съгласно действащия подробен устройствен план
са отредени няколко урегулирани поземлени имота, които са посочени изрично в
цитираните удостоверения. Следва да се отбележи и обстоятелството, че по
отношение на нито един от тези имоти не се установява по делото да е проведена
отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ (отм.) от страна на Община Бургас, а и
това обстоятелство се признава в различни писма, които ответната страна отправя
до ищцовото дружество. По този начин не може да се приеме правото на
собственост по отношение на процесните имоти да е възникнало за ответната страна
през годините вследствие на мероприятията, свързани с урегулирането на тези
процесни недвижими имоти.
По делото не се спори, а и от
неоспореното заключение на извършената съдебно-техническа
експертиза се установява, че следните площи, попадат в терена от 50 дка,
отреден за завод за резистори по отношение на трите имота, предмет на иска за
делба, а именно – поземлен имот с идентификатор – 07079.659.450 по
кадастралната карта - площ от 6 438 кв.м., поземлен имот с идентификатор –
07079.659.568 по кадастралната карта – площ от 49 кв.м. и поземлен имот с идентификатор
– 07079.659.567 по кадастралната карта – площ от 237 кв.м. Установява се по
делото и обстоятелството, че вън от този терен от 50 дка, отреден за завод за
резистори попадат следните площи, като собственост на Общината, а именно –
поземлен имот с идентификатор – 07079.659.450 по кадастралната карта – площ от
523 кв.м., поземлен имот с идентификатор – 07079.659.568 по кадастралната карта
– площ 439 кв.м. и за поземлен имот с идентификатор – 07079.659.567 по
кадастралната карта – площ от 1 373 кв.м. При това положение, настоящата
инстанция намира, че по делото се установява наличието на съсобственост по
отношение на трите поземлени имота, възникнала между ищцовото дружество и
Община Бургас, поради което и счита, че предявеният иск за делба е основателен
и същата следва да бъде допусната съобразно площите, които са посочени от
страна на вещото лице.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на Районен съд – Бургас правни и
фактически изводи не съвпадат с тези, които са направени от настоящата
инстанция, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, по силата
на което да бъде допусната съдебна делба по отношение на процесните три
недвижими имота между ищцовото дружество – „Черноморски бряг“ ЕАД със седалище
гр. Бургас и Община Бургас, при следните квоти - за недвижим имот с идентификатор 07079.659.450
по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас с площ от 6 961 кв.м. – 523/6961 ид.ч. за Община Бургас и
6438/6961 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД, за недвижим имот с идентификатор
07079.659.568 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с площ от 488 кв.м. – 439/488 ид.ч.
за Община Бургас и 49/488 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и за недвижим имот с
идентификатор 07079.659.567 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с площ от 1 610 кв.м. –
1373/1610 ид.ч. за Община Бургас и 237/1610 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД.
Представената по делото Комбинирана скица на вещото лице Мавродиев следва да се
обяви за неразделна част от постановеното решение (лист 236 от
първоинстанционното производство).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззивното дружество и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, както следва – сума в размер от 250
лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното
производство и сума в размер на 30 лева, представляваща направените по делото
разноски пред настоящата инстанция. Следва изрично да се отбележи, че във
въззивното производство е отправено искане да се присъди и възнаграждение за
адвокат, но по делото – нито в първоинстанционното производство, нито във
въззивното производство са представени доказателства за извършено плащане от
страна на „Черноморски бряг“ ЕАД за уговорено възнаграждение на процесуалния
представител на дружеството – адвокат К.Г., поради което и съдът приема, че по
делото не са представени доказателства за направени разноски за възнаграждение
за адвокат, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1876 от 19.07.2019г., постановено по гр. дело №
6274/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между „Черноморски бряг“ ЕАД,
със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Индустриална“ № 94, представлявано от Жоро Николов Георгиев и Община Бургас по
отношение на следните недвижими имоти:
- недвижим имот с
идентификатор 07079.659.450 по кадастралната карта на гр. Бургас с площ от
6 961 кв.м., урбанизирана територия,
- недвижим имот с
идентификатор 07079.659.568 по кадастралната карта на гр. Бургас с площ от 488
кв.м., урбанизирана територия и по отношение на
- недвижим имот с
идентификатор 07079.659.567 по кадастралната карта на гр. Бургас с площ от
1 610 кв.м., урбанизирана територия,
при следните квоти:
за недвижим имот с
идентификатор 07079.659.450 с площ от 6 961 кв.м. – 523/6961 ид.ч. за
Община Буртас и 6438/6961 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД,
за недвижим имот с
идентификатор 07079.659.568 с площ от 488 кв.м. – 439/488 ид.ч. за Община Бургас
и 49/488 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и
за недвижим имот с
идентификатор 07079.659.567 с площ от 1 610 кв.м. – 1373/1610 ид.ч. за
Община Бургас и 237/1610 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД.
ОБЯВЯВА представената към заключението на вещото лице Мавродиев
Комбинирана скица на терен от 50 дка (приложение 2) за неразделна част от
настоящото решение (лист 236 от първоинстанционното производство).
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Черноморски бряг“ ЕАД, със
седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Индустриална“ № 94, представлявано от Жоро Николов Георгиев сума в размер от
250 (двеста и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер от 30 (тридесет) лева,
представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.