Решение по дело №37/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. И. от [населено място], чрез адв.Х. от * за проверка на Решение № 164/15.11.2024 г. постановено по анд № 20242330200567 по описа на Районен съд-Ямбол за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0813-000541/19.04.2024 г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на И. А. И. от [населено място], [улица], на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП и е осъден И. А. И. от [населено място], [улица] да заплати на ОДМВР-Ямбол направените по делото разноски в размер на 120 лв.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като към момента на извършване на проверката СУМПС на И. А. И. не е било отнето, било е в него, поради което не е бил лишен към датата на проверката 31.03.2024 г., защото съгласно чл.190, ал.2 ЗДвП наказанието лишаване от право да се управлява МПС тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Претендира се за отмяна на решението на Ямболския районен съд и на НП №24-0813-000541/19.04.2024 г. поради неправилно приложение на закона.

В съдебно заседание за касатора се явява адв.Х. от *, който подържа жалбата на посочените основания с искане за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация не се явява в съдебно заседание, като чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения посочени в писмени бележки с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Според участващият в процеса прокурор решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 164/15.11.2024 г. постановено по анд № 20242330200567/2024 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 24-0813-000541/19.04.2024 г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на И. А. И. от [населено място], [улица], на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП и е осъдил И. А. И. от [населено място], [улица] да заплати на ОДМВР-Ямбол направените по делото разноски в размер на 120 лв.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, като не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган, АУАН и НП са формално редовни актове и съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита, но жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 ЗАНН.

По приложението на материалния закон съдът е посочил, че чл.150а, ал.1 ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В тази връзка районният със се е мотивирал, че административнонаказващия орган е приложил правилно материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на посочената правна норма, защото по делото безспорно се е установило, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал автомобил след като е бил лишен от това право по административен ред и последното му е било известно, с оглед влязлото в сила на 24.01.2024 г. НП № 23-0804-002569/05.05.2023 г. на Сектор Пътна полиция Сливен. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя и той е бил известен за него.

Според наведените съображения обстоятелството, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя И. е било налично при проверката на 31.03.2024 г. и предадено от него на контролните органи не опорочава извода за съставомерност на нарушението, защото за разлика от другите хипотези на чл.150а от ЗДвП, относими към валидността на СУМПС /да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено/, при които изземването на удостоверителния документ се извършва по специален ред, то за лишаването от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред е необходимо да се установи само факта на влизане в сила на съответния акт. Посочено е, че в случая безспорно от справка за нарушител/водач се установява този факт и от този момент за него е налице забрана да управлява МПС и с установеното на 31.03.2024 г. че управлява МПС след като е бил лишен от това право по административен ред И. е осъществил състава на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

В обобщение съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено след като на И. е наложена глоба в минималния размер от 100 лева, без АНО да съобрази многобройните предходни нарушения на ЗДвП и актовете по прилагането му, извършени от жалбоподателя при определяне размера на наказанието.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболския районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение.

В случая безрезервно е установено допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП, изискваща за да управлява моторно превозно средство, водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство и да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

С оглед изхода на делото следва да бъде отхвърлено искането на касатора за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции, като съответно същият се осъди да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164/15.11.2024 г. постановено по анд № 20242330200567/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. А. И. от [населено място], [улица] за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА И. А. И. от [населено място], [улица] да заплати на ОДМВР-Ямбол направените пред тази инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.