Мотиви по НОХД № 93 по описа за 2020 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият Н.С. ***, е
предаден на съд по обвинение за това, че „на
28.02.2020 г., около 1.38 часа, в гр.П., по ул.“Д.“ и ул.“К.“, е управлявал МПС
– л.а. „Ауди А4“ с рег.№Т****АК в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед
№20-0321-000034/15.02.2020 г. на Директора на ОДМВР–Т.“-престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура Т.
чрез прокурор И. поддържа в с.з. обвинението като безспорно доказано, пледира
за налагане на наказание 5 м. лишаване от свобода, което бъде ефективно
изтърпяно.
Подсъдимият С. се явява в с.з., дава обяснения, в които признава вината
и моли за снизхождение. Защитникът му адв.Б.К. ***,
ТАК, счита, че обвинението е доказано по безспорен начин, пледира за определяне
на наказанието при условията на чл.55 НК – пробация, ангажира допълнителни
доказателства във връзка с социалното и семейното положение на подсъдимия.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.С. *** с фактическата си съпруга и
малолетното им дете, работел като монтьор в автосервиз на „К. Г.“ООД гр. П. Бил
осъждан общо 9 пъти за различни по вид престъпления /справка за съдимост
л.19-л.26/ последното от които по нохд № 4716/2018г. на РС В. отново за
престъпление по чл.343в,ал.3 НК извършено на 10.10.2018
г., за което му било наложено наказание пробация, изтърпяно изцяло на
13.07.2019 г.
През 2010 г. подс.С. придобил правоспособност по смисъла на чл.150 от ЗДвП за категории „В“, „М“ и „АМ“ /справка л.14/ като до извършване на
настоящото престъпно деяние бил санкциониран многократно за различни нарушения
на правилата за движение по пътищата. На 15.02.2020 г. подс.С.
управлявал л.а., когато при извършена проверка в с.К., общ.П. било установено,
че има неплатена в срока за доброволно плащане глоба с фиш серия К, № 2478732
от 10.01.2019 г. връчен му на 06.02.2019 г. - нарушение по чл.186,ал.7 от ЗДП.
За същото, със Заповед №20-0321-000034/15.02.2020 г.., издадена на основание
чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП /приложена л.11/, Началникът на РУ Полиция П. му
наложил ПАМ – „Временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба“. Видно
от приложената разписка и разпита в с.з. на св.И.И.,
на 17.02.2020 г. подс.С. лично получил посочената
заповед, не я обжалвал в указания 14-дневен срок, респ. не предприел действия
по заплащане на дължимата глоба.
На 28.02.2020 г. подс.С. управлявал л.а.“Ауди А4“ с рег.№ Т **** АК, когато
при извършена около 01.38 ч. проверка и след справка в информационната система
на МВР, св.С.Р. установил, че водачът е лишен по административен ред от право
да управлява МПС, при което съставил АУАН по чл.177 ЗДвП /приложен л.13/ и
докладвал за случая. С постановление от 01.04.2020 г. било образувано ДП №
110/2020 г. против подс.С. за осъщественото
престъпление по чл.343в,ал.3,вр. с ал.1 НК, като в хода на същото подсъдимия
заплатил изцяло дължимите глоби /видно от приложените в с.з. вносни бележки,
л.19/.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и
подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством
приложените по ДП № 110/2020 г. по описа на РУ”Полиция” П. писмени
доказателствени средства - свидетелство за съдимост; справка за нарушител от
региона издадена от РУП П.; АУАН; картон на НП; Заповед за налагане на ПАМ,
както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели С.Р., И.И. и Д.П., на които съдът дава вяра като приема, че са
непротиворечиви и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното следствие
досежно извършеното деяние. Същото важи
и за обясненията на самия подсъдим в с.з., на които съдът при съобразяване с
нормите на чл.14 и чл. 107,ал.5 от НПК даде вяра, като прие че са напълно достоверни
и кореспондиращи с установените фактически положения. От цялостният анализ на
доказателствата съдът направи несъмнения и безспорен правен извод, че
именно подсъдимият е извършител на инкриминираното в обвинителния акт престъпно
деяния, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на
приобщения по делото доказателствен материал съдът прие за доказано по несъмнен
и убедителен начин, че подс. Н.С.С. е осъществил
състава на престъплението по чл.343в,ал.3 от НК като на 28.02.2020 г., около 1.38 часа, в гр.П., по ул.“Д.“ и ул.“К.“,
е управлявал МПС – л.а. „Ауди А4“ с рег.№Т****АК в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със
Заповед №20-0321-000034/15.02.2020 г. на Директора на ОДМВР–Т. От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в действията
на подсъдимия – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, а именно,
че управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС по лично
получена заповед и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
това.
При индивидуализацията
на наказанието, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото
доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36,чл.54 и чл.55 от НК
като отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при
наличието на които и минимален размер на наказание “лишаване от свобода” /което
в случая следва да се търпи ефективно/ би се оказал несъразмерно тежък на
извършеното престъпление. Такива са най-вече самопризнанията на подсъдимия,
причините за предприемане управлението на л.а.
/видно от неопроверганите обяснения на подсъдимия се касае за спешно
възникнал случай със заболяване на малолетното му дете/; семейната му
ангажираност; заплащането на дължимите глоби до приключване на ДП; пълното
разкаяние за извършеното, изключителното съдействие на органите на полицията
при установяване на нарушението, както и проявената самокритичност. В
конкретният случай съдът намира, че на съдебното му минало не следва да се
отдава преимуществено значение, доколкото касае осъждания за други видове
престъпления. Предвидените в
чл.343в,ал.3, във вр. с ал.1 от НК наказания са кумулативни - до 3 г. лишаване
от свобода и глоба от 200 до 1 000 лв., а от друга страна в актуалната си редакция
за такива случаи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК предвижда замяна на наказанието
лишаване от свобода единствено с наказание „пробация”. Съдът прие, че за реализиране целите на наказанието визирани
в чл.36 от НК – за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция
следва да бъдат приложени три пробационни мерки, като освен задължителните по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 и такава по т.5
от НК. Съдът прие, че предвид съдържанието на задължителните пробационни мерки,
целите на индивидуалната превенция не биха се постигнали само с прилагането на
задължителните мерки, тъй като в такъв случай определеното наказание няма да
бъде адекватна форма на наказателна репресия и няма да съответства на
извършеното престъпление и неговата обществена опасност. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 42а, ал.3 НК съдът определи и диференциран и завишен размер
на всяка пробационна мярка, като прие, че
регистрацията по настоящ адрес и задължителните периодични срещи с пробационен
служител следва да бъдат в размер над минималната, а именно 1 г., като за тази по чл.42а,ал.2,т.1
от НК определи минимална периодичност два пъти седмично, а за полаганият поправителен
труд определени 10 % удръжки от размера на получаваното в „К. Г.“ООД гр.П.
трудово възнаграждение, също за срок от една година. С оглед именно приложението
на пробационната мярка по чл.42а,ал.2,т.5 НК, която очевидно води до чувствително
намаление в получавания доход, съдът, на основание чл.55,ал.3 НК не наложи
наказанието глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: