№ 813
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100501036 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
24373/12.06.2024г. на БРС от ОУ„Любен Каравелов“ – гр.Бургас, с Булстат:
*********, с адрес: гр.Бургас, ж.к.„Възраждане“, ул.„Любен Каравелов“ № 69,
представлявано от директора Ив.Бинев, чрез адв. М. Бузова, срещу решение
№ 1077/03.06.24г. по гр.д.№ 556/24г. на БРС, с което е уважен предявеният
от З. Г. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил
Левски“ № 16, ет.2, офис 210, чрез адв. Георги Стоянов, иск за заплащане на
прието увеличение на брутното трудовото възнаграждение на М. за периода
06.02.2023г. – 20.06.2023г. в общ размер от 1 759.06лв. за целия период, ведно
със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата, сумата от 85.57лв. мораторна
лихва за всяка една забавена сума от датата на забавата, до завеждане на
исковата молба, както и направените пред първата инстанция разноски.
Твърди, че постановеното решение не е правилно, като постановено при
нарушаване на процесуалните норми и закона. Поддържа, че увеличение на
трудовото възнаграждение се дължи на лицата, ангажирани по действащи
1
трудови правоотношения, докато решението за увеличение на трудовите
възнаграждения в системата е прието при прекратено по отношение на
въззиваемата трудово правоотношение. Излага и други аргументи за
неправилност на постановеното от районния съд решение, позовава се на
липса на твърдения и на доказателства в подкрепа на заявеното, че
въззиваемата е била синдикален член. Моли за отмяната му и постановяване
на ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Не ангажира нови
доказателства, претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата З. Г. М., представлявана от адв. Г. Стоянов, оспорва
въззивната жалба в депозирания срещу нея отговор. Счита решението за
правилно и съобразено със закона. Моли да бъде потвърдено. Излага
аргументи. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Районният съд е разгледал обективно съединени искове с правно
основание чл.128 КТ, вр. с чл.245 КТ и чл.86 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от З. Г. М.
против ОУ„Любен Каравелов“ – гр.Бургас, с която моли съда да й присъди
брутна сума от 1 759.06лв., представляваща дължимо, но неплатено
увеличение на трудовото й възнаграждение за периода 06.02.2023г. –
20.06.2023г. Твърди, че е заемала длъжност „с. у. н. е.“ във въззивното учебно
заведение до 20.06.2023г., когато трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ – поради придобиване на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.06.2023г. За
процесния период 06.02.2023г. – 20.06.2023г. включително, основното й
трудово възнаграждение било в размер на 1412.70лв. за м. февруари, 2023г. и
1662лв. за останалите процесни месеци, при ДТВ за прослужено време в
размер на 40% за периода до 20.06.2023г. и било надлежно изплащано, ведно с
ДТВ.
С изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното
2
образование било договорено увеличение на основните трудови
възнаграждения за педагогическия персонал в минимален размер от 15%,
считано от 01.01.2023г., като във въззивното учебно заведение със Заповед №
РД-10-1746/11.09.2023г. работодателят определил за целия педагогически
персонал увеличение в размер на 18% - стр.45 по гр.д.№ 556/24г. БРС. По
причина, че към изменението на КТД – 10.08.2023г., нейното трудово
правоотношение било вече прекратено, работодателят отказал да й изплати
увеличението за спорния период. Твърди, че отказът му не е правилен, защото
касае период, в който тя е упражнявала професията и е полагала труд по
трудово правоотношение. Твърди, че била към релевантния период
синдикален член и следва да се ползва от изменението на КТД. При всичко
описано моли за решение, с което й бъде присъдена горната брутна сума,
ведно с мораторна лихва върху всяко забавено плащане, считано от датата на
забава до предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху
главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажира доказателства.
Въззиваемото ОУ„Любен Каравелов“ – гр.Бургас оспорва исковете.
Твърди, че увеличението на основните трудови възнаграждения се следва само
на педагогическите кадри, които към датата на приемане на изменението на
КТД са имали действащи трудови договори и са били реално заети в сферата
на училищното образование. Счита, че изменение на трудовото
правоотношение може се извърши по реда на чл.118, ал.3 КТ само при
наличие на съществуващ в правния мир договор. Моли за отхвърляне на
исковете, позовава се на задължителни за училищата становища на МОН по
спорния по настоящото дело въпрос. Ангажира доказателства. Моли за
решение в горния смисъл.
Фактическата обстановка по делото е подробно, коректно, детайлно
описана от съдията-докладчик от районния съд, затова настоящият състав
няма да я преповтаря. Страните нямат спорове по нея и описана накратко, тя е
следната: въззиваемата З. Г. М. е бивш служител на ОУ„Любен Каравелов“ –
гр.Бургас и е заемала длъжност „с. у. н. е.“, видно от приложените и
неоспорени изходящи от въззивното училище писмени доказателства.
Безспорно е, че за процесния период основното трудово
3
възнаграждение на М. - Г. е в размер на 1412.70лв. за м. февруари, 2023г. и
1662лв. за остатъка от процесния период. Страните нямат спорове, че до
прекратяване на трудовия договор, считано от 20.06.2023г., на основание
чл.328, ал.1, т.10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, З. Г. М. е получавала горното основно трудово
възнаграждение.
След пенсионирането й, между МОН, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в
средното образование в Република България, Синдиката на българските
учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“,
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България е сключен анекс № Д 01-192/ 10.08.2023г. към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д 01-269/ 06.12.2022г., като за системата на предучилищното и
училищното образование са определени минимални работни заплати, считано
от 01.01.2023г., така, както е упоменато по анекса към КТД. За педагогически
специалисти – старши учител и старши възпитател, е предвидено минимално
основно трудово възнаграждение в размер на 1763лв.
Индивидуалните основни трудови възнаграждения на педагогическите
специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона
между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от
тях, било предвидено да бъдат увеличени минимално с 15%. В конкретното
учебно заведение със Заповед № РД-10-1746/11.09.2023г. работодателят
определил за целия педагогически персонал увеличение в размер на 18% -
стр.45 по гр.д.№ 556/24г. БРС и това увеличение не е индивидуално
диференцирано поотделно за всяко едно лице от педагогическия персонал, а е
приложимо спрямо целия педагогически персонал. Диференциация е налице
само между педагогически и непедагогически персонал, като на втория
увеличението, според същата заповед, е в размер на 13%, считано от
01.01.2023г.
По делото са налице писмени доказателства – всички приложени
фишове за изплатено трудово възнаграждение, че за исковия период
въззиваемата е била синдикален член и надлежно е плащала членски внос.
Размерът на увеличението не е оспорен от въззивника, оспорва се членството
4
в синдикална организация, но с приложените писмени доказателства съдът
счита спора за изяснен. Спорният въпрос по настоящото дело се свежда до
това дали лицата, чието трудово правоотношение е било прекратено към
датата на сключване на анекса, могат основателно да претендират
изплащането на предвиденото увеличение на основните си трудови
възнаграждения, считано от 01.01.2023г., до прекратяването на трудовия
договор.
По този повод съдът съобрази следното: Колективният трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование, сключен между
посочените синдикални организации и МОН е многостранен договор, с
няколко насрещни страни, всяка от които е направила волеизявление за
увеличаване на основните трудови възнаграждения на работещите в сферата
на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г.
Според анекса, ефектът на договореното е с обратно действие –
считано от 01.01.2023г., а не от датата на сключването му – 10.08.2023г.
Принципно страните по един договор може да се съгласяват за постигане на
различни правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. Ето защо
на първо място следва да се прецени дали законът разрешава правният ефект
на преговорите и постигнатите споразумения на синдикално ниво в бранша да
бъде отнесен към задна дата. Затова съдът се съобрази с разпоредбата на
чл.54, ал.1 КТ: „Колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго“ и прие, че
разпоредбата не е императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да
договарят относно началния срок, от който ще породи действие договора.
Затова и обсъжданият по настоящото дело анекс не противоречи на закона и
следва да бъде зачетен.
Изложеното разрешава спорния въпрос по делото, а именно:
приложими ли са правилата на анекс № Д 01-192/10.08.2023г. към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д 01-269/ 06.12.2022г., към трудови правоотношения, които са
прекратени към сключване на анекса, но са съществували към началния
предходен момент, от който страните по КТД са договорили ефект на
договора. Настоящият състав приема, че са приложими, доколкото с приетото
решение за увеличаване на основните трудови възнаграждения на заетите в
5
системата на предучилищното и училищното образование, на практика е
прието преуреждане със задна дата на размера на ОТВ. За този период назад
във времето, с влизане в сила на КТД, ОТВ се коригират съответно на КТД за
всички заети към 01.01.2023г., доколкото КТД не предвижда изричното
изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към
датата на сключването на анекса – 10.08.2023г.
При всичко така изложено крайният извод на БРС относно дължимост
на претендираната сума на брутната главница съвпада с този на настоящата
инстанция. Така, като споделя и мотивите на БРС по реда на чл.272 ГПК,
Бургаският окръжен съд приема, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази част.
С исковата молба се претендира заплащането и на мораторна лихва в
размер на 85.57лв., представляваща обезщетение за забава за периода
20.09.2023г. – до завеждане на исковата молба на 29.01.2024г. С обжалваното
решение сумата е присъдена и съответно – спорна пред настоящата
инстанция, доколкото на въззивна проверка подлежи постановеното от БРС
решение в неговата цялост.
По повод дължимостта на мораторна лихва, настоящият състав приема
следното:
Конкретният случай е особен, доколкото по делото се присъжда
увеличение на трудово възнаграждение за минал период, в полза на лице,
което към датата на приемане на решението за увеличение е с прекратено
трудово правоотношение. Горното означава, че това лице вече не получава
ежемесечно дължимото и регулярно изплащано трудово възнаграждение по
чл.128 КТ, което работодателят престира на всяко лице с валидно и действащо
трудово правоотношение. Затова, при положение, че сумите на увеличението
се дължат при поискване и за тях няма определена дата, на която следва да
бъдат изплатени, за тях ще важи общото правило на чл.84, ал.2 ЗЗД – от датата
на поканата.
След като подробно се запозна с приложените по делото писмени
доказателства, Бургаският окръжен съд приема, че датата на поканата е
20.09.2023г., както сочи писмо изх.№ РД-15-15/20.09.2023г. на въззиваемата
страна – стр.8 по гр.д.№ 556/2024г. на БРС. Ето защо претендираната сума се
следва и правилно и законосъобразно БРС я е присъдил.
6
Като следствие от всичко описано по-горе и обоснованите правни
извод, в полза на въззиваемата се дължат разноските и за настоящата
инстанция в размер на 500лв.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1077/03.06.24г. по гр.д.№ 556/24г. на
БРС.
ОСЪЖДА ОУ„Любен Каравелов“ – гр.Бургас, с Булстат: *********, с
адрес: гр.Бургас, ж.к.„Възраждане“, ул.„Любен Каравелов“ № 69,
представлявано от директора да заплати на З. Г. М. с ЕГН ********** сумата
от 500лв. за извършени разноски за настоящата инстанция, съобразно
мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7