№ 145
гр. Горна Оряховица , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101898 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК.
Ищецът В. В. Д. твърди, че е потребител на електрическа енергия в обект на
адрес гр.***************, за което е разкрита партида с клиентски номер 150017****
и абонатен номер 050040**** при „Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че от
посещение в подразделение на „Енерго-Про Продажби“ АД и ЦОК – Горна Оряховица
научил, че ответникът „Електроразпределение Север“ АД е начислил за заплащане по
партидата му 3 233,12 лв. по фактура от 25.11.2020 г. въз основа на извършена
проверка и съставен констативен протокол. Твърди, че е депозирал жалба до
ответника, с която е изразил несъгласие с корекцията. Оспорва в посочения период да е
потребено и отчетено посоченото количество електрическа енергия и счита, че не
дължи цената му и цената на всички видове мрежови услуги, предоставени от
ответника. Оспорва верността на отразеното в констативния протокол и твърди, че
проверката е извършена в отсъствие на ищеца и на свидетелката, която го е подписала.
Оспорва размера на начислената сума, считайки го за произволно определен.
Възразява, че за ответника не съществува фактическо основание за извършване на
корекцията. Аргументира възражението си с оспорване проверяваният електромер да е
обслужвал процесния обект, оспорване на изправността на електромера и с факта, че
абонатът не е имал достъп до таблото на електромера. Възразява се още за липса на
правно основание за извършване на корекцията – липса на надлежна лицензия у
1
„Електроразпределение Север“ АД за продажба на електрическа енергия, съответно
право да извършва корекция на сметки и да начислява суми; неравноправност на
клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранна корекция на сметката на
абоната за минал период; неприложимост на Общите условия, изменени с Решение
ОУ-006/21.07.2014 г. на КЕВР за абоната, тъй като не са публикувани в местен
всекиденвник съгласно чл.98а, ал.3 ЗЕ; неспазване на реда за извършване на
проверката, предвиден в Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(по-долу ПИКЕЕ), нищожност на клаузите на Раздел IX ПИКЕЕ поради
неравноправния им характер и противоречие със ЗЕ и ЗЗП и липса на предпоставките
за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по общия ред. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на
ответника сумата от 3 233,12 лв. за служебно начислена електрическа енергия за
периода от 25.07.2020 г. до 22.10.2020 г. по партидата му и присъждане на сторените в
производството разноски. Възразява за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът оспорва основателността
на предявения иск, като навежда твърдения, че на 22.10.2020 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на средството за търговско
измерване (по-долу СТИ), измерващо потребената електрическа енергия в обекта на
ищеца, за което съставили протокол, подписан от представители на ответника и един
свидетел, след това изпратен на абоната. Проверката установила, че СТИ не измерва,
поради което то било демонтирано, поставено в безшевен чувал, затворен с пломба с
уникален номер и изпратен на Български институт по метрология. При метрологичната
проверка било установено, че СТИ не измерва електрическа енергия поради видима
външна намеса в схемата на електромера – монтирано допълнително устройство,
свързано към платката. На основание чл.50, ал.5, вр. ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ, операторът
начислил 3 233,12 лв., представляващи стойността на 15 791,76 кВТч – електрическа
енергия, равна на 1/3 от пропускателната способност на измервателната система при
ежедневно 8-часово натоварване за период от три месеца преди констатиране на
неизмерването (от 25.07.2020 г. до 22.10.2020 г.). Сочи, че цената на това количество
електрическа енергия е начислено и дължимо на основание посочените норми на
ПИКЕЕ. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за
2
обект на адрес гр.***************, за което е разкрита партида с клиентски номер
150017**** и абонатен номер 050040**** при „Енегро-про продажби“ АД.
От констативен протокол № 5700502/22.10.2020 г. и показанията на свидетеля Д.
– служител на ответника, се установява, че на 22.10.2020 г. била извършена проверка
на електромера, монтиран за отчет на потреблението в обекта на ищеца, запечатан с
две ведомствени пломби „Energo-pro 5117997“ и държавна пломба на производителя
„М18“. При изслушването на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
вещото лице изяснява, че ведомствените пломби са монтирани за ограничаване на
достъпа до клемния блок – където СТИ е свързан към електроразпределителната мрежа
и към токовите кръгове на абоната, а държавната пломба се поставя от завода-
производител и ограничава достъпа до вътрешността на електромера.
Свидетелят посочва, че причина за проверката било това, че предходни проверки
на този обект установявали проблеми с електромерите, за което имало съставени
констативни протоколи за нарушения. Служителите на ответника натоварили
електромера и констатирали, че той измерва електрическата енергия с отклонение -0,86
% /в класа на точност съобразно отговор на задача № 1 на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза/. Служителят К.И. изказал съмнения за манипулация на
ведомствените пломби и поради това служителите взели решение да демонтират
електромера и да го изпратят в Българския институт по метрология (по-долу БИМ) за
проверка дали има вмешателство във вътрешната му схема.
Служителите не открили никого на адреса на абоната, поради което извикали
свидетел – П.Д.К., която работела в търговски обект, партидата на който също се
водела на ищеца и на който също се извършвала проверка. Електромерът бил
демонтиран и подменен с нов в присъствие на свидетелката. За проверката бил
съставен констативен протокол № 5700502/22.10.2020 г., в който били отразени
показанията на електромера, обстоятелството, че е демонтиран за проверка на
вътрешната схема в БИМ и това, че е подменен с нов с нулеви показания по всички
тарифи. Протоколът бил подписан от служителите и свидетелката.
По заявление на ответника от 30.10.2020 г. била извършена метрологична
експертиза на демонтираното СТИ, резултатите от която били отразени в протокол №
427/02.11.2020 г. на БИМ. Било установено, че отсъстват механични дефекти на
кутията, на клемите и клемния блок на СТИ, налични били необходимите обозначения
на табелката на електромера и 2 броя пластмасови пломби с фирмен знак против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Метрологичната
експертиза констатирала още, че електромерът отговарял на изискванията за точност
при измерването на електрическа енергия, като отчетената грешка при изпитването
била в границите на допустимото. Установена била видима външна намеса и
3
изменения в схемата на електромера – монтирано допълнително електронно
устройство, свързано към платката, при което електромерът не съответствал на
изискванията за измерване на електрическа енергия. Съгласно констативно-
съобразителната част на приетата експертиза, при извършване на метрологичната
експертиза не е установено допълнителното устройство да влияе на измервателната
система на СТИ при отчитане на електроенергията.
От представената справка № 59798_604А от 24.11.2020 г. на
„Електроразпределение Север“ АД се установява, че въз основа на протокола от
метрологичната експертиза било изчислено количеството електрическа енергия, с
което да се коригира сметката на ищеца за период от 25.07.2020 г. до 22.10.2020 г. на
база 1/3 от пропускателната способност на СТИ – 33,333 А, въз основа на което било
изчислено количество от 15 791,76 кВТч. Съгласно отговора на задача № 3 от приетата
по делото съдебно-техническа експертиза изчислението е математически вярно. За
стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 3 233,12 лв. била
издадена фактура № ********** от 25.11.2020 г., изпратена на ищеца с писмо изх.№
59798_КП5700502_2/25.11.2020 г., за което не се спори, че е достигнало до него.
На 08.12.2020 г. ищецът подал жалба до ответника, с която изразявал несъгласие
с начислените суми.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза по въпроси № 1 и
№ 2, СТИ измерва потребена електрическа енергия с допустимата за класа си на
точност грешка, но е налице допълнително електронно устройство, свързано към
електронната платка на СТИ. При изслушването на експертизата вещото лице
изяснява, че не може да се определи дали и как влияе установеният от БИМ чужд за
системата елемент върху измервателната способност на СТИ. Уточнява, че
електромерът не може да се използва, защото заради наличието на този елемент
електронната му схема не отговаря на техническите характеристики. Посочва, че за да
се постави това устройство във вътрешността на електромера трябва да се нарушат
пломбите против нерегламентиран достъп, поставени от завода-производител на
челния капак на електромера. Ведомствените пломби, поставени от ответника, нямат
отношение, тъй като те допускат достъп само до клемния блок.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не съществува. Доколкото
основанието на този иск е отричане на вземането на ответника, то в негова тежест е
установяването на съществуването и размера му с оглед наведените твърдения – в
4
случая осъществяване на предпоставките на чл.50, ал.5, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.49
ПИКЕЕ. Така в тежест на ответника е установяването, че страните са в
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия; че при извършената
на 22.10.2020 г. е констатирано, че СТИ не измерва; че СТИ е демонтирано, поставено
в безшевен чувал, затворен с пломба със знака на оператора и уникален номер; че за
проверката е съставен констативен протокол, подписан от представител на оператора и
свидетел, който не е негов служител; че в седемдневен срок от проверката протоколът
е изпратен на ищеца; че демонтираното СТИ е изпратено на БИМ в 14-дневен срок от
проверката; че метрологичната проверка е установила, че СТИ не измерва и че
размерът на начислената по корекцията сума е съответен на регламентираните в
ПИКЕЕ правила за изчислението й.
Предвид соченото от ответника основание за съществуване на оспореното
вземане, възраженията на ищеца за липса на лиценз у ответника за продажба на
електрическа енергия са неоснователни. Именно с оглед лиценза на ответника, той е
оператор на мрежата по смисъла на Раздел IX ПИКЕЕ и съобразно нормата на чл.50
ПИКЕЕ нему принадлежи правото да преизчисли количеството електрическа енергия.
Не могат да бъдат споделени съображенията на ищеца за противоречие на
подзаконовия нормативен акт със ЗЕ, доколкото той е приет именно по възлагане от
закона – чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Съдържанието на правилата за преизчисление на
електрическата енергия на ПИКЕЕ не е „изолирано“ от останалото съдържание на
закона, както посочва ищеца. Напротив – изрично законовата норма поставя в обхвата
на делегацията преизчисляването на количеството електрическа енергия.
Необосновано и неконкретизирано е възражението на ищеца за противоречие между
ПИКЕЕ и ЗЗП, а съдът служебно не установи такова. Възражението за неравноправен
характер на нормите, уреждащи корекционната процедура, е отнапред неоснователно,
доколкото в предметния обхват на Глава VI ЗЗП са включени само клаузи в договори,
сключени с потребител, но не и нормативни актове. Ответникът не се позовава на
осъществяване на предпоставките на Общите условия на договора между страните,
поради което възраженията на ищеца за неспазване на реда за оповестяването им и
неравноправност на клаузи в тях, са неотносими и не следва да бъдат разглеждани.
Същото е важимо и за аргументите за липса на предпоставки за ангажиране на
договорната отговорност на ищеца по общия ред, защото не такава се претендира.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител на енергийни услуги –
битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ, както и че обектът на адрес
гр.***************, е присъединен към електроразпределителната мрежа. В тази
връзка между страните по делото съществува правоотношение по договор за продажба
на електрическа енергия, което се регламентира от публично известни общи условия.
5
От установеното от фактическа страна не би могло да се счете, че изпращането
на протокола от проверката на ищеца е своевременно. Съгласно чл.49, ал.1-3 ПИКЕЕ
при извършване на проверка на СТИ протоколът следва да бъде подписан, освен от
оператора (чрез неговите служители), и от ползвателя или негов представител, а при
тяхно отсъствие или отказ – от свидетел, който не е служител на оператора, какъвто е
случая. Съгласно чл.49, ал.4 ПИКЕЕ в тази хипотеза операторът е длъжен да изпрати
протокола на ползвателя в седемдневен срок от датата на съставянето му, но
ответникът е изпратил копие от протокола едва на 25.11.2020 г. – след извършване на
метрологичната експертиза и служебното начисляване на процесното количество
електрическа енергия.
Останалите възражения на ищеца във връзка с нарушения на реда по чл.49, ал.5
ПИКЕЕ са неоснователни и ще бъдат разгледани само за пълнота. Ако и вписаното в
протокола да е непротивопоставимо на ищеца, то отговаря на действителното
фактическо положение – електромерът е измервал в границите на точност, демонтиран
е и е подменен с нов. Неоснователно е и оспорването на ищеца, че не е изследван
електромерът, отчитал потреблението в обекта му. Видно от съдържанието на
констативния протокол и протокола от експертизата на БИМ, изследваният електромер
е именно демонтиран на 22.10.2020 г. от обекта на ищеца (фабричният номер и
номерът на пломбата на опаковката са идентични). Не би могло да се приеме за
основателно и оспорването, че СТИ не е своевременно предадено на БИМ – в срок до
14 дни от датата на проверката съгласно чл.49, ал.5 ПИКЕЕ. Самият ищец в писмената
защита посочва, че предаването е станало 10 дни след демонтажа, т.е. в рамките на
установения срок.
Не може да бъде обосновано осъществяване на останалите предпоставки за
възникване на вземане на ответника на соченото от него основание. На първо място не
се установи нито сочената от ответника, нито коя да е от другите хипотези на чл.45,
ал.5 ПИКЕЕ, даващи предпоставящи демонтиране СТИ от оператора и изпращането му
за метрологична проверка. В отговора на исковата молба се твърди, че проверката н
служителите на ответника констатирала неизмерващо СТИ, но всички събрани за този
факт доказателства (констативния протокол, свидетелските показания, заключението
по експертизата) установяват, че в момента на проверката СТИ е измервало
електрическата енергия с точност в границите на допустимата грешка. В писмената
защита ответникът посочва, че при проверката е установено несъответствие на
пломбите на електромера – факт, на който страната не само не се е позовала
своевременно, но и несъответен на установеното. Свидетелят Д. изяснява, че колегата
му изказал съмнение, че пломбите са манипулирани, но от показанията става ясно, че
това не е възможно да се установи при самата проверка (пломбите са с различни
партиди и се поставят и от други техни колеги). Не може да се приеме дори основание
6
за демонтаж на СТИ в хипотезата на съмнения за добавяне на чужд за средството за
търговско измерване елемент, на която ответникът също не се позовава. От
показанията на свидетеля се установява, че съмненията за пломбите не почивали на
обективни констатации при проверката, а единствено на факта, че в обекта били
извършвани проверки и преди.
На следващо място – не се установи метеорологичната експертиза да е
констатирала, че СТИ не измерва, както изисква чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. Тъкмо
напротив – изпитванията на точността на електромера са показали измерване в класа
на точност. Действително се установи добавяне на чужд за електромера елемент –
поставяне на допълнително електронно устройство, свързано към платката на
електромера. С оглед заключението по съдебно-техническата експертиза, наличието
му предполага непременно осъществен достъп до вътрешността на електромера,
независимо, че никакво нарушение на държавната пломба не се установи. Само този
достъп и наличието на чуждото тяло, обаче, не могат да обосноват възникване на право
на ответника да извърши корекцията на соченото от него основание. Това е така,
защото предпоставка за възникване на твърдяното от ответника право е само конкретен
резултат от метрологичната проверка – установяване, че СТИ не измерва (или измерва
с грешка извън допустимата). Такава констатация не е направена нито при
метрологичната експертиза, нито в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не е установена и връзка между наличието на чуждия елемент и измервателната
способност на СТИ, а именно такова повлияване съставлява основание за корекцията
(арг. от съвкупното тълкуване на чл.49, ал.5 и чл.50, ал.1 ПИКЕЕ).
Допълнително следва да се отбележи, че събраните доказателства не дават
възможност да се определи дали количеството електрическа енергия е начислено за
изискуемия от чл.50, ал.1 ПИКЕЕ период – по-краткият между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. По съображения от тази норма, съдът
възложи в тежест на ответника установяването на датата на монтажа на СТИ и на
основание чл.146, ал.2 ГПК му указа, че не сочи доказателства за този факт, но такива
не бяха ангажирани. С оглед начина на формулиране на нормативното правило, без
установяване на датата на монтажа не би могло да се определи кой период е по-
краткият, поради което недоказаният факт е пречка за приложение на чл.162 ГПК, дори
и фактическият състав на чл.50, ал.5, вр. ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ да бе осъществен.
В обобщение на изложеното, ответникът е коригирал количеството електрическа
енергия по партидата на ищеца при нарушение на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ, без да е имало
основания за демонтаж на СТИ от служителите му и без метеорологичната проверка да
7
е установила, че СТИ не измерва. Сумата от 3 233,12 лв. се претендира от ответника
без за него да съществува основание да извърши преизчисление на количеството
електрическа енергия и искът за установяване на нейната недължимост се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По присъждане на сторените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да
му се присъдят направените разноски. Той е направил такова искане и е представил
доказателства да е сторил разноски в производството в общ размер 929,32 лв. (129,32
лв. за държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума
следва да му бъде заплатена от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама
от членовете на Управителния съвет Р.Г.Л., И.Г.Г. и А.А.К. заедно, че В. В. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.*************** и настоящ адрес
гр.Г****************** не дължи сумата от 3 233,12 лв. /три хиляди двеста
тридесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща стойността на
служебно начислена електрическа енергия за периода от 25.07.2020 г. до 22.10.2020 г.
по партида с клиентски номер 150017**** и абонатен номер 050040**** за обект на
адрес гр.***************, за която е издадена фактура № ********** от 25.11.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна
Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет Р.Г.Л.,
И.Г.Г. и А.А.К. заедно да заплати на В. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.*************** и настоящ адрес гр.Г****************** сумата от 929,32 лв.
/деветстотин двадесет и девет лева и тридесети две стотинки/, представляваща
направени разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
8
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9